Всеки човек има ясни очертания, нарисувани от изборите в живота, които прави

Първо трябва да си отговорен за света, който създаваш и чак след това да мислиш за галерии, заявява маестрото 

Художникът Атанас Хранов е пред откриване на поредната си самостоятелна изложба, която ще се състои на 19-ти април, в софийската галерия „Ракурси”.  За да ни разкаже за новите си художествени разкази „Ясните очертания на господин Х“, скритата символика, пушещите животни, преходът от пластика към платно и обратно, разговаря със Стефка Георгиева.

Какво да очакваме от изложбата „Ясните очертания на господин Х.“?

Този път, концепцията не е чак толкова ясна, както беше при предната изложба с Халдеите. Тази изложба е повече обърната към мен. Ясните очертания на господин Х. – това ще рече моите си ясни очертания. До нея стигнахме със Сашо Секулов, тъй като картините са много различни, многопосочни са. Няма една ясна нишка между серафими, пушещи зайци, елени, някакви летящи неща из пространството и какво ли не, която да върви през цялото време. Затова извиках Сашо, защото не можех да намеря нещото, което ги обединява. И той каза: „Нещото, което ги обединява си ти.“ 

Всъщност, нещото, което е ново и му прави впечатление, са тези ясни очертания, контури каза той, които се появяват в картините и в крайна сметка на мен много ми хареса като заглавие, защото има малко разказ вътре в него. По-скоро е като заглавие на проза, отколкото на изложба, което за тези картини е окей, защото в тях има разказ. Обичам да ги правя така… Да не е спрял, зафиксиран момент, а да е една цяла история, която да се развива във времето. Да откриваш, да започнеш от единия край и да си я разкажеш, а на следващия ден да я видиш по нов начин. 

В крайна сметка ми допадна това заглавие. Малко е подробно и бъбриво, не е много художническо, но мисля, че е окей. 

Как се появиха ясните очертания? По естествен начин или са целенасочено действие?

Според мен, човекът битува в някакви негови си ясни очертания. Не тези, които са профил, анфас, биреното коремче и т.н., а в тези духовните очертания на нещата, които той допуска в себе си или отхвърля. Можеш нещо да го приемеш или да го отхвърлиш, няма значение, но то те очертава и те прави еди какъв си, на еди какво си място. Също като нещата, които обичаш, от които се страхуваш, нещата, за които мечтаеш… Всичко това прави от теб това, което си ти, истински. Не това, което си на пръв поглед, а другото, което е много по-смислено. 

Всъщност, това са ясните очертания. Всеки от нас има такива, независимо колко сложен като личност е човек. Независимо дали са му възвишени мечтите или са някакви плътски желания, очертанията са много ясни и човек си плува в неговия свят. Нарисувах как плувам в моя свят.

Как се родиха тези орнаменти, които напомнят за Изтока?

Първо, че то си е някакъв мой авторски начин на цветообразуване… Аз така правя цветовете. Освен че замесваш цвета и го правиш малко по-такъв или по-онакъв, какъвто ти трябва… Второ – като му сложиш отгоре синьо, става съвсем различно, ако му сложиш жълто пак става различно, ако му сложиш зелено – няма нищо общо с предните два. А ако отгоре, върху тези два цвята, сложиш и трети, става една много богата палитра. Вече не е само цвят, а едно петно, което има много отношение и започва да трепти. Самото то започва да играе и да ти пълни погледа, без да го знаеш това. То е подсъзнателно.

До тези неща, аз също, подсъзнателно съм достигнал. Не е плод на някакво яко мислене. В платната редувам много спокойни с много интензивни и врящи места.  Не е най-голямото откритие на света, но аз го правя - по моя си начин. 

Това все пак оформя отличителният характер на творбите ти…

Много са си мои. В крайна сметка, не съм го заимствал от някъде, а съм си го измислял сам. А не съм учил живопис, учил съм дърворезба. Всъщност, от там е афинитетът ми към пластиката. За това се връщам, по-лесно ми е когато има малко пластика вътре.

Живописта ми беше много трудна в началото, да започна да рисувам върху абсолютна плоскост като платното. Никога не го бях правил. Винаги бях работил върху дърво, върху някаква пластика. Тъй като самата пластика не ми беше достатъчна, исках да има и още нещо. Такъв съм, все искам още малко отгоре.

С течение на времето, започнах съвсем по малко и плахо да оцветявам дървото. За ортодоксалните дърворезбари, това нещо е кощунствено. До преди това никой не го беше правил. Започнах все по-смело и по-смело, докато пластиките станаха изцяло цветни. След това, предизвикателството беше, че  върху плоскост не можех да работя. Това не ми даваше мира. И докато не го изчистих и не стана абсолютно плоско, не мирясах. 

Сега вече започнах обратния процес. От плоското тръгвам към пластиките и да видим до къде ще стигнем… Смятам следващата изложба да е скулптура. 

Да разбираме ли, че се връщаш към началното си Аз?

То е като спирала. Пак се връщаш, но малко по-нагоре, надявам се. Имам много готина идея, да видим какво ще стане.

Част от орнаментите ти напомнят за пипала на морски животни. Има ли нещо общо със страстта ти към плаването?

Не, няма. На много хора им прилича на това, но е просто орнамент и няма подтекст в него. В крайна сметка, доста хора ги оприличават на пипала на октоподи.

Като заговорихме за фауната в картините ти – защо заекът пуши индрише, а вече и еленът, който ще видим в следващата ти изложба?

Ами това не е пушещ заек, всъщност. Това е ключ. Това че пуши, ти открива цял един друг свят – фантазен. Естествено, че не пуши. 

Индришето често намира място в работата ти, както видяхме и в предните изложби. Не се ли превърна в емблема за теб?

Да, много ми хареса идеята, защото всъщност всичко е много невинно. Няма порок в това. Заекът най-невинно си пуши индрише, не пуши тютюн или марихуана. Но самият факт, че пуши, вече не го прави заек от познатия свят, а от някакъв друг, където зайците пушат и имат фабрики. Обличат се и си имат готини, странни дрехи.

Защо се спря именно на това животно?

Защото е супер невинно, както и еленът. Сега, ако бях направил носорог да пуши, пак щеше да стане. Ако беше лъв, обаче, обичайно е. Точно това, че е толкова невинно, плашливо, крехко създание, пухкаво, да му придадеш малко по-арогантни действия от човешкия свят, свързани точно с порока…  Даже някои си имат и фабрики с комини. Противоречието в това, което ние знаем за заека и това, което е той в платното, го прави такъв мистичен и магичен. 

За какво друго бих рисувал заек? На мен не ми трябва, освен ако не е ключ.

Спомена, че ще имаш само една скулптора в изложбата – Серафимът. Има ли общо с това, което тепърва подготвяш?

Тя беше като упражнение за следващата изложба. Чисто технологично си отговорих на някакви въпроси, които няма да бъдат интересни на публиката. В тези неща има много занаят. Нито картината е просто картина, а за скулптурите да не говорим. Там е люта битка с реалността. Така се бях заровил в гипс и всякакви боклуци, до колене бях.

По едно време избягах от ателието, не се траеше. Винаги има един момент на безпътица, в който не знаеш тази работа, която я правиш, има ли някакъв смисъл. Но в крайна сметка, ще стане много яко.

Изложбата ще бъде представена в „Ракурси“, София на 19-ти този месец. Предвиждаш ли представяне и в Пловдив?

Не знам. Не е ясно какво ще остане от нея. Миналата година, например, представих във „Филипополис“, беше реплика на изложбата в София и се получи много добре. Едни картини, които са показани веднъж, не пречи да бъдат показани отново. За галеристите това е нещо ужасно, но аз не мога да го разбера. Какво става, картината ли се износва? Вече не е новина или не е интересна? 

Нямам намерение с една и съща картина да живея цял живот и да я показвам навсякъде, което всъщност правят музикантите. Те правят едно парче и го обичат докато са живи. При художниците това: „Ооо, пази Боже! Как може такова нещо?“ Но след като преди няколко месеца си показал изложбата в София, какво пречи да я покажеш и в Пловдив? Колко от хората в Пловдив са отишли да я разгледат в София? Николко. Картините обикновено не са рисувани за конкретна изложба. Те са създадени в ателието ми и толкова. 

И с „Ясните очертания на господин Х.“ ли е така?

Тази изложба специално е рисувана за тази галерия, защото я знам почти на изуст и знам какво за къде ми трябва. Но това няма никакво значение. Има само едно специфично място и знам, че ми трябват около 15-тина работи. Трябва ми една хоризонтална работа, но не нарисувах една, а две, защото две ми се рисуват. Имам повече работи, отколкото трябва, но какво? Ако ми се рисува, да спра да рисувам, защото имам необходимите картини ли? Съжалявам, но за мен това не е някаква търговска дейност. Ти създаваш свят. Първо трябва да си отговорен за света, който създаваш и чак след това да мислиш за галерии, и ще продадеш ли нещо или не. Не е задължително да продадеш всичко и не всеки проект е успешен. 

 

 

Image Gallery

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…