"Щастливецът иде", по Руси Божанов изправя в съда един дух на мъртъв писател, един образ от книга и един портрет на княз. 

Паулина Гегова

Наричат го Щастливеца, но смъртта витае постоянно около него. Завива примката си около гърлото му и дърпа бавно, но сигурно през целия му живот, когато най-после, на 11 май 1897 година, в неуспешен атентат бива застрелят във файтон, в горите на село Радилово. Може би е съдба, че Алеко е убит именно на празника на Св. Кирил и Методий. Съвпаденията в този живот са твърде непонятни, че да са истина. Но съдбата, от друга страна,... или пък иронията.

Постановката "Щастливецът иде" по Руси Божанов е една от най-разтърсващите драматургии в българската история през последните сто и кусур години. Тя е важна защото представя живота на един велик автор, въздигнал българина на пиедестал и също така сравнил го със земята. В пиесата се говори за един измислен небесен, а може би и адски, съд, където се разглежда дело 867 за смъртта на Алеко Константинов. Там са включени всички взели участие както в атентата, така и в битието му - двамата стрелци, кмета на Радилово, майката и младата любима на Алеко, най-добрият му приятел и много други хора, които се явяват като отминали спомени - проблясъци на изтеклия живот. Проблясъци, които пламват мимолетно, но със силата на супернова. Но ако има двама наистина безпардонно главни и належащи вниманието ни персонажа, то това са образът на портрета на княз Фердинанд Сакскобургготски, които през тази година все още жадува да бъде цар на България, и разбира се, никога умиращият, вечно пулсиращият във вените на народа - Ганьо Балкански, напуснал страниците на писанията, за да се изправи срещу най-големия си враг - собствения си създател! 

Всичко това студентите от III-ти курс по актьорско майсторство на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" пресъздават блестящо, изключително професионално за нивото им, с емоцията на младия артист, който приема всичко прекалено лично. Професор Иван Налбантов и асистент Стефан Попов, така са работили с тези неопитомени все още актьори, така са ги подтиквали, толкова кураж са им вдъхвали, че гледайки ги, не може да не те докоснат, разчустват или накарат да се замислиш. А също така и да се смееш, защото постановката е смесица между комедия, драма и трагедия. Трите жанра се блъскат едни в други, отстъпват си място и пак се сменят. Но в същината на всичко е драмата, защото самото съществуване е една драма, а Бай Ганьо е навсякъде. Дори и сега, след повече от 100 години, той пак е тук, пак е в мен, в теб, в съседа през една врата разстояние, в продавача в близкия хранителен магазин, в приятелите, в семейството. Той е навсякъде! Пуснал е корени като плевел - но отровен. Плъзнал е като зараза. Бай Ганьо е всичко, срещу което роптаем, но е необходимост. Образът му е нужен, за да си припомняме от време на време какво не трябва да бъдем и какво можем да сме. В представлението княз Фердинанд казва, че българите сме такова племе, което винаги си стъпва върху главите, за да успее. Подобни думи са трудни за понасяне, а това е само един цитат от всичко изказано по наш адрес - както хубавото, така и лошото. Но нали затова е театъра - за да ни показва не само магия, но и истината. А студентите ни я показват и то така, че бихме били склонни да отидем да ни я покажат отново. Смея да твърдя, че това е най-хубавият спектакъл на сцената на Учебен театър в ПУ за последните няколко години - темата, самият текст, персонажите и изпълнителите, всичко си пасва на мястото. Всяка една част от пъзела се нарежда и образува едно цяло. С тази постановка, тези млади хора доказват, че имат бъдеще в българския театър, стига някой да им даде шанс. До тогава, те ще я играят всяка събота и неделя от 19:00 часа в УТ на университета. 

А дано след още сто години, когато следващото поколение е на прага на нещо ново, на поредното откритие, творенията на Алеко все още се четат, но да не откриваме в тях прилики, били пък те и необходими. 

131 comments

  • Comment Link Oilexv Oilexv Авг 09, 2023

    buy tricor pills for sale order fenofibrate pill fenofibrate 200mg tablet

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…