За новия роман на Ирена Иванова, позната още като Рене Карабаш се изписаха редица ревюта, достъпни онлайн. Всички те са възторжени. Можете да прочетете това ревю в Капана: "Остайница".  А сега ще си говорим направо с автора на книгата, която успя да плени читателите си.

Колко време ти отне написването на романа след стихосбирката „Хълбоци и пеперуди“?
Върху романа работих около 2 години и повече дори, тъй като трябваше да изуча Кануна на Лека Дукагини, трябваше да стъпя на здрава основа. Успях да направя психологически портрет на моя живот по някакъв начин, а и на останалите хора, защото книгата е доста събирателна и илюстрира най-често срещаните травми в човека или на хората от Балканите.

Кажи ни повече за главната героиня, която избира да стане „остайница“?
Тя прави няколко грешки в живота си, които водят до необратими последствия. Става дума за робството на свободата. Има една част, която се казва „Лъжата като червей“, през цялото време лъжата е там. Стремежът на героите винаги е към истината, но този червей се промъква и започва да руши. Няма положителни или отрицателни герои, всички носят и доброто, и злото. Именно това беше важно за мен -  да покажа, че във всеки от нас има и добро и зло, и то се проявява по различни начини.

Възторжени са отзивите за романа…
Радвам, се че съм постигнала целта си романа да получи такива. Исках да напиша книга, която лично на мен да ми хареса; книга, която ми липсва и се радвам, че го направих.

Романът „Остайница“ бе представен в Пловдив в камерната зала на Драматичния театър. Събитието бе колкото литературно, толкова и театрално с актьорите Красимир Василев, Дария Митушева и Елен Кожухарова, които разиграха част от сюжетите в книгата.

„Остайница“ отвежда читателя при суровия Канун на Лека Дукагини, който все още властва в изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девици и се превръщат в мъже, като режат косите им и ги обличат в мъжки дрехи. Кръвните вражди между фамилиите са ежедневие, любовта е равна на смърт, а жената е равна на двадесет вола. На нищо повече. Честта се измерва с „два пръста над челото“. В този патриархат смъртта е постоянна гостенка почти на всеки дом. Тази истина не е чужда, това е нашата истина. Историята на човека и изборите, които прави, последвани от необратимите последствия от тях. Книгата ни среща с Бекиа, едно момиче, което отчаяно иска да бъде син на баща си, който е искал да има момче. Докъде може да стигнеш, за да се превърнеш в син? Грях ли е да избягаш от смъртта? Грешка ли е да се отдадеш на страстта с цената на нечий друг живот? Това е история за човека отвъд пола, отвъд думите „син“ и „дъщеря“, „мъж“ и „жена“, за човека, събрал гнева и милостта на Господ в своите 21 грама душа.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…