„Писането е въпрос на невъзможност да не изразяваш себе си – там мърдане няма“

"Не си падам много по шоуменския начин на водене на радиопредаване, по-скоро се чувствам изразител на едно по-литературно течение в хумора и сатирата"

Очакваме новата книга със сатири на Петър Краевски

Славена Шекерлетова

Уважаваме и ценим творчеството и личността на един пловдивчанин, който е писател, учител по английски език в ЕГ „Пловдив“, а по призвание е човек на радиото. С Петър Краевски си говорим за новия му ръкопис, който силно се надяваме да видим скоро в книжно издание. Говорим си за „ъгълчето“ на художествената сатира у нас - един жанр, от който определено имаме нужда, и то особено в едно несигурно време като това, в което живеем, и то не отсега. Представяме ви разговора с него, който беше и за наше удоволствие. А там се намесва с намигване и Краю Петковски. Кой е той - става ясно много бързо. А ако сте слушали "Алтер его" по радио Пловдив, значи вече знаете.

Здравей, познаваме се отдавна, говорим си на „ти“, нали?
Разбира се! На „Вие“ би било неестествено, а знам, че и двамата не обичаме преднамерените неща. В тази пандемична обстановка, когато трябва да спазваме социална дистанция, едното говорене на „ти“ ни остана.

След няколко романа и стихосбирки, подготвяш нова книга, този път със сатира. Като че ли е доста добро времето в момента за този жанр, защото имаме нужда от силен хумор и творчески намигвания. Откога подготвяш книгата и какво да очакваме?
Времето винаги е добро за сатира, друг е въпросът дали сатириците са на нивото на момента. Благодаря ти, че инвестираш в мен високите си очаквания – това вероятно ще ме накара да направя още една редакция на ръкописа. Всъщност, тази книга я започнах през 2001-ва година. Преди деветнайсет лета „Жанет 45“ издаде томче с моя римувана сатира, озаглавено „Ало, как сте?“.  След това в същото издателство излязоха три мои стихосбирки, един сборник с хумористични разкази и един роман. Междувременно се трупаха и хумористичните ми миниатюри. Струва ми се, че вече трябва да се върна към онова свое „Аз“, което е познато на радио слушателите от старите мои предавания „ПЕТКРАСКИ“, „Хумористичен радио клуб“ и т.н. Става дума за сатиричното ми алтер его, с което кръстосваме шпаги в ефира на Радио Пловдив. Честно казано, не си падам много по шоуменския начин на водене, по-скоро се чувствам изразител на едно по-литературно течение в хумора и сатирата. Благодарение на БНР то намира своето място в българския ефир. Убеден съм, че освен вица и експромпта, там има място за епиграмата, сатиричното стихотворение, скеча, а защо не и за драматизацията на краткия хумористичен разказ. Наясно съм, че в ерата на вездесъщото реалити шоу такъв по-художествените опит за осмисляне на ефира може да звучи наивно, но мен си ме бие сачмата и продължавам напред...

На това място от интервюто думата иска моето алтер его Краю Петровски, давам му я: „Мнозина ги бие сачмата, но не всеки е Сачмо!“...  Благодаря за репликата! Отново се опита да ми подложи крак. Винаги може и по-добре... Що се отнася до публикуването на ръкописа „Сатирично Алтер его“, вече разговарях с когото трябва. Надявам се, че след леко свиване на обема сборникът ще види бял свят, въпреки предизвикателството на пандемичната обстановка. Ще ми се това да стане с уважение към римуваната сатира, т.е. на страниците да се появят и илюстрации от български карикатурист. Ако възникнат спънки, ще намеря начин проектът да се реализира въпреки всичко. Между другото, приятно ме изненада приятелското отношение от страна на списание „Страница“ - те за първи път се отвориха към жанра „епиграма“ и публикуваха подборка от моя ръкописа... „Краевски, пусни четири реда и тук!“...  Ето го пак – Краю Петровски иска да се изявим и във вашата медия с нещичко от ръкописа:

ЕКСТАЗ
Славя него – политика,
от възторг ще се разплача:
Сложиха го на дръвника,
взе рушвет и от палача!

Тази епиграма е малко политическа, но така ми се даде свише... Апропо, миниатюри от „Сатирично Алтер его“ са излизали в много издания, получавали са награди, звучали са в ефира. Добре би било най-после да ги събера на едно място, да ги забравя с любов и да продължа нататък.

Какво се случва със сатирата у нас и има ли шансове за нейното събуждане и като интерес у хората и като автори, които да предлагат този жанр за читателите?
Големият сатиричен „бум“ беше в началото на 90-те. Тогава излизаха много хумористични издания. Постепенно непубликуваното по времето на социализма се изчерпа, а новото време отказа мнозина от литературната сатира. Стана ясно, че от това не може да се спечели.  Не беше вече и престижно, защото днес всеки може да говори каквото си иска. Обособиха се две неравностойни течения. Първото ни залива от ефира с веселяшки импровизации или стари вицове, разказани като за първи път. Второто остана в ъгъла на медийната кошара, но пък успя да се запази доста по-чисто и автентично. Ъгълчето на художествената сатира. Тук е Редакция „Хумор и сатира“ на БНР, тук е вестник „Стършел“, тук са сатиричните книги, издавани от просветени и сърцати издатели, надявам се, че тук е мястото и на „Алтер его“, което водя по Радио Пловдив.

За тези, които харесват сатирата, но тепърва се запознават с нея, какво би ги посъветвал да потърсят и прочетат като за начало?
Не искам да давам съвети. Не случайно от много съвети Съветският съюз се разпадна на съставните си частушки...  Пардон, като споменах Съюза, алтер егото ми се активизира, слушай:

НЕВОЛЯТА УЧИ
Неволя на вратата тропа.
Седя в шубрака като на пусия.
Извиках в тъмното: „Европооо!“,
а ехото отвърна ми: „Русияааа!“

Извинявам се за това – горе – от името на второто ми „Аз“... На въпроса. Още като ученик бях очарован от разказите на Марк Твен, фейлетоните на Арт Бъкуолд, гениалния хумор на Удхаус... С удоволствие чета прозаиците Станислав Стратиев, Мирон Иванов, Йордан Попов, Кръстьо Кръстев... Радвам се на епиграмисти от миналото като Стоян Михайловски, Христо Смирненски, Тома Измирлиев, Сергей Румянцев, Змей Горянин, Стефан Кирицов, Радой Ралин, Донка Райнова, Тодор Климентов... Както и на съвременните големи в римуваната сатира Васил Сотиров, Марко Ганчев, Виктор Самуилов, Турхан Расиев, Георги Кушвалиев, Иван Ненков... Редно е да отбележа, че много от най-изявените ни поети са писали и хумористични стихове. Малко известно е, че епиграми и словесни шаржове излизат с имената на Атанас Далчев, Никола Фурнаджиев, Александър Геров, Пеньо Пенев, Андрей Германов, Добромир Тонев... Получи се стряскащ списък, затова спирам дотук. Всъщност, най-добре е  досегът с литературното смешно да се започне с някоя антология. След това всеки ще е наясно към кой автор да се обърне.

Разкажи ни повече за „Алтер его“, което водиш по радио Пловдив, как избираш гостите, как е структурирано?
Преди около три години бях поканен от Марин Данев да направя предаване в Радио Пловдив. Беше ми даден пълен карт бланш, за което искрено благодаря. Разработих концепцията на радио-шоу с културно-сатиричен профил. В него говорим весело за сериозните неща и сериозно за веселите неща. Във всяко издание задължително следвам ненатрапчива драматургична линия, която се базира на конфликта между лирика и сатирика в мен. Веселякът е Краю Петровски – записвам си го аз, но му променям гласа с три диеза, така че да звучи различно. С него спорим, правим си номера в ефира, организираме си поетични двубои – изобщо той е в ролята на радио трикстер. Обича да говори в рима. Коментира актуалната обстановка с епиграми. Дори се намесва в по-сериозната част на предаването, където водя интервю с човек на изкуството и се бори да зададе свои нетрадиционни въпроси. Общо взето Краю Петровски се опитва да ме направи на маймуна... Ето го и сега иска да се вклини в нашия разговор...

ФОРМА НА БОРБА
Ще викна и от таз трибуна,
опънал сатирична лира:
Ако те правят на маймуна,
напук на тях – еволюирай!

Благодаря ти за съвета Крайо, много мило... Та така. Този виртуален тип в мен е инструментът, чрез който се опитвам да извадя на повърхността и алтер егото на гостите си. Тях ги подбирам според конкретната тема на всеки брой. Обикновено шоуто завършва със смехо-маратон и задачка-закачка за домашна работа – да се прочете препоръчана от нас книга. Това е съвсем примерна схема, разбира се. Понякога бягам от нея и посвещавам цели предавания на определени жанрове. А музиката е ударна, мажорна и тонизираща. „Алтер его“ се излъчва премиерно всяка събота след новините в 15 ч. Има и две повторения – в неделя от 6 ч. сутринта и в понеделник след новините в 20 ч. Слушайте ни, може и да не съжалявате.

Ти си учител по английски език, преподаваш и английска и американска литература, водещ си в радио и писател.  Кое ти носи най-голямо удовлетворение?
Писането и радиото. Бил съм на работа и в телевизии, но, сърцето ми е в студиото, пред микрофона. Водил съм предавания за хумор, сатира, култура, поздрави, нощни блокове, радио игри... Обичам тази достолепно изоставаща медия – Радиото. Ще й бъда верен, докато ме търпят там. А писането е въпрос на невъзможност да не изразяваш себе си – там мърдане няма. Надявам се на продължаваща взаимност и от страна на моята издателка Божана Апостолова, на която благодаря за издадените книги... Питаш за преподаването. Това е дейност, която упражнявам още от университета. Старая се да помагам на учениците. Редно е да се похваля с тях – и тази година моите дванайсетокласници изкараха отлични оценки на матурата по английски език, а ЕГ „Пловдив“, където се изявявам като учител, е на първо място в Пловдивска област, влезе и в Националната десетка. Ще ти призная, че ако имам възможност да се занимавам плътно с работа в медиите, както в по-лудите си години, бих оставил на заден план преподаването, но за целта трябва да получа оферта, на която няма как да откажа. Вече не съм на 20 години. „Алтер его“ отнема доста от свободното ми време – посвещавам му го с удоволствие. За повече – според зависи. Защото трябва и да се яде... Момент, Краю Петровски отново иска думата:

МАСОВИК
Подложих се на кулинарни хекатомби,
воювах с мръвки, баници, вина – безспир!
Погълнал толкова холестеролни бомби,
очаквам Нобелова премия за мир!

Мда. Благодаря на колегата Петровски за ведрата ирония, но искам да му напомня, че той е част от мен, така че написаното, всъщност звучи самоиронично... Така я караме с него. А ако искате и да ни чуете в действие, слушайте „Алтер его“ - единственото предаване, в което водещият си говори сам!
 


 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…