България има силни индивидуалности и слаби колективи, смята диригентът
 
Животът ми в последните години е един триъгълник и много други геометрични фигури
 
Има моменти, в които ненавиждам професията си, но след това те се изплащат по някакъв начин, не крие музикалният директор на операта
 
Много ми се иска да допринеса за това българският музикант да бъде адекватно заплатен
 
Операта в Пловдив не е това, което беше преди година. Културната институция изживява ренесанс, пълни зали, привлича нова публика, създава нови програми. Промяната дойде с новото ръководство, част от което е диригентът Диян Чобанов. Той застана пред Паулина Александрова за КАБАНА.БГ, за да разкрие как живее между Пловдив и Виена, как вижда бъдещето на операта, как оценя миналото й.
 
Какви промени настъпиха в Пловдивската опера, след като Вие поехте
диригентската палка?
 
Не е лесно човек да говори за себе си. Смятам, че правя това, което мога най-добре – да дирижирам. Тук има една много хубава традиция, защото не може да дойдеш и да градиш върху нищо.  Познавам Пловдивския оркестър доста преди да встъпя в длъжност. Аз много го уважавам и за мен е комплимент да  бъда музикален директор на тази легендарна институция.  Имам спомени от ученическите си години, когато диригент беше легендарният  Добрин Петков и до ден днешен се усеща неговото присъствие. След него също имаше много добри диригенти като Димитър Манолов. Наблюдаваха се и редица реформи и сътресения в институцията, които не й повлияха благоприятно. Нашият екип и госпожа Найденова започнахме с тежък старт, колкото и клиширано да звучи. Стартирахме с една възстановителна работа във връзка с това, че седем години нямаше сцена за опера в Пловдив и съответно звената в операта бяха малко неравностойно позиционирани, дори имаше липсващи такива. Нямахме почти никакви ателиета за производство. Това все още е точка, върху която трябва да работим, да произвеждаме наши продукции. Започна се една така да се каже ренесансова дейност. Имаше и финансова реформа. Пловдив попадна в най-тежката графа самофинансиране сред другите провинциални градове с театри. Институцията беше с дългове към Министерството. За около три месеца я стабилизирахме финансово. За изтеклия сезон направихме няколко подвига, ако може така да се нарече. Това, с което се много се гордея е, че Пловдивският оркестър свири в една от най-големите, престижни и желани зали в света, а именно в Златната зала Музикферайн във Виена. Това е залата на Виенската филхармония, там се изнасят известните по цял свят новогодишни концерти, които се предават на живо. Това е и една от залите с най-добра акустика в света и много малко оркестри могат да си позволят да свирят в нея, а нашите музиканти направиха един страхотен концерт. Имахме и прекрасно турне в Холандия с една силна интернационална продукция Бохеми с италиански сценограф и режисьор.  Друго, което направихме е да започнем една надпревара с времето. В златните времена, когато всичко е било подсигурено съвсем планомерно са се правели достатъчен брой репетиции, нямало е минимум  продадени билети, както е сега. Моята отговорност като музикален директор е в качеството и в музикалното ниво на институцията. Това, което съм събрал като професионален багаж, всичко, което съм научил в кариерата ми, която се е развивала в Западна Европа с най-голямо желание  го прилагам тук. Започваме един процес на обновяване на оркестъра, обявяваме конкурси за нови музиканти, защото приемствеността трябва да продължава. Стартираме и селекция за солисти, може би  най-добрите имена, които са и наши лични приятели, с които сме работели не веднъж и у нас, и в чужбина. Те са наши съмишленици. Мисля, че имаме шанс Пловдив да стане един уникален оперен и симфоничен център. Единият от факторите е, че имаме този фестивал, който е на високо и доста стабилно ниво. Всяка една продукция си имаше  свой акцент. Мисля, че след него операта в Пловдив стана много по-популярна, отколкото беше. Смятаме да превърнем този фестивал в един значим европейски. От друга страна Пловдивският оркестър е силно звено, с което не всеки оперен театър може да се похвали. Познавайки всички оркестри в страната и без никакво чувство за скромност мога да кажа, че нашият е най-добрият оркестър. Имам желание да поканя добри и качествени колеги. Нямам амбиция само аз да дирижирам, напротив,  добре е оркестрите да работят с различни диригенти.
 
Да се ходи на опера в Пловдив стана модерно, вид лайфстайл, при това за по-малко от година.  Бъркаме ли се?

Самият аз усетих това по време на фестивала. Дирижирах две събития в началото и след тях съпътствах всички останали. Въпреки ръководната ми роля, художествено аз бях слушател и зрител. След като свърши последният спектакъл изпитах чувството, което изпитвам, когато гледам последна серия на любим сериал или финалния мач на Световното първенство, една тъга и жажда за следващото издание. Усетих това и в много хора. Около нас се събра един пловдивски елит, набрахме кръг от хора, които са заинтересовани да ни подкрепят, някои финансово, други като статукво, като личности. Идеята за опера в Пловдив наистина придоби един реален и жив смисъл. Не просто някакъв протокол, а наистина хората се вълнуват от това, което се случва, очакват с нетърпение новия сезон. Новата визия на театъра също е фактор хората да се заинтересуват повече. Те биват посрещани, след премиерите има коктейл, нашите вип гости също получават своето заслужено внимание. Надявам се това да не е краткотраен проблясък, а една дълготрайна тенденция.

Как привличате младата публика да ходи на опера?

Въпреки, че една субкултура заля и поквари българските младежи , мисля, че все пак има хора, които са с малко по-завишени естетически и интелектуални изисквани. Операта винаги е била елитарно изкуство. Не може да се очаква от всеки да прояви интерес към това изкуство, но преживяването и посланието, което носи една опера не може да се набави от другаде. Може би не толкова много хора имат потребност от това нещо. Какво може би е привлякло младите? Първото нещо, което сменихме с госпожа Нина Найденова бяха афишите, защото такива си спомням от дете, а това е вече един вид анти-реклама. Това е нещо остаряло и покрито с прах. В нашите времена всичко трябва да бъде поднесено по правилния начин. Смятам, че това, което привлече вниманието на младите е начинът, по който им поднесохме нашата дейност и тя изведнъж започна да им става интересна. По отношение на качеството – никога не си позволяваме да покажем нещо просто, винаги имаме критерии, от които в никакъв случай не се отклоняваме. Защото ако дойде случаен човек на опера и попадне на слаба постановка с не толкова добър певец, това вероятно ще е първото и последното му идване. Затова внимаваме какво и как го поднасяме.

Какви са музикалните тенденции в Европа ?

През началото и средата на 20 век се следваше една малко остаряла романтична традиция, що се касае до интерпретацията на по-класически репертоар като Виенска класика или още по-назад във времето – Барок, дори Ренесанс. След това се направи един обрат към историческата интерпретация. Тъй като учих, а по-късно и работех във Виена през 90-те имах възможност да се запозная от близо с доайените този вече по-модерен тип интерпретиране като Николаус Харнонкурт. Бил съм на репетиции на неговия оркестър, който е най-скъпо платеният в света, бил съм и на стотици репетиции на Виенската филхармония с всички възможни звездни диригенти на нашето време, дори съм  бил и пианист в оркестъра. Така имах възможността да се запозная с модните тенденции в изкуството и се опитвам да ги предам и тук.

Къде се намира Пловдивската опера на база световното развитие на този вид изкуство?

Като солисти певци Българската опера се намира може би на първо място. Визитката на страната ни са легендарните Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Александрина Перничанска, Александрина Милчева, Райна Кабаиванска. Тази плеяда наистина прослави България. Операта като институция обаче далеч не отговаря на нивото на тези, в които са световните звезди. Тук идва една характерна национална черта, че България има силни индивидуалности и слаби колективи. Като индивидуалност българите са велики, но с голямо нежелание и неудоволствие работят в колектив. В тази връзка имам какво да се желае в колективната работа. Не знам на кое точно място е Българската опера сред останалите, но не е в първата десятка.

Какви изненади можем да очакваме през септември?

Ще представим на Пловдивската музикална общественост солист на Виенската филхармония, което много рядко може да бъде чуто на живо. Става въпрос за моят приятел Кристоф Конц. Той е част от концерта на Виртуозите на цигулките. Ще разчупим академичният формат и ще направим концерта достъпен за по-широк кръг от хора. Това е събитието за откриването на Есенния салон на изкуствата. По-нататък -  реприза Аида на Античния театър. Ще я представят двама наши много добри солисти и изключителни професионалисти. След това имаме един концерт, който по своята същност не е конвенционален - проектът  Амадеус по филма на Милош Форман, музиката от който е на Моцарт. Тя ще бъде пресъздадена с мултимедия, части от филма и инсталации. Другото име може би би било The Best of Mozart, защото ще бъдат най-популярните  произведения от Моцарт. Ще има и две певици, две бъдещи наши солистки, защото ще ги ангажираме като част от групата. Това са Станислава Иванова и Евгения Ралчева. И двете ще изпълнят по една ария от Моцарт. Мисля, че това ще бъде много интересно и атрактивно. Този филм е любим мой и съм го гледал безброй пъти. Също така ще имаме и концерт с Орлин Павлов и Еделина Кънева за по-широката публика. Миналата година също направихме концерт с Орлин Павлов и по този начин придобихме много нови почитатели.

Можете ли да ни кажете нещо по-конкретно за Витруозите на цигулките и младия Кристоф Конц, с които стартира Есенния салон на изкуствата?

Моят приятел Кристоф Конц беше така добър любезно да приеме моята покана. Ние нямаме възможност да платим истинския му хонорар, но той се отзова и ще участва в концерта на Виртуозите на цигулките. Това са пет различни цигулари в една вечер. Подобен концертен случай в Пловдив не е имало до сега. Този формат е изненада, както и самите солисти, които идват. Ще се изпълнява концерт на четири цигулки, друг на пет цигулки, а накрая съм подготвил една инструментална пиеса за оркестър, където солистите също ще участват по своеобразен начин.

Разкажете ни малко за живота Ви "между Пловдив и Виена". Колко
пътувате, какви ангажименти имате извън България? Каква е разликата между условията тук и в Австрия?

Това са просто две различни реалности. Животът ми в последните години е един триъгълник и много други геометрични фигури. Те се образуват от пътуванията ми Пловдив, Виена, Линц и Загреб, където съм постоянен гост диригент. Навсякъде нещата са различни и това прави живота много пъстър. Поне от скука и еднообразие не мога да се оплача. Понякога  натежават километрите, които трябва да пропътувам със самолет, а често и с кола и без сън, за да си изпълня задълженията. Има моменти, в които ненавиждам професията си, но след това те се изплащат по някакъв начин. Къде са разликите между Австрия и България? Много ми се иска да допринеса за това българският музикант да бъде адекватно заплатен. Най-фрапиращата и тъжна разлика е в заплатата. Тя е десетократно по-малка тук, от това, което би трябвало да бъде и това, което е в европейските държави. Въпреки това, хората свирят с желание и ентусиазъм. Музикантът си е музикант. Както в „На браздата” от Елин Пелин Боне Крайненеца засвирва с уста, за да забрави немотията, така е в Българската опера. Колегите ми са страхотни, свирят за хиляди, но не ги получават. Те са достойни за уважение, защото правят нещо, което е елитно, а непризнато. 

Какво е чувството да дирижирате камерния оркестър на Шьонбрун?
 
Много приятно. Това е един ансамбъл от много много добри виенски музиканти, които правят безкрайно много концерти, може би ако годината се състои от 365 дни, те правят 370 концерта. Там за мен беше една лаборатория, в която успях да усвоя този нелек и доста чужд на славянския тип музиканти стил на музициране. Като доказателство ще направя две виенски пиеси на концерта с цигуларите Виртуози, които дори да прозвучи нескромно, няма да чуете в България никога по-добре и по-вярно изпълнени. Чувството там е много разчупено и освободено. Всички там са толкова съвършено наясно с този стил, че работата им всъщност е една забава, няма го момента на сценичния  стрес, всичко се случва от самосебе си.
 
 
Какъв е профилът на новия ръководител на голяма културна институция като Държавна опера? Колко различна е културната среда днес в Пловдив в сравнение с близкото минало например?
 
Сега може би трябва да поговоря за г-жа Найденова, защото тя всъщност е директорът. Ние разбира се сме екип и имаме еднакви цели и виждания. Първото нещо – ръководителят трябва е много отворен за обществото. В миналото заради елитарното изкуство той е бил малко по-изолиран, може би малко високомерен спрямо останалите и е липсвала социалността. Според мен контактът с хората е едно от нещата, с които се различаваме от миналото. Кабинетът на г-жа Найденова е винаги отворен, въпреки, че на врата й има приемно време, то не се спазва. Специално за културната среда: много е хубаво, че все повече млади идват на опера и се запознават с това преживяване така, както е на запад. Социалните мрежи също много допринасят за създаването на тази среда. Имаме много добър PR екип, който ни популяризира. Според мен се наблюдава едно затопляне и развитие на цялата пловдивска общественост. В миналото имаше някаква стерилност, която вече я няма, имаше старомодност, която също я няма. Културната среда в Пловдив днес, в сравнение с близкото минало е по-топла, по-модерна, по-социална и предлага продукти за повече и различни типове хора.
 
 
Какво да очакваме още през новия сезон ( оперни заглавия, концертни
програми)?
 
През този сезон ще имаме силно присъствие на Верди. Първата ни премиера ще е Макбет, след което Симоне Боканегра, Любовен еликсир. През декември  - Бохеми, която в миналия сезон представихме като няколко предпремиери, през този вече ще има официална премиера. По мое мнение това е една от най-силните оперни продукции в България, визирайки сценография, режисура, музика, затова и с нея ще участваме в Новогодишния фестивал в София. Следващият фестивал пък ще бъде открит с  Бал с маски отново от  Верди. Ще има и нови детски заглавия – Бастиен и Бастиена от Моцарт, Севилският бръснар на Русини, Хензел и Гретел като коледно заглавие.  Ще направим и една оперета - Хубавата Елена от Офенбах. Ще има и балет Лешникотрошачката, мюзикъл Човекът от Ламанша, който ще е с Орлин Горанов, и разбира се - симфонични концерти. Ще честваме 150-годишнина на Рихард Щраус.  На кратко – ще има пъстра и разнообразна програма, ще застъпим всички жанрови области и ще се постараем да ги направим на едно много високо ниво.

 

70098 comments

  • Comment Link Click Here Click Here Дек 23, 2024

    I aam reguⅼar reader, hoow aree youu everybody?
    Thhis pece oof writkng poste att tgis ebsite iss actually fastidious.

  • Comment Link آسانسور روم لس آسانسور روم لس Дек 23, 2024

    Howdy just wanted to give you a brief heads up and let you know a few of
    the pictures aren't loading correctly. I'm not sure why but I
    think its a linking issue. I've tried it in two different web
    browsers and both show the same results.

  • Comment Link tonic greens reviews tonic greens reviews Дек 23, 2024

    Very energetic article, I enjoyed that bit. Will there be
    a part 2?

  • Comment Link ooounistroy.ru ooounistroy.ru Дек 23, 2024

    Запорно регулирующая трубопроводная арматура используется для управления потоками жидкостей и газов в трубопроводных системах.
    Она обеспечивает надежное перекрытие и регулирование потоков.

  • Comment Link GregoryLaw GregoryLaw Дек 23, 2024

    Stuck squirrel wins 2024 Comedy Wildlife Photography award
    Криптовалюта

    An image of a squirrel stuck in a tree has been named the overall winner of this year’s Nikon Comedy Wildlife Photography Awards, with a frog in a bubble and a bream chasing a bald eagle among the category winners.

    “Stuck Squirrel” by Milko Marchetti was chosen as the winner from more than 9,000 entries, the highest number received in the competition’s 10-year history, the organizers said in a statement published Tuesday.

    The team whittled the entries down to a selection of 45, which were then put to a judging panel that selected the overall winner as well as nine category winners.
    Marchetti’s photo shows the moment a red squirrel is entering its hide in the trunk of a tree, with its legs at right angles to the trunk.

    “I have taken many, many photographs of squirrels, in many situations over the years in Italy, but this one struck me as really funny and such a strange position, because it is that exact moment when the squirrel is detaching its back legs from the trunk to enter its hide,” Marchetti said in the statement.

    “Whenever I show this image at the nature seminars at my local photography club, the audience always explode with raucous laughter, so I had to enter it!”

    Stefan Maier, senior general manager of marketing at Nikon Europe, said he was thrilled to announce Marchetti’s win, adding that his image “brilliantly captures the playful and unpredictable moments that make nature so enchanting.”

  • Comment Link Cheap Product Cheap Product Дек 23, 2024

    Heеy there, Youu havе Ԁdone a fantfastic јob.
    I wikl definitewly dig itt annɗ personalⅼy suggest
    too myy friends. I'm cnfident thеy'll bee benefiged frrom this
    wweb site.

  • Comment Link Maryanybremn Maryanybremn Дек 23, 2024

    Appreciate it, Plenty of knowledge.

    see this website casino online games real money hallmark online casino
    useful link crypto casino bonus slot machine casino games online
    get redirected here do you agree mgm vegas casino online
    see post best sports betting apps bbb sugarhouse online casino
    at bing online casino usa real money newest online casinos accepting us players
    click to find out more online casinos pa best blackjack online casino
    see post online real money casinos new casinos online nj
    listen to this podcast online slots for real money where is casino gta online
    a fantastic read online casino real money casino online 10 euro
    click now basketball betting no deposit online casino instant payouts
    find out here http://videohub.club/member.php?action=profile&uid=34255 us online casino news
    useful reference best mlb betting sites scatter best casino and slot online
    this page https://morsing-mcdonald-3.blogbright.net/web-design-tips-for-online-casino-sites-1732216993 golden toad online casino
    check out this site shazam casino $45 free chip thailand online casino

  • Comment Link RichardWat RichardWat Дек 23, 2024

    Криптовалюта перевернула мир, и все сразу осознали: крипта — это не игрушка.
    Европейский Центральный банк, столп финансовой стабильности, сейчас в панике. В своём последнем отчёте они предупредили:
    Биткойн — это не просто пузырь, это социальная угроза.
    Якобы биткойн способствует классовому неравенству: владельцы крипты, по их мнению, обогащаются за счёт бедных, оставшихся не у дел. Слабым и беззащитным, мол, пора активно выступать против криптовалют.
    Иначе, намекает ЕЦБ, последствия будут катастрофическими. В отчёте даже рекомендовали блокировать криптовалюты, чтобы предотвратить политические последствия, намекая на то, что держатели активов могут повлиять на выборы. Примером они приводят США, где кандидаты активно заигрывают с крипто-избирателями.
    Внезапно банки стали предупреждать нас о некой угрозе, исходящей от крипты, словно всю жизнь они берегли нас от бедности.
    Неужели банки, которые сами по себе являются орудием неравенства, теперь стали беспокоиться о простых людях? Это забавно, потому что именно криптовалюта открыта для всех, кто готов попробовать что-то новое. Здесь нет двери с надписью «Только для своих», как в случае с банками.
    Никто не запрещает вам пользоваться биткоином или эфиром. Никто за вас не решает, кто достоин, а кто нет. Но банки об этом не говорят. Вместо этого они пытаются создать образ криптовалют как инструмента для преступников, заявляя, что она вредит экономике и ведёт к катастрофическим последствиям.
    Как будто предыдущие кризисы и экономические коллапсы — это дело рук биткоина, а не самих банков.

    Реальные примеры:
    В последние годы, особенно в 2024 году, швейцарские банки без зазрения совести закрывали счета у всех, у кого в паспорте указано место рождения — Россия.
    По всей Европе, прикрываясь санкциями, банки отбирали деньги у населения. Например, чтобы перевести деньги, нужно предоставить массу документов, подтверждений, деклараций, историю происхождения денег. Даже если всё в порядке, счёт могут заморозить.
    В Турции, где сейчас рекордная инфляция, люди нашли спасение в криптовалюте, так как она даёт хоть какую-то стабильность и никак не зависит от капризов правительства, банков или комплаенс-отделов.
    В Ливане банки за один день заблокировали вклады, оставив людей без своих денег.

    Банковский контроль:
    Банкиры мониторят ваши транзакции, требуют подтверждений и историю происхождения денег, даже если прошло 10 лет. Вы вынуждены объяснять, зачем вам ваши же собственные средства. И всё это сопровождается традиционными комиссиями и навязанными услугами.

    А что даёт криптовалюта?
    Вы можете переводить деньги сколько угодно, кому угодно, когда угодно.
    Нет лишних вопросов, никакого контроля и комплаенса.
    Полная конфиденциальность.
    Да, крипта имеет свои риски: волатильность, недостаточная правовая защита. Но при грамотном подходе эти риски можно минимизировать. Тогда криптовалюта становится надёжной альтернативой.

    Криптовалюта — это не просто средство обмена, это символ независимости.
    Она не зависит от банковской системы, которая строила границы и правила исключительно в свою пользу. ЕЦБ утверждает, что биткойн — это угроза. И он прав. Только эта угроза направлена не на людей, а на банковскую систему.
    Настоящий ужас для ЕЦБ в том, что люди больше не зависят от их комиссий и бесконечных документов.
    Криптовалюта даёт финансовую свободу. Именно это пугает банки. Их борьба с криптой — это борьба за сохранение монопольных привилегий.

    Теперь выбор за каждым:
    Остаться в клетке банковских правил.
    Или стать частью свободного мира, где твои деньги — это твоё решение.
    https://www.youtube.com/watch?v=_cSJTHSC_SE

  • Comment Link USB C SD Card Reader USB C SD Card Reader Дек 23, 2024

    A person essentially assist to make seriously posts I might state.
    This is the very first time I frequented your web page and
    so far? I surprised with the analysis you made to make this actual submit incredible.
    Wonderful activity!

  • Comment Link DrNinhmai DrNinhmai Дек 23, 2024

    It's the best time to make a few plans for the long run and it's time to be happy.
    I have read this publish and if I may just I want to counsel you some fascinating issues or
    tips. Perhaps you can write subsequent articles relating to this article.
    I wish to learn more issues approximately it!

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…