"Целият свят събран в магнитите на хладилника. Това е поезията ѝ за мен. Автентична. Русокоса, с остър поглед. Когато я видях за първи път... носеше папка. В нея - проект. Той излезе оттам и заживя. Явно всяко добро начало е събрано в папката от нашата баба."
Снежина Петрова

След романа "Остайница" вече може да държим в ръцете си и най-новата книга на Рене Карабаш (Ирена Иванова). Този път тя е с поезия и се нарича "Братовчедката на Зробас". Ирена Иванова е автор и на стихосбирката "Хълбоци и пеперуди", номинирана за Националната награда за поезия "Иван Николов" (2015). Член е на почетното жури на Националния литературен конкурс "Петя Дубарова". За ролята си във филма "БЕЗБОГ" е отличена с престижни филмови награди за най-добра актриса от фестивалите в Локарно, Сараево, Стокхолм. Занимава се и с театър. Преди няколко години основа Академия за творческо писане "Заешка дупка". За снимката на публикацията, която Рене или Ирена ми прати, писа: "Имам една снимка, която е подходяща за "Братовчедката на Зорбас". Мисля, че отговаря и на отговорите, и въпросите на интервюто".

След „Остайница“, която разказваше за необичайни съдби, какво разказва сега новата книга „Братовчедката на Зорбас“, този път със стихове?

„Братовчедката на Зорбас“ разказва за дървото на живота, в което живее всеки човек. Корените започват от детството, минават през някоя и друга нещастна любов, после се учиш да обичаш себе си, променяш се, накрая срещаш онази любов, чиято светлина в тунела не бъркаш за приближаващ влак. Закачаш люлката си на най-вискокия й клон и се люлееш, в сигурните ръце на Бог.

Височината на короната, на това дърво, е право пропорционална на дълбочината на неговите корени. Такава е тази книга.

За „Остайница“ казваш в едно интервю, че това е „книга за затворите вътре в нас“, предполагам тази е точно обратното?

Темите в текстовете, които пиша, независимо дали е проза или поезия, са теми, които ме засягат ежедневно и е логично те да се появяват в повечето ми текстове. И в тази книга затворите в човека са отправна и необходима точка. Защото как да покажа светлината, ако не пусна читателя в тъмните коридори на душата?

В „Братовчедката на Зорбас“ не просто става въпрос за полюсите на свободата и нейната липса, а за пътя, който изминаваме и битките, които водим за да поемем в една нова по-светла посока в живота. По-малко мазохизъм, по-малко его, повече смирение, повече любов…

Какъв е твоят Зорбас и какво най-много те вълнува при него? Какво ви сближава най-вече?

Зорбас за щастие не е мой. Той може да бъде само свой. Това е онзи човек, който носи пълнотата на живота в себе си, лишен от интелекта на четящите и вечно търсещи покой хора. Зорбас намира щастието и мира в душата си в божественото настояще, той знае как се живее този живот, без компромис, без страх, с истинско удоволствие и желание, отвъд бремето на миналото и бъдещето. Тук и сега. Именно това превръща Зорбас в Божество. И понеже е човек, той носи надежда, че и ние можем да достигнем до тази уж лесна, но толкова трудно достижима простота на живеенето.

А що за птица е братовчедката на Зорбас?

Прелетна. И истински свободна. Прочетете книгата и ще разберете. :)

Едно от стихотворенията се нарича „Момичето с най-много професии“. Знам, че и ти се занимаваш с много с неща, кои са твоите любими „професии“?

Разбира се, писателят е много хора, които се опитват през цялото време да бъдат един човек. Моите професии са в литературата, киното и театъра. Но с това не се изчерпват ролите, които играя всеки ден, в ежедневнието си. Ролята на дъщеря, сестра, партньор, приятел...Но най-важната и трудна професия, която се старая да упражнявам всеки ден е професията на режисьор на всички тези роли. На човек без никакви роли и професии. Човекът, който стои зад завесите. Това занулявне е изключително важно за мен и без него, нямаше да мога да ръководя всички професии, които съм избрала. Пожелавам на себе си и на вас все по-добре да ръководим тази най-важна длъжност.

МОМИЧЕТО С НАЙ-МНОГО ПРОФЕСИИ

Сутринта я видях да разхожда кучетата на всички съседи

после я разпознах в кварталния магазин

продаде ми три лимона и ми се усмихна

след час беше служителка в банка

обслужи ме подобаващо и ми пожела приятен ден

в три на обяд водеше новините

по първи канал

в пет часа пълнеше резервоара

на колата ми

след половин час ми каза че ме обича

в шест ми роди деца

в седем ми сервира вечерята

в осем ми показа точно колко ме е чакала

в девет ме попита как е минал денят ми

в десет остаряхме заедно

в единайсет целунахме внуците

и в 12 вече сънувахме онзи сън

от който щяхме да се събудим

в следващия наш живот

като новородени

###

AMOUR

Може би това е любовта:

да наблюдаваш струйката кръв

потекла от носа на любимия

да бършеш своя собствен нос

и кръвта отсреща да изчезва

 

снимка: Велизар Бинев

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…