Британският писател от полски произход Джоузеф Конрад се ражда на 3 декември 1857 г. в Бердишов (днешна Украйна) като Йозеф Теодор Конрад Корженовски. Израства в окупираната от Русия Полша. На 17 години напуска училище и става моряк във Френската търговска флота. Замесва се в контрабанда на оръжие и политически заговори. През 1878 г. Конрад постъпва на работа на британски кораб, за да се отърве от военна служба във Франция. Няколко години по-късно той става капитан, а в последствие и британски поданик. Тогава си сменя името на Джоузеф Конрад.
В основата на неговите творби залягат многобройните му пътешествия по цял свят. Автор е на литературни шедьоври като „Сърцето на мрака“ (1899), „Ностромо“ (1904) „В очите на Запада“ (1911) и „Господарят Джим“ (1925), а произведенията му вдъхновяват легендарни холивудски режисьори като Франсис Форд Копола („Апокалипсис сега“), Ридли Скот („Дуелът“), Анджей Вайда („Късче сянка“) и Виктор Флеминг („Господарят Джим“). В основата на неговите творби залягат многобройните му пътешествия по цял свят.
Джоузеф Конрад умира на днешния ден, 3 август, през 1924 година.
Представяме ви го в няколко подбрани цитата:
Човешката душа е способна на всичко, защото в нея се съдържа всичко – цялото минало и настояще.
Целувката е това, което е останало от райския език.
Ако човек не вярва в успеха, той има малък житейски опит.
Да бъде проклет този човек, чието сърце не е научено на надежда, когато е бил млад, да обича – и да използва своетодоверие в живота.
Аз не чета рецензиите за книгите си. Аз ги измервам на дължина.
Всички хора са братя и затова знаят твърде много един за друг.
Авторът пише само половината от книгата; другата половина се пише от читателя.
Всяка една нация е известна на света преди всичко със своите пороци.
За човека трябва да се съди както по неговите приятели, така и по неговите врагове.
Да си жена е трудно най-вече затова, защото се налага да си имаш работа предимно с мъже.
Действието е утеха. То е враг на мислите и приятел на илюзиите.
Решената загадка става баналност.
Не обичам да работя – никой не обича – но ми харесва това, което може да се намери в работата – шансът да намеря себе си.
Бог е за мъжете, а религията — за жените.
Клюките са това, което никой не твърди, че харесва, но всеки им се наслаждава.
Може би това е животът… една мечта и един страх.
Не можем да обвиняваме човек за това, че защитава своето достойнство. Това е негово задължение.
Да изясни пътя пред себе си е целта на всяко човешко същество в нашето мрачно и бурно съществуване.
Вярата в свръхестествено зло не е необходима – самите хора са способни на всевъзможни злини.
Думите, както знаем, са големите врагове на реалността.
Морето никога не е било приятелски настроено към човека. В най-добрия случай е било съучастник на неговата неуморност.
Артист е човекът на действието, независимо дали той създава личност, открива способ за нещо или намира изход от заплетена ситуация.
