„Понякога ангели” пръсна до шевовете Петното за литературния салон Spirt&Spirit

Книгата е пропита от тютюн, Найлона, истории за мъртви приятели и Пловдив

Емил Тонев е роден в Шипка, на около стотина километра от Пловдив. Все пак животът  го озовава в града под тепетата и чувайки, както сам се изрази, този просташки начин на говорене се заклева, че никога няма да му подражава. Три месеца по-късно обаче не може да изкара „майна” от речника си. Това са уточнения, които са изключително важни, за да може да бъде обяснено как така един пришълец в Пловдив успява да напише именно една от най-пловдивските книги.

Петното се пукаше по шевовете от хора, дошли на Spirt&Spirit, за да станат част от представянето на „Понякога ангели”. Не съществува пловдивчанин, който да не познае корицата, коментираха почитателите на клуб Найлона и твърдото там. Именно култовия бар е използван за визия на творбата, а съдържанието му ухае на тютюна, напитките и колоритните истории, с които е просмукано емблематичното заведение.  Това са страници, за които Емил дори не е мислел някога да бъдат книга, но негов близък приятел и известен писател Дeян Енев го убеждава, че трябва да пусне думите си на бял свят. Това е бил единственият начин да се отърве от тях, за да успее да погледне към едни нови идеи и пътища.

Разбира се, издаването не минава толкова лесно, колкото може да се досети всеки. Какво е да пишеш за мъртви приятели? Оказва се, че самият Тонев посвещава няколко разказа на именно тази тема, но проблемът идва щом страниците са вече в издателството и чакат за печат. Тогава умира Кольо Карамфилов, един от най-близките му другари. Авторът спира издаването, защото е твърдо решен, че тази книга не може да съществува без образа на Кольо К. Така написва разказа за няма и три часа. Едно сърце, отдало се на мъката си, излива не истории, а чувства. Разказът излиза в оригинала си почти без корекции и промени.

Какво следва? Планове за нова книга няма и то не за друго, а заради осъзнаването, че читатели няма да има. Не си струва за 1000 човека, мисли той, макар и всички да се опитваха да го убедят в обратното. За пример даде Милен Русков, чийто книги са почти невъзможни за превод на чужд език, а и също Стефан Кисьов, като допълни: Да е жива и здрава жена му, че го издържа. Тук залата избухна в смях и всички вдигнаха едно голямо наздраве за жените, които издържат мъжете си в името на литературата. След издаването на „Понякога ангели” , Емил се връща към разказите си и не може да ги понася. Разбира се, това е нещо типично за добрите писатели. Динамиката, с която пише  създава едно напрежение у читателя. В средата на изречението завива рязко и създава едно темпо на любопитство и желание да прочетеш книгата на един дъх. Разказите му създават историите за вечност и желание да изживееш живота си красиво. Това е един пример за поколение, чиито идоли са били уестърн героите, рокът и мъжкарството е на преден план. Четейки сега, дъщерите на главните герои им споделят „Егати пичовете дето сте били, татко”, а майки на по 70 с твърдо потвърждение кимат и си спомнят за онези времена преди 30 години.

Именно страничната гледна точка на Емил му помага да види нещата по-добре. Пловдивчани са обградени от едно и също всеки ден и цял живот, което понякога им пречи да видят красивите стени на сградите, усещането да бродиш в събота вечер, паветата, обсипали улиците и каква привилегия е да знаеш как да си бичиш айляка. 



1 comment

  • Comment Link V.I V.I Окт 09, 2015

    Bravo Emo, a taka. Abe brat, kolkoto pove4e 4eta za Plovdiv, Bulgaria i t.n. tolkova pove4e se radvam 4e me niama tam. Az jiveia v drug sviat na zapad i tozi v Bulgaria ne gledam na nego seriozno. E...ne e nmogo patrioti4no, no tova e.
    P.S: 6okira me novinata za smurtta na N. Karamfilov. Ne znaia dori kakvo e stanalo. Bog da go prosti enyway.
    Vlado

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…