Синът на красивата девойка Родопа се заселил в низината, обградена от седем хълма, и там въздигнал град Евмолпия
Легендата представлява литературно произведение, което разказва минали събития, често преувеличени и украсени с чудати измислици. Обикновено се предава от уста на уста и постоянно се докурасява, за да бъде още по-интересна.
Такова е и преданието за възникването на Пловдив. Може би няма общо с действителността и заселването се е случило по съвсем естествен път поради движението на хората в търсене на по-плодородни територии. Но приказните елементи обвиват около него някаква мистика и тайнственост, които правят най-стария жив град в Европа още по-привлекателен за туристите и живущите в него.
Смятало се, че преди хиляди години Тракийската низина била много по-голяма и обширна от територията, която ѝ приписваме днес. В планината, на юг от равното поле, живеела красива девойка на име Родопа, която често стояла на брега на реката заедно с великана Хемус, който я боготворял. Един ден по водите доплувал морският бог Посейдон и още щом зърнал хубавицата, веднага се влюбил в нея.
За последващото развитие на събитията, типично за легендите имаме и две различни версии.
В едната Родопа и Хемус имали син Евмолпиас, който Посейдон, след като се наситил на красавицата – отвлякъл. Исполинът Хемус се опитал да го спре и хвърлил няколко огромни камъка, за да препречи пътя му. Посейдон се ядосъл и превърнал Хемус в планина, а камъните останали да стърчат като грамади сред полето на южния бряг на река Марица. Когато Евмолпиас пораснал, се върнал да търси майка си, но намерил само красива планина с нейното име. Той се заселил на хълмовете край реката и там въздигнал град Евмолпия, днешен Пловдив.
Другата гласи, че Посейдон предложил любовта си на Родопа и не след дълго им се родил син – Евмолп. Богът на морето обаче се отегчил и просто решил един ден да си тръгне, като взел наследника си със себе си. Тогава, за да бъде опора в скръбта на майката, на помощ се притекъл Хемус, който хвърлил срещу Посейдон огромна скала в яда си. Тя не достигнала целта, тъй като била разбита от тризъбеца на седем отделни парчета. Обезумял от гняв, богът решил да накаже и двамата като ги превърне в планини. След години малкият Евмолп се върнал, за да търси майка си, но вместо това заварил огромна равнина, обградена от планини, а в низината се издигали цели седем грамадни хълма. Тук той се заселил заедно с потомците си, а селището, което не е преставало да съществува оттогава било наречено Евмолпия.
Източник: Lost in Plovdiv
Снимка на корицата: Здравко Б. Спасов
