Антоан и Ирина са млади графици, които тази седмица наредиха първата си съвместна изложба на стени в „Инкубатор“. Макар и едва в началото на творческия си път, имената на артистите изобщо не са непознати за публиката, тъй като и двамата имат участия, изложби и конкурси, преди сегашната им „Различия“. Графиката е едно по-специално изкуство, най-вече ако е създадена от хора, които я дишат, а Антоан и Ирина са точно такива. Това не са рисунки, които с един поглед могат да бъдат видени, не! Трябва да отделиш специално внимание на всяка една от тях, за да можеш да вникнеш в нея, да забележиш всеки един малък детайл и да я оцениш подобаващо. Младите артисти застанаха пред Аня Петрова, за да разкажат за КАПАНА.БГ трудно ли е да си млад артист в България, защо чак сега събират произведенията си на едно място и какви са мечтите на творците в тях.

Разкажете ни накратко за себе си.

Антоан: Завършил съм Художествената гимназия в Пловдив, след това кандидатствах София, където ме и приеха. В момента следвам магистратура Графика. Остава ми още семестър и се дипломирам.

Ирина: Аз съм завършила художествената гимназия в София, а след това Художествената Академия в Пловдив с графика. В момента уча дизайн в НБУ.

Кога и как започнахте да рисувате?

Антоан: При мен започна от по-ранна възраст, естествено, по детски и любителски. Последствие, кандидатствах в гимназията и от там започнах по-сериозно да се развивам в това изкуство, по-точно в графиката. Имали сме и други специалности, но явно ми се е породила любов към по-монохронните изображения.

Ирина: Бях 6-7 клас, когато започнах да рисувам по-сериозно. В художествената гимназия вече записах специалността графика и от тогава до сега се занимавам предимно с графика.

От къде се познавате и как решихте да направите обща изложба именно тук?

Антоан: Колеги сме и се познаваме от доста години и просто решихме, че искаме да направим съвместна изложба. Иначе, случайно се запознахме с хората от Инкубатор, които много ни помогнаха и на които дължим изложбата.

Как подбрахте произведенията за сегашната изложба?

Ирина: Те са от много години, но тук сме селектирали най-доброто, което сме правили.

Следвахте ли определена тема при подредбата?

Ирина: Не. В цялата изложба са включени много теми. Тук са и на двама ни дипломните работи от Академията.

Антоан: Това са плод на нашите усилия през годините. Общо сме кръстили изложбата „Различия“ поради различията ни в стила на изразяване, тематиката и графичния изказ. Иначе са в отделни триптихи, които са озаглавени, примерно, по някакъв начин като в серии.

Какво ви вдъхновява?

Ирина: В различни периоди са ме вълнували различни неща.

Антоан:  Общо взето, по-сюрреалистични пейзажи с по-ясна символика, които сме вкарали в работите.

Разкажете ми малко за самия ви процес на работа.

Антоан: Вечер винаги е по-спокойно и приятно за рисуване, за това и повечето от нас избират тази част от денонощието за развитие, правене на проекти. Просто ни натоварва цялата шумотевица на ежедневието и единственото място, в което можеш да се усамотиш е в стаята си. Да си синтезираш идеите, да подготвиш проектите си или дори само да помислиш за тях.

Ирина: И аз рисувам предимно вечер. Когато мисля да правя композиция първо си правя малки скици, след това ги правя в по-голям формат, а накрая мисля в каква техника ще ми бъде композицията.

Как се чувствате като млади артисти в България?

Антоан: Не е лесно нито за младите, нито за възрастните и вече утвърдени, защото българският пазар е малко по-свит от към хора, които оценяват графичното изкуство. Не се купува много, но все пак това не е най-важното, а това да продължаваме напред и да се развиваме.

Ирина: Повечето млади артисти се ориентират към нещо друго, както аз съм се насочила към дизайн.  Това е, за да могат да спечелят средства, за да се занимават със сериозно изкуство. Това е положението в България и много хора са така.

А някога мислили ли сте да заминете в чужбина?

Ирина: Мислили сме си го и може и да заминем.

Антоан: На този етап си ми е добре в България, но ако трябва да се изхранваме с изкуство е малко невъзможно. Но все пак съм ЗА оставането в България и развиването на тази почва.

За какво мечтаете?

Ирина: Да си имам ателие по графика и да работя по моята си специалност.

Антоан: Това е главната ни цел – да си имаме ателие, да се развиваме като автори и да продължаваме с изкуството.  

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…