Диан Чобанов: Идеята за опера в Пловдив наистина придоби един реален и жив смисъл

: By Капана.БГ; Авг 28, 2014; 48174 comments

България има силни индивидуалности и слаби колективи, смята диригентът

Животът ми в последните години е един триъгълник и много други геометрични фигури

Има моменти, в които ненавиждам професията си, но след това те се изплащат по някакъв начин, не крие музикалният директор на операта

Много ми се иска да допринеса за това българският музикант да бъде адекватно заплатен

Операта в Пловдив не е това, което беше преди година. Културната институция изживява ренесанс, пълни зали, привлича нова публика, създава нови програми. Промяната дойде с новото ръководство, част от което е диригентът Диян Чобанов. Той застана пред Паулина Александрова за КАБАНА.БГ, за да разкрие как живее между Пловдив и Виена, как вижда бъдещето на операта, как оценя миналото й.

Какви промени настъпиха в Пловдивската опера, след като Вие поехте
диригентската палка?

Не е лесно човек да говори за себе си. Смятам, че правя това, което мога най-добре – да дирижирам. Тук има една много хубава традиция, защото не може да дойдеш и да градиш върху нищо. Познавам Пловдивския оркестър доста преди да встъпя в длъжност. Аз много го уважавам и за мен е комплимент да бъда музикален директор на тази легендарна институция. Имам спомени от ученическите си години, когато диригент беше легендарният Добрин Петков и до ден днешен се усеща неговото присъствие. След него също имаше много добри диригенти като Димитър Манолов. Наблюдаваха се и редица реформи и сътресения в институцията, които не й повлияха благоприятно. Нашият екип и госпожа Найденова започнахме с тежък старт, колкото и клиширано да звучи. Стартирахме с една възстановителна работа във връзка с това, че седем години нямаше сцена за опера в Пловдив и съответно звената в операта бяха малко неравностойно позиционирани, дори имаше липсващи такива. Нямахме почти никакви ателиета за производство. Това все още е точка, върху която трябва да работим, да произвеждаме наши продукции. Започна се една така да се каже ренесансова дейност. Имаше и финансова реформа. Пловдив попадна в най-тежката графа самофинансиране сред другите провинциални градове с театри. Институцията беше с дългове към Министерството. За около три месеца я стабилизирахме финансово. За изтеклия сезон направихме няколко подвига, ако може така да се нарече. Това, с което се много се гордея е, че Пловдивският оркестър свири в една от най-големите, престижни и желани зали в света, а именно в Златната зала Музикферайн във Виена. Това е залата на Виенската филхармония, там се изнасят известните по цял свят новогодишни концерти, които се предават на живо. Това е и една от залите с най-добра акустика в света и много малко оркестри могат да си позволят да свирят в нея, а нашите музиканти направиха един страхотен концерт. Имахме и прекрасно турне в Холандия с една силна интернационална продукция Бохеми с италиански сценограф и режисьор. Друго, което направихме е да започнем една надпревара с времето. В златните времена, когато всичко е било подсигурено съвсем планомерно са се правели достатъчен брой репетиции, нямало е минимум продадени билети, както е сега. Моята отговорност като музикален директор е в качеството и в музикалното ниво на институцията. Това, което съм събрал като професионален багаж, всичко, което съм научил в кариерата ми, която се е развивала в Западна Европа с най-голямо желание го прилагам тук. Започваме един процес на обновяване на оркестъра, обявяваме конкурси за нови музиканти, защото приемствеността трябва да продължава. Стартираме и селекция за солисти, може би най-добрите имена, които са и наши лични приятели, с които сме работели не веднъж и у нас, и в чужбина. Те са наши съмишленици. Мисля, че имаме шанс Пловдив да стане един уникален оперен и симфоничен център. Единият от факторите е, че имаме този фестивал, който е на високо и доста стабилно ниво. Всяка една продукция си имаше свой акцент. Мисля, че след него операта в Пловдив стана много по-популярна, отколкото беше. Смятаме да превърнем този фестивал в един значим европейски. От друга страна Пловдивският оркестър е силно звено, с което не всеки оперен театър може да се похвали. Познавайки всички оркестри в страната и без никакво чувство за скромност мога да кажа, че нашият е най-добрият оркестър. Имам желание да поканя добри и качествени колеги. Нямам амбиция само аз да дирижирам, напротив, добре е оркестрите да работят с различни диригенти.

Да се ходи на опера в Пловдив стана модерно, вид лайфстайл, при това за по-малко от година. Бъркаме ли се?

Самият аз усетих това по време на фестивала. Дирижирах две събития в началото и след тях съпътствах всички останали. Въпреки ръководната ми роля, художествено аз бях слушател и зрител. След като свърши последният спектакъл изпитах чувството, което изпитвам, когато гледам последна серия на любим сериал или финалния мач на Световното първенство, една тъга и жажда за следващото издание. Усетих това и в много хора. Около нас се събра един пловдивски елит, набрахме кръг от хора, които са заинтересовани да ни подкрепят, някои финансово, други като статукво, като личности. Идеята за опера в Пловдив наистина придоби един реален и жив смисъл. Не просто някакъв протокол, а наистина хората се вълнуват от това, което се случва, очакват с нетърпение новия сезон. Новата визия на театъра също е фактор хората да се заинтересуват повече. Те биват посрещани, след премиерите има коктейл, нашите вип гости също получават своето заслужено внимание. Надявам се това да не е краткотраен проблясък, а една дълготрайна тенденция.

Как привличате младата публика да ходи на опера?

Въпреки, че една субкултура заля и поквари българските младежи , мисля, че все пак има хора, които са с малко по-завишени естетически и интелектуални изисквани. Операта винаги е била елитарно изкуство. Не може да се очаква от всеки да прояви интерес към това изкуство, но преживяването и посланието, което носи една опера не може да се набави от другаде. Може би не толкова много хора имат потребност от това нещо. Какво може би е привлякло младите? Първото нещо, което сменихме с госпожа Нина Найденова бяха афишите, защото такива си спомням от дете, а това е вече един вид анти-реклама. Това е нещо остаряло и покрито с прах. В нашите времена всичко трябва да бъде поднесено по правилния начин. Смятам, че това, което привлече вниманието на младите е начинът, по който им поднесохме нашата дейност и тя изведнъж започна да им става интересна. По отношение на качеството – никога не си позволяваме да покажем нещо просто, винаги имаме критерии, от които в никакъв случай не се отклоняваме. Защото ако дойде случаен човек на опера и попадне на слаба постановка с не толкова добър певец, това вероятно ще е първото и последното му идване. Затова внимаваме какво и как го поднасяме.

Какви са музикалните тенденции в Европа ?

През началото и средата на 20 век се следваше една малко остаряла романтична традиция, що се касае до интерпретацията на по-класически репертоар като Виенска класика или още по-назад във времето – Барок, дори Ренесанс. След това се направи един обрат към историческата интерпретация. Тъй като учих, а по-късно и работех във Виена през 90-те имах възможност да се запозная от близо с доайените този вече по-модерен тип интерпретиране като Николаус Харнонкурт. Бил съм на репетиции на неговия оркестър, който е най-скъпо платеният в света, бил съм и на стотици репетиции на Виенската филхармония с всички възможни звездни диригенти на нашето време, дори съм бил и пианист в оркестъра. Така имах възможността да се запозная с модните тенденции в изкуството и се опитвам да ги предам и тук.

Къде се намира Пловдивската опера на база световното развитие на този вид изкуство?

Като солисти певци Българската опера се намира може би на първо място. Визитката на страната ни са легендарните Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Александрина Перничанска, Александрина Милчева, Райна Кабаиванска. Тази плеяда наистина прослави България. Операта като институция обаче далеч не отговаря на нивото на тези, в които са световните звезди. Тук идва една характерна национална черта, че България има силни индивидуалности и слаби колективи. Като индивидуалност българите са велики, но с голямо нежелание и неудоволствие работят в колектив. В тази връзка имам какво да се желае в колективната работа. Не знам на кое точно място е Българската опера сред останалите, но не е в първата десятка.

Какви изненади можем да очакваме през септември?

Ще представим на Пловдивската музикална общественост солист на Виенската филхармония, което много рядко може да бъде чуто на живо. Става въпрос за моят приятел Кристоф Конц. Той е част от концерта на Виртуозите на цигулките. Ще разчупим академичният формат и ще направим концерта достъпен за по-широк кръг от хора. Това е събитието за откриването на Есенния салон на изкуствата. По-нататък - реприза Аида на Античния театър. Ще я представят двама наши много добри солисти и изключителни професионалисти. След това имаме един концерт, който по своята същност не е конвенционален - проектът Амадеус по филма на Милош Форман, музиката от който е на Моцарт. Тя ще бъде пресъздадена с мултимедия, части от филма и инсталации. Другото име може би би било The Best of Mozart, защото ще бъдат най-популярните произведения от Моцарт. Ще има и две певици, две бъдещи наши солистки, защото ще ги ангажираме като част от групата. Това са Станислава Иванова и Евгения Ралчева. И двете ще изпълнят по една ария от Моцарт. Мисля, че това ще бъде много интересно и атрактивно. Този филм е любим мой и съм го гледал безброй пъти. Също така ще имаме и концерт с Орлин Павлов и Еделина Кънева за по-широката публика. Миналата година също направихме концерт с Орлин Павлов и по този начин придобихме много нови почитатели.

Можете ли да ни кажете нещо по-конкретно за Витруозите на цигулките и младия Кристоф Конц, с които стартира Есенния салон на изкуствата?

Моят приятел Кристоф Конц беше така добър любезно да приеме моята покана. Ние нямаме възможност да платим истинския му хонорар, но той се отзова и ще участва в концерта на Виртуозите на цигулките. Това са пет различни цигулари в една вечер. Подобен концертен случай в Пловдив не е имало до сега. Този формат е изненада, както и самите солисти, които идват. Ще се изпълнява концерт на четири цигулки, друг на пет цигулки, а накрая съм подготвил една инструментална пиеса за оркестър, където солистите също ще участват по своеобразен начин.

Разкажете ни малко за живота Ви "между Пловдив и Виена". Колко
пътувате, какви ангажименти имате извън България? Каква е разликата между условията тук и в Австрия?

Това са просто две различни реалности. Животът ми в последните години е един триъгълник и много други геометрични фигури. Те се образуват от пътуванията ми Пловдив, Виена, Линц и Загреб, където съм постоянен гост диригент. Навсякъде нещата са различни и това прави живота много пъстър. Поне от скука и еднообразие не мога да се оплача. Понякога натежават километрите, които трябва да пропътувам със самолет, а често и с кола и без сън, за да си изпълня задълженията. Има моменти, в които ненавиждам професията си, но след това те се изплащат по някакъв начин. Къде са разликите между Австрия и България? Много ми се иска да допринеса за това българският музикант да бъде адекватно заплатен. Най-фрапиращата и тъжна разлика е в заплатата. Тя е десетократно по-малка тук, от това, което би трябвало да бъде и това, което е в европейските държави. Въпреки това, хората свирят с желание и ентусиазъм. Музикантът си е музикант. Както в „На браздата” от Елин Пелин Боне Крайненеца засвирва с уста, за да забрави немотията, така е в Българската опера. Колегите ми са страхотни, свирят за хиляди, но не ги получават. Те са достойни за уважение, защото правят нещо, което е елитно, а непризнато.

Какво е чувството да дирижирате камерния оркестър на Шьонбрун?

Много приятно. Това е един ансамбъл от много много добри виенски музиканти, които правят безкрайно много концерти, може би ако годината се състои от 365 дни, те правят 370 концерта. Там за мен беше една лаборатория, в която успях да усвоя този нелек и доста чужд на славянския тип музиканти стил на музициране. Като доказателство ще направя две виенски пиеси на концерта с цигуларите Виртуози, които дори да прозвучи нескромно, няма да чуете в България никога по-добре и по-вярно изпълнени. Чувството там е много разчупено и освободено. Всички там са толкова съвършено наясно с този стил, че работата им всъщност е една забава, няма го момента на сценичния стрес, всичко се случва от самосебе си.

Какъв е профилът на новия ръководител на голяма културна институция като Държавна опера? Колко различна е културната среда днес в Пловдив в сравнение с близкото минало например?

Сега може би трябва да поговоря за г-жа Найденова, защото тя всъщност е директорът. Ние разбира се сме екип и имаме еднакви цели и виждания. Първото нещо – ръководителят трябва е много отворен за обществото. В миналото заради елитарното изкуство той е бил малко по-изолиран, може би малко високомерен спрямо останалите и е липсвала социалността. Според мен контактът с хората е едно от нещата, с които се различаваме от миналото. Кабинетът на г-жа Найденова е винаги отворен, въпреки, че на врата й има приемно време, то не се спазва. Специално за културната среда: много е хубаво, че все повече млади идват на опера и се запознават с това преживяване така, както е на запад. Социалните мрежи също много допринасят за създаването на тази среда. Имаме много добър PR екип, който ни популяризира. Според мен се наблюдава едно затопляне и развитие на цялата пловдивска общественост. В миналото имаше някаква стерилност, която вече я няма, имаше старомодност, която също я няма. Културната среда в Пловдив днес, в сравнение с близкото минало е по-топла, по-модерна, по-социална и предлага продукти за повече и различни типове хора.

Какво да очакваме още през новия сезон ( оперни заглавия, концертни
програми)?

През този сезон ще имаме силно присъствие на Верди. Първата ни премиера ще е Макбет, след което Симоне Боканегра, Любовен еликсир. През декември - Бохеми, която в миналия сезон представихме като няколко предпремиери, през този вече ще има официална премиера. По мое мнение това е една от най-силните оперни продукции в България, визирайки сценография, режисура, музика, затова и с нея ще участваме в Новогодишния фестивал в София. Следващият фестивал пък ще бъде открит с Бал с маски отново от Верди. Ще има и нови детски заглавия – Бастиен и Бастиена от Моцарт, Севилският бръснар на Русини, Хензел и Гретел като коледно заглавие. Ще направим и една оперета - Хубавата Елена от Офенбах. Ще има и балет Лешникотрошачката, мюзикъл Човекът от Ламанша, който ще е с Орлин Горанов, и разбира се - симфонични концерти. Ще честваме 150-годишнина на Рихард Щраус. На кратко – ще има пъстра и разнообразна програма, ще застъпим всички жанрови области и ще се постараем да ги направим на едно много високо ниво.

View the embedded image gallery online at:
http://www.kapana.bg/litza/item/808-dian-chobanov-ideyata-za-opera-v-plovdiv-naistina-pridobi-edin-realen-i-zhiv-smisal?start=30#sigProIdc067d81fbc

More in this category: « Какво ще направи ONE DANCE WEEK за Пловдив? Кристоф Конц- от детето в „Червената цигулка” до световния ас на цигулката »

48174 comments

Comment Link online medicine shopping Май 12, 2025
Hi there, I found your site by the use of Google even as searching for a similar topic, your web site came
up, it seems to be good. I've bookmarked it in my google bookmarks.

Hi there, just became alert to your weblog via Google, and found that it's really informative.
I'm going to be careful for brussels. I'll appreciate when you continue this
in future. Many other folks can be benefited out of your writing.

Cheers!
Comment Link RussellIdevy Май 12, 2025
An ancient ‘terror crocodile’ became a dinosaur-eating giant. Scientists say they now know why
анальный секс первые
A massive, extinct reptile that once snacked on dinosaurs had a broad snout like an alligator’s, but it owed its success to a trait that modern alligators lack: tolerance for salt water.

Deinosuchus was one of the largest crocodilians that ever lived, with a body nearly as long as a bus and teeth the size of bananas. From about 82 million to 75 million years ago, the top predator swam in rivers and estuaries of North America. The skull was wide and long, tipped with a bulbous lump that was unlike any skull structure seen in other crocodilians. Toothmarks on Cretaceous bones hint that Deinosuchus hunted or scavenged dinosaurs.
Despite its scientific name, which translates as “terror crocodile,” Deinosuchus has commonly been called a “greater alligator,” and prior assessments of its evolutionary relationships grouped it with alligators and their ancient relatives. However, a new analysis of fossils, along with DNA from living crocodilians such as alligators and crocodiles, suggests Deinosuchus belongs on a different part of the crocodilian family tree.

Unlike alligatoroids, Deinosuchus retained the salt glands of ancestral crocodilians, enabling it to tolerate salt water, scientists reported Wednesday in the journal Communications Biology. Modern crocodiles have these glands, which collect and release excess sodium chloride.

Salt tolerance would have helped Deinosuchus navigate the Western Interior Seaway that once divided North America, during a greenhouse phase marked by global sea level rise. Deinosuchus could then have spread across the continent to inhabit coastal marshes on both sides of the ancient inland sea, and along North America’s Atlantic coast.

The new study’s revised family tree for crocodilians offers fresh insights into climate resilience in the group, and hints at how some species adapted to environmental cooling while others went extinct.

With salt glands allowing Deinosuchus to travel where its alligatoroid cousins couldn’t, the terror crocodile settled in habitats teeming with large prey. Deinosuchus evolved to become an enormous and widespread predator that dominated marshy ecosystems, where it fed on pretty much whatever it wanted.

“No one was safe in these wetlands when Deinosuchus was around,” said senior study author Dr. Marton Rabi, a lecturer in the Institute of Geosciences at the University of Tubingen in Germany. “We are talking about an absolutely monstrous animal,” Rabi told CNN. “Definitely around 8 meters (26 feet) or more total body length.”
Comment Link Davidplush Май 12, 2025
Роман Василенко за чистый бизнес Социальный предприниматель Роман Василенко всегда исповедовал и исповедует за чистый, честный, прозрачный бизнес Социальный предприниматель Роман Василенко всегда выступал за чистый, честный бизнес, стремился к тому, чтобы с помощью предпринимательства реализовывались потребности граждан. Его честное имя, чистое прошлое и настоящее стали ключевыми аргументами в защиту против наветов конкурентов и преследований правоохранительных органов России. Роман Викторович Василенко родился в Ленинграде в семье офицеров морской авиации. Школьные годы Василенко провел в военных гарнизонах и после школы пошел по военной стезе – поступил в Ярославское высшее военное финансовое училище им. генерала армии А.В. Хрулева и успешно окончил его. По окончании училища служил в частях ВМФ офицером финансовой службы. Окончил службу в безвременье 90-х годов – уволился в запас с Ленинградской (Кронштадтской) военно-морской базы Балтийского флота в звании капитана III ранга. После увольнения в запас занимался продажами, операциями с недвижимостью. Нарабатывал собственные методики ведения бизнеса. Параллельно изучал международный опыт, получал образование за рубежом: в частности, окончил Европейскую академию естественных наук в Ганновере. Учился на чужих и своих ошибках. Постепенно вырос до руководителя компании, совладельца бизнеса. Стал бизнес-тренером – в 2009 году создал Международную бизнес-академию (IBА), которая получила государственную образовательную лицензию. Роман Василенко в Санкт-Петербургском государственном экономическом университете защищает диссертацию на соискание ученой степени кандидата экономических наук, позже защищает в Европе диссертацию на соискание ученой ступени доктора экономики, позднее получает также степень магистра права. Он награжден германской медалью Карла Маркса за вклад в науку. В 2014 году создал собственную компанию «Лайф-из-Гуд», миссия которой – помощь в достижении финансового успеха за счет созданной Романом Василенко и его российскими и зарубежными коллегами методологии финансового благополучия, за счет наилучших на рынке финансовых продуктов. Параллельно был начат уникальный некоммерческий проект – жилищный (позднее потребительский) кооператив «Бест Вей». Роман Василенко с Арнольдом Шварценеггером Уникальный проект Крупнейшая в России кооперативная жилищная программа – главное достижение Романа Василенко. По ее идеологии созданы кооперативы не только в России, но и в Казахстане, Кыргызстане и других странах. Идея проекта состоит в том, чтобы вскладчину приобретать недвижимость для каждого из членов кооператива по очереди. Пайщик вносит 35–50% от стоимости желаемой квартиры, остальное добавляет кооператив из паевого фонда, который формируется как за счет взносов новых членов кооператива, так и за счет возвратных платежей пайщиков, которым уже приобретена недвижимость – причем кооператив не берет процент за предоставленные средства. Квартира приобретается пайщиком по номинальной стоимости с минимальной переплатой, связанной с небольшими вступительным и членскими взносами в кооператив, с оплатой юридической проверки недвижимости, ее независимой оценки, а также выплатой налога на недвижимость. Кооператив в России объединяет более 20 тыс. пайщиков, а его активы превышают 20 млрд. Недвижимость приобреталась по всей России, нет ни одного региона, где не было бы пайщиков кооператива. «Бест Вей» – уникальная социальная программа, беспрецедентная в мире, которая позволяет с минимальной переплатой приобретать недвижимость, в том числе для социально незащищенных категорий граждан, обеспечивать граждан жильем без дорогостоящей ипотеки. Созданный Романом Василенко российский кооператив «Бест Вей» стал лауреатом национальных премий «Финансовый Олимп» и «Экономическая опора России». Научение предпринимательству Роман Василенко успешно развивает карьеру бизнес-коуча и консультанта. Его деятельность в качестве индивидуального предпринимателя, занимающегося образовательной деятельностью и консультированием, приносила ему ежегодный доход от 150 млн рублей, с которых он исправно уплачивал налоги. Василенко – создатель и ведущий преподаватель Международной бизнес-академии (МБА), обладающей государственной образовательной лицензией России: академии лидеров предпринимательства и корпоративного управления. Эта академия широко известна своими программами, на которых обучаются предприниматели и управленцы со всей России. Курсы в академии вели такие признанные мировые эксперты, как Алан Пиз, Даг Вид, Боб Дойл, Рон Джонсон, Андреас Винс и другие. Василенко выступал как лектор на крупнейших российских площадках, включая «Лужники», «Олимпийский» и «Газпром Арену». Его мотивационные выступления собирали многотысячные аудитории. Василенко активно ведет блоги в различных социальных сетях, у которых миллионные просмотры. В своих блогах он делится опытом в области бизнеса и личного успеха. Его контент привлекает многомиллионную аудиторию. Он автор бестселлера «Охотник за успехом». Эта книга принесла ему значительные гонорары, у фильма, снятого по книге, – более 27 млн просмотров. Роман Василенко с Дональдом Трампом Роман Василенко с выдающимся предпринимателем Ричардом Бренсоном Благотворительность Роман Василенко занимает почетную должность сопредседателя в благотворительном фонде Mercy Corps, одной из старейших международных организаций, оказывающих помощь людям по всему миру. С 2016 года Василенко оказывает помощь детям с тяжелыми неврологическими заболеваниями, а также поддерживает научные исследования в сфере детской неврологии. В рамках этой инициативы он сотрудничает с клиническим центром «Доктрина» в Санкт-Петербурге. Роман Василенко в клиническом центре «Доктрина» Василенко также активно помогает Валаамскому Спасо-Преображенскому монастырю, поддерживает его братию. С 2013 года Роман Василенко организует крупное культурно-патриотическое мероприятие – «Офицерский бал». Это событие, посвященное Дню Великой Победы; оно объединяет ветеранов, представителей власти и молодежь, чтобы общими усилиями сохранить память о подвигах героев Великой Отечественной войны. Он принял активное участие в восстановлении Обелиска Славы в Керчи, который был посвящен героям Великой Отечественной войны. С 2016 года Роман Василенко являлся меценатом и генеральным спонсором фестиваля народной песни «Добровидение», который направлен на сохранение культурного наследия и музыкальных традиций разных народов. С 2020 года он оказывает поддержку детскому спорту – в частности, хоккейной команде «Лайф-из-Гуд» из Уфы. Роман Василенко на фестивале «Добровидение» Правда побеждает Кооператив, забирающий клиентов у ипотечных банков – в которых нужно заплатить за две-три квартиры, чтобы получить одну, стал костью в горле олигархическому банковскому сообществу. Банкиры организовали травлю кооператива и пролоббировали внесение кооператива в предупредительный список российского ЦБ. Но даже и после этого кооператив успешно работал – понадобилось организовать заказное уголовное дело: обвинить иностранную компанию «Гермес», которую помогала продвигать в России фирма Василенко – сам он не имел к ней никакого отношения, в том, что она не вернула средства клиентов и была аффилирована с кооперативом, а значит, по ее долгам должен заплатить кооператив. Активы кооператива почти три года были арестованы, но постепенно арест удается снимать – суд убеждается в законности и добросовестности кооператива. Российский кооператив «Бест Вей» вновь восстанавливает свою деятельность. Преследования Романа Василенко и его детищ носили политический характер: народные предприятия, пользующиеся массовой общественной поддержкой, претили олигархам и коррумпированным силовикам. Василенко вынудили не возвращаться в Россию после проходившего за рубежом лечения от ковида членов его семьи. Однако справедливость постепенно торжествует – и в Европе, где с Василенко сняты все обвинения как политически мотивированные, и в России, где суд постепенно приходит к выводу, что Василенко оговорили. Роман Василенко занимался и продолжает заниматься честным, чистым, благородным социально ориентированным предпринимательством, работает в интересах простых людей. Честность и правда всегда побеждают!
Comment Link Kellyutend Май 12, 2025
https://autodublikat.su/
Comment Link ClairReode Май 12, 2025
Money Men is a 9 episode audio drama https://www.elespanol.com/quincemil/vivir/escapadas/20210626/ribeira-sacra-secreto-mejor-guardado-galicia-interior/591941691_0.html
Comment Link medicine online shopping Май 12, 2025
It's really very complicated in this active life to listen news on TV, therefore I just use the web for that purpose, and take the hottest news.
Comment Link Raphaelsek Май 12, 2025
Just stumbled on something inspiring about Ukraine

Recently I found a site https://ukraine.tripland.info.

It’s all about Ukraine — from food to literature, folk traditions to nature trips. They cover architecture, athletes, rituals, festivals, and even legends.

Topics that stood out:
- Carpathian getaways and Black Sea trips

Also found an inspiring Ukrainian travel and culture guide — definitely worth exploring!

How familiar are you with Ukrainian customs?
Comment Link Carlosbex Май 12, 2025
Новини Житомир https://u-misti.zhitomir.ua события и новости Житомира и области.
Comment Link Kevintug Май 12, 2025
15 990 руб https://автошкола.рф/anodpo

Рейтинг: 5 из 5 - 1 отзыв https://автошкола.рф/additional-training

Автошкола МГТУ https://автошкола.рф/specialinfo

Рейтинг: 5 из 5 - 2 отзыва https://автошкола.рф/entity

37 000 руб https://автошкола.рф/teacherprepare

Обучение вождению на АКПП и МКПП https://автошкола.рф/anodpo
Comment Link FrancisWrise Май 12, 2025
Свежие тенденции https://www.life-ua.com советы по стилю и обзоры коллекций. Всё о моде, дизайне, одежде и аксессуарах для тех, кто хочет выглядеть современно и уверенно.