Капана.БГ

Капана.БГ

Малин Кръстев е един от любимите български актьори с дълъг стаж в комедията. С голям опит както в киното, така и в театъра, но и не само като актьор – а също като драматур, режисьор и тв водещ, той е избран за част от журито на първия Комедиен европейски филмов фестивал в Пловдив КЕФФ 2021. Известен е от телевизионния екран като дългогодишен водещ на „Господари на ефира“, но и с роли в хитовите български филми „Като за последно“, „Летовници“, „Мисия Лондон“ и други. Срещнахме се с него непосредствено преди старта на фестивала КЕФФ, който ще се проведе от 4 до 11 юли в лятно кино "Орфей" и LUCKY Дом на киното, за да си поговорим за смеха, комедиите и българското кино:

КЕФФ е нещо, което се случва за пръв път в България, а може би и в Европа – кинофестивал само за комедии. Сякаш на комедиите се гледа като на по-несериозно кино, но толкова трудно и стойностно, че да бъде фестивално. В случая стремежът е подборът да бъде на качествени неща, които да са на действително фестивално ниво, но все пак – смешни. Какви са ти очакванията?

Първо искам да благодаря, защото Пловдив ме е избрал мен - за пръв път съм жури на нещо каквото и да е било, адски ми е приятно това. Отговорен човек съм и искам да изгледам всичко внимателно, тъй като не може да се дава оценка на нещо без да съм го гледал и нямам търпение.

Но след толкова години занимавайки се с кино и театър смятам, че това е най-трудният жанр. Интересни са ми, какви ще са провокациите от съседните ни държави, това което в Европа се прави. Да правиш добра комедия, трябва да си свръхинтелигентен, но и да познаваш мярката. Много е странно и интересно това, което е смешно за нас – то не е смешно за испанците, или обратното. Това, което забавлява немците, на нас не ни е смешно и т.н..

Адски ми е любопитно какво точно ще видя, какво мен ще ме провокира с моето чувство и като актьор с толкова опит да видя също актьорски постижения. Тъй като да направиш добра комедийна роля, трябва много добър сценарий, много добър разказ и режисьорът правилно да води разказа и актьорите. В световното кино познаваме великолепни шедьоври, надявам се и тук да се появи шедьовър, който ние да оценим по достойнство и да се гордеем, че сме дали път на един добър филм.

В българското кино изгубихме традицията и в последните десетилетия намаме поредица от хубави комедии. Появяват се хубави заглавия, но често в различни жанрове – българска черта, някакво черногледство ли е това у нас, или има и други причини?

Комплексни са нещата. Големите авторитети в българското кино не успяха да оставят наследство - говоря на ниво сценаристи и режисьори. Сега се появява млада и не толкова млада вълна режисьори, любопитни към съвременното кино и далеч от чистия жанр на комедията.

Комедия се прави се много трудно, първо е трудно да я напишеш. Трябва да има антитеза, трябва да има парадокс. Второто важно нещо си мисля, че е липсата на сценарий – режисьорите не тръгват в тази посока, защото нямат добри сценарии. А много от тях трудно могат да работят с актьори и в ключа на комедията. Понякога има ситуации, хубав сценарий, но режисьорът трябва да поведе актьорите. И най-важна е мярката – за да не стане прекалена маниерщина.

Проблем е, че в момента няма кой да напише сценарий като „Топло“, „Опасен чар“. А имаме прекрасни актьори. Важно е и друго - има сцени в киното, които могат да бъдат спасени от импровизации, от чувство на актьорите. Сещате се за „Куче-чекмедже, крокодил-касичка, химикал пише – не пише...“. Това е чиста импровизация, но Иван Андонов го е видял и го е оставил във филма.

Надявам се тази нова вълна, а тук вече е политика на филмовия център, да толерира подобни проекти, поне в тази посока да дава шанс на млади режисьори и сценаристи. Да ги толерира да пишат, да търсят, и това е много важно.

Не толкова в театъра, но в киното има този проблем – липса на сценаристи и на сръчно написан комедиен сценарий. Или пък професията на диалогиста. Уди Алън 11 години е работил диалогист, той много добре познава ритмиката, за това на пръв поглед филмите му приличат на една говорилня, но всичко е преценено. Зад всеки един персонаж в един сериал, като „Приятели“, има по няколко човека, диалогисти, които пишат репликите.

Има ли у режисьорите страх, отдръпване от комедията като нещо, което не е толкова сериозно, нещо насочено към масовата публика?

Има го този момент, че това сякаш е комерсиално, едва ли не, че се търси евтината забава. Но не мисля, че Чарли Чаплин, например, прави нещо повърхностно. Изкуството трябва да задава въпроси.

Грешка е това, трябва да се правят чисти комедии, и да се търси балансът – напоследък има доста филми, в които има социалният момент. Вижте едни филми, като „Диви истории“ или „С пистолет във всяка ръка“, „Китайско за вкъщи“ – безумно смешни филми, но виждаш парадокса. Темата за малкия човек, това което Чаплин е открил. Затова мисля, че универсалният жанр е трагикомедията.

Ей това ни липсва, втренчването в малкия човек. Самото време, в момента е такова - на озлобление, агресия, черногледство на българина, но сценаристите не могат да извадят темата от всичко това. Тези 30 години на преход и това унижение на това население и интелектуален геноцид, той вече дава своите плодове. Онези, които са родени 90-те години в момента започат да създават семейства със злоба и агресия.

Виждаш и светът с какви темпове се променя, на фона на всичко това, този ковид. На предстоящия КЕФФ ми е интересно тези филми, създадени по време, или преди ковид, кое е смешното, къде е комедията.

На фона на цялата тая световна пандемия, Пловдив да направи изцяло комедиен фестивал, е геройство, това е събитие в Европа.

Около нас ври и кипи от смешни ситуации, понякога такива,  които, ако ги вкараш в театъра и ще ти кажат, че си луд. Но наистина, като че ли няма кой да ги опише. А и е проблем това делене, което някак си се случва в нашите среди – кое е елитарно, кое е фестивал, кое е за масовия зрител, кое е комедия. И пак казвам, 30 години ни изядоха главата – все пак, все още има мъдри старци в България, все още има корифеи като актьори, живи режисьори, сценаристи. Предайте това знание на следващото поколение.

А колко брилянтни български филми имаме, издържани като жанр – „Щурец в ухото“, „Преброяване на дивите зайци“... Правили сме по 30 филма, сега едва по 3-4.

Има една световна тенденция, но и българска за използване на „готови“ истории – от книги или разкази. Някои от най-касовите ни филми в послдените години са такива – „Мисия Лондон“, „Възвишение“ са по книга, „Засукан свят“ е по разкази; но също има „Голата истина за група Жигули“ или „Като за последно“, които са си оригинален сценарий. Но сред тези заглавия има и доста комедии – сякаш зрителят търси комедията, иска на сцената да намери отдушник.

Да, слава богу, имаме хубави романи и се използват. Както в киното, така и в театъра. Чакам сега Виктор Божинов да се заеме с „Чамкория“. Но наистина, сякаш има липса на сценаристи, на много, много сценаристи, които да пишат в тоя тип жанр. Защото е много трудно да направиш качествена комедия.

Има го и този подход у зрителя – той отива на театър, или в киносалона и си мисли – „Искам да ми е забавно, да се смея“. Това малко ни обижда актьорите, но в крайна сметка, ако има добър разказ, ако има вярно отправен въпрос и гледна точка, зрителят гледа. Трябва да го накараш да се припознае, да открие себе си или съседа си – тогава зрителят е твой. Не само в комедията, във всеки жанр. Но когато се опиташ да го излъжеш, или да маниерничиш, тогава нещата не стават.

В същото време телевизията презадоволи зрителя с телевизионния формат на смеха, от сорта на „Комиците“ и други подобни. Това се тиражира, това се търси. И аз съм част от това тв-шоу, и зрителят като дойде в театъра се изненадва да ни види в сериозни роли. За съжаление някъде се къса това, че зрителят иска, едва ли не, на живо да присъства на „Капките“. Да, ама ти си дошъл на театър, бе, човек. Не може да е същото. Това става и в киното. Но това са различни неща. В киното - когато имаш наистина добър сценарий и режисьор - си спокоен за ролята и можеш да направиш нещо извънредно, да се почувстваш актьор.

Някакво послание за финал за фестивала?

Само искам да кажа „евала“, че Пловдив си позволява да направи с кеф КЕФФ. Специално в това време, тези последни година-две, да се прави комедиен фестивал е страхотно. Любопитно ми е какви филми ще дойдат от чужбина, какъв е техният рефлекс, начин, чувство за хумор и какво ще видим, особено след тая пандемия и този озверял народ.

снимка: Кадър от хитовия Мисия Лондон

То се случи благодарение на създадения Drama Club

 

Нова версия на „Хензел и Гретел” и „Name that emotion от известната образователна поредица „Sesame Street” и то на английски представиха в забавен спектакъл пред публика ученици от 4. и 5. клас в ОУ „Душо Хаджидеков”.  Събитието бе в Актовата зала на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства.

 

Театралното приключение за децата се случи благодарение на формирания в училището Drama Club. В продължение на месец 26 деца, под ръководството на преподавателите по английски език Иванка Александрова и Радка Чонова, сами изработваха декорите и елементи от костюмите си, откриваха магическите тайни на театралното изкуство и се учеха да водят кукли и да запомнят реплики. В необичайното пътешествие им помагаха актьори, сценографи и костюмографи, майстори на кукли от Държавен куклен театър- Пловдив, както и прекрасните и много талантливи възпитаници на Сценични кадри.

 

„Ние сме тези, които можем да направим живота по-прекрасен. Лесно е, стига да имаш сърце да почувстваш и очи да видиш. Искахме да внушим това и на децата, да им помогнем да се научат да осъзнават емоциите си и да ги контролират.  Какво по-силно средство - това да се случи чрез въздействието на театъра”, разказаха инициаторите на събитието – преподавателите на децата по английски език.

 

За да направят пътуването в света на театъра още по-вълнуващо и поучително,  Иванка Александрова и Радка Чонова пренаписаха историята на Хензел и Гретел. Във варианта, представен от децата, вещицата всъщност се опитваше да възпита  Хензел и Гретел в трудолюбие, за да доставят радост на родителите си. Научени на трудови навици и с подаръци, двете деца се завърнаха у дома с подаръци за мама и татко.

 

Историята децата разказаха с кукли, изработени от учениците от Сценични кадри и дарени на училище „Душо Хаджидеков” под ръководството на Виржиния Петкова. Те оживяха в ръцете им с  помощта на Зоя Капон.

 

Специално за спектакъла имаше и песен, която малките актьори изпълниха, с текст на Иванка Александрова и Радка Чонова, а музиката бе сътворена от учителя по музика в ОУ „Душо Хаджидеков” – Живко Каратабанов. Емблемата на Drama Club измисли и сътвори четвъртокласничката Персиана Славова.

 

Казват, че изкуството е съучастничество в емоции, таланти, вдъхновение – точно това се случи с първия театрален клуб в училището. Всички участници се надяват той да се превърне в традиция, защото още от началото бе подкрепено от училищното ръководство.

 

Първите участници в Drama Club получиха специални дипломи с каквито беше почетено и ръководството на Сценични кадри, заради огромната  подкрепа и партньорство в сбъдването на спектакъла.

 

 

Класик Open Air: Музиката на Тепетата продължава с концерт на Часовниковата кула на 8 юли

 

Опера Пловдив е подготвила нова изненада. Трупата се качва на Сахат тепе, където ще направи камерен концерт с класическа музика, с известни арии от опери. Събитието е на 8 юли от 20 часа на площадката, в подножието на Часовниковата кула. Концертът е с вход свободен и с него символично ще бъде отбелязано приключването на реставрацията на емблематичната забележителност на Пловдив.

 

След Бунарджика това е второто тепе, което ще оживее с музика. Проектът „Класик Open Air: Музиката на тепетата“ се осъществява с подкрепата на община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2021 година.

 

Специален гост-солист ще е сръбското сопрано Мария Йелич. Ще ѝ партнира тенорът Георги Султанов, а на рояла ще бъде Цветомира Цонева.  В програмата са включени арии и дуети от оперите "Мадам Бътерфлай", "Бохеми", "Отело", "Дон Жуан", "Силата на съдбата", "Аида" и оперетите "Страната на усмивките" и "Веселата вдовица".

 

Мария Йелич вече е гостувала в Пловдив като солист в Девета симфония на Бетовен на Античния театър през специалната 2019 година. Тя е солист на Националния оперен театър в Белград с изяви на редица сцени в Европа и в Русия. Ангажиментите ѝ през 2021 включват рецитал в Карнеги хол в Ню Йорк и участия в музикални фестивали в Белград, Любляна, Вроцлав и Йерусалим заедно със звезди като Елина Гаранча и Хосе Кура.

 

Часовниковата кула в Пловдив е сред най-старите в Европа. Издигната е на Дановия хълм в периода 1578-1611 г., а в сегашния си вид е завършена през 1812 година. Часовниковият механизъм е изработен от италианския конструктор Антонио Барбаджелата. Забележителността бе реставрирана в края на миналата година по инициатива на Кмета на район Централен Георги Стаменов .

 

„Проектът „Класик Open Air: Музиката на тепетата“ предвижда изнасянето на класически концерти от Опера Пловдив на Бунарджика, Дановия хълм и Трихълмието с цел припознаване на природните забележителности като алтернативни места за култура през летните месеци. Ще сме щастливи, ако успеем да привлечем и по-младата публика. Избрали сме изящната форма на класическите концерти, които се осъществяват камерно, без декори и мощни озвучителни апаратури, за да не бъде натоварвана парковата среда. Освен да припознаят тепетата като любимо място, искаме да стимулираме пловдивчани и да ги пазят!“, сподели заместник-кметът Пламен Панов.

 

Входът за концерта е свободен.

 

Район „Централен“ и  „МаскАрт“ канят пловдивчани на 3-ти юли до чешмичката в парк „Бунарджик“, за да гледат забавната комедия „Мъже под чехъл“ от Миро Гавран. Постановката е дело на Владлен Александров. Участват Албена Колева, Кирил Ефремов, Тончо Токмакчиев.

 

Събитието е част от „Включи квартала-театър в парка“ - един от младите фестивали, който за четвърта година радва любителите на театъра, които нямат време или възможност да посещават салоните в центъра на града.

 

Прекрасните актьори от спектакъла ще ни пренесат в света на театралното изкуство с брилянтна игра и много усмивки.

 

Началото е в 20.30 часа, входът е свободен! Носете си нещо за сядане и доброто си настроение!

 

Организатор е „МаскАрт“. Събитието се осъществява с подкрепата на община Пловдив и е част от Културния календар на Пловдив за 2021 година.

 

15-ият Международен фестивал за театър и съвременен танц "Черната Кутия", който стартира официално на 29 юни се провежда на пет отделни дати през месец юли. Ще бъдат представени танцови и театрални спектакли от Италия, България, Словения, Чехия и Австрия.

Партньори на 15-то фестивално издание са Община Пловдив, Министерство на Културата, Италиански културен институт, Посолство на Австрия, КЦМ 2000 АД, Драматичен театър – Пловдив, Държавен Куклен Театър – Пловдив.

Събитието се осъществява с подкрепата на Община Пловдив като част от Културния календар на града за 2021 година.

В събота - 3 юли /събота/, от 19:00 ч. в Драматичен театър - Пловдив, Камерна зала ще видим BLUE INK , Enya Belak / Flota Institute. Словения

Blue Ink се занимава с темата за границите; пространствени, физически и лични. Фокусира се върху бюрократичните усложнения, които оформят човешкото настояще.

Flota Institute е създаден през 2001 г. от танцьора и хореограф  Matjaž Farič. От 2006 г. Flota организира Front @ Contemporary Dance Festival, базиран в Мурска Собота, като по този начин допринася за децентрализацията на съвременния танц в Словения. През последното десетилетие развива  силни международни партньорства и  участва в мрежата Dance Explorations Beyond Front @, създадена с подкрепата на Европейската комисия.

Еня Белак е базиран в Лондон  режисьор, хореограф и артист. Работата й обхваща  различни артистични практики и дисциплини, които се преплитат. Тялото се превръща в основен изследователски фокус на нейната работа, отразяващ опита й в съвременния танц и хореография.

След като завършва Goldsmiths University of London с магистърска степен по режисура, Еня създава и участва в много проекти.  Участва в SPACE between (пърформанс, фотографска и видео изложба), Еня режисира музикални видеоклипове и като създател на видеосъдържание работи и с известната европейска мрежа за съвременен танц Aerowaves.

Еня е носител на  The Ksenija Hribar, Award for a perspective dancer и Golden insignia of Meta Vidmar award от Културната асоциация на Словения за изключителната й отдаденост  към съвременния танц.

Хореография: Enya Belak

Участват: Jerca Rožnik Novak, Gábor Ivanov

Драматургия: Eva Posedel

Звуков дизайн: Lou Barnell

Светлинен дизайн: Janko Oven

Костюми: Andrej Vrhovnik

Фотография и видео: Aadhar Gupta

Копродукция с: Flota, zavod, Murska Sobota, Plesni Teater Ljubljana

С подкрепата на: Ministry of Culture and Municipality of Ljubljana

Blue Ink е представян на: Tanzhafen festival 2019, Австрия

Носител на Special mention: 40 winks selection на Aerowaves.

 

 

Издателство „Летера“ има удоволствието да покани пловдивчани и гости на града на следващия маршрут, който ще се проведе в рамките на проект „Духовни маршрути в Пловдив 2021“.

 

Проектът е финансиран от Община Пловдив по Компонент 1 „Фестивали и значими събития“ и е част от Културния календар на Общината.

 

Маршрут: Цар-Симеонова градина

 

03.07.2021 г., 10:30 ч., събота

 

Сборен пункт: под часовника на Централна поща

 

Разходка в Цар-Симеоновата градина – Първото българско земеделско-промишлено изложение през 1891 г.; Паметникът на големия паркостроител Люсиен Шевалас w Езерото с фонтаните w Алеята на възрожденците с паметниците на Христо Ботев, Георги Раковски, Васил Петлешков и др. w Градината на Гроздовия пазар с паметника на Йосиф Шнитер

 

Водач: д-р Стефан Шивачев, историк, от 25 г. е директор на РИМ – Пловдив, автор е на публикации за историята на Пловдивския край, ръководител на международни и национални проекти

 

Маршрутът включва няколко теми:

 

1. Първото българско земеделско-промишлено изложение. През 1891 г. българското правителство взема решение за организиране на Международно изложение, което да покаже успехите на млада България в стопанския живот и индустриална Европа, като път на бъдещото развитие на страната. Само за една година на терена на старото турско гробище „Шехедлик“ южно от Сахат тепе в Пловдив е създаден от паркостроителя Люсиен Шевалас чудесен парк, в който са построени близо 30 павилиона. Въпреки скептицизма на балканските ни съседи Изложението се превръща в триумф на страната и от 15 август 1892 г. до 30 октомври 1892 г. е посетено от над 180 000 души. Изложението начертава пътя на новото индустриално развитие на страната.

 

2. Няколко дни след изложението с указ на княз Фердинанд градината на изложението е наименована „Цар Симеон“ и подарена на пловдивчани с едничкото условие да се грижат за нея и да я поддържат като най-красивия парк в страната. Вече близо 130 години наистина това е гордостта на Пловдив и един от най-красивите примери на парково изкуство в България. Историята на езерото в градината „Цар Симеон“.

 

3. Големият паркостроител Люсиен Шевалас, дошъл в Пловдив през 1879 г. само за няколко месеца с цел да направи градина на генерал-губернатора княз Александър Богориди и останал в нашия град до смъртта си през 1920 г. Създател на най-красивите градини и озеленени улици в Пловдив.

 

4. Алеята на възрожденците, създадена през 20-те и 30-те години на 20 век с паметниците на Христо Ботев, Георги Раковски, Васил Петлешков и др. През следващите десетилетия е допълнена с паметници на редица достойни българи, свързани с нашия град.

 

5. Маршрутът ще завърши в градинката на Гроздовия пазар и паметника на градостроителя на Пловдив архитект Йосиф Шнитер.

 

 

 

Остават само два дни до стартирането на първото издание на КЕФФ в Пловдив, който ще се проведе от 4 до 11 юли. Прожекциите са разпределени между Лятно кино Орфей и Lucky Дом на киното. В петчленното жури от страна на България ще участват Мая Бежанска и Малин Кръстев. В състезателната си програма фестивалът ще представи най-високите европейски достижения в най-гледания кино жанр, продуцирани през последната година.

Фестивалът ще открие дебютният пълнометражен филм на независимия продуцент, режисьор и сценарист Явор Петков - “Дани. Легенда. Бог”. Началото ще бъде поставено на 4.07 от 21:00 часа в Лятно кино Орфей. Самият Явор Петков пристига специално от Лондон, за да представи филма си и да открие фестивала.

В конкурсната програма можете да видите още испанския “Сватбата на Роза” на Ишар Болейн, италианския “Три перфектни дъщери” на Роландо Равело, испанския “Гореща стока” на Фернандо Коломо, сръбския “Истинска история” на Гордан Кицич. Специално за представянето на немския представител “Концертен живот” в Пловдив ще пристигне, за да го представи, продуцентът Мартин Лишке.  Унгарският филм “Другарят Дракула” пък ще срещне зрителите на живо с главната героиня Лили Уолтърс.

В паралелната на конкурсната програма можете да гледате “Парад”, който ще представи продуцентката Биляна Първанович, член на журито.  “Сбогом, глупаци” пък е най-добрият филм на Франция за 2020 година. Филмът на Албер Дюпонтел е носител на 6 награди “Сезар”, включително за най-добър филм и режисура.

Друг филм на съпътстващата програма, който заслужава специално внимание, е украинският “Самурай в селото” -- едно безкрайно забавно приключение от едно невъзможно минало.

Официалното откриване на КЕФФ 2021 ще бъде предшествано от празнично музикално шествие по Главната улица, в което музикантите на „Марица брас бенд“ ще заредят пловдивчани с много настроение за предстоящото събитие. Шествието ще стартира от Капана в 19:00 часа и ще завърши в лятно кино Орфей в 20:00 часа.

Проектът Комедиен Европейски Филмов Фестивал е част от програма „Нaследство“ на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Билетите са на цена 8лв и 7лв /за пенсионери и учащи/, а пакет от 5 прожекции струва 35 лв. Могат да бъдат закупени на касата на LUCKY Дом на киното, онлайн на сайтовете ceff.bg и boxoffice.bg, а от 4.07 и от касата на лятно кино "Орфей".

Страница 9 от 1932

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…