Славена Шекерлетова

Пиесата "Същият ден" е и за странния парадокс, че където има власт – няма любов, но където няма ред и власт, има изобилие от хаос и неуредици...

Писателят и драматург Стефан Иванов е автор на стихосбирките „4 секунди лилаво” (2003), „Гинсбърг срещу Буковски в публиката” (2004), „Списъци” (2009) и „Навътре“ (2014). Публикувал е поезия, проза, пътеписи, интервюта, есета и литературна критика в повече от двадесет вестника и списания (Егоист, Maxim, Списанието на Мтел, Една седмица в София, Капитал Лайт, Алтера, Литературен вестник, Култура). Негова поезия е превеждана на английски, гръцки, хърватски и сръбски. Превеждал е Алън Гинсбърг и Сергий Жадан. Съавтор е, заедно с Иван Добчев, на пиесата „Медея – майка ми“, спечелила „Икар“ (2013) за най-добро представление. Пиесата му „Между празниците“ е номинирана за „Икар“ (2014) за драматургия. През 2018 г. е резидентен драматург на Националния театър на Люксембург. От 2003 г. публикува многобройни текстове в различни издания. Превеждан е на английски, френски, немски, гръцки, сръбски и други езици. Блогът му е  http://siv.sofiascape.com/

Поводът набързо да си поговорим с него е представлението „Същият ден“, което ще направи своята премиера в Пловдив на 25 февруари, Стефан Иванов е драматургът, а режисьор е Естефания Фадул. Надя Керанова и Августина-Калина Петкова изпълняват ролите, а  сценографията, костюмите и музикалната среда са на Цвета Дойчева.

Пиесата е страшна и смешна приказка без край за всекидневното усилие да бъдеш човек в нечовешки условия. Действието се развива 30 години след 1989 г. Героите са дядо и внук, пътуващи по вече построения плавателен канал, който свързва София с Черно море. Те снабдяват възстановените 86 български лагера и разказват за раждането на новия режим, за тайните му и явни проявления.

Как стана така, че работехте заедно с американо-колумбийската режисьорка Естефания Фадул?

Пътят на пиесата мина през Виена, Милано, Рим и Ню Йорк, за да се върне обратно в София, а съвсем скоро и в Пловдив. За постановката в Ню Йорк най-много по време на разговорите с режисьори ми харесаха двама млади човека – Джон Майкъл ди Реста и Естефания Фадул. Той стана режисьор на текста в Ню Йорк, а тя в София.

„Ние не трябва да съдим тези герои, а да ги изслушаме…“, казва Естефания Фадул? Защо?

Защото е прекалено лесно да потънем в късогледството на агресията. Тя може единствено да доведе до още насилие и порочен кръговрат на повторение, отмъщение и непосилна вина или страх. Чрез изслушването можем да ги разберем, да им простим, да им помогнем и те да си простят и на едно вечно завръщане към травмата и извора на нещастието да се сложи край и да има хоризонт за промяна и движение в нова посока.

Едно от посланията на представлението е да не оставаме апатични към тежки обществени процеси и явления, които отмиват човешкото лице, но напоследък, като че ли, се надига глас за доста неща, този глас не е добре чут или пък е недобре изразен, така че няма особена полза от това. Понякога хората се отказват и се съсредоточават върху това да копаят собствената си градинка, защото другото е неуправляемо. А такова ли е наистина?

Пиесата е и за странния парадокс, че където има власт – няма любов, но където няма ред и власт, има изобилие от хаос и неуредици. Ние сме някъде в този широк спектър между любов и липса на любов, между пролет и разпад, между собствената градина и големия човешки парк. И за всичко случващо се, малко или голямо, редно или нередно, красиво или грозно, трябва да се говори и мисли, защото въображението, културата, изкуството, разговорът не само регистрират наличното, а имат потенциала първо да си представят алтернатива, но след това и да я реализират наяве. Има смисъл.  
 

„Новият режим“ днес като повторение на историческа грешка. Какво повтаряме успешно със знак минус?

Повтаряме личните си провали, защото не излизаме от кръга на повторението и грешките, не виждаме, че го правим. Повтаряме общественото си поведение заради същите причини. Страх от реалността, живота, отговорността. Страх от себе си.

"…награди и наказания – това е най-добрият начин да се управлява…" Манипулациите са най-силното оръжие за управление на хората, доказано, за съжаление и дори в ежедневните човешки отношения много се разчита на т.нар. „променливо подкрепление“. Хората май са много изобретателни да измислят как да оплитат с разни нишки друг и после да дърпат същите нишки в удобни моменти. В общ (обществен) план – същото, в по-друг смисъл. Има ли спасение от това?

Единственото спасение би дошло, ако разговаряме открито за тези неща, а не с недомлъвки. Ако се изследват в дълбочина, ако се осъзнае, че наистина манипулациите засягат всички ни, животът ни, образованието, здравеопазването, бъдещето на децата. Без честен разговор опашатата лъжа с лекота се превръща в истина, в която хората лесно и масово могат да повярват и сами да си причиняват нещо зло по най-банален и нелеп начин.

Разбирам, че публикуваш от 15-годишен, имаш 4 стихосбирки и няколко пиеси. Планираш ли скоро да издадеш нова книга и ако, да – каква ще е тя?

Бих искал да е стихосбирка, а заглавието да е „Без мен“. Надявам се това да стане до края на годината.

Как живеят различните изкуства в теб – литературата и театърът, кога усети, че и театърът е „твоето нещо“?

Случи се някак естествено. За мен най-важното е общуването с хората и театърът, поради природата си, е свързан с непрекъснати разговори, срещи, репетиции и сякаш всичко се случи неусетно. Литературата е по-тихо и самотно преживяване.

В едно интервю от 2015-та изброяваш няколко неща, които ти носят утеха: да обичаш, да разговаряш с приятели, да протестираш, да четеш и слушаш музика. Има ли промяна в това днес?

Никаква.

А какво ти дава смисъл?

Същите неща.

Представлението от Стефан Иванов и американската режисьорка Естефания Фадул гостува в Пловдив на 25 февруари, вторник от 19.30 часа в Би Боп Кафе.

фото кредит: Яна Лозева

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…