„Да върнем картините в Музея“ е първата дарителска кампания за споделено финансиране на част от музейна колекция

По-малко от 20 дни остават до събирането на сумата от 3800 лева за реставрацията на платната на майсторите на живописта

Историите зад майсторските платна от художествения фонд на РЕМ-Пловдив ще научим в деня на изложбата, ако инициативата се окаже успешна

Славена Шекерлетова

20 платна, рисувани от едни от най-големите майстори на живописта в България предстои да бъдат реставрирани, ако обаче се съберат достатъчно средства за това. Кампанията „Да върнем картините в музея“ е на Етнографски музей Пловдив и фондация Open Arts в рамките на НОЩ/Пловдив 2017.

"Произведенията са от фонда на РЕМ-Пловдив, който тази година отбелязва своята 100-годишнина. Малцина знаят, че в самото си начало музеят е основан с два фонда - единият е художествен, а другият - етнографски". Това разказва уредникът Грозделина Георгиева и добавя, че целият художествен фонд се състои от около 150 картини, а също графики и литографии.

Тези 20 картини са непоказвани досега, поради лошото си състояние. Това са творби на художниците Енчо Пиронков, Анастас Стайков, Дарена Георгиева, Петко Владов, Елза Гоева, Колю Витковски, проф. Михаил Карапаунов, Тома Трифонвски, Деньо Чоканов и др.

 „С радост приехме идеята на фондация Open Arts, надявам се наистина да е успешно. Досега платформа е правена предимно за социални проблеми, а аз казвам, че картините също имат социален аспект, те са като живи организми, които пребъдват и остават за поколенията. 1000 човека да внесат по 10-20 лева и сумата ще се събере“, казва Грозделина Георгиева.

Творбите са рисувани от 30-те години на миналия век до наши дни. Всички произведения са различни, но обединяващото между тях е това, че имат нещо свързано с етнографията.

„В картините на  Анастас Стайков виждаме самарджия и хромел (ръчна мелница от два камъка) - една жена в стара родопска къща, която смила зърното на брашно и в ляво на големия салон, където ще бъдат изложени картините имаме показан такъв уред. За него много малко хора са чували. В картините могат да се намерят предметите, които са по нашите зали“, разкрива уредничката.

За всеки един от авторите се подготвят анотации, които обаче освен дати, ще съдържат интересни истории, свързани с живота или създаването на произведенията.

За Анастас Стайков от музея разказват: „След като излага картината си „Родопска сватба“, която изобразява женитбата между християнин и мюсюлманка, го обвиняват в натурализъм и Съюза на художниците предприема крути мерки срещи него, той е понижен от член на СБХ в кандидат-член. Той толкова са обижда на действията им, че 15 години спира да рисува.  Анастас Стайков още 16-годишен прави първата си изложба в Смолян. На 20 години постъпва в Художествената академия, завършва и заминава на специализация в Париж, където е оценен. „Родопска сватба“ остава една от най-обсъжданите картини у нас в средата на миналия век“.

След като научава за инициативата на РЕМ-Пловдив, дъщерята на Анастас Стайков идва в музея, за да подари всички предмети, които баща ѝ е използвал за нарисуването на „Родопска сватба“,  закупувани са от различни места. Картината е дарена в Смолянската галерия, а предметите, участвали в нарисуването се надяваме да може да видим по време на НОЩ/Пловдив 2017.

Произведение на друг художник с много интересна съдба ще бъде показано в музея. Това е Тома Трифоновски. Роден е 1939-та година в Гърция, като 11-годишен по време на Гражданската война е изведен извън страната в групата на т.нар. деца бежанци. Част от живота си той прекарва в Чехия и Унгария. След време родителите му го откриват чрез Червения кръст и 1963-та година всички идват да живеят в България.

„Ето такива истории ще опишем под самите картини. За нас е важно да се види  какъв човек стои зад това произведение. Вярваме, че според това какво е преживял човек, каква богата нюансирана душа носи…, това неминуемо се отразява и в творчеството му. Неслучайно повече от тези художници имат много перипетии в живота“.

Най-старата картина е „Низане на тютюн“ на Деньо Чоканов, роден 1901 година. Ще видим и произведения на Елза Гоева и проф. Михаил Карапаунов - и двамата родени през 1928 година. Проф. Карапаунов е родом от Момчиловци и когато става преподавател и доайен в Академията, прави галерия в селото. Момчиловци е едно от малкото села в България, да не кажем единственото, което има собствена галерия. Много от приятелите на професора са дарявали творби. 

Всички истории зад майсторските платна от художествения фонд на РЕМ-Пловдив ще научим в деня на изложбата, ако инициативата се окаже успешна.

„Да върнем картините в Музея“ е първата дарителска кампания за споделено финансиране на част от музейна колекция. Последвайте този линк, за да видите сайта, чрез който можете да съдействате за това картините на важни за страната ни и изкуството художници да получат своето достойно реставриране и да бъдат видени от хиляди хора.

Кампанията започна на 18 юли и ще продължи до 5 септември, като за цел си поставя сумата от 3 800 лева, която е необходима за спасяването на двайсетте платна. Всеки включил се ще може да получи и малък подарък с лик на някоя от картините. В зависимост от дарението, включилите се ще получат картичка, постер, торбичка или безплатен вход за музея, всички надписани ръчно с благодарност и с личен номер на дарителя.

Стихията заляла 4000 декара от града

Повечето квартали останали без вода и електричество

Спрели влаковете за София

Владимир БАЛЧЕВ

Единственият документ за наводнението в Пловдив през 1957 г.  е докладът на кмета Никола Балканджиев, който изрежда всички поразии от бедствието. При Храбрино свлачищата прекъснали пътищата, а Първенецката река отнесла водопровода. При Прослав пороят залял помпената станция и наводнил острова. Водната стена опряла в насипа на железопътната линия за Филипово, намерила пролуки и нахлула в близките квартали. Приливът стигнал чак до Инвалидния квартал край Пещерско шосе, а един ръкав се отклонил към пътя за Коматево. Марица също свършила своето - разкъсала една от дигите при Захарната фабрика., запречила с дър-вета стария мост и преляла от двете страни. Истински потоп настъпил край фабрика „Пулпудева" и някогашния дървен мост при Ландос.

Заради прекъснатия водопровод и потопената помпена станция Пловдив почти останал без вода. Затворени били пътищата към Карлово, Хасково и Чепеларе, временно спрели влаковете до София. Дървеният мост до Мострения панаир бил отнесен изцяло. Без покрив останали 10 500 души. Водата заляла над 4000 дка от града и 3500 къщи. Падналите електрически стълбове оставили без ток цели квартали. На много места била разрушена канализацията. Щетите наистина били стряскащи. И всичко това трябвало да се възстановява светкавично. 

Спасителните екипи тръгнали още през нощта на 28 юни, само часове  след потопа. Първи излезли лодките на гребците от ДОСО. Благодарение на тях и войниците, десетки пловдивчани били спасени буквално минути преди рухването на къщите им. При настъпването на водата милиционерите хуквали да будят обитателите на застрашените квартали.

Армията се пръснала по дигите. В същото време войници и граждани  приготвяли училища и тютюневи складове за спални помещения. До обяд на 29 юни бил осигурен покрив за 7000 души. И всичко това се решавало във време на тотален дефицит и жестока жилищна криза. На всичко отгоре земеделската продукция била почти унищожена. Единственото слабо място на цялата тази организация е разгласата сред населението. Едва на третия ден от наводнението, и то след височайше разрешение „отгоре", пресата започнала да пише за бедствието.

От началото на юли започнала мащабна акция за изграждане на стотици жилища. Според правителството до 25 ноември 1957 г. трябвало да се завършат напълно  600 апартамента, като се подпомогнат и собствениците на сгради за ремонта. Само че пари откъде? Според девиза на тогавашните управници, щели да се съберат „с пълна мобилизация". Последвали  апели от ОФ, профсъюзите и младежките организа-ции, заредили се събрания, призиви и обещания. В предприятията решили да се работи един ден повече, като постъпленията отиват за пострадалите от наводнението. Банките се задължили светкавично да отпускат облекчени заеми. Транспортните задруги обещали да извозват безплатно строителните материали. На работниците с ниски доходи профкомитетите трябвало да помагат с пари и доброволни бригади от колеги, а директорите да отпускат материали. От ромите се искало единствено труд за строителството на собствените им къщи.

От това време водят началото си три нови квартала: при Голямоконарско шосе, северно от панаира и при „Столипиново". При панаира били сглобени дървени къщи, дарение от СССР. Ромите от „Столипиново" получили 291 апартамента, още 140 апартамента били вдигнати за техните събратя край шосето за Голямо Конаре. Вестниците публикували на първа страница сведения за хода на строителството. Причината станала ясна малко по-късно - в края на годината трябвало да се провеждат избори. Каква по-добра агитация от това?

Настъпил „великият изборен ден". В репортаж на „Отечествен глас" с  умиление се говори как ромите от „Столипиново" получили щедър дар от партията и държавата - „нови хигиенични апартаменти". Нямало ги грозните съборетини и камарите боклук. Вместо това - красиво градче с прави улици. Щастливите жители тръгнали към урните начело с оркестър. Един от музикантите - разказва журналистът, - „вирнал зурната към небето, надул бузите си до спукване и извива провлачен ориенталски танц. Тъпанът отмерва такта. Играе народът, весели се...", Така за пресата от 1957 г. завършва строителната епопея след катастрофалното наводнение.

Галаконцерт „Балканска връзка 2” на Античния дава началото на поредица от събития за юбилея на маестрото

80-годишнината на големия Милчо Левиев ще чества родният му Пловдив с поредица от събития в следващите близо шест месеца. Рожденият ден на маестрото е на 19 декември, но отбелязването на юбилея ще започне далеч преди това. Стартът е още на 17 септември, на Античния театър, когато ще се състои галаконцертът „Балканска връзка 2”. След миналогодишното издание на проекта, той се завръща под тепетата, за да смеси на древната сцена традициите на гръцкия и българския фолклор, като част от аранжиментите ще са на самия Левиев. Фолклорен оркестър от южната ни съседка и „Космическите гласове” – хорът на диригента Ваня Монева ще се слеят в едно, за да изненадат повече от приятно публиката.  Маестрото вече работи по осъществяването на „Балканската връзка”, радва се на добро здраве и е готов за нови предизвикателства.

Честванията на юбилея на Милчо Левиев се организират от сдружението за култура и образование, което носи неговото име. Инициативата е под надслов „ Една легенда на 80”. Юбилеят на едно от най-знаковите имена в музикалната история на страната ще се отбележи в много направления. Предвидени са две особени премиерни прожекции на посветения на Милчо Левиев филм „Silent movie” на режисьора Андрей Чертов в Пловдив и София. Особени, защото ще бъдат като представления. Музикалният разказ за Левиев ще бъде озвучен на живо- оригиналната музика от филма ще бъде изпълнена от симфоничния оркестър на Пловдивската опера. Премиерата в Пловдив ще е в Дом на културата „Борис Христов” на 10 ноември.