Легендарната картина Баташко клане на Пьотровски се завръща в Пловдив след 127 години

Изложбата ни предлага мултимедийно преживяване с 3D-видеа и добавена реалност

Теодор Караколев

Легендарното пловдивско Земеделско-промишлено изложение от 1892 година оживява в Градската художествена галерия – в залата за временни изложби на ул. „Александър I“ (Главната). С десетки истински картини и множество репродукции на картини, фотографии, плакати и други изображения, споменът ще „дядото“ на Панаира ще възкръсне отново в града ни. Акцентът е върху Художествения отдел – тема, която е много експлоатирана във времето, но – любопитно – преди около 130 години всъщност не е предизвикала почти никакъв интерес.

Има публикувани статии за какво ли не, но темата за художествения отдел в една от изложбените палати е предизвикала само една статия в местната преса. Все пак са проучени множество архиви, с които досега не е било работено, и резултатите от тях водят до тази изложба. Автор на проучването е изкуствоведът Пламен Петров. Открит е пълен списък с участниците в художествения отдел, като в даден момент той дори е обогатен, но няма пълна информация точно с кои имена.

Съществува една обява, че освен заявените до този момент творци, Константин Величков, заедно с няколко други художници, също ще се включи в изложението, разказа Пламен Петров. Кои са тези други художници не се знае. Величков е интересна фигура – освен, че прекарва част от живота си под тепетата и активен в политическия живот (известно време е министър на просветата), той е свързан и с художествения живот на страната. Той е един от радетелите за създаването на Художествената академия, самият той е художник. В изложбата ще можем да видим две от известните негови картини – „Прислужник“ в оригинал и „Флорентинец“ в репродукция.

Най-популярната за широката публика творба пристига в оригинал. Това е „Баташкото клане“ от полякът Антони Пьотровски. Картината е създадена именно за Изложението, след което е откупена и заминава за столицата. 127 години по-късно легендарната творба се завръща в Пловдив.

Като репродукции ще видим още няколко интересни творби. Една от тях е голям портрет на княз Фердинанд на кон, също от Пьотровски. Оригиналът е много по-голям от репродукцията, но неговото пренасяне в Пловдив е било невъзможно.

Впечатляваща е и историята на картината „Връщането на Самуиловите войници, ослепени от Василий II Българоубиец“ от 1891 година. Автор е Емил Холарек. Картината е огромна – едно от най-големите исторически платна у нас. То обаче не може да се види в оригинал, тъй като още преди години е навито на руло. За нейното възстановяване е нужна реставрация, желание за което към момента сякаш няма. Творбата, обаче, ще можем да видим в по-малък размер и в репродукция.

Разбира се, ще можем да видим интересни творби и от известните имена, като Иван Ангелов, Антон Митов и други.

Пламен Петров насочи вниманието към Теодор Рали – по-слабо известен у нас гръцки художник. Той е представен с няколко творби, най-интересната от която „Изкушение“ от 1896 година. Творбата е създадена по-късно от Изложението, но по думите на Петров „може да бъде мислена като своеобразна метафора за ролята на Художествения отдел (…) в развитието на българското изкуство в следващите години“.

Интерес предизвикват и интерактивните решения, създадени от екип с ментор Весела Статкова от АМТИИ, заедно с преподавателя Ели Самалиева и студентите Христина Димитрова и Георги Георгиев. Те са създали приложение за Android, с което някои от картините могат да се обогатят с добавена реалност – различни визуализации, видео, или снимки на сегашното състояние на дадена архивна снимка от Изложението, дало началото на днешната Цар Симеонова градина.

Посетителите ще могат да видят и 3D филми със специални очила на екран и на прожекция на втория етаж на изложбеното пространство, в което известният балон на Годар ще полети отново из архивните фотографии.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…