Костадин Каравасилев

Как се формират читателските вкусове и каква е връзката им с издателските политики? Това е един от въпросите, които дискутираха двамата известни издатели Манол Пейков и Богдан Станеску. Разговорът поведе модераторът Красимир Лозанов с помощ в превода на Гергана Панчева.

Богдан Станеску работи в букурещкото издателство „Трея“. Той е писател, поет, есеист, преводач и редактор. Оказа се, че говори и малко български, защото по стечение на обстоятелствата, на местата в южната част на Румъния, където е пораснал, са хващали български телевизионни предавания, които той с интерес следял. Издателят Манол Пейков няма нужда от представяне, той е моторът на издателство „Жанет 45“ и освен с книгоиздаване се занимава с превод, а отскоро и с политика. И двамата имат богат опит в областта на книгоиздаването.

„В България за последните 20 години са издадени над 60 текста на румънски автори“, обясни в началото Красимир Лозанов и хвърли светлина върху литературния обмен между двете страни. Той уточни, че това се дължи основно на добрата работа на Румънския културен център в България, който финансира този процес. Така на българските читатели вече са познати имената на Мирча Картареску, Варужан Восганян, Нора Юга, Габраил Панешияну, Ана Бамдияна. Лозанов коментира, че за момента книгите на български автори, издадени в Румъния са малко. Това са Георги Господинов, Емил Андреев, Аксиния Михайлова и Иван Станков.

„Определящи фактори за това кои книги ще достигнат до чуждестранната публика са до колко един автор е утвърден на родна почва и каква реклама му се прави“, смята Станеску. „Утвърждаването у дома е важна стъпка към достигане до международна читателска аудитория. Но превеждането на дадена книга и разпространението й в други държави зависи много и от рекламата. Тя от своя страна обаче също се явява пречка, тъй като много добри автори остават скрити, поради липсата на маркетинг.“ Това, както се изрази Станеску, е малката трагедия на литературния свят, защото много добри автори не се превеждат достатъчно или пък остават неизвестни въобще.

Румънският издател проследи промяната на литературните течения и читателските вкусове в родината си, като започна от края на 70-те години на миналия век. Тогава за пръв път се появяват автори, които искат да върнат литературата обратно на улицата, като начин да противостоят на процесите на усложняване на езика, които правят книгите трудни за четене и разбиране от повечето хора. След 1989 година и настъпването на демокрацията, подобно на България, в Румъния се измества интересът от художествената литература към четенето на мемоари, история и философия, особено от румънски дисиденти, живели в чужбина по време на социализма. През 2004-2005-а се появява нова литературна вълна и у публиката се заражда интерес към четенето на румънски писатели. Макар да има различни писателски гласове в тази вълна, полифоничността й се обединява в общата цел да се освободи езика. Цел, в която ехтят идеите от края на 70-те и 80-те години на миналия век, разказа Богдан Станеску.

Към неговия анализ се включи Манол Пейков, като добави и българския контекст, в който, през 90-те, читателският интерес също се е насочил към чуждестранната литература и не строго литературните жанрове. Той подчерта, че въпреки това, издателство „Жанет 45“ е публикувало български писатели и че някои от днес утвърдените наши автори, като Здравка Евтимова, Георги Господинов и Милен Русков, са започнали да публикуват именно в този период. Според Манол Пейков, това е част от естествената еволюция, свързана с промяната през 1989-а, която е огледална за България и Румъния. Следващият етап, според него, е стремежът да се освободи езикът.

Пейков сподели и любопитното си наблюдение, че не само читателските вкусове определят какво ще се издава, но и издателските политики участват във формирането на вкуса на читателите. Обръщайки принципа „търсенето определя предлагането“, Манол Пейков даде пример как публикуването на чуждестранни, не особено известни автори, води до създаването на читателска ниша, която се интересува от литературата на дадена държава или регион – да речем Китай или Япония. „Това, в комбинация със смяната на поколенията, дава предпоставките за разширяване на обхвата на издаваните чуждестранни книги“, обобщи Пейков.

И двамата издатели бяха категорични в целта си да избягват публикуването на англоезична литература и бестселъри. Навлизането на литература от дадена държава или регион, обикновено става чрез представянето на конкретен автор, който в последствие може да събуди интерес у читателите и да отвори възможности за издаването на други автори от същата държава или регион. Както Красимир Лозанов отбеляза, много е важно да има такива писатели, които да служат като отправни точки за навлизането на чуждестранна литература на дадено място. В тази връзка, двамата издатели се стремят към изграждане на комуникация между „малките литератури“, между литературите на съседни държави и региони, които въпреки исторически и културни търкания, все пак има какво да научат едни за други и едни от други посредством литературата. Именно затова и двамата ценят свободата да търсят и издават книги, които намират за стойностни. В този стремеж прозира и органичното преплитане на читателския интерес и политиките на издаване, при който издателите се стремят да следват етапите в промяната на местната литература и читателски интереси и същевременно се опитват да насочват тези интереси посредством издателските си политики.

Фестивалът „Пловдив чете“ – 2022 се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от културния календар на града.

Фотограф: Ванеса Попова

1 comment

  • Comment Link masturbation bikini granny masturbation bikini granny Сеп 16, 2022

    Izle Betava Borno HD Porno İzle Sikiş Videoları 7DAK Izle Betava Borno Sen erkek olsaydın ben de sana hergün verirdim
    dedim. Gerisi gelir diyerek iki eliyle tuttuğu sikiyle ileri geri yaparak milim milim sokuyordu.
    Kafasını geriye doğru attı, yeşil gözlü bir gençtir.
    Bakire olmasına rağmen. Ağzından izle betava borno sızdı dışarı.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…