България има силни индивидуалности и слаби колективи, смята диригентът
Животът ми в последните години е един триъгълник и много други геометрични фигури
Има моменти, в които ненавиждам професията си, но след това те се изплащат по някакъв начин, не крие музикалният директор на операта
Много ми се иска да допринеса за това българският музикант да бъде адекватно заплатен
Операта в Пловдив не е това, което беше преди година. Културната институция изживява ренесанс, пълни зали, привлича нова публика, създава нови програми. Промяната дойде с новото ръководство, част от което е диригентът Диян Чобанов. Той застана пред Паулина Александрова за КАБАНА.БГ, за да разкрие как живее между Пловдив и Виена, как вижда бъдещето на операта, как оценя миналото й.
Какви промени настъпиха в Пловдивската опера, след като Вие поехте
диригентската палка?
Не е лесно човек да говори за себе си. Смятам, че правя това, което мога най-добре – да дирижирам. Тук има една много хубава традиция, защото не може да дойдеш и да градиш върху нищо. Познавам Пловдивския оркестър доста преди да встъпя в длъжност. Аз много го уважавам и за мен е комплимент да бъда музикален директор на тази легендарна институция. Имам спомени от ученическите си години, когато диригент беше легендарният Добрин Петков и до ден днешен се усеща неговото присъствие. След него също имаше много добри диригенти като Димитър Манолов. Наблюдаваха се и редица реформи и сътресения в институцията, които не й повлияха благоприятно. Нашият екип и госпожа Найденова започнахме с тежък старт, колкото и клиширано да звучи. Стартирахме с една възстановителна работа във връзка с това, че седем години нямаше сцена за опера в Пловдив и съответно звената в операта бяха малко неравностойно позиционирани, дори имаше липсващи такива. Нямахме почти никакви ателиета за производство. Това все още е точка, върху която трябва да работим, да произвеждаме наши продукции. Започна се една така да се каже ренесансова дейност. Имаше и финансова реформа. Пловдив попадна в най-тежката графа самофинансиране сред другите провинциални градове с театри. Институцията беше с дългове към Министерството. За около три месеца я стабилизирахме финансово. За изтеклия сезон направихме няколко подвига, ако може така да се нарече. Това, с което се много се гордея е, че Пловдивският оркестър свири в една от най-големите, престижни и желани зали в света, а именно в Златната зала Музикферайн във Виена. Това е залата на Виенската филхармония, там се изнасят известните по цял свят новогодишни концерти, които се предават на живо. Това е и една от залите с най-добра акустика в света и много малко оркестри могат да си позволят да свирят в нея, а нашите музиканти направиха един страхотен концерт. Имахме и прекрасно турне в Холандия с една силна интернационална продукция Бохеми с италиански сценограф и режисьор. Друго, което направихме е да започнем една надпревара с времето. В златните времена, когато всичко е било подсигурено съвсем планомерно са се правели достатъчен брой репетиции, нямало е минимум продадени билети, както е сега. Моята отговорност като музикален директор е в качеството и в музикалното ниво на институцията. Това, което съм събрал като професионален багаж, всичко, което съм научил в кариерата ми, която се е развивала в Западна Европа с най-голямо желание го прилагам тук. Започваме един процес на обновяване на оркестъра, обявяваме конкурси за нови музиканти, защото приемствеността трябва да продължава. Стартираме и селекция за солисти, може би най-добрите имена, които са и наши лични приятели, с които сме работели не веднъж и у нас, и в чужбина. Те са наши съмишленици. Мисля, че имаме шанс Пловдив да стане един уникален оперен и симфоничен център. Единият от факторите е, че имаме този фестивал, който е на високо и доста стабилно ниво. Всяка една продукция си имаше свой акцент. Мисля, че след него операта в Пловдив стана много по-популярна, отколкото беше. Смятаме да превърнем този фестивал в един значим европейски. От друга страна Пловдивският оркестър е силно звено, с което не всеки оперен театър може да се похвали. Познавайки всички оркестри в страната и без никакво чувство за скромност мога да кажа, че нашият е най-добрият оркестър. Имам желание да поканя добри и качествени колеги. Нямам амбиция само аз да дирижирам, напротив, добре е оркестрите да работят с различни диригенти.
Да се ходи на опера в Пловдив стана модерно, вид лайфстайл, при това за по-малко от година. Бъркаме ли се?
Самият аз усетих това по време на фестивала. Дирижирах две събития в началото и след тях съпътствах всички останали. Въпреки ръководната ми роля, художествено аз бях слушател и зрител. След като свърши последният спектакъл изпитах чувството, което изпитвам, когато гледам последна серия на любим сериал или финалния мач на Световното първенство, една тъга и жажда за следващото издание. Усетих това и в много хора. Около нас се събра един пловдивски елит, набрахме кръг от хора, които са заинтересовани да ни подкрепят, някои финансово, други като статукво, като личности. Идеята за опера в Пловдив наистина придоби един реален и жив смисъл. Не просто някакъв протокол, а наистина хората се вълнуват от това, което се случва, очакват с нетърпение новия сезон. Новата визия на театъра също е фактор хората да се заинтересуват повече. Те биват посрещани, след премиерите има коктейл, нашите вип гости също получават своето заслужено внимание. Надявам се това да не е краткотраен проблясък, а една дълготрайна тенденция.
Как привличате младата публика да ходи на опера?
Въпреки, че една субкултура заля и поквари българските младежи , мисля, че все пак има хора, които са с малко по-завишени естетически и интелектуални изисквани. Операта винаги е била елитарно изкуство. Не може да се очаква от всеки да прояви интерес към това изкуство, но преживяването и посланието, което носи една опера не може да се набави от другаде. Може би не толкова много хора имат потребност от това нещо. Какво може би е привлякло младите? Първото нещо, което сменихме с госпожа Нина Найденова бяха афишите, защото такива си спомням от дете, а това е вече един вид анти-реклама. Това е нещо остаряло и покрито с прах. В нашите времена всичко трябва да бъде поднесено по правилния начин. Смятам, че това, което привлече вниманието на младите е начинът, по който им поднесохме нашата дейност и тя изведнъж започна да им става интересна. По отношение на качеството – никога не си позволяваме да покажем нещо просто, винаги имаме критерии, от които в никакъв случай не се отклоняваме. Защото ако дойде случаен човек на опера и попадне на слаба постановка с не толкова добър певец, това вероятно ще е първото и последното му идване. Затова внимаваме какво и как го поднасяме.
Какви са музикалните тенденции в Европа ?
През началото и средата на 20 век се следваше една малко остаряла романтична традиция, що се касае до интерпретацията на по-класически репертоар като Виенска класика или още по-назад във времето – Барок, дори Ренесанс. След това се направи един обрат към историческата интерпретация. Тъй като учих, а по-късно и работех във Виена през 90-те имах възможност да се запозная от близо с доайените този вече по-модерен тип интерпретиране като Николаус Харнонкурт. Бил съм на репетиции на неговия оркестър, който е най-скъпо платеният в света, бил съм и на стотици репетиции на Виенската филхармония с всички възможни звездни диригенти на нашето време, дори съм бил и пианист в оркестъра. Така имах възможността да се запозная с модните тенденции в изкуството и се опитвам да ги предам и тук.
Къде се намира Пловдивската опера на база световното развитие на този вид изкуство?
Като солисти певци Българската опера се намира може би на първо място. Визитката на страната ни са легендарните Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Александрина Перничанска, Александрина Милчева, Райна Кабаиванска. Тази плеяда наистина прослави България. Операта като институция обаче далеч не отговаря на нивото на тези, в които са световните звезди. Тук идва една характерна национална черта, че България има силни индивидуалности и слаби колективи. Като индивидуалност българите са велики, но с голямо нежелание и неудоволствие работят в колектив. В тази връзка имам какво да се желае в колективната работа. Не знам на кое точно място е Българската опера сред останалите, но не е в първата десятка.
Какви изненади можем да очакваме през септември?
Ще представим на Пловдивската музикална общественост солист на Виенската филхармония, което много рядко може да бъде чуто на живо. Става въпрос за моят приятел Кристоф Конц. Той е част от концерта на Виртуозите на цигулките. Ще разчупим академичният формат и ще направим концерта достъпен за по-широк кръг от хора. Това е събитието за откриването на Есенния салон на изкуствата. По-нататък - реприза Аида на Античния театър. Ще я представят двама наши много добри солисти и изключителни професионалисти. След това имаме един концерт, който по своята същност не е конвенционален - проектът Амадеус по филма на Милош Форман, музиката от който е на Моцарт. Тя ще бъде пресъздадена с мултимедия, части от филма и инсталации. Другото име може би би било The Best of Mozart, защото ще бъдат най-популярните произведения от Моцарт. Ще има и две певици, две бъдещи наши солистки, защото ще ги ангажираме като част от групата. Това са Станислава Иванова и Евгения Ралчева. И двете ще изпълнят по една ария от Моцарт. Мисля, че това ще бъде много интересно и атрактивно. Този филм е любим мой и съм го гледал безброй пъти. Също така ще имаме и концерт с Орлин Павлов и Еделина Кънева за по-широката публика. Миналата година също направихме концерт с Орлин Павлов и по този начин придобихме много нови почитатели.
Можете ли да ни кажете нещо по-конкретно за Витруозите на цигулките и младия Кристоф Конц, с които стартира Есенния салон на изкуствата?
Моят приятел Кристоф Конц беше така добър любезно да приеме моята покана. Ние нямаме възможност да платим истинския му хонорар, но той се отзова и ще участва в концерта на Виртуозите на цигулките. Това са пет различни цигулари в една вечер. Подобен концертен случай в Пловдив не е имало до сега. Този формат е изненада, както и самите солисти, които идват. Ще се изпълнява концерт на четири цигулки, друг на пет цигулки, а накрая съм подготвил една инструментална пиеса за оркестър, където солистите също ще участват по своеобразен начин.
Разкажете ни малко за живота Ви "между Пловдив и Виена". Колко
пътувате, какви ангажименти имате извън България? Каква е разликата между условията тук и в Австрия?
Това са просто две различни реалности. Животът ми в последните години е един триъгълник и много други геометрични фигури. Те се образуват от пътуванията ми Пловдив, Виена, Линц и Загреб, където съм постоянен гост диригент. Навсякъде нещата са различни и това прави живота много пъстър. Поне от скука и еднообразие не мога да се оплача. Понякога натежават километрите, които трябва да пропътувам със самолет, а често и с кола и без сън, за да си изпълня задълженията. Има моменти, в които ненавиждам професията си, но след това те се изплащат по някакъв начин. Къде са разликите между Австрия и България? Много ми се иска да допринеса за това българският музикант да бъде адекватно заплатен. Най-фрапиращата и тъжна разлика е в заплатата. Тя е десетократно по-малка тук, от това, което би трябвало да бъде и това, което е в европейските държави. Въпреки това, хората свирят с желание и ентусиазъм. Музикантът си е музикант. Както в „На браздата” от Елин Пелин Боне Крайненеца засвирва с уста, за да забрави немотията, така е в Българската опера. Колегите ми са страхотни, свирят за хиляди, но не ги получават. Те са достойни за уважение, защото правят нещо, което е елитно, а непризнато.
Какво е чувството да дирижирате камерния оркестър на Шьонбрун?
Много приятно. Това е един ансамбъл от много много добри виенски музиканти, които правят безкрайно много концерти, може би ако годината се състои от 365 дни, те правят 370 концерта. Там за мен беше една лаборатория, в която успях да усвоя този нелек и доста чужд на славянския тип музиканти стил на музициране. Като доказателство ще направя две виенски пиеси на концерта с цигуларите Виртуози, които дори да прозвучи нескромно, няма да чуете в България никога по-добре и по-вярно изпълнени. Чувството там е много разчупено и освободено. Всички там са толкова съвършено наясно с този стил, че работата им всъщност е една забава, няма го момента на сценичния стрес, всичко се случва от самосебе си.
Какъв е профилът на новия ръководител на голяма културна институция като Държавна опера? Колко различна е културната среда днес в Пловдив в сравнение с близкото минало например?
Сега може би трябва да поговоря за г-жа Найденова, защото тя всъщност е директорът. Ние разбира се сме екип и имаме еднакви цели и виждания. Първото нещо – ръководителят трябва е много отворен за обществото. В миналото заради елитарното изкуство той е бил малко по-изолиран, може би малко високомерен спрямо останалите и е липсвала социалността. Според мен контактът с хората е едно от нещата, с които се различаваме от миналото. Кабинетът на г-жа Найденова е винаги отворен, въпреки, че на врата й има приемно време, то не се спазва. Специално за културната среда: много е хубаво, че все повече млади идват на опера и се запознават с това преживяване така, както е на запад. Социалните мрежи също много допринасят за създаването на тази среда. Имаме много добър PR екип, който ни популяризира. Според мен се наблюдава едно затопляне и развитие на цялата пловдивска общественост. В миналото имаше някаква стерилност, която вече я няма, имаше старомодност, която също я няма. Културната среда в Пловдив днес, в сравнение с близкото минало е по-топла, по-модерна, по-социална и предлага продукти за повече и различни типове хора.
Какво да очакваме още през новия сезон ( оперни заглавия, концертни
програми)?
През този сезон ще имаме силно присъствие на Верди. Първата ни премиера ще е Макбет, след което Симоне Боканегра, Любовен еликсир. През декември - Бохеми, която в миналия сезон представихме като няколко предпремиери, през този вече ще има официална премиера. По мое мнение това е една от най-силните оперни продукции в България, визирайки сценография, режисура, музика, затова и с нея ще участваме в Новогодишния фестивал в София. Следващият фестивал пък ще бъде открит с Бал с маски отново от Верди. Ще има и нови детски заглавия – Бастиен и Бастиена от Моцарт, Севилският бръснар на Русини, Хензел и Гретел като коледно заглавие. Ще направим и една оперета - Хубавата Елена от Офенбах. Ще има и балет Лешникотрошачката, мюзикъл Човекът от Ламанша, който ще е с Орлин Горанов, и разбира се - симфонични концерти. Ще честваме 150-годишнина на Рихард Щраус. На кратко – ще има пъстра и разнообразна програма, ще застъпим всички жанрови области и ще се постараем да ги направим на едно много високо ниво.
http://www.kapana.bg/litza/item/808-dian-chobanov-ideyata-za-opera-v-plovdiv-naistina-pridobi-edin-realen-i-zhiv-smisal?start=37300#sigProIdc067d81fbc
