Дима Иванова ще представи уникални картички, рисувани с восък

Изложбата ще бъде открита на 3 декември (неделя) от 18 часа в Groove Music&Art и ще може да бъде видяна до края на месеца

Ценителите на изобразителното изкуство ще могат да се насладят на коледна експозиция с картички, рисувани с една от най-древните и интересни живописни техники – енкаустиката. Дима Иванова ще представи уникалните си восъчни рисунки в Groove Music&Art на 3 декември от 18 часа. Пловдивчани и гости на града ще могат да разгледат изложбата и да се сдобият с картичка до края на месец декември. Всяка една от картичките е абсолютно уникална и не може да бъде повторена, което я прави изключителен подарък сама по себе си. Поради сложността на техниката, художниците, които творят енкаустика са малко.

Енкаустиката е рядък вид живописна техника (от гръцки ἐγκαυστική, буквално непреведимо, от глагола горя, горещ.) Основен пласификатор в боите е восъкът, поради което техниката е наричана нерядко "восъчна живопис". Боите представляват пигмент разтворен във восък. Техниката е особено трудна, защото боите непрекъснато се подгряват, в същото време трябва да се живописва изключително бързо, тъй като енкаустиката не предполага корекции като ретуш - първият живописен слой остава и последен. В миналото на енкаустиката се предават доста мистични елементи като танци на девойки на лунна светлина около съда, в който восъкът се топи, добавяне на билки и т.н. От естетична гледна точка основно предимство на тази техника е прозрачността на цвета, през който прозира основата (на светлина). Технологично предимство на изображенията е, че могат да бъдат повредени единствено при висока температура. Поради сложността си тази техника бива изместена от фреската при стенописите и от маслото.

В Древен Египет са използвали восъка за изработването на така наречените фаюмски портрети, първите икони в християнския свят също са изработвани с тази техника. Според Кирил Цонев в стенописите на Казанлъшката гробница и Боянската църква свързващото вещество на боите съдържа восък. В Древна Гърция една картина с техника енкаустика е била много скъпа, а и малцина са били тези, които са могли да овладеят техниката.

„Преди няколко години точно на Бъдни вечер ми попадна някаква картина. Пишеше енксустик. Беше някак магично, самата картина не бе съвсем мой стил но думата ме погълна изцяло. От този момент до днес аз търсих, намерих и не спирам да търся и експериментирам с тази техника, която в този си вид е доста улеснена и пригодна за работа. Отне ми доста време на експерименти и изненади в тази област. Полагаш първия щрих, подбираш произволно цветовете и оставяш нещата сами да се случват, боите се топят, цветовете "експлодират" пред очите ми. Смесването е неочаквано, резултатите също. Като любовен флирт, танц при който правиш първата стъпка и се оставяш музиката да те води, но трябва да знаеш кога да спреш, защото ретушът е невъзможен. Една грешна стъпка и всичко се проваля. Научих се да тръгвам наново, замазвам всичко и пак. Тогава се ражда нова картина с нов колорит,“ споделя Дима.

Най-добрият гид на Пловдив, www.lostinplovdiv.com, ще ви разкрие едни от най-любимите си co-working пространства в града под тепетата

Докато едни предпочитат просторните пространства, други избират малки заведения с добър интернет

Споделените работни пространства отдавна не са нищо ново. Все повече хора, основно работещи в дигиталната сфера, отказват да работят в офис и предпочитат занимания на свободна практика. Да работиш от вкъщи, първоначално звучи страхотно, особено ако няколко години сте имали работно място на другия край на града, определено работно време и прочее стандартни изисквания за всяка една работа. Ако някои от вас все пак са работили от вкъщи, то много добре знаят как това омръзва още през първата седмица и дори е възможно да ви обземе параноя или депресия от факта, че комуникацията с хора се свежда до минимум. За капак на всичко, у дома винаги има какво да ви разсее – я битови задължения, домашният любимец или съквартирант/половинка. Е, как да не предпочетете споделено пространство за работа? Не само ще смените обстановката, но и ще се запознаете с нови хора, които най-вероятно искат да се развиват в сходна на вашата сфера на работа.

Именно поради тази причина, днес най-добрият гид на Пловдив, www.lostinplovdiv.com, ще ви разкрие едни от най-любимите ни co-working пространства в града под тепетата. Посетили сме всяко едно от тях и можем да ви гарантираме, че не само ще имате добра интернет връзка, но е неминуемо да се запознаете с интересни хора от къде ли не.

Започваме с най-новото споделено работно пространство в квартала на творческите индустрии -  Cat & Mouse Coworking. То е мястото за всички онези креативни личности, които се нуждаят от малко по-спокойна атмосфера, но без да излизат от границите на Капана, където вдъхновението е буквално навсякъде. Основната цел на пространството е фрийлансърите и предприемачите да могат да обменят опит и дори да си помагат и да се допълват при реализирането на бизнес идеите. Предимствата на Котка и Мишка Coworking са топ локацията в самия център на града и в сърцето на най-бързо развиващия се квартал, възможността да работиш и да попиеш от креативната среда в изградена общност от хора с иновативни идеи и в сферата на разнообразни дейности, съчетанието на самостоятелно място за работа в близост до един от най-популярните барове под тепетата и шансът да редуваш работата с удоволствието.

Разбира се, продължаваме с любимия ни Limacon. Да определим това пространство с една дума е доста трудно, тъй като освен като споделена работна среда, в Limacon се провеждат най-различни събитя, срещи, дискусии, мотивационни срещи и куп други интересни неща. Зелената „градина“ на Limacon се намира само на 15-тина минути пеша от центъра на Пловдив. Точният адрес е бул. „Марица“ 154 А. Ако не успеете да откриете входа от първия път, веднага даваме важно уточнение – в ляво от входа на пощата. Мястото е много уютно, комфорно и удобно, а хората, които се грижат за него – Иван и Валя, ще ви посрещнат с най-широките усмивки на света. Определено си струва да го посетите.

Намерете още споделени работни пространства в Lost in Plovdiv.

След девет години поетично мълчание Рахнев представи новата си стихосбирка

Художници четоха посветената на Кольо Карамфилов „Зелда”  в U P.A.R.K.

Иво Дернев

След девет години поетично мълчание Елин Рахнев се завърна по- искрен и откровен отвсякога. Да пазим заедно красотата! Това завеща поетът, драматург и есеист снощи на приятели и почитатели в галерия U P.A.R.K., където представи дългоочакваната си нова стихосбирка „Зелда”.  В поетичната си книга, посветена на Кольо Карамфилов, Елин среща всички онези създатели на красивото, които или отдавна са си тръгнали оттук, или все още дерзаят върху своите шедьоври. Сякаш се чуди къде принадлежи- на онова прекрасно вчера, или на това сиво днес. „Зелда” е творба за „скоти фицджералд”, и „ърнест някъде в усмивката”. „Зелда” е изтрещяване по Рейдиохед, кадър от Сорентино, финт на Меси, цвят от платно на Сезан, дует с Ейми. „Зелда” е тъга по красотата. Защото, както казва Елин, тя или изчезва, или ако я има, непрекъснато я подминаваме. Но никой не я подмина снощи. Красотата бе тук, в Пловдив, в галерия U P.A.R.K. И сивота нямаше.

В поетичния спектакъл „Зелда Тайм”, с който бе представена книгата, с думите рисуваха някои от най-ярките пловдивски художници. Поезията на Елин Рахнев четоха Станимир Видев, Атанас Хранов, Иван Шишков и Илия Йончев. За музиката се погрижиха Иванка Шекерова и Евелин Демирев. Разбира се, чете и самият Елин: „един елин роден за нея какво да прави той. Къде да търси малко бъднина. Защо родил се е на тозий свет… Защо кърма е сукал. Защо а перла шез не си умря при морисън, при другите. И толкоз…”.

Зелда V
Всичко ти обичам. Ама всичко. Всичките артерии и вени. Всичките неврози
и възторзи. Принципното несъгласие с околните .Фигуралната естетика във
роклите. Бризът точно след въздишката. Дефилето на сълзата над усмивката.
Прелетната партитура на клепачите. Ретрото особено във шапките. Есента
припаднала сред кожата. Скръбния шансон в походката. Росата на дъха ти
след тъгата. Пепелното его .Суетата.

Кой тебе те е кърмил, кой приливите ти в шепи е събирал, комплексите ти
е издигал в катедрали, извивките на раменете в бални зали, кой бдял е над
шапките, над роклите, корсетите, кой векове не е заспивал да те пази от
гарвановите мъгли, от нерези, свине, порои. Кой ехото ти е записвал в арии
и във симфонии, кой шаловете ти римувал е със ветрове, природи. Гримът
ти със малевич и матис , солфежа на дъха ти с всички филхармонии.

Изгубил се сред преждите на този свет, заровил бледното си тяло в студена,
буйна, залезна печал, кървящ от меланхолии и пойни рими, един елин за теб
живя, за твоите фобии и фиби, за твоите обеци и вени, за всичките ти страсти
и контрасти. За благото ти той живя и мря. И всичко мило даде. Да бъдеш музата
на музите. Да бъдеш нова версия на вечността. Не го кори, не псувай, не ридай.
Така решил. Така избрал. И само гробът му на тебе да ухае, зелда.