Повече от 70 години огромната римска баня в източния край на Трихълмието, днес под Професионалната гимназия по битова техника, стои като изоставен археологически обект. Темата навлезе в общественото пространство след поредица публикации на „Под Тепето“ през април 2014 година, довели до обещание от кмета Иван Тотев тя да отвори врати. Банята се намира буквално под сградата на училището, като до нея се стига по стълбище, чиито вход е точно до официалният такъв на самото школо. Вратата обаче е зазидана през 90-те години. За периода преди това деца и учители си спомнят, че са могли да влизат от различни пролуки, но мястото е било опасно и пълно с различни животни.

Каква е обаче историята на обекта? Банята се намира в източния край на Античния Филипополис – извън крепостните стени. В близост е издигната Голямата Епископска базилика, но археолозите не са сигурни кога точно е построена банята – дали може да се свърже с езическия период или с християнския. Всъщност единственото сериозно проучване на обекта става в периода 1946-1950 година от Димитър Цончев. През 1950 година той публикува и статия в годишника на музея, която до момента е и най-авторитетния източник за историята на банята.

Предположението на Цончев е, че банята е издигната през IV век. Малко по-късно – в средата на V век тя е опожарена, вероятно по времето на хунските нашествия между 442 и 447 година. След това тя е възстановена, но части от банята променят предназначението си – хипокаустът (подовото отопление) е зазидано, но други части от сградата запазват ролята си на къпалня. Най-вероятно при това преустройване се издига втори етаж, заради който са изградени и масивните четвъртити колони и сводове, които впечатляват на архивните снимки. Краят на живота на обекта е около 600-ата година.

Сградата е била голяма и богата. Подовата настилка е с красиви мозайки, части от които са запазени и до днес. Стените са били с големи мраморни плочи. Разбира се, имало е изградено подово отопление, като във всички хубави римски бани. Самите мозайки са изградени с камъчета и по модел, идентичен с този на банята под Бинго Балкан – друг римски обект, който чака своето преоткриване.

Изоставянето на обекта в началото на VII се свързва със свиването на града през Средновековието във високата част – животът е продължил основно по Трихълмието. В тези векове се изоставят и другите впечатляващи сгради в региона – Малката базилика, която е на близо в източна посока, а и самата Голяма епископска базилика.

През Османския период зоната се превръща в християнско гробище. Открити са надгробни камъни на арменци от 1694 година, например, както и на православни християни и надгробия с латински надписи, най-вероятно на католици.

През 1946 година там започва да се строи сегашната сграда на ОУ „Йоаким Груев“. При изкопните дейности строителите попадат на археологията и преоткриват банята. В следващите няколко години там съвместно работят екипите на археолозите и строителите. По думите на проучвателя Димитър Цончев впечатляващият обект обаче не е проучен изцяло, поради липса на средства – на места разкопките трябва да се правят до 8 метра, а самата територия е около 2,5 дка. Въпреки обединението на цялата власт на едно място през комунизма и претенцията, че културата е на първо място, обектът е оценен като второстепенен. Тоест – нито е проучен докрай, нито е запазен и експониран. Училището отгоре все още затапва великолепната археология, а в следващите 40 години социалистическа и 30 години демократична власт, никой не успява да представи прекрасната баня на обществеността.

Image Gallery

View the embedded image gallery online at:
https://www.kapana.bg/zabraveniyat-grad/item/11614-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD,-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-70-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD#sigProId9a2e5700d1

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…