Капана.БГ

Капана.БГ

Кметът на Севлиево Иван Иванов, юристът на район Централен Калоян Сухоруков и бившият шеф на Зоопарка в Пловдив Минко Михайлов също са сред родните автори – призьори, както и колегите Любомир Аргиров и Станимир Петков- ГАЛЕРИЯ

Най-високото отличие - Купата на салона, заминава за Люксембург, спечели я Кристиян Киефер

Таня Грозданова

До фонтана на Деметра в Цар-Симеоновата градина може да се насладите на най-добрите кадри от VIII-то издание на Международния Фото салон - Пловдив 2021, който се провежда под патронажа на FIAP, HPS и НСФА „Янка Кюркчиева“ и с подкрепата на община Пловдив, като част от Културния календар на града за 2021 година.

Изложбата бе открита през уикенда, когато и много от призьорите, определени от международното жури, получиха отличията си. Експозицията ще остане там до средата на месец август.

Предстоят и други изложби с творби на участници във Фото салона, една от тях с изцяло пловдивски фотографии ще бъде в Държавен архив – Пловдив, по покана на институцията, съобщи Антон Савов от организаторите.

Нещо повече Държавен архив – Пловдив ще има всички албуми от всички издания на Международен Фото салон Пловдив през годините. Така те ще останат за историята, съобщи добрата новина Савов и допълни, че всяка година от Салона даряват по един брой на Народна библиотека “Иван Вазов”. Благодарение на финансовата подкрепа на Община Пловдив, салонът отново има своето луксозно издание в книжно тяло със селекция от всички медалисти, както и част от по-добрите фотографии от финалистите. Освен това от тази година вече има и ново лого и медели. 

Най-високото отличие - Купата на салона и този път напуска пределите на страната. Тя заминава за Люксембург, спечели я фотографът Кристиян Киефер с този кадър, заснет на протест срещу задължителното носене на маски.  

Организаторите поощриха с кристален плакет и фотография на Сергей Коляшкин от Русия, който е подгласника на голямата награда.

Общо 32 родни фото творци спечелиха 53 награди. 16 от тези награди са медали – 10 златни, 3 сребърни и 3 бронзови медала.

С голяма гордост можем да заявим, че родните автори представиха достойно България. Техните творби ще достигнат до 46 държави, благодарение на печатния албум, който ще получи всеки участник в конкурса. От всички наградени български автори, 10 индивидуални участници са от Пловдив, а двама клубни участника са от „Фотографска задруга“ Пловдив – с общо 13 награди.

С най-много награди бяха отличени Владимир Карамазов,

Светлин Йосифов, AFIAP, следвани от Димитрина Андреева, EFIAP и Мирослав Момински, EFIAP.

Българските автори спечелиха следните награди:

Албена Андреева – HPS почетна лента

Александър Александров – Диплома от член на журито

Александър Иванов, AFIAP, QPSA – FIAP бронзов медал; Поощрителна диплома от организатора

Ангел Андонов – HPS златен медал

Ангел Ненов – НСФА златен медал

Владимир Карамазов – 3 FIAP почетни ленти; Почетна лента на салона; Диплома от член на журито; Плакет на HPS (най-добре представил се автор); Плакет за най-добре представил се български автор.

Вяра Антонова – Почетна лента на салона

Димитрина Андреева, EFIAP – 2 FIAP почетни ленти; Диплома от член на журито

Димитър Антонов – Диплома от член на журито

Димо Христев – Почетна лента на салона

Емануел Антонов – Диплома от член на журито

Ивайло Сакелариев, EFIAP – Поощрителна диплома от организатора

Иван Иванов – FIAP почетна лента; Диплома за най-добре представил се автор в раздел Природа

Иван Миладинов – HPS златен медал

Калоян Сухоруков – FIAP сребърен медал; НСФА Почетна лента

Костадин Маджаров – Поощрителна диплома от организатора

Красимир Кънев, AFIAP – Салон сребърен медал

Красимир Лазаров – FIAP златен медал

Лариса Усманова – Диплома от член на журито

Любомир Аргиров – Диплома на комитет Родолюбие; Поощрителна диплома от организатора

Минко Михайлов, EFIAP – Почетна диплома от община Пловдив; Плакет за най-добре представил се пловдивски автор

Мирела Партинова – HPS златен медал; FIAP почетна лента

Мирослав Момински, EFIAP/b – НСФА златен медал; Салон златен медал; Диплома за най-добре представил се автор в раздел Фотожурнализъм

Надежда Райчева – FIAP почетна лента; Диплома от член на журито

Пламен Пенов – HPS златен медал

Радослав Свирецов – FIAP почетна лента; Почетна лента на салона

Светлин Йосифов, AFIAP – FIAP сребърен медал; FIAP бронзов медал; НСФА златен медал; Диплома за най-добре представил се автор в раздел Портрет и тяло

Силвия Маринова – Диплома от член на журито

Станимир Петков – Диплома от член на журито

Таня Маркова – HPS почетна лента

Цончо Балканджиев, EFIAP – FIAP почетна лента

Юлий Василев, EFIAP/b – НСФА златен медал; Салон бронзов медал.

Протокол с всички наградени автори и техните творби, може да разгледате ТУК.

 

Тютюневи складове, извън карето около Бибилиотеката, все още съществуват и се използват, макар и в много променен вид

Множество здрави и красиви сгради от тютюневата индустрия в Пловдив са разрушени през годините, както през соца, така и през Прехода

Известен като „Тютюневия квартал“ на Пловдив е районът североизточно от Централна гара – между улиците „Иван Вазов“, „Авксентий Велешки“ и бул. „Христо Ботев“. Там са най-популярните тютюневи складове, сред които и станалите печално известни в последните години – полусъборениято на „Одрин“ 8 или складовете на Кудоглу, които пострадаха в пожар преди няколко години.

Всъщност тютюневи складове е имало на много други места в града. В по-ранните години на този бизнес у нас – в края на XIX и началото на XX век свързани с тютюневата промишленост са свързани сгради в днешния център на града. Известна е съдбата на днешния Етнографски музей – Куюмджиевата къща, която в даден момент от историята е служила за преработка на тютюн. Други сгради по Трихълмието и Сахат тепе също са изпълнявали тази функция. След Първата световна война обаче модернизацията в сектора логично „премества“ всички фабрики и складове около Централна гара.

Известните днес складове около улица „Иван Вазов“ далеч не са единствените. Големият изследовател и популяризатор на тютюневата история на Пловдив, покойната Пенка Калинкова, често изтъкваше този факт като опозиция на концентрирането на внимание само в тази зона.

Всъщност съществуват много други сгради, служили на тютюневата промишленост, които всъщност показват две страни на монетата на това наследство. От една страна те разбиват клишето на противниците на опазването на тези спомени, че „складовете само се разпадат“ и едва ли не трябва да бъдат съборени, защото са опасни. От друга страна – настоящата им съдба от гледна точка на опазване на естетиката им е съвсем нерадостна и едва ли можем да посочим и един добър пример на добре опазена сграда.

На запад от „Васил Априлов“

Най-популярните днес складове се намират на изток от гарата и улица „Иван Вазов“. Тук ще започнем от другата посока – най-западните сгради. Приблизително точна карта с отбелязани складовете е запазена в плана на арх. Херман Янзен, работен през 1942-43 година. Най-западната в този план сграда се е намирала на ъгъла на днешните улици „Филип Македонски“ и „Кавала“ – съборен преди години, а доскоро там имаше празна поляна, като поне основите бяха запазени. В последните години на мястото изникна голяма еклектична жилищна кооперация. Днес от него няма и помен.

Подобна е съдбата и на фабрика и склад, които са съществували на мястото на днешната зала „Сила“. По-малки и не толкова интересни като архитектура, групата ниски постройки бяха премахнати преди по-малко от десетина години, за да се изгради днешното спортно съоръжение.

[caption id="attachment_145877" align="aligncenter" width="800"] Бившата дискотека Ликьор беше в тютюнев склад[/caption]

Първите запазени тютюневи сгради в тази зона се намират от другата страна на улица „Филип Македонски“. Тютюнев склад е била сградата на кръстовището с булевард „Васил Априлов“, която преди години бе дискотека „Ликьор“. Сградата е сред малкото със запазена архитектура, макар и в лошо състояние. Днес „украсена“ със стари реклами и други външни елементи, тя все още пази част от архитектурния си вид от 20-те години на миналия век. При един адекватен реставрационен подход, сградата би могла да запази частица от историята, без значение от бъдещата ѝ функция.

В западна посока по протежението на улица „Филип Македонски“ има още няколко сгради, които също не са в добро състояние, но са част от комплекса складове, които са съществували на това място.

В южна посока, но все още на запад от бул. „Васил Априлов“ е имало още сгради с подобна функция. Разрушени още през 50-те години са били складове по протежението на бул. „Христо Ботев“, където днес са първите блокове в сталинистки стил. Две сгради непосредствено до гарата все още съществуват, и имат шанс за опазване, макар и в момента да са далеч от приемливо състояние за такива сгради. Това са двете високи сгради зад спирката срещу гарата. Едната от тях е свързана с Никола Каишев – собственикът на красивата модернистична сграда на Сахат тепе на улица „Антим“ I. Двете сгради са от групата складови сгради, които продължават да се използват, макар и с различна функция. Отношението към естетиката им обаче може да се подобри – с особено интересна архитектура от 20-те години на XX век е западната от двете постройки.

Данъчното, НОИ, поликлиниката и други - между „Васил Априлов“ и бул. „Руски“

За разлика от споменатите досега сгради, половината от които са разрушени, голяма част от тези от другата страна на бул. „Васил Априлов“ са запазени – макар и с доста променена функция и визия. Тези складове са част от днешното ни ежедневие, макар и много хора да не подозират за тяхното минало.

Тютюнев склад е била сградата на ъгъла на бул. „Васил Априлов“ и „Филип Македонски“, която в последните години е дом на болница „Медлайн“ и други медицински кабинети.

Сграда, свързана с тютюневата индустрия, е и днешното „данъчно“ – сградата на „Местни данъци и такси“ на улица „Радецки“. Съседната сграда на ъгъла с улица „Любен Каравелов“ – също, построена малко по-рано. С известни преустройства тя беше достигнала до съвремието, но в последните месеци претърпя ремонт и нова еклектична псевдо-исторична декорация с фалшива орнаментика, която няма общо с автентичния вид на склада.

[caption id="attachment_145879" align="aligncenter" width="800"] Новата сграда с псевдо-исторически орнаменти използва структурата на стар склад[/caption]

Цял квадрант отсреща също е служил за тютюнева обработка. Става дума за жялата зона около днешната сграда на НОИ. Самата сграда на НОИ бе преустроена преди 20-ина години, но основната ѝ конструкция на тютюневия склад е запазена. Там е била фабриката на братя Тютюнджиян – „Златен лев“.

[caption id="attachment_145880" align="aligncenter" width="640"] снимка от Дигиталния фотоархив на Ретро Пловдив https://retro-bulgaria.com/[/caption][caption id="attachment_145881" align="aligncenter" width="800"] И днес - фасадата е нова, но структурата е частично запазена[/caption]

С много усилия от новия собственик се събаря напълно здравата съседната сграда, днес боядисана в ярко жълто. Тя е била част от същия комплекс, свързан с тютюневата промишленост. Събарянето на напълно здравия тютюнев склад е свързан освен със сериозните усилия за премахването му и с инцидент с работник, замърсяване в квартала и оплаквания от шума...

Цялото изследване на Теодор Караколев може да видите в Под тепето.

 

 

 

Както ви съобщихме по-рано, днес на пазара излиза романът „Италианското момиче“ от Лусинда Райли, под знака на пловдивската издателска къща Хермес. Авторката разказва за българските си читатели за писането и вдъхновението в следващото интервю.

 

Разкажете ни повече за романа.

 

Оригиналната история за Розана и Роберто написах през 1997 г. и тогава тя бе публикувана със заглавие Ария под предишния ми „псевдоним“ Лусинда Едмъндс. Когато от издателството ме попитаха за по-старите ми заглавия, аз им отговорих, че понастоящем всички са с изчерпан тираж. Те обаче поискаха да им дам някой и друг екземпляр, затова смело влязох в мазето и измъкнах оттам осемте книги, които бях написала в онова далечно минало. Изпратих ги с пояснението, че тогава съм била още млада и зелена и че напълно ще ги разбера, ако решат да ги захвърлят право в кошчето. За моя изненада те реагираха изключително положително и ми предложиха да ги преиздадем.

 

Това означаваше, че ще трябва и аз да ги прочета – и като всеки писател, когато се среща с миналите си творби, аз разтворих Ария с тревожно очакване. Чувствах се много странно, защото почти не помнех историята, и съвсем като читател се увлякох и запрелиствах все по-бързо, нетърпелива да разбера какво предстои да се случи. Книгата се нуждаеше от някои промени и корекции, но историята и героите бяха завършени. Така че се залових за работа и след няколко седмици резултатът бе готов. Това е Италианското момиче.

 

Как стартира писателската ви кариера?

 

Като дете често си измислях истории, обличах роклите на майка ми и си представях, че съм принцеса от далечно кралство. Като естествен преход след това се захванах с актьорско майсторство. Когато бях на 22 години, се разболях и известно време не можех да работя. Именно тогава започнах да пиша.

 

Публикувах първия си роман под псевдонима Лусинда Едмъндс. Последваха го още седем, след което прекъснах за шест години, за да се посветя на майчинството. Когато най-малкото ми дете започна училище, отново започнах да пиша, но този път поисках книгата да излезе от името на Лусинда Райли, за да бъде оценена като заглавие от непознат автор. И за щастие романите продължават да получават топъл прием от читателите, като вече са преведени на над трийсет езика.

 

Как се зароди интересът ви към историческите романи и как протича работата ви по едно ново заглавие?

 

В тийнейджърските си години постоянно посещавах музеи или четях исторически романи. Тази страст остана и нямаше как да не я вложа в книгите си.

 

Колкото до писателския процес – при мен идеята за нов роман обикновено е провокирана от интересно място, което откривам и за което искам да науча повече. След като вдъхновението ме осени, героите и техните истории сами започват да се оформят в съзнанието ми.

 

Когато трябва да проучвам определен исторически период, чета книги и гледам филми за това време и за местата, които описвам. След това ги посещавам, запознавам се с местните хора. Понякога ги изненадвам с факти за мястото, в което са живели толкова години. Този етап на опознаване на локациите и генериране на идеи е най-любимата ми част от писането.

 

Поради някаква причина пиша по-добре, когато съм навън и се движа, затова обикновено записвам всичко с диктофон и след това асистентът ми го транскрибира. Така се получава първата чернова на книгата.

 

Промени ли се нещо в стила ви или в начина ви на работа през годините?

 

Със сигурност житейският опит е подобрил писателските ми умения. Когато написах първата си книга, бях на 22 години. Днес героите ми имат много повече дълбочина, защото влагам част от личните си преживявания, когато ги създавам.

 

За мой късмет имам много активно въображение и това не се промени през годините. Продължавам да виждам истории около себе си, когато се запознавам с интересни хора или посещавам интригуващи места.

 

Какво послание искате да предадете чрез книгите си?

 

Най-вече искам чрез романите си да позволя на читателите да навлязат в един друг свят, да избягат в историята и за няколко часа да забравят за реалността. Четенето е моята терапия. Още по-щастлива съм, ако междувременно научат нещо ново за даден исторически период или намерят успокоение във факта, че героите преживяват нещо сходно, което им напомня, че не са сами.

 

Но мисля, че основната мотивация зад всички мои романи е да покажа как способността да разберем миналото и да простим може да ни помогне да живеем щастливо сега и в бъдеще.

 

 

 

 

 

На 3 август под знака на ИК "Хермес" излиза убликуван романът "Италианското момиче" от Лусинда Райли. Незабравима история за лъжи, предателства и една всепоглъщаща любов.

 

 

За книгата

 

Розана е само на единайсет, когато се запознава с Роберто в кафенето на родителите си в Неапол. Тя се влюбва в красивия оперен певец и се заклева, че един ден ще се омъжи за него. Роберто също не остава безразличен към ангелския й глас. Предрича й бляскаво бъдеще и я убеждава да тръгне на уроци по пеене.

 

Благодарение на безспорния си талант Розана печели стипендия за музикалната школа към миланската „Ла Скала“. Не след дълго пътищата им с Роберто отново се преплитат. Заедно покоряват сцените на най-прочутите оперни театри в света. Те са невероятен екип и в живота, въпреки репутацията му на разбивач на женски сърца. Любовта им е всепоглъщаща, но и разрушителна, белязана от лъжи и предателства. Тайните от миналото на Роберто обаче заплашват да изплуват на повърхността и да помрачат щастието им.

 

Ще успеят ли Розана и Роберто да запазят любовта си към музиката и един към друг?

 

 

За автора

 

Лусинда Райли е родена през 1965 г. в Ирландия. Започва кариерата си като актриса и публикува първата си книга, когато е на двайсет и четири години. Днес романите й са преведени на трийсет и седем езика и продължават да вълнуват читателите по цял свят. Поредицата й „Седемте сестри“ се превръща в глобален феномен и има планове да бъде адаптирана в телевизионен сериал.

 

Книгите на Лусинда Райли са номинирани за множество отличия. През 2020 г. получава наградата Dutch Platinum за продажбата на над 300 000 екземпляра от един и същи роман в рамките на една година. Последен носител на приза е Дж. К. Роулинг за поредицата си за Хари Потър.

 

Освен интригуващи романтични истории, Лусинда Райли пише и серия детски книги в съавторство със сина си Хари.

 

Дълги години писателката живее със съпруга си и четирите им деца в Норфък, Англия. През 2015 г. успява да сбъдне отдавнашна своя мечта и закупува ферма в уединена част на Западен Корк, Ирландия – страната, в която са написани последните й пет книги.

 

Лусинда Райли умира на 11 юни 2021 г. след четиригодишна борба с рака.

 

 

Очаквайте интервю с авторката, в което тя разказва за писането и вдъхновението.

 

 

Община Пловдив обявява сесия за набиране на проекти по Компонент 1 „Фестивали и значими събития“ от „Наредба за реда и условията за финансиране на инициативи в сферата на културата, част от календара на културните събития на Община Пловдив“ за 2022 г.

 

 I.                   Юридически статус на кандидатите за финансиране:

 

-        юридически лица с нестопанска цел; търговци по Търговския закон; кооперации по Закона за кооперациите;

 

-        юридически лица, създадени със закон или с акт на орган на изпълнителната или местната власт;

 

-        самоосигуряващи се пълнолетни физически лица, упражняващи свободна професия, вписани в Регистър БУЛСТАТ.

 

 

II.                Не могат да кандидатстват за финансиране лица, които:

 

-        са обявени в несъстоятелност или са в производство по несъстоятелност;

 

-        се намират в ликвидация;

 

-        имат непогасени изискуеми публични задължения към държавата или към Община Пловдив;

 

-        не са изпълнили коректно проект по предоставено от Община Пловдив финансиране по настоящата Наредба за предходните три години.

 

 III.             Не се финансират:

 

-        Предложения за проекти, за които кандидатите са получили финансиране с общински средства по друга линия или от общинска фондация „Пловдив 2019“.

 

-        Придобиване на авторски произведения в областта на изобразителното изкуство, музиката и литературата и др.;

 

-        Честването на лични юбилеи, бенефиси и др. подобни;

 

-        Предложения  за финансиране организирането или участието в събития извън Община Пловдив.

 

 IV.              Необходими документи за участие в конкурса:

 

Предложенията следва да съдържат:

 

-        Попълнена Апликационна форма и Бюджет в съответствие с Приложение №1 – в един екземпляр на хартиен носител и един екземпляр на електронен носител. Бюджетът се попълва задължително в Ексел и на електронния носител се записва работният файл;

 

-        Попълнени декларации по образец в съответствие с Приложение № 5, Приложение № 6, Приложение №13 и Приложение № 14 – в един екземпляр на хартиен носител;

 

-        Документ за собственост на обекта за провеждане на събитието или друг документ, доказващ съгласие на собственика за провеждане на събитието /ако е приложимо/ – в един екземпляр на хартиен носител. За събития, провеждани на открито, не се изисква представяне на документ.

 

-        Нотариално заверено пълномощно – в случай, че предложението за участие не се подава от законен представител на кандидата.

 

-        Документи /в оригинал или официално заверени, ведно с легализиран превод на български език/, удостоверяващи актуалното състояние на кандидата и/или данни относно публичните регистри, в които се съдържа подобна информация – за чуждестранни лица.

 

 

При подаване на документи по електронен път, всички изискуеми документи се попълват в един екземпляр.

 

По преценка на кандидатстващите за финансиране могат да бъдат представени допълнителни материали за дейността им, декларации за партньорство, подкрепителни писма, отзиви в медиите, рекламни материали и други данни, удостоверяващи обстоятелствата по предложението.

 

По преценка на комисиите по чл.6, ал.2 могат да бъдат изискани допълнителни сведения и доказателства, удостоверяващи попълнените в предложението и приложените документи данни.

 

Подадените документи не подлежат на връщане.

 

 

V. Място и срок за подаване на документи

 

1.      Документи се подават в деловодството на Община Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1, ет.1,  в срок от понеделник 2 август до 17.00 ч. на 31 август 2021 г.

 

2.      Документи се подават в запечатан плик с надпис „За участие в конкурс по Компонент 1 от „Наредба за финансиране на инициативи в сферата на културата“.

 

3.      Върху плика трябва да бъде изписан кореспондент „Отдел „Култура, археология и културно наследство“ и точното наименование на кандидата.

 

4.      Документи се подават и по електронен път на адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., подписани с електронен подпис на кандидатстващото за финансиране юридическо или физическо лице в срок до 17.00 ч. на 31 август 2021 г.

 

 Подадените документи не подлежат на връщане.

 

 Формуляри за кандидатстване могат да бъдат изтеглени от сайта на Община Пловдив – раздел „Култура“ http://www.plovdiv.bg/item/culture/

 

 

 

Деян Славчев разказва живота си в стенд-ъп комеди на 4 септември

 

Известният телевизионен водещ, Део ще има премиера на своя автобиографичен стенд-ъп спектакъл

 

 

“Как се стигна до тук”, е личен спектакъл на Део. В него той честно и открито ще сподели за професионалния си и личен път. Ще потопи зрителите в история за преодолените зависимости, за всичките си успехи и провали, за брачния си живот, както и за предизвикателството да бъдеш родител. „Това е една разходка през живота ми, която ще представим с много хумор, но също така и сълзи. Доста от историите съм разказвал по различни поводи, но сега всичко е събрано в едно, като има и неща, които хората ще чуят за първи път“, споделя главният виновник Део.

 

 

„Имам честта да съм първия музикален продуцент на Део, така че зрителите ще чуят и много музика, която е неизменна част от професионалния му път. За първи път влизам и в ролята на продуцент на спектакъл и съм изключително щастлив, че отново работим заедно“, споделя Борислав Чучков, продуцент.

 

 

„Как се стигна до тук“ е разказ, изпъстрен със смешни и абсурдни ситуации, без цензура, в зоната на 18+. Стенд-ъп спектакълът ще се радва на специалното участие на DJ Doncho, Дорина Стоянова от “Dancing Stars” и Михаела Павлова. Продуценти са “Чучков Брадърс”.

 

 

Премиерата на спектакъла е на 4 септември от 20:00 часа в рамките на Sofia Summer Fest. Билети в мрежата на Eventim

 

По повод 118 години от Илинденско-Преображенското въстание пловдивчани почетоха паметта на загиналите в национално-освободителните борби и войните за България. Пред паметника на българите от Източна и Западна Тракия и Беломорска Македония бяха поднесени венци и цветя.

В общоградското честване участие взеха: военен духов оркестър, почетна рота от гарнизон – Пловдив, под ръководството на полк. Йордан Йорданов, председателят на Общинския съвет Александър Държиков, заместник-кметовете Тодор Чонов, Пламен Панов, Йордан Ставрев, заместник-областният управител Даниела Николова, общински съветници и представители на комитет „Родолюбие“.

„Да помним и да пазим свободата на нашата прекрасна родина, с дела трябва да покажем силния български свободолюбив дух, който не търпи вмешателство“, заяви в словото си д-р Лилия Учкунова  - председател на Македонско културно-просветно дружество – Пловдив, дългогодишен общински съветник, носител на званието „Почетен гражданин на Пловдив“.

Тя припомни и думите на Ванче Михайлов: „Ние идем от страна на голямата мъка, там, дето оковите и звънът техен, и сълзите на майките не са секнали“.

Връх на гордост в това въстание е не, че не е успяло, а това, че сме показали на род и родина, на всички хора, че свободолюбив е българският дух, че милеем за свободата и независимостта“, допълни д-р Учкунова.

Паметникът в район „Южен“, поставен през 1998г., е съставен от един голям и три по-малки камъка, които символизират единството на българите от България, Мизия, Тракия и Македония.

Страница 1 от 1936

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…