Капана.БГ
10 откъса от Яворов
Тематично с матурата по БЕЛ днес, ще ви представим 10 откъса от Яворови произведения. Нека си припомним защо името на поета е издигнато в култ в любовната лирика.
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!
- Из „Стон“
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
- Из "Вълшебница"
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
- Из "Две хубави очи"
Един и същ на битието с урагана,
аз шеметно се нося, дух из океана
на тъмнина нестресвана от сън за ден,
без нявга мигом негде да застана,
напред самотно устремен…
- Из "Песента на човека"
Сънувах те и тая нощ, о мила,
сънувах те - бленуваща до мен,
глава на рамото ми прислонила.
Тъмите бяха ярко озарени:
очите ти - през погледа ми замъглен -
горяха, в бъдещето устремени...
Тъй нявга бе, - то бяха дни честити! -
додето ти разумно се смири,
додето ти на всичко се насити.
Пробудих се и в мрака безпросветен
заплаках аз - и роних сълзи до зори
за твоя край и моя дял несретен...
- "Сън"
На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта... Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там - сянката на мъж и сянка на жена.
Мъчително глава се към глава навежда, -
те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би - от що се те боят?
Напрегнато ръце се към ръце протягат
и пак се не докосват! Искат и не могат...
И пак, един пред друг, един за друг стоят.
Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят; - те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина...
Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,
сами една за друга в жажда и притома,
те - сянката на мъж и сянка на жена!
- "Сенки"
Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.
Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.
Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя..
- „Обичам те“
Не. Не си ли тук - и моя?
Една за друга две земята ни роди.
И как мъчително те дирех сред безброя
по гмежни пътища, по глъчните стъгди!
Ти бе на утрото в усмивката прозрачна
и цял ден аз те дирех, до последна мощ;
ти гледаше през погледа на вечер здрачна
и аз безсънна те сънувах цяла нощ..
И страх ме е, дете! - Дете благоуханно,
нима си вече яв, не си ли още сън?
Усещам твоя дих - и колко ми е странно,
че трепетна сега гориш от мене вън...
Но ти си моята душа! Аз знам: душата
представа в сетен час пред взора поразен.
О Аттис, о измама дивна на мечтата...
Че ти си моята душа - и ти си в мен!
- Из „Сафо“
Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон. В гърди ми
те пламъци дишат и плам ме суши.
И пламва двоен пламък, дето се докосна
и в каменът аз чуя две сърца...
Навсякъде сявга раздвоя несносна
и чезнещи в пепел враждебни лица.
И подир мене с пепел вятъра навсъде
следите ми засипва: кой ги знай?
Аз сам не живея - горя! - и ще бъде
следата ми пепел из тъмен безкрай.
- „Две души“
Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло...
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна - искам мир.
И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, -
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.
- Из „Ще бъдеш в бяло“
Руското българско момче
Той се казва Данаил Биков и спечели брейк батълите в Саунд Трап. От Русия е, по-точно от сибирския град Омск. Пристига в България преди повече от година. Занимава се с музика и танци и е част от Original Colors Crew и Troublemakers flava. Ето какво разкри той пред Стефка Георгиева за КАПАНА.БГ.
Как започна да се занимаваш с танци?
За първи път видях брейкинг в едно клипче на телефона на мой приятел. Оказа се, че това бяха Junkies cru, които са от моя град. След това, по време на една лятна почивка, случайно попаднах зад сцената на един известен фестивал - "Yalta Summer Jam". Това се случи през 2008 година и за хип-хоп културата знаех само, че включва в себе си рап и брейкинг. Имах едно пиратско CD на 50 cent и 2pac. По-късно през годината година се записах на брейк в един дом на културата, където няколко пъти видях хора, които наистина знаят за какво става дума, частност Junkies . Там за първи път чух фънк музика от моя човек B-bop. След 3-4 месеца напуснах тази зала и през 2009 година за първи път се записах на състезания, на които усетих цялата магия на тази култура. Смених няколко зали и накрая се срещнах с бибой Batman. Той ми „отвори вратата“ към истинския брейкинг, към истинския рап и към доста неща, които ми помагат в живота до ден днешен.
С нещо друго занимаваш ли се?
Освен брейкинга, рисувам графити вече 5 години и правя музика. В момента подготвям един албум с мои бийтове и с участието на DJ Skill и DJ B-bop.
Любителски или професионално се занимаваш с танци?
Активно тренирам с моите хора Troublemakers cru и участвам в състезания, когато имам финансова възможност.
Какво е мнението ти за брейк танците тук?
За момента живея в Пловдив, от година и половина, и мога да кажа, че брейкинг се движи тук прекалено бавно. За сметка на това Пловдив е на особено високо културно ниво. Изложби, партита, опен-еъри и други инициативи. За хип-хоп културата в града най-многосе грижи DJ Skill, който постоянно организира събития и партита на такава тематика.
Видимо това е твоето нещо, но можеш ли да го опишеш?
Хип-хопът не е култура на думи, а култура на действия.
Операта домакин на награди Пловдив
Церемонията по връчването на призовете е отворена на всички
Церемонията по раздаването на най-престижните награди в областта на изкуството и културата в Пловдив ще се състои на 22ри май от 18:00 часа в Дом на културата „Борис Христов“. Пловдивска опера ще е домакин на церемонията по връчване на Награди "Пловдив", а входът за публиката е свободен.
В програмата диригентът Диан Чобанов е включил само популярни произведения от Бах, Моцарт, Росини. Пучини и Панчо Владигеров, които ще представени по оригинален начин от солисти, балет и оркестър на операта. Сценографията на церемонията ще изненада гостите с модерна визия и впечатляващ декор.
Отличените пловдивчани в категориите за „Художествен превод“, „Художествена литература“, „Журналистика“, „Музика“, „Театър“ и „Произведения за деца“ ще бъдат представени от водещите Лили Бързева и младия оперен певец, любимец на публиката - австралиецът Марк Фаулър. На церемонията награда за Дарител ще връчи кметът инж. Тотев, ще се обявят и имената на новите Почетни граждани на Пловдив.
Награда “Пловдив” е ежегодно отличие на Община Пловдив за ярки постижения в културния живот на града през предходната година в разделите литература, художествен превод, театър, музика, изобразително изкуство, архитектура, журналистика и фотография. Дава се и специална награда за дарители и спомоществователи в областта на културата. Носителите на наградата се определят от специализирани комисии за всеки от осемте раздела. Награда “Пловдив” е учредена през 1981 г.
SOUND ACADEMY - безплатни музикални лекции
Мелформатор с удоволствие представя първото си от серия образователни събития с аудио-визуална насоченост.
Също така имаме голямото удоволствие да сме домакини на един от най-интересните електронни артисти в българия - Иван Шопов, който ще проведе уъркшоп по Ableton Live в рамките на програмата.
Детайли за съдържанието на програмата:
Петък 22ри - Основи на звука
(лекция – Атанас Динчев) (Продължителност 2ч)
Лекцията обхваща звука като физично, физиологично и психическо явление. Разглежданите теми ще са зараждане и разпространиение на звука; феномени свързани с взаимодействието на вълните и средата; измерване и изобразяване на звука; запис на звук; възпроизвоизвеждане на записан звук; функция на човешката слухова система; базови когнитивни и психоакустични принципи.
Насочеността на лекцията е да даде цялостна основа на хора имащи интерес към работа със звук или музика. Нивото на информацията ще бъде “за начинаещи”, но все пак ще бъде достатъчно да въоражи присъстващите с достатъчно знания за да могат по-добре да се справят с ежедневни проблеми свързани със звук.
Начало: 17:00ч.
Събота 23ти - Музикална Продукция с Ableton Live
(уъркшоп – Иван Шопов) (Продължителност 2ч)
Тематиката на уъркшопа е да запознае присъстващите с основни практически и психологически похвати в продукцията и композицията на музика в рамките на софтуера Ableton Live. Съдържанието на уъркшопа включва: sound design, synthesis, found sound, аранжимент и mastering.
Неделя 24ти - Live Performance
(отворена лекция – Мелформатор, Иван Шопов, Dj Skill) (Продължителност 2ч)
Лекцията ще бъде свободен разговор за различните платформи за изпълнение на музика, които са най-популярни днес. Основните теми ще са laptop performance, deck performance и turntablism.
Поради ограничените места посещението ще става с предварително записване, което можете да направите тук:
https://docs.google.com/forms/d/1U_11...
Началния час на лекциите ще бъде добавен допълнително.
Вход СВОБОДЕН
Меркантилният модел като „сърце на мрака” на скулптурата
SARIEV Contemporary има удоволствието да представи втората самостоятелна изложба на Стефан Николаев „БИЗНЕС, МОДЕЛ, СКУЛПТУРА“. Изложбата ще се състои между 23 май и 23 юли 2015 в пространството на галерия SARIEV Contemporary на ул. “Отец Паисий” 40 в Пловдив.
Преди години получих писмо , осъждащо задграничните художествени дейности на някой си Стефан Николаев. Няколко изречения са достатъчни, за да разкритикуват и разобличат Николаев като своеобразен оръженосец на нещо, което бихме могли да наречем „капиталистически реализъм”: “Реакционната идеология на империализма, както е известно, се проявява в изкуството под най-различни форми, от “невинната” безидейност, […] от “революционното” индивидуалистично бунтарство, до откритото предателство спрямо народа. [...] Kоварни са обаче формите на външна аполитичност, зад която се крие преданост към експлоататорите, на обективизма, изразяващ най-реакционната субективност, на индивидуализма, прокарван под стремеж за “творческа свобода”.”
Наскоро беше съобщено, че Николаев възнамерява да покаже част от работите си в самото сърце на прогресивното ни отечество, в изложба, чието заглавие – „Бизнес, модел, скулптура” – е повече от показателно. Със сигурност това не е нищо друго освен опит да се отклони енергията на обществеността ни от борбата срещу формализма – към други, реакционни по същността си цели. Кабинетните упражнения на Николаев са пропити от зле прикрит субективизъм и умишлено странят от дълга на изкуството да отразява широката обществена действителност – до степен, която отхвърля или представя манипулативно постиженията на човечеството.
За злонамерените цели на тази отчаяна кампания е показателен фактът, че всички включени в предстоящата изложба на Николаев творби са създадени специално за случая – факт, преоблечен като безочливо обслужване на меркантилния култ към новото и сензационното. Поставяйки неонов знак със заглавието на изложбата на самия вход на галерията, художникът открива свой собствен показен процес срещу класовата борба и социалния напредък. Така той превръща изложбеното пространство в своеобразен дребнобуржоазен бутик, чиято табела осигурява денонощна видимост за всеки минувач, вкл. нискообразовани и недостатъчно подготвени да устоят на изкушенията на консуматорското общество граждани; честни и почтени работници, които биха имали всяко основание за протест; и не на последно място – деца и подрастващи.
Централно място в този ансамбъл е отредено на творба, чието заглавие повтаря това на цялата изложба – Business, Model, Sculpture [Бизнес, модел, скулптура] (2015). Някои от читателите ни може би знаят, че в българската столица съществува известна вече работилница за изкуство, в която са ангажирани множество заслужили герои на труда. Николаев безскрупулно се е възползвал от тяхното доверие, възлагайки им изработката на лъжеизкуствените си произведения. При едно от посещенията му работниците споделят с него, че възнамеряват да изгорят стар дървен работен тезгях, излязъл от употреба вследствие на научно-техническия прогрес. Отправяйки критика към намеренията им, Николаев се отдава на носталгия и на своя глава „съхранява” ненужния предмет, като го превръща в непривлекателна за очите, назадничава скулптура. Впоследствие той прави бронзова отливка на тезгяха. Tака получената творба и, не на последно място, нейното заглавие поставят работническия труд в услуга на търгашеството и „бизнеса”, насърчавайки допотопното платоновско схващане за непреодолим „модел” (което е същинска пречка пред прогреса) и присвоявайки етикета „скулптура” за целите на един чисто механичен акт, като че ли просветените идеи и отговорното авторство в изкуството са нещо излишно. В този смисъл трудовият уред, пресъздаден от Николаев, се превръща в акт на национален нихилизъм и отричане на постиженията на напредничавото ни общество, а в последна сметка и в отвличащо работническото внимание развлечение, в участник в своеобразна „стачка на предметите”.
Друга от представените в изложбата творби като че ли е възникнала по време на аборигенски огнен танц. В Autofiction [Автофикция] (2015) Николаев е избрал за своя тема свое собствено ретроспективно издание, публикувано в Париж през 2012 г. („Stefan Nikolaev: One For The Money, Two For The Show”). Без какъвто и да било свян художникът прави опит да превърне този тщестлавен и безинтересен продукт в печеливша художествена стратегия, използвайки го като входна точка за псевдонаучен експеримент с нулев резултат: екземпляри от въпросния каталог са изгорени на клада, а така получената енергия е вложена в изработването на бронзова форма, напомняща книга. С циничната си и с нищо неоправдана подпалваческа приумица Николаев е станал автор на предмет, който може да служи единствено за преспапие; да не говорим за отсъствието на каквато и да била научна правдоподобност. Както отбелязва Маркс, „ако формата на проявление и същността на нещата бяха непосpедствено съвпадали, всяка наука би била излишна”.
Изложбата приключва – и в буквален, и в преносен смисъл – с произведението Hello, Darkness [Здравей, Тъмнина] (2015), състояща се от изляти от бронз катраненочерни въглени. Заглавието на тази човекоомразна творба е заемка от атракционна и плитка американска песен, която според един от авторите й описва „неспособността на съвременните хора да общуват, не толкова телекомуникационно, а най-вече емоционално – като резултатът от това е, че срещаме все повече хора, изгубили способността си да обичат”. Съмнителните намерения на автора са повече от осезаеми: скулптурата е рожба на мракобесен копнеж по едно примитивно общество, в което природните стихии са в центъра на общественото съзнание; на мрачна обсебеност, неспособна да се справи с идеята за края – и далечен спомен от една епоха, унищожена от непреодолимия ход на масите към бъдещето.
Откриване: 23 май 2015 г.
Място: Галерия SARIEV Contemporary
ул. “Отец Паисий” 40 в Пловдив
„Нощ на сетивата“ в библиотеката на ПУ „Паисий Хилендарски“
Събитието е част от националната кампания „Библионощ“
Уникална „Нощ на сетивата“ организира в сряда, 20 май, библиотеката на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. От 18:00 до 22:00 часа всички посетители ще имат възможността да се включат в литературни срещи и маратон на четенето. Организаторите ще посрещнат гостите си с чаша вино, забавни игри, подаръци и музикален поздрав.
В музикалната програма са включени композиции от Ерик Клептън, Ричард Клайдерман, Александър Винитски, Стинг, Ломбардо Грийн, Фредерик Бюргмюлер, Йохан Себастиан Бах и други световноизвестни музиканти, които ще бъдат изпълнени от студентите от специалности „Джаз и поп изпълнителско изкуство“, „Педагогика на обучението по музика“ и „Музика“ - Светлана Маринова, Иво Анохин, Живко Каратабанов, Жулиета Танева и Кристиян Манолов.
Интересни факти от историята на Пловдивския университет ще разкаже проф. дфн Никола Балабанов – ректор на висшето училище в периода 1989 - 1993 година.
Нощта на сетивата е част от националната кампания „Библионощ“ и ще се проведе в библиотеката на Пловдивския университет на ул. „Цар Асен“ № 24, сградата на Химическия факултет.
Говори Брюксел: Пловдив е Европейска културна столица 2019
Пловдив е Европейска културна столица през 2019г. заедно с италианския град Матера. Титлата за града ни бе утвърдена официално преди броени минути на специално заседание на Съвета на министрите към Европейската комисия в Брюксел, на което присъства кметът Иван Тотев и заместникът му Стефан Стоянов. Градоначалникът е направил презентация на Пловдив пред Съвета и e обяви., че градът е готов да посрещне предизвикателството и да бъде достоен арт център на Стария континент.
Очаквайте подробности