Чавдар Найденов е фотограф с изключително разнообразен и богат творчески живот. За дълъг период от време е един от най-активните български фотографи с многобройни публикации, а сферата в която твори е пейзажната и репортажната фотография. Използва пестеливи форми и успява по класически начин да разкрие характера на природата. Социалните му творби са изпълнени с изключително фино чувство за хумир и дълбока привързаност към човека.
За изложбата му „Пловдив: есе”, част от Международните фотографски срещи, Чавдар Найденов разказва пред КАПАНА.БГ

Как се насочихте именно към фотографията, а не към някое друго изкуство?
За рисуване се иска ръка, а аз я нямам. Но пък виждам нещата. Тези, които не виждат, не бива да се включват никъде, а да стават търговци, примерно – нещо, за което не трябва поглед. Това е единият начин човек да се изяви, а другото е възможността за комуникация с хората.

Каква например?
Кадърът на просяците пред Христос е позиция. Той си седи и казва „Любете се и се множете” , а пред него просят и то на Великден. После като се вгледаш забелязваш чашката с алкохол. В това има нещо от италиански филм, направо е сюжет за малък разказ.

На колко години са фотографиите?
Тази с Христос е на три. Има и жива статуя от преди месец. От както започнах всеки ден съм снимал и е нямало ден без кадър. Три години по триста шестдесет и пет дена – това са над хиляда кадъра! С това затрудних всички, след като задръстих и хардиска на компютъра. Имал съм дни, когато съм се прибирал с по двеста кадъра и все още не съм пресял всичко.

Как пресяхте тогава фотографиите за изложбата?
Имам кадри да напълня най-голямата галерия, но все пак мястото тук си е ограничено. Сведох ги до осемнадесет, което го намирам за прилично. Пловдив е много красив град, но и много грозен. Не говоря за Столипиново, а за по-бедните квартали, каквито има и то на центъра, точно на гърба на Бунарджика. Без подбор не става. За една седмица мога да си направя друга изложба, но изобщо няма да бъде на това ниво.

А защо черно-бяла фотография?
Защото е по-категорично и по-ясно разбираемо. Цветът разсейва. Пак на снимката с Христос – ако онзи е с червена шапка ти ще се вгледаш в нея , а акцентът е друг.

Трудно ли е да си творец в България?
Емоционално сега е по-лесно. Едно време с цензурата беше по-трудно. Само преди 30 години просяци нямаше как да изложиш, беше си чисто табу! Във финансов план, обаче, няма абсолютно никаква реализация. Само с фотография в България не можеш да се издържаш. Няма как по цял ден бродиш улиците и чакаш моментът за заснемане да дойде.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…