Фотографската изложба "Канада – Позната и Непозната" може да бъде видяна в Пловдив, в галерия Филипополис, от 15 до 22 август. Тя е посветена на 55 години от установяването на дипломатически отношения между България и Канада, а организатор е  Фондация за Канадско-Българска Култура и Наследство, с подкрепата на посолството на България в Отава и посолството на Канада в Букурещ . Снимките си ще представят Албена Робева (Торонто), Игор Валентинович (Торонто) , Калина Каменова (Торонто), Люба Енчева (Торонто), Мария Влаева (Монреал). Гост-фотограф е Светлана Стойчева-Етрополски, посланик на България в Отава. Тя ще присъства на официалното откриване на изложбата на 18 август, от 18.30ч. По време на събитието на живо пред публиката ще излязат джаз дивата Мирослава Кацарова  и пианистът Мирослав Турийски.

За пръв път на вниманието на българската публика се предлагат фотографии от Канада, които не само улавят естествената красота и културна атмосфера на страната, но и дълбоко сантименталния, личен поглед на няколко канадски граждани, родени в България. Творбите на тази група любители фотографи пресъздават моменти от забързаното градско ежедневие, красотата на девствената канадска природа, както и наниз от интимни импресии. Всяка фотография е не просто документ за съществуването на някое място, предмет или човек, но и отношение към новооформящ се свят и живот.

Eдинственият дигитален гид за града под тепетата Lost in Plovdiv не пропуска и това лято да ни разведе някои от най-новите заведения в Квартала на творческите индустрии

Второ поредно лято светът е белязан от коронавирусната пандемия и това неминуемо се отразява тежко на бизнеса. За щастие, много хора се осмеляват да рискуват и не спират да следват мечтите си, отваряйки бленувани китни кафенета или ресторанти.  Цветният квартал Капана е едно от тези места, които се обособиха като най-голямата притегателна точка за местни и гости на града, и затова тук постоянно се появяват нови заведения или други сменят концепцията и собствениците си. През пролетта ви разказахме за три новооткрити начинания, но към днешна дата вече имаме още попълнения към разнообразието в квартала.

La Casa

Най-евтиното кафе в Капана или клуб Неви, за което бяхме писали в началото на 2019-а година, вече затвори врати. Въпреки че е открито още в далечната 97-ма година и оттогава почти не беше променяно, вероятно заведението на ул. Загреб не е устояло на постоянните ограничения покрай пандемията.

На негово място преди около месец обаче, се появи първата пицария в квартала на творческите индустрии. Италианският специалитет наистина беше нещо, което липсваше като предлагане по павираните улички, но вече можем да му се насладим в цветната атмосфера, съвсем досами Ядрото. La Casa Kapana стартират с меню, строго фокусирано върху тестените изделия и се презентират в Пловдив със заявка за най-вкусните пици.  Майстор-пицарите им са с двадесетгодишен опит в бранша и работят с подбрани продукти и оборудване от най-висок клас. Имат и кокетно дворче, което е идеално за похапване вечер, след като е минала най-горещата вълна.

Smashing Burgers

В началото на юли в непосредствена близост до площад Марукян, познат сред местните като Широкото, отвориха врати и още едни бургери в Капана. Налице са няколко стандартни предложения, но ако ви се хапва нещо по-специално, задължително попитайте и за дневните специалитети. Според уебсайта им обекти имат също в района на Гребния канал и в квартал Тракия.

Съборна 23

Новооткритият ресторант е колаборация между собствениците на Паваж и QBar в Капана. В момента меню листата е изключително къса, но ястията са комбинирани с подхождащи си коктейли и се очаква тепърва да се разраства и разнообразява. Вкусовете обединяват редица балкански кухни – българска, гръцка, албанска, турска, но са представени в един по-различен и модерен туист. Всъщност, официалното откриване все още тепърва предстои и за момента може да изпробвате предложенията им пилотно само от сряда до неделя за вечеря, а ние с нетърпение очакваме да разберем с какво още ще ни изненадат.

ИК Жанет 45 представя феномена Мария Вирхов в том с избрани текстове „Вирхов блус” (2021), съставен от Биляна Курташева, корица и оформление – Люба Халева

Вирхов е повече от име, Вирхов е парола за бунт, взрив в подмолите на езика, блус и пънк, футуризъм и дада – всичко в едно, както беше възможно през 90-те. Нейните текстове имат способността да ни надвесят внезапно над ръба на поносимото и позволеното. Тук шестват изпепелени ангели, мъртви русалки, светещи риби и стъпкани земноводни и посред тях едно оголено „аз”, убийствено добре знаещо накъде се е запътило: „ти имаш мечта/ а мен смъртта ме мечтае”. В мрачното вълшебство на този свят има драстично познание за долните рафтове на живота, за неговия кратък срок. Този том е първи опит да съберем и си върнем изгубената Мария Вирхов, един от най-мощните и трагични гласове в българската поезия.

Биляна Курташева:

Мария Вирхов (1969-2011) е едно от най-ярките имена на българската поезия след 1989 г. Родена е на 10.04.1969 г. в Ямбол. Пише още от ученичка. Владее еднакво добре български и руски, тъй като майка ѝ е рускоезична казахо-украинка, а и по-късно Мария учи руска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Тя е поетеса, преводач, експериментаторка и нарушител на граници и в поезията, и в живота. Авторка е на стихосбирките „Жълта поезия” (изд. „Литературен форум”, 1995), „Вятърът мъртъв език” (изд. „ЛИК” 1998), „Танци” (електронна книга, изд. „Литернет”, 2005). През 2010 г. в Москва излиза на руски стихосбирката ѝ „Никомея” (изд. „Автохтон”). Превежда от руски и английски текстове на Хлебников, Манделщам, Маяковски, Янка Дягилева, Павел Голдин, Ник Кейв, Том Уейтс, Дейвид Боуи. Има и три значими театрални превода от руски, реализирани на сцена от Явор Гърдев: „Чайка” на Чехов (Театър „Азарян”, 2015), „Верона” на Алексей Шипенко (Народен театър, 2000) и „Руска народна поща” на Олег Богаев (Театър на българската армия, 1999). Мария Вирхов публикува в издания като „Литературен вестник”, „Витамин Б”, „Ах, Мария”, както и в онлайн платформи; участва в литературни четения, концерти, пърформанси, граждански инициативи. Умира на 15.07.2011 г. в София.

Издигането на манастира като религиозен център и изграждането на настоящата главна църква стават с пловдивска помощ

Теодор Караколев

15 август или Успение Богордично се смята за един от най-важните празник на Рилския манастир. Това е свързано с почитта към Богородица, макар и главната църква на манастира да носи името на празника "Рождество Богородично". Самият манастир, днес национална гордост и част от Световното културно наследство, се развива неравномерно през вековете – понякога с успехи, понякога не. Дни преди празника ще се срещнем с два от успешните моменти, които са свързани с Пловдив.

Пренасянето на мощите на св. Иван Рилски

За първата документално сигурна връзка на Пловдив с Рилския манастир се пренасяме в средата на XV век. Цяла България вече е под Османска власт. В Пловдив вече са издигнати Джумая джамия, Имарет джамия, Куршум хан. Религиозната свобода е изключиетелно ограничена, макар и не унищожена. Премахната е Търновската патриаршия, като почти цялата българска земя е подчинена на гръцката Цариградска патриаршия.

Сложни дипломатически ходове осигуряват някаква минимална религиозна свобода. Сред тях е възможността мощите на свети Иван Рилски да се върнат в Рилския манастир. Към този момент те се намират в Търново, но градът не е в завидно положение. Манастирите се радват на минимално и крехко спокойствие от османската власт, по-спокойни места от градовете. Така идва и идеята за пренасянето на мощите на по-сигурно място.

Мощите на светеца са изминали дълъг път след смъртта му някъде по време на Първото българско царство в Рила. Първо те са пренесени в София, след това за кратко са в Унгария, след което се връщат в София. Малко след възраждането на Второто българско царство те са пренсени в Търново, където са събрани множество мощи на различни светци, свързани с България.

Така стигаме до 1469 година. Султан е Мехмед II. Негов баща е Мурад II – по чието време е издигната Джумая джамия, носеща неговото име. Съпруга на Мурад и мащеха на Мехмед е Мара Бранкович, която е свързана със сръбската държава. Именно тя е централна в разказа за пренасянето на мощите от Търново в Рилския манастир.

Информация за това шествие е запазено в текста на Владислав Граматик „Рилска повест“, който е работил известно време с Мара Бранкович. Именно от него разбираме и за пловдивската връзка.

Историята може да проследите в Под тепето.