Капана.БГ

Капана.БГ

Родена през 1959 година, Елвира Семинара е популярна и атрактивна авторка с немалко заслуги за преразглеждането на стереотипите, свързани със сицилианските писатели

 

На 16 юли излизат от печат майсторски разказани истории от италианската авторка Елвира Семинара, позната на българската публика от посещението й през 2011 г. по повод участие в антология на съвременния италиански разказ.

 

„Разкази от фризьорския салон” (превод: Дария Карапеткова, 136 стр.,) е шеметна галерия от моментни снимки на невидими персонажи от съвременното ни ежедневие. Виртуозният словесен прожектор хвърля върху тях кратка, но интензивна светлина, за да покаже неочакваната им дълбочина, да ни изненада и спечели на тяхна страна завинаги. Читателка, която пише до любимото си списание. Съпруг, отказващ да приеме изневярата. Момиче, което чува повече, отколкото би искало. Монахиня на път към първия си манастир. Емигрантка от Шри Ланка с мечта да бъде блондинка. Разведен баща в деня за среща с малкото си момче... В шумния лабиринт на града има едно наглед обикновено място, в което се пресичат пътищата на героите от тази книга.

 

Родена през 1959 година, Елвира Семинара е популярна и атрактивна авторка с немалко заслуги за преразглеждането на стереотипите, свързани със сицилианските писатели. Дългогодишен редактор във в. „Сичилия“ и след това колумнист на сп. “Еспресо“, тя е преподавала история на журналистиката в Университета в Катания, води и работилници по творческо писане. Издава първия си роман през 2008 г., след което с всяка следваща книга стремглаво развива почерка си на словесен експериментатор с репортерско око за знаковите сюжети от съвременната градска среда. Два от романите ѝ са поставяни на театрална сцена в Катания. Сборникът „Разкази от фризьорския салон“ (2009) е втората ѝ книга.

 

Семинара се занимава и с изработване на артбижута и аксесоари от употребявани предмети от бита, организира пътуващи изложби, които съпровождат представянията на новите ѝ книги и излъчват посланието, че „втората употреба може да бъде по-добра от първата“.

 

*

Откъс из Момичето на мивката

 

 

Аз съм Милли, момичето на мивката, втората отдясно на тази снимка.

 

Беше 2002-ра, със сигурност през пролетта, ако се съди по леките обувки, и до мен стояха Алекс и София. Четвъртото момиче, най-хубавото, не си го спомням. Остана на работа при нас само една седмица.

 

Алекс още беше с дълга коса, София си е все същата, макар че си смени работата, ожени се и рядко я виждам.

 

Аз не съм много по-различна от днес, най-много усмивката ми да е различна, на тази снимка е така открита и блага, даже се виждат горните венци, кой знае защо съм се смеела. Сигурно е било през някоя почивка, може да сме празнували нещо... Рожден ден на шефа, фризьора легенда Тони? Как може да не помня.

 

Сигурно понеже съм била на двайсет и две години, а на тази възраст не изглежда нужно да се произвеждат спомени, които да послужат по-нататък във времето. И самото време е странен наниз от мигове и месеци, минути колкото епохи, безкрайни очаквания с мимолетна продължителност, изобщо доста магическо и абсурдно, наистина извън времето. И всичко се въртеше около съботата вечер, останалото беше ненужно пространство, подготовка или релакс.

 

Целият живот беше промеждутък между съботите, дискотеките и пиците и нищо друго нямаше значение.

 

А на снимките от последните години (всъщност съвсем малобройни) все има нещо сподавено, сдържано в усмивката ми. Кой знае. Може би страх от бръчки, кокоши крака, гънки по бузите. Не знам, няма значение.

 

Тъй или иначе, със сигурност тогава не бях Милли. За пред света и по документи още бях Неделя.

 

Милли беше хрумване на колежката ми Алекс, това име подхождаше много повече за Салон „Хеър Тони“, така лежерно и изискано. Името ми трябваше да се изпише на позлатената табелка за закачане на престилката и Неделя щеше да е ужасно. Впрочем в неделя фризьорските салони са затворени. Написах Милли с двойно л, естествено. Накратко, минавам по същество. Точно тук Милли, момичето на мивката, а именно моя милост, разкри своята същност. Точно тук, сред всички тези замъглени от лакове и изпарения огледала, сред тропически растения с вид на изкуствени и сред всичкото това русо с вид на естествено, осъзнах моите заложби.

 

Още си спомням първия път, беше един дъждовен и виолетов ноемврийски следобед и светлината в салона изглеждаше синкава и опушена. По радиото бяха пуснали една песен на онзи французин, Монтан или Жилбер Беко (не знам така ли се пише), и Началникът ми се беше скарал, защото си бях изцапала престилката.

 

Имаше петно от черна боя от предишния ден, не бях забелязала. Бях отегчена и обидена, а може би само уморена. Всичките ми приятелки си имаха гадже, беше събота вечер, а аз щях да се прибера вкъщи с обичайния автобус при обичайната ледена чиния спагети, половин леден сериал с нашите и след това леденото легло до следващата сутрин. Момичето на мивката

 

Веселите клиентки ми лазеха по нервите, всички те ми изглеждаха по-красиви, по-щастливи, пò късметлийки от мен. Изсипвах шампоан върху госпожа Б. и масажирах бавно главата ѝ, както ме е учил Тони.

 

Госпожата беше редовна клиентка, около четиресетгодишна, елегантна, нито красива, нито грозна – а пък и с мокра коса никой всъщност не е красив. Очите ѝ бяха затворени, имаше перлен гердан на тънката шия и беше облегнала ръце на подлакътниците на червения стол. С връхчетата на пръстите барабанях по главата ѝ и разтривах в очакване тонизиращата маска да подейства на тази изтощена коса.

 

С две думи, масажирах си, без да мисля за нищо, хипнотизирана от онези френски песни като фон, от които не разбирах и дума, и изведнъж, ей така, внезапно чух някакви странни фрази, леко смешновати, каквито си разменят новоизлюпени двойки – гълъбче, кифличке, бебчо, мечо...

 

Обърнах се инстинктивно. Може някой да се беше скрил зад завесата на салона за педикюр, отмествам завесата. Не. Никой.

 

И тези шептения не идваха от радиото.

 

Изпих чаша вода и се върнах при клиентката, която все така си седеше на мястото, с глава назад върху мивката, със затворени очи.

 

Гласовете не се чуваха вече. Досмеша ме.

 

Продължих да барабаня по главата, после да изплаквам, когато се появиха те. Легнали мъж и жена, разхвърляно легло с бледорозови чаршафи, затворена книга на шкафчето. После ивицата цигарен дим от ляво надясно, тънка, трополенето на дъжда по прозореца, едва спуснатите щори.

 

Светлината на абажура е слаба, не виждам нищо друго. Кадри от филм, но заснет зле, с пощуряла камера, недобре фокусирани образи, уголемени детайли, варварски монтирани отрязъци.

 

Примигвам с очи и пак ги отварям, все едно не разбираш дали си будна, или спиш, и тогава светваш лампата, поглеждаш часовника. Шест и десет следобед, добре го помня.

 

В салона всичко беше нормално. Десетина клиентки, коя заета с нещо, коя не, обичайното бръщолевене, примесено със сешоари и звън на телефони.

 

Подпирам се с двете ръце на мивката, леко ми се вие свят.

 

Алекс ме дръпва за ръката, казва:

 

– Как си, зле ли ти е?

 

– Не, добре съм.

 

Но продължавам да виждам неща, които не съм виждала никога, сега и една ръка с много голям пръстен със скарабей от тюркоаз се движи по клавиатурата на телефон, докато той се обръща в чаршафите, поглежда я и казва: „Кога пак ще се видим?“.

 

Изплакнала съм косата на госпожа Б., повивам я в бялата хавлиена кърпа. Подсушавам бавно, тя става, за да смени стола, и здраво придържа с ръце хавлиения тюрбан на главата си.

 

Поглеждам ръката ѝ, на безименния пръст има голям скарабей цвят тюркоаз.

 

Още не бях разбрала. Как можех да предположа.

 

Няколко дни след това се случи за втори път. Този път миех с шампоан едно по-младо от мен момиче.

 

Радвах се, бяха ми увеличили заплатата и най-сетне щях да си купя скутер на изплащане. Даже баща ми се беше съгласил.

 

Мислех си за цвета, колебаех се между черен и син.

 

После внезапно на мястото на скутера в главата ми се настаниха онези странни имена, не си ги спомням, не ги бях чувала. Долавях само окастрени неразбираеми словосъчетания, „чистия разум“, „метафизика“, а пред мен се нижеха страници, подчертани с жълто. Наблизо имаше други листове, няколко плюшени патета и други, може би дървени, кенче от кока-кола.

 

Накратко, това беше бюро, а отзад имаше тапети на цветчета, биещи на виолетово. После изведнъж всичко угасва.

 

Сега клиентката ми говори, казва, че не слагала балсам, защото времето е влажно и косата ставала мазна, тежка.

 

– Може пък да е толкова мазна, защото напоследък съм много нервна (изглежда разтревожена, сега става от стола). Имам изпит по философия и все съм над книгите, постоянно преговарям наум, дори когато не уча...

 

За малко да падна на паркета, както държа четката. Вече съм наясно. Питам за потвърждение, но знам отговора.

 

– Може ли нещо да ви попитам, извинете. Дали случайно не преговаряхте по философия и преди малко, докато ви миех?

 

– Разбира се – казва, сякаш това е безобидна реплика, а не амонячен дъжд, който обелва кожата.

 

И мога да се закълна, че стаята ѝ е облепена с тапети на виолетови цветчета, а на бюрото има плюшено пате със синя панделка.

 

– Обичате ли патета, извинете?

 

Тогава разбрах – когато слагам на някого шампоан, чета мислите в главата му, макар и хич да не ме интересуват. Само когато слагам шампоан, щом почна да втривам.

 

Чувала съм всякакви истории. Ненужни и смахнати мисли, като например къде ли съм сложил еди-коя си книга, или списъка с покупките, или думите, които са ме обидили, прехвърлени наум отново и отново, сто пъти.

 

Долових маниите на една вдовица, обсебена от домашната си помощница, която според нея говорела по телефона, когато била сама в къщата.

 

И терзанията на хубава жена с дълга светла коса, която винаги, всяка събота мислеше за едно момче, което целува друга. Всеки път в кола, на тъмно. Присвиваше очи при тази мисъл. Не знам дали бяха кошмари, параноична ревност, или пък наистина е видяла тази сцена и вече не може да се отърси от нея. Но не мога да питам нея, естествено.

 

Цялото това жужене в главата ми отначало ме забавляваше. Чувствах се вълшебна, със специална дарба. Нямаше кой знае каква полза, защото това всъщност бяха разхвърляни откъслеци живот, фантазиране на воля сред пяната, далеч не големи разкрития. Но играта беше вълнуваща.

 

Аз не казвах нищо на никого, дори и вкъщи, и понякога се питах дали не можеше да употребя тази заложба в своя полза.

 

 

Проявите в 18-тото издание на Международния фестивал за франкофонска песен „Златен ключ” - Пловдив 2021 започнаха вчера с творческо ателие между възпитаниците на пловдивския център за таланти „Арт Войс Център” с ръководител Румяна Иванова и френските изпълнители – близнаците Джес и Уесли от  Jessandwest, които вече имат много приятели и почитатели в Пловдив от участието си миналата година.  

 

Днес е официалното откриване с концерт с вход свободен на Южната тераса на ДК „Борис Христов”, началото е в 19.00 часа. Френските музиканти ще акомпанират на българските таланти в съвместен концерт. 18-тото издание на Международния фестивал за франкофонска песен „Златен ключ” - Пловдив 2021 ще бъде открито от заместник-кмета по култура, археология и туризъм Пламен Панов.

 

Най-малката участничка в концерта довечера Ния Нейкова е само на 9 години и  ще пее вече за „Живота в розово”. Публиката ще може да се наслади на впечатляващи и завладяващи изпълнения на звездата с опит Ива Ичевска, на талантливите Йоана Ташева, която е на 10 години, на Георги Нейков на 18 години и Кристиан Павлов на 15 години и още таланти възпитаници на Арт Войс Център, които ще изпълнят популярни шансони, но със специално направен, много интересен съвременен аранжимент. В концерта ще вземат участие българските лауреати, печелили конкурса през изминалите години, като Марина Спасова, Надежда Димова и Йосиф Бъмбин. Талантливата Венета Павлова от ЕГ „Иван Вазов” ще рисува на сцената, вдъхновена от изпълненията на участниците и мечтата за обучение по специалността в реномиран френски университет. 

 

Утре, 14 юли,  в Деня на Бастилията и Национален празник на Франция рецитал ще изнесат близнаците Джес и Уесли от  Jessandwest, победители през 2019 год. в  музикалния формат по френската национална телевизия, „Талантът на Франция”.

 

18-тото издание на Международния фестивал за франкофонска песен „Златен ключ” - Пловдив 2021 се провежда със съдействието на Община Пловдив и с вход свободен. Фестивалът тази година е под знака на 30-годишнината от възстановяването на Алианс Франсез в Пловдив, когато през 1991 година тук отвори врати Генералното представителство на Алианс Франсез Париж за България и в града се установи и първият френски алианс.

 

  

 

Театралният състав на читалището в Кричим с благотворително представление  

 

В подкрепа на Нели Димова, театрален състав към НЧ "Пробуда" гр. Кричим ще представи постановката "Баджанаци" от Пламен Глогов. Представлението ще бъде благотворително и всеки, който има възможност и желание е добре дошъл да помогне с каквото може. Елате на театър, хубаво е! Заедно можем повече!
Място : Младежки дом гр. Кричим
Дата : 16.07.21
Час : 19.00

 

Вход свободен

 

Линк към събитието във Фейсбук: https://www.facebook.com/events/1167289120403958/

 

Нели Димова е самотна майка от гр. Кричим. През 2013г. е диагностицирана с рак на гърдата, когато е едва на 27 години. Към настоящия момент болестта е покосила белия дроб, костите, черния дроб и мозъка. В момента Нели провежда лечение в Турция. Близките на Нели са стартирали кампания за набиране на средства, като всеки който има желание и възможност може да помогне по различни начини:

 

- чрез превод по дарителската сметка на Нели
BG80STSA93000028013899
- чрез pay pal 
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
- чрез поставяне на дарителски кутии
- чрез продажба на ненужна ваша вещ в групата благотворителен базар за Нели 
https://www.facebook.com/groups/542908373759973/

 

- чрез покупка на вещ от благотворителния базар
- чрез организиране на базар

 

- разпространение на каузата, фейсбук страницата Заедно за Нели и фейсбук групата за благотворителния базар Всички за Нели-Благотворителен базар.

 

С поклонение пред паметника на Васил Левски на централната алея на Бунарджика и полагане на венци и цветя на 18-ти юли 2021 година, неделя, от 10.00 часа, в Пловдив ще бъде почетена 184-та годишнина от рождението на Апостола на Свободата.

Слово ще произнесат Юлия Друмева и Матю Бецински, ученици от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства – Пловдив с преподавател Зоя Капон, участници в Националния проект „Народните будители и Аз“.

Водещ на честването ще бъде актьорът от Драматичен театър Пловдив – Ивайло Христов.

В церемонията по традиция участват представителни формирования от Пловдивския гарнизон, военен духов оркестър, венценосци, членове на Общински комитет „Васил Левски“ и комитет „Родолюбие“.

Традиционният ежегоден фестивал Филмови нощи във Филипополис ще предложи отново много качествени арт заглавия, както и прожекции на най-новите кино хитове. Програмата ще се проведе на обичайното място – лятно кино „Орфей“ с по две прожекции всеки ден от 21:10 и 23:30 часа. Фестивалът започва тази вечер и ще продължи до 31 юли.

Сред дългочаканите кинохитове са „Черната вдовица“. В екшъна ще видим любимите ни Скарлет Йохансон и Робърт Дауни – джуниър. Фестивалът се открива довечера от 21:10 именно с това заглавие, като в следващите дни кинофеновете ще имат още няколко възможности да го гледат под открито небе.

Друг кинохит е „Космически забивки: Нови легенди“. Продължението на легендарната анимация ще ни срещне този път с Леброн Джеймс, който се озовава в ситуацията на Майкъл Джексън от преди няколко десетилетия.  Той трябва да покаже своите уникални умения, за да спаси Бъгс Бъни и другите си анимационни приятели. В рамките на фестивала ще може да гледаме още екшънът „Змийски очи: G.I. Joe“ и “Escape Room 2: Без изход“.

Специална селекция от най-новите любими български заглавия също става част от фестивала. На лятно кино „Орфей“ ще може да гледаме комедията „Голата истина за група Жигули“, както и „Засукан свят“ на Мариус Куркински.

Сред арт-заглавията, които ще влязат в програмата на Филмовите нощи е „Фестивалът на Рифкин“ на Уди Алън, както и прекрасният италиански „Най-хубавите години“. Няколко качествени европейски комедии ще забавляват зрителите по време на фестивала – „Сбогом, глупаци!“, носител на редица престижни награди във Франция, италианският „Три перфектни дъщери“, както и „Докато сватбата не ни раздели“.

По традиция в рамките на Филмови нощи във Филипополис ще има акцент и върху планинарството и екстремните спортове. За поредна година под открито небе ще гледаме BANFF – фестивалът за планинарско кино. На 22 юли под тепетата ще пристигнат късометражни заглавия за колоездене, катерене, ски и др.

Фестивалът ще продължи общо 20 дни с близо 40 прожекции. Билетите са на цена от 7 лева, като учащите и пенсионерите могат да се възползват от намаление и билети от 6 лева. Прожекциите на BANFF са на цена от 10 лева. Касата за продажба на билети е на входа на лятно кино „Орфей“ и е отворена всеки ден след 19:30 часа.

 

Регионалният природонаучен музей – Пловдив обявява конкурс за рисунка по повод предстоящия „Фестивал на пеперудите“, който е планиран за месец септември. Повече информация за програмата на фестивала предстои да бъде обявена в следващите седмици.

Темата на конкурса е „Пеперуден свят“, а подробностите относно регламента за участие са описани по-долу:

 

 

Възраст на участниците:

 

В конкурса могат да участват ученици от V до XII клас от всички училища в Област Пловдив.

 

Размер на творбите:

 

35/50 см (А3) или 20/30 см (А4)

 

Материали:

 

Няма ограничение относно използваните материалите. Не се допуска единствено техниката колаж. Рисунките трябва да са в оригинал.

 

Краен срок за участие: 31.08.2021г.

 

Творбите могат да бъдат донесени лично в Регионален природонаучен музей – Пловдив или с пощенска пратка на адрес: гр. Пловдив 4000, ул. Христо Г. Данов 34, Регионален природонаучен музей.

 

Всеки участник трябва да посочи:

 

Име, фамилия, адрес, училище, клас, телефон и електронна поща.

 

/Да бъдат нанесени на гърба на творбата в долния ляв ъгъл с големи печатни букви или на допълнително залепен лист./

 

Брой творби: Всеки желаещ може да участва с една творба.

 

Оценяване: Оценяването ще се извършва от публиката на фестивала, чрез гласуване.

 

Съвети към участниците в конкурса: Проявете фантазия и бъдете оригинални!

 

Оповестяване на печелившите: Наградените участници ще бъдат уведомени по телефон и електронна поща. Отличените на първо, второ и трето място ще получат грамоти и награди. Награждаването ще се проведе по време на „Фестивал на пеперудите“ в Регионален природонаучен музей – Пловдив.

 

Резултатите ще бъдат обявени и на фейсбук страницата на музея.

 

Екипът на музея остава на разположение за всякакви въпроси и пожелава успех на участниците.

 

Екипът на музея очаква вашите вдъхновени творби!

 

Легендите от група "Ахат" подаряват свой концерт на пловдивчани. Събитието ще се проведе на 15 юли на сцената на Младежки хълм с вход свободен. Началото е от 20:00 часа.

 

АХАТ е българска рок-група, създадена през есента на 1986 г. Първата им документирана изява пред публика е на 22 декември същата година. След няколко участия на фестивали, АХАТ са избрани за подгряваща група на юбилейното турне на ЩУРЦИТЕ. Това дава мощен импулс за развитието на младата банда.

 

През 1988 г. АХАТ записват песента "Черната овца", която и до днес остава една от най-ярките емблеми на българския хеви метъл. През лятото на следващата година групата издава дебютният си албум “Походът”.

 

В началото на 90-те решават да опитат късмета си в Холандия. Там участват в конкурс на Yamaha, като за целта правят английски варианти на някои от песните си. Класирани са на пето място (от около 500 участници), но са дисквалифицирани защото конкурса е само за групи от Бенелюкс. За съжаление, след това групата се разпада.

 

След няколко годишна пауза, през 1998 г., групата се събира отново, за да открият софийските концерти на легендарните Deep Rurple. Групата вече е с променен състав - основният композитор и китарист Божидар Главев изоставя рока и намира хармония в религията. След това заминават за Америка за записи на следващия си студиен проект.

 

През 2003 г. преиздават “Походът” на CD. На 14 юни 2003 г. АХАТ свирят пред над 10 000 души на стадион Академик, където подгряват публиката за Whitesnake. Но голямото им завръщане всъщност е през лятото на 2003, когато тръгват на голямо национално турне за пръв път от 1991 г. насам. Концертите от него са издадени като документален DVD филм.

 

На 19 май 2004 г. албумът “Made in USA” вече е официално на пазара, във формат на мултимедиен компактдиск, касета, видеокасета и DVD. През 2004 г. АХАТ участват заедно с КОНТРОЛ и ЩУРЦИТЕ в Golden BG Rock Tour – мащабна национална обиколка, която преминава през шестнадесет големи български града.

 

През 2005-та групата свири заедно с Black Sabbath пред над 15 000 зрители. В последният ден на 2006-та година, по повод присъединяването на България към Европейският Съюз, АХАТ имат съвместен концерт с Dio.

 

През 2017 г. живеещите в България членове на групата предприемат юбилейно турне из страната с гост-музиканти от ANALGIN и специален гост Joe Lynn Turner. През есента на 2018 г. АХАТ отбелязват 30 годишнината от излизането на "Походът" с голям концерт в Зала 1 на НДК.

 

Изявата на групата е част от проект "АХАТ-Еволюция", който се реализира с финансовата подкрепата на "Едногодишна програма за подкрепа на частни професионални организации в областта на изкуствата 2020" на Национален фонд "Култура".

 

Концертът в Пловдив се осъществява и с подкрепата на община Пловдив и е безплатен за пловдивчани и гостите на града. 

 

Страница 5 от 1932

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…