Предполага се, че най-старото заведение е било в  просторния двор на Куршум хан

Имало и други прочути кафенета, разположени по Джумаята и околните  улички

От началото на ХХ в. кафенетата започнали да се превръщат в център на политическия живот под тепетата

Твърди се, че първото кафене било отворено в Мека през ХVІ в. Хаджиите бързо го разнесли из Арабския полуостров, Египет, Сирия и цяла Турция. Това ще рече, че някъде по същото време горещата напитка намерила свои почитатели и във Филибе, т.е.  Пловдив.

Предполага се, че най-старото заведение е било в  просторния двор на Куршум хан.  Входът на грамадната каменна постройка бил откъм днешната улица „Райко Даскалов". Кафенето се нами­рало в средата на вът­решния двор, настлан с каменни плочи – малка едноетажна постройка с два входа. Ароматът на прясно смлените зърна отвеждал към десет ка­менни стъпала.

 

Имало и други прочути кафенета, разположени по Джумаята  и  околните  улички. Най-известно било заве­дението на Константин Караманос. Над вратата имало табела с надпис „Търговско кафене", но всички го наричали Карамановото. Пловдивският летописец Никола Алваджиев описва как през деня постоянните посетите­ли на Карамановото кафене се задържали на чаша кафе и „лимоната", други засядали под огромния чинар да обърнат някоя и друга мастика. Този станимашки еликсир се предлагал с 12 вида мезета.

В дру­гия край на Джумаята би­ло Дюлгерското кафене, където се договаряли строителите. Стотина метра по-нататък гъркът Петринос възродил някогашното кафене, като нарекъл заведението си „Пловдив". Известни били още заведенията по чаршията Тахта кале (ул. „Бенковски”), Аджемското кафене до малката джамия на днешната улица „Княз Богориди” и др.

Кафенета имало из целия град, а големците плащали на специален човек да черпи многобройните гости из обширните сараи под тепетата. В средата на ХІХ в. заведенията край река Марица придобили мрачна слава. Тук отсядали хайтите (сиреч разбойниците), които с часове прекарвали сред многобройна свита.

Не само в града, а и по висо­ко горе на тепетата, гражданите можели да се освежат. На Бунарджика по обичай сами си сипва­ли от джезвето, на скали­те до стария часовник по­сетителите също можели да се освежат. На стария мост (там  сега е пеше­ходният мост) клиентите можели бавно да отпиват от чашата и едновремен­но да хвърлят въдиците в Марица. Обсъждали час-два политиката и се при­бирали вкъщи с прясна риба. Виенски масички украсявали заве­дението под хотел „Мет­ропол" и градината в дво­ра на днешния Драмати­чен театър. Вместо намигащи певачки и екзалтирани кючеци, в тези заведения звучала класическа музика. Сред изпълнителите били някои от най-известните музиканти. Различни били и имената на заведенията –  “Париж”, “Бонгу”, “Кристал”. Докато мъже­те играели билярд, съп­ругите им се прехласвали по камерния оркестър на цигуларя Халми. Репер­тоарът за вечерта бил из­писван с тебешир върху малка черна дъска. Коп­рина, шикозни облекла, шапки, накичени с цветя като малка ботаническа градина – обстановка съвсем различна от тази в опушените кафенета.

В крайните квартали на Пловдив кафенетата били едновременно и бакалници, и бръснарници, и всичко.

От началото на ХХ в. кафенетата започнали да се превръщат в център на политическия живот под тепетата. През 20-те и 30-те години на миналия век в тях често се уреждали предизборни събрания, но забраната на партиите през 1934 г. променила нещата – нароили се цивилни агенти и станало опасно да се говори публично за политика. Така изгряла звездата на нов тип заведения. Търговците и индустриалците отворили кафене, което всеки ден предлагало радиоконцерти. Сиреч пускали едно радио “Филипс”. Малко по-късно свое кафене открили и шофьорите. То се намирало на ул. “Отец Паисий”. За разлика от другите заведения, тук през деня никога не сервирали алкохол – не само на шофьорите, но и на външни лица. По това време от старите кафенета на Пловдив вече нямало и помен. Единствено в крайните квартали обстановката напомняла отдавна отминалото време.

3167 comments

  • Comment Link WalterEmosy WalterEmosy Юни 27, 2026

    п»їfarmacia online espaГ±a farmacias online seguras farmacia online envГ­o gratis

  • Comment Link Kevinphirm Kevinphirm Юни 27, 2026

    Quand une femme prend du Viagra homme: Viagra générique sans ordonnance en pharmacie - Viagra homme prix en pharmacie sans ordonnance

  • Comment Link Patrickhak Patrickhak Юни 27, 2026

    https://medfrance.top/# Viagra pas cher paris

  • Comment Link WalterEmosy WalterEmosy Юни 27, 2026

    online mexico pharmacy mexican drug stores mexican meds

  • Comment Link Patrickhak Patrickhak Юни 27, 2026

    https://farmaciasinreceta.top/# farmacia online madrid

  • Comment Link Richardtab Richardtab Юни 27, 2026

    farmacias online seguras en espaГ±a farmacia online 24 horas
    https://cse.google.co.im/url?q=https://farmaciasinreceta.top farmacias online seguras
    farmacia online espaГ±a envГ­o internacional farmacia online espaГ±a envГ­o internacional

  • Comment Link MichaelFat MichaelFat Юни 27, 2026

    online pharmacies pharma mexicana
    https://www.google.cv/url?q=https://medmexico.online pharmacy mexico online
    mexican pharmacies that ship to the united states medicine from mexico

  • Comment Link Curtisvah Curtisvah Юни 27, 2026

    farmacia online espaГ±a envГ­o internacional farmacia online madrid
    https://xat.com/web_gear/chat/linkvalidator.php?link=https://farmaciaspain.online/ farmacias online seguras
    farmacias online seguras farmacia online barata

  • Comment Link Kevinphirm Kevinphirm Юни 26, 2026

    Sildenafil teva 100 mg sans ordonnance: Prix du Viagra en pharmacie en France - Viagra sans ordonnance pharmacie France

  • Comment Link WalterEmosy WalterEmosy Юни 26, 2026

    farmacias online baratas farmacia online madrid farmacia barata

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…