В Пловдивската народна библиотека „Иван Вазов“ ще се състои представянето на книгата „Иво Андрич. Литературни диалози и етюди“ на 13 ноември 2025 г. – четвъртък, от 18:00 ч. в Читалня №2 „Акад. Петър Динеков“ .

Това е колективна монография, плод на усилията на три авторки – Евдокия Борисова, Мира Живодарева и Кадрие Джесур, посветили изследванията си на паметта на най-големия изследовател на Андричевото слово и личност – Светлозар Игов. Техният дългогодишен принос в международния проект „Инициативата Андрич: Иво Андрич в европейския контекст“ е своеобразна прелюдия към реализиране на този амбициозен, но и труден проект, отразил не само писателския талант, но и многостранната личност на Иво Андрич като дипломат, публицист, учен, критик, поет и есеист, както и своеобразието на балканския свят, психология, душевност – със своите „страсти и тревоги, конфликти, културни взривове и цивилизационни преимущества“ и по думите на Евдокия Борисова: „Балканите като по-доброто място на Европа, като нейната слънчева страна“.

Изследването не е „скучновато-академично“, но прелива от тази именно светлина, раждаща и вдъхновението и особената атмосфера в интерпретациите и вглежданията на трите авторки, които не се ограничават в едностранчиво предаване на важните страни на Андричевото творчество, а същевременно поставят конкретни произведения и автори от българската, албанската, турската, руската и западната литература в ключови творби като „Мостът на Дрина“, „Прокълнатия двор“ и други. Нещо повече, те откриват неизвестни снимки и новооткрити документи за писателя и тези извори за пръв път стават достояние на по-широката читателска аудитория в България. 

Издателство „Скайуей Пъбликейшънс“ прегърна проекта на авторките от самото начало и със съдействието на „Национален Фонд Култура“ и неговата програма „Създаване“ успя да го реализира, така че българският читател не само да държи в ръцете си тази изключителна книга, но и да се потопи в магията на Андричевото творчество и на виталния балкански дух.

Двадесет живописни платна, създадени от художници – възпитаници на Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ – Пловдив, оживяват пространството на Пловдивския културен институт. Авторите, завършили през 1993 и 1994 година, представят свои творби след успешното участие в първото издание на пленера „Созопол на един дъх“, реализиран с подкрепата на Община Созопол и читалище „Отец Паисий – 1896“.

Тридесет и пет години след завършването си дванадесет художници отново се събират, обединени от дългогодишното приятелство и споделената любов към изкуството. В изложбата са представени творби на Александър Гьошев, Ангел Хайтов, Ваня Попова, Георги Калев, Деница Факелова, Златка Шеткова, Златена Михайлова и Ники Кермов.

„Всеки един от нас има свой стил, но общото помежду ни – освен приятелството и споделената емоция – е страстта, която влагаме в картините си. Всяка творба носи част от душевността на автора, и това се усеща от всеки, който се докосне до нея“, споделя Златка Шеткова – един от организаторите и вдъхновителите на изложбата, която участва с три свои произведения.

Сред акцентите в експозицията се открояват платната на Николай Кермов, който за първи път представя пред пловдивска публика своя нов творчески почерк. В тях той използва стари географски карти, върху които надгражда живописни елементи, детайли и символи, вплитайки съвременни теми и лични истории.

„Използвам стари карти, които ги „надграждам“ към съвременния свят. Някои от тях ги откривам по антиквариати у нас и в чужбина, най-често оригинални офорти от Нидерландия. Картата се кашира и оттам започвам да я дорисувам – с кораби, животни, шарки. Всяка от тях има своя история, а аз добавям моята“, разказва Кермов.

В настоящата експозиция той представя две свои творби, вдъхновени от Япония, като в тях добавя стилистиката на островната държава с мотиви като вълни – символ на безкрайността, цъфнали вишни, животни и вулкани.

Художникът споделя, че идеята му се ражда още в детството, когато дълго време изучава картите не само като документ, а като произведение на изкуството.

„Харесва ми колко нереални изглеждат старите карти спрямо днешния свят. Те съдържат дух и въображение. Вдъхнови ме британски фотограф, който снима животни и работи с художник, дорисуващ техните истории. Аз правя същото, но връщам старата история с нейната стилистика и красота и добавям своята“, уточни творецът.

Той определя своя подход като концептуален, но визуален.

„Днес често концептуалното изкуство изисква да четеш десетки страници обяснения, за да го разбереш. Проблемът е, че е загубен визуалният ефект. Всяка картина носи в себе си концепция и история. В момента се бяга от визуалността и се премина към писането на трактати, за да се обясни какво сме представили визуално. Ако не можеш да го покажеш визуално, няма смисъл да пишеш. Изкуството е да създаваш красота, да провокираш, да разсъждаваш по тема… Картината трябва да носи емоция. Вярвам, че картината трябва да говори сама. Тя трябва да създава красота и да провокира зрителя да открие собствената си история“, коментира авторът.

Изложбата на випускниците от националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ демонстрира творческата връзка между приятели, която е непреходна във времето. Тя се превръща в източник на вдъхновение и нови идеи. Художниците ще продължат съвместни творчески проекти и през следващата година.

Литературният фестивал „Пловдив чете“, Литературен салон Spirt & Spirit, издателство „Сиела“ и клуб „Петното на Роршах“ ви канят на среща-разговор с Димитър Ганев на 11 ноември, вторник, 19:00 ч. в клуб Петното на Роршах. Модератор ще бъде Александър Секулов.

Кои са историческите фактори, които обуславят сегашната политическа действителност в България?

Изтъкнатият политолог и анализатор Димитър Ганев вече повече от 8 години присъства редовно в българските медии като коментатор на актуалните политически събития в страната.

Сега един от създателите на изследователски център „Тренд“ обобщава в своето приносно изследване „Българската политическа почва“ събитията и факторите, които „прокарват път“ на съвременните тенденции в родната политическа и обществена сцена.

Кои са онези корени, които обуславят посоката на развитие на политическите процеси у нас от Освобождението до днес? Кои са пластовете в родната „почва“, чиито последици виждаме в съвременната политическа доктрина? Как тази „почва“ реагира на комунистическата вълна, заляла цяла Източна Европа в средата на XX век? Каква е реакцията на същата тази българска „почва“ на либералната демокрация в края на века, а и до наши дни?

В базираната на над 13 години работа с емпирични социологически изследвания монография Димитър Ганев щрихова основните моменти от българската „съдба“ и ги обяснява в контекста им на локална проекция на глобални тенденции в културно и политическо отношение. Той онагледява с примери „одомашняването“ на тези процеси и разяснява как осмислянето на тази преработка на идеи и влияния с местен привкус дава отговор на много въпроси, касаещи родното минало, настояще и бъдеще.

Като си служи с прийомите на политологията, историята и социологията, изданието успява да обобщи и анализира на достъпен език основните характеристики на българската политическа култура и нейните специфични характеристики като например: подчертано егалитарните нагласи; особеното отношение към държавата; мисленето на политиката през личности и търсене на конкретна личност, която да застане начело; лутането между източното и западното; и специфичната лоялност към силния на деня геополитически играч.

Аналитично и балансирано „Българската политическа почва“ обяснява чрез критическите и рационалните методи на науката проблемите и основните положения в българското общество, но и напомня, че независимо от политическите течения общ дълг остава познанието на миналото и развитието на съвременната критична мисъл и политическа култура.

–––

Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна. Завършва специалност „Политология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Защитава докторска дисертация през 2016 г., върху която стъпва и неговата първа книга „Пътят към конституцията“. Към момента е главен асистент в катедра „Политология“ на СУ.

Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив и Община Пловдив представят изложбата „МОНУМЕНТАЛНИТЕ. Петима пловдивски художници и тяхната следа в града“ с произведения на Георги Божилов – Слона (1935 – 2001), Димитър Киров (1935 – 2008), Йоан Левиев (1934 – 1994), Енчо Пиронков (1932 – 2025), Христо Стефанов (1931 – 2013).

Официалното откриване е на 13 ноември 2025 (четвъртък) от 18.00 часа в галерия „Капана“ към ГХГ – Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ 29. 

Куратор на изложбата е Светлана Куюмджиева. Автори на графичния и изложбения дизайн са Никол Дечева и Красимир Ставрев – Студио „Пункт“.

Изложбата се организира от Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив в партньорство с Община Пловдив, в чест на 90-годишнините от рождението на Георги Божилов – Слона и на Димитър Киров и в памет на Енчо Пиронков.

Познати като „пловдивската петорка“ и като „великолепните“, имената на Георги Божилов – Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев, Христо Стефанов и Енчо Пиронков са най-ярките герои от периода на 60-те и 70-те години и процесите на „размразяване“ на художествената сцена в България, които протичат тогава. Петимата пловдивски живописци са определяни като „бохеми“, като „революционери“ и дори като „школа“, която се отличава на общия фон на дирижираното от властта изкуство и на тематичните общи изложби. Близките приятелски отношения помежду им, плодотворното съревнование, благоприятните за периода условия за изява, относително свободното пространство в любимия Пловдив създават около тези художници красива митология. 

Изложбата представя обичаните и познати пловдивски автори в по-малко позната светлина, като монументалисти. За първи път пред публика се показва в оригинал част от колекцията с проекти за монументални произведения, която се съхранява в Народна библиотека „Иван Вазов“ –  Пловдив. 

Развитието на монументалните изкуства следва променящите се архитектурни концепции. За дълъг период от време основната им роля е да бъдат „декорация“ към архитектурата и да не напускат предварително зададените им граници. През 60-те години „пловдивската група“ разбива тази монотонност и започва да търси по-сложни решения. Изследователите на периода говорят за „кавалетизация“ на монументалните изкуства и това се счита за началото на новия етап, в който се работи с мащаб, разнообразни техники и най-смели решения. Понятието „синтез“ добива през 70-те и 80-те години все повече плът с многобройна продукция във всички български градове и села. Монументалистите са буквално навсякъде. Номадството, работата нависоко по скелетата се превръща в начин на живот. Нещо, което в днешния ден е извънредна рядкост, тогава е постоянен ангажимент за няколко поколения художници, като усъвършенства техните умения отвъд просто изпълнение на държавни поръчки. Заслуга на „петорката“ е до голяма степен Пловдив да бъде признат като център на монументалните изкуства. Произведенията им малко или много са отражение на тематичността, тенденциите и общата политика на времето си. Същевременно те са израз на искрено желание и старание на тези артисти да оставят трайна следа в града, както той се е запечатал в изкуството им. Техният размах, вкус и творческо виждане определят и до днес градската среда на Пловдив. Следата на петимата е тежка и масивна като слонска стъпка и красива като крило на гълъб, важна за Пловдив, колкото са важни възрожденските резби и икони и античните стъпала и колони, но крехка и нетрайна. 

Разказът в експозицията включва и произведения на учителите на известните пловдивски монументалисти – живописецът Михаил Лютов и скулпторът Иван Топалов, както и на техния професор в художествената академия Георги Богданов. В Пловдив за изложбата гостува и оригинална рисунка на Ренато Гутузо – един от важните модели в тяхното изкуство.

Произведенията в изложбата са от колекциите на Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей на Националната художествена академия – София, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Стражица, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, „Дом на изкуствата“ – Смолян, колекция на „Димитър Киров“, колекция „Ваня и Георги Зъбчеви“ и други частни колекции.

Екипът на изложбата изказва своите благодарности на наследниците на художниците, които предоставиха скици и снимки от личните си архиви.

Изложбата „МОНУМЕНТАЛНИТЕ. Петима пловдивски художници и тяхната следа в града“ се осъществява от Народна библиотека „Иван Вазов“ с финансовата подкрепа на община Пловдив след спечелен конкурс за избор на  куратор и  концепция за организиране на изложба в галерия „Капана“ към ГХГ – Пловдив с фокус „Представяне на творчеството на пловдивски художници, оставили ярка следа в българското изобразително изкуство и в духовния живот на Пловдив“.

Изложбата може да бъде разгледана до 11 януари 2026 г.

Премиерата е на 15 ноември в Държавен куклен театър и е част от програмата на Нощ на театрите 2025

Актьорът Явор Бахаров представя един необичаен и дълбоко личен моноспектакъл по пиесата на британския драматург Стефан Бересфорд. Премиерата на „Трима крале“ в Пловдив е на 15 ноември на сцената на Държавен куклен театър и е част от програмата на тазгодишното издание на Нощ на театрите. Началото е в 19.00 часа.

„Трима крале“ е история за три поколения мъже, свързани от сложните отношения между бащи и синове. През личната изповед на героя, спектакълът разглежда наследените модели на поведение, които често ни определят, дори когато се опитваме да избягаме от тях.

В сърцевината на спектакъла стои идеята, че човек наследява не само черти и навици, но и емоционални модели, страхове и неизказани думи, които се предават от поколение на поколение. Това е онова невидимо наследство, което никой не е искал, но всички носим. Не всеки „крал“ завещава корона….

Пиесата поставя въпроси, които засягат всеки от нас: трябва ли да приемем миналото си такова, каквото е? Да съдим ли предците си за техните грешки, или да се опитаме да простим?

Авторът Стефан Бересфорд е носител на наградата БАФТА и един от най-значимите съвременни автори в британския театър и кино. Режисьор е Юлиан Петров – актьор, режисьор и преподавател, познат на публиката с редица театрални и телевизионни проекти, които изследват човешката уязвимост и търсенето на смисъл.

Спектакълът е с продължителност 50 минути и се развива в интимна театрална среда, в която публиката остава насаме със себе си, думите и спомените.

„Съвсем скоро се навършиха 14 години от смъртта на баща ми. И с времето разбрах, че човек започва истински да опознава родителите си едва след като ги изгуби…Тази мисъл стои и в сърцевината на спектакъла „Трима крале“. Посвещавам го на живите ни роднини – онези, които продължават да ни помагат и обичат въпреки всичко! На баща ми, там… На майка ми, тук…!“ – Явор Бахаров

Билети за премиерата на „Трима крале“ се продават в мрежата на Ивентим.

Премиерата на книгата „ Души на мъката“ с автор Антония Велкова  ще се състои на 8 ноември (събота) от 11:00 ч. в Пловдивската народна библиотека.

Младата авторка, която в момента е ученичка в 8 клас в ЕГ „Пловдив“, ще сподели с публиката лични моменти, свързани с пътя ѝ към поезията и лирическата тематика. Ще разкаже за литературните опити, които прави и като автор на проза. Ще представи позицията на най-младите творци към съвременните проблеми и различните аспекти от живота на нейното поколение. 

Срещата с Антония Велкова ще се състои в Читалня №2 „Акад. Петър Динеков“ на втория етаж в централната сграда на библиотеката.

За книгата „Души на мъката“:

„Лирическа история не за мъката, а за светлината. По-точно за пътя към онази светлина, от която всички се нуждаем“.