Капана.БГ
Какво е общото между новородените в Пловдив, Фибоначи, Капана и паветата?
Доктора и Бейхан бабуват на бъдещите бебета под тепетата на колене и с чукове
Таня Грозданова
Утрото на 15 ноември в Квартала на творческите индустрии носи свежестта на късната есен и усмивката на облачното небе. Капана е тих и минувачите са единици, на Широкото спира малък камион, който кара голяма варовикова плоча, пясък, инструменти и мъже в работни комбенизони.
Двама майстори на „Драгиев и Ко.“ Коленичат и започват да работят по едно начинание в рамките на Седмицата на съвременното изкуство, обречено на успех – проектът „На родените днес“ на Алберто Гарути. Идеята на италианския творец уличното осветление в квартал Капана да примигва за всяко новородено бебе в трите големи пловдивски болници, предизвика много положителни емоции още преди да е стартирал.
Днешната мисия на служителите на строителната фирма е да вградят огромната за размерите на квартала варовикова плоча в самото начало на Главната на Капана. На бялата плоскост пише за проекта и как акушерките в трите родилни отделения ще натискат копче, което активира системата на уличните лампите, за да известяват добрата вест с примигване.
Прекрасно е, отговарят ми и двамата. По-младият нарича по-възрастният „Докторе“ с подчертано уважение. Разказва ми, че има такъв прякор, тъй като знае всичко. През това време „доктора“ кротко чука с гумения чук върху квадратите от гранит. Подрежда ги като пъзел – парче по парче. Върти ги из ръце, наглася и оглежда.
През това време една от вековните обитателки на Капана маркира купчината пясък, но те се усмихват и продължават работата си.
„Доктора“ всъщност се казва Йордан, а по-младият му колега е Бейхан. И двамата имат близки на гурбет – децата. И двамата са били в чужбина на работа през годините, но ги теглело да си дойдат.
Навестявам ги няколко пъти през деня. При второто посещение забелязвам кофата на Данчо и я снимам. Кой ти я изрисува, питам го.
Това е формулата на Фибоначи и Златното сечение на Леонардо, сочи ми докторът и продължава да разказва какво символизират. Стигаме до древните цивилизация и съвременната архитектура, и се уверявам, че човека си е заслужил прякора.
Паветата рисуват графични фигури, ограждащи все по-плътно варовиковата паметна плоча. Осъзнавам как от утре десетки, стотици, хиляди човешки крака ще стъпват отгоре…
Някои от притежателите им дори няма да забелязват какво тъпчат.
Една голяма идея с поглед в бъдещето и трудът на един мъж с уменията на майстор от древността…
„Хубав занаят е, ама ти изяжда коленете.“/Доктора/
Капана ще пулсира в светлина за всяко новородено пловдивско бебе
Лампите в квартала ще светват при всяко проплакало дете под тепетата чрез връзка с АГ отделенията в града
Поставиха каменна плоча в паважа, за да информира хората за целта на проекта на италианския художник Алберто Гарути
Уличното осветление в Капана ще светва при всяко новородено пловдивско бебе от утре вечер. Стартира проектът на италианския художник Алберто Гарути, с проекта „На родените днес“, представен от сдружение „Изкуство днес“. Идеята на твореца е да осъществи връзка с градското пространство, обръщайки се пряко към жителите на града. Церемониално Капана ще светне за първото бебе утре в 18 часа, като в продължение на цяла година, уличното осветление на квартала ще започне да пулсира всеки път, когато се роди дете.
Светлините са свързани с родилните отделения на 4-те най-популярни и посещавани пловдивски болници – УСБАЛАГ „Селена“, УМБАЛ „Св. Георги“, УМБАЛ „Пловдив“ и клиника „Торакс“. Отделенията са оборудвани с бутон, който ще бъде натискан от член на екипа при всяко раждане. Бутонът ще бъде натиснат за първи път в отделението на най-голямата специализирана АГ болница в града и Южна България – УСБАЛАГ „Селена“.
На земята, в близост до лампите на Капана, от днес се монтира каменна плоча, на която всеки може да прочете повече за проекта и неговата цел, а именно да събуди у гражданите емпатия, щастие и чувство за принадлежност.
Проектът се реализира за изложбата Metaphorai, 24-то издание на Седмица на съвременното изкуство с куратори: Катя Ангелова и Алесандра Поджанти. Той е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 и се осъществява с подкрепата на Fondazione Shapdiz и АДД България. 
Нереализираният висшист, Социалистическият човек и Бежанецът се „срещат“ на социоаналитична конференция в ПУ
Конференция на тема „Социоанализа на самонаследяването като проблематика“ ще се проведе на 17 ноември, събота, от 9:30 ч. в зала „КОМПАС“ на Ректората на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, ул. „Цар Асен“ № 24. Събитието събира в критически диалог екипа на проект „‘Нямам никой, към когото да се обърна!‘ – социоаналитични измерения на уязвимостта“ (финансиран от ФНИ, МОН) – млади учени и постдокторанти от катедри „Социология и науки за човека“ и „Философия“ на Философско-историческия факултет на ПУ, и водещи учени от Академична ризома „Критика и хуманизъм“.
На конференцията ще бъдат представени най-актуалните научноизследователски рефлексии върху различни засрещания между теория, методология и емпирия в проблематиката на Пловдивската социоанализа на самонаследяването. За нея е специфично, че засяга съвременната ситуация, която ни сблъсква с натрапващи се феномени, афективни форми, преминаващи през всички срезове на социалното – от непоносимостта към малцинствата и бежанците, през лицемерието в политическите скандали или свадите в семействата, раздирани от социални неравенства, до начините, по които диктатът на новите технологии и социалните мрежи, но и глобалната несигурност предопределят базовите модуси на всекидневното. Залагайки на оригиналния замисъл за социоанализа на Пиер Бурдийо, но и поставяйки съвсем различни изследователски акценти от неговите, свързани главно с асистиращите функции на социоаналитика при предклиничните и клинични интервенции, диалозите ще са ориентирани по-скоро към проблематиката на успешното самонаследяване на травмирани личности с фрактална идентичност, т.е. с изгубено биографично illusio чрез внимание и към проблема за формите на социални уязвимости.
Така изследователите от проекта за млади учени и постдокторанти от катедри „Социология и науки за човека“ и „Философия“ ще представят основни научноизследователски резултати от изследванията си през първата една година на своя проект върху проблема за социалната уязвимост като граничен между областта на логиката и методологията на хуманитарните науки и тази на обществените науки (социоанализа, етнометодология, анализ на разговори). „Същностно за нашите изследвания е продуктивното взаимно оглеждане между методология и емпирия, което ни позволи да постигнем редица изследователски резултати, главният от които е чрез емпиричните изследвания и данните от тях по деветте научноизследователски казуса на теми: „Нереализираният/неуспешният висшист“, „Роми, бездомничество, неравноценност“, „Хомосексуалният Друг“, „Страданието на болния“, „Обезселеното село“, „Социалистическият човек“, „Успешното самонаследяване след „срещата“ със смъртта на Другия“, „Бежанецът“, „Когато нямам към кого да се обърна, пиша“ да развием методологическата рамка на проект за социоаналитичен протокол“ – коментираха от екипа.
Типичната за изследователите в полето на Пловдивската социоанализа стратегия на „мислене заедно”, ще продължи и в следобедната сесия на Академична ризома „Критика и хуманизъм“ (вкл. Институт за критически социални изследвания, Институт за критически теории на свръхмодерността и катедра „Социология и науки за човека“, ФИФ, ПУ). Тя ще следва замисъла на двете проведени през 2015-та и 2016-та година конференции по социоанализа – „Социоаналитичният обрат: Бурдийо и след него” и „Праксеологическият обрат: от етнометодология към социоанализа“, който е да се поставят нови акценти и да се предизвикат дебати върху проблемните области на социоанализата на самонаследяването. Тази година новите акценти на изследванията в това актуално проблемно поле ще бъдат представени чрез два критически диалога на общата тематика: „Социоаналитикът като наследник“. Така се очаква да станем свидетели на интересни изследователски рефлексии, провокирани както от идеите на Зигмунд Фройд относно проблема за отрицанието, така и от идеите на Фройд и Едмунд Хусерл относно „изтласкването“. „Избрахме да се спрем на тези два проблема, тъй като те са сред най-провокативните и интересни проблеми в социоанализата на самонаследяването. Те позволяват да се откроят интригуващи смислови връзки между нея и логиките на практиките в различни социоаналитични случаи, а чрез това ще се опитаме да мислим заедно проблема за самия социоаналитик като наследник“ – поясниха от Академична ризома „Критика и хуманизъм“.
Събитието включва и представяне на последния брой на сп. „Социологически проблеми“ 1/2018 от 14.00 часа на 17 ноември в същата зала. Тема на този брой, посветен на 65-годишнината на Деян Деянов, е „Социоанализа на самонаследяването“, така че срещата ще бъде и „междинна равносметка“ на изследванията в проблематиката, смятат организаторите на представянето.
Официалното откриване на конференцията ще бъде в 9.30 ч. на 17 ноември, събота в зала „КОМПАС“.
Програма може да намерите тук.
Кино дискусия: Извън контрол/Конформистът
Дискусия №67 за Кино клуб Пловдив. Обсъждаме две заглавия, предложени на предишната дискусия. Номинираната за две награди Оскар култова кримка от края на 90-те, "Извън контрол" на Стивън Содърбърг (уч. Джордж Клууни и Дженифър Лопес) и класическия "Конформистът" на Бернардо Бертолучи по едноименния роман на Алберто Моравия, вписван в редица класации като един от най-красиво заснетите филми на всички времена (уч. Жан-Луи Трентинян).
Мястото е клуб "Фарго", четвъртък, 15 ноември от 20:00 (действително започваме около 20:30).
15 ноември - световен ден на двукрилите
Знаете ли, че освен пчелите много мухи и малки комарчета също играят важна роля в опрашването на растенията? Дори някои от тях са се нагодили да бъдат опрашвани само от даден вид мухи. Други двукрили пък показват, че състоянието на горите е добро, ако и те присъстват там. Освен многото неприятели, които познаваме има и доста непопулярни видове, които са важни за нашата природа.
На 15 ноември се чества Световния ден на двукрилите (мухи и комари), като целта е да се популяризират видовете с особено важна роля в екосистемите.
В деня на двукрилите в Природонаучния музей в Пловдив от 16 ч. ще можете да научните интересни факти за двукрилите насекоми. На живо ще се включат учени от Националния природонаучен музей в София, за да разкажат с какво се занимават те. Ще бъдат сортирани под стереомикроскоп различни групи мухи и комари и други насекоми. А накрая участниците ще изработят от хартия двукрило за спомен.
Събитието е безплатно, но то не дава право за разглеждане на цялата експозиция на музея. Мероприятието е предназначено за деца между 6 и 13 години, както и за всички любознателни фенове на насекомите.
Поради ограничените места е необходима предварителна регистрация.
Благотворителен рецитал на поета Антон Баев
Антов Баев ще направи специално представяне на своята стихосбирка „55 меланхолии” на 15 ноември от 18 часа. Много специално е и мястото, на което това ще се случи – единствената книжарница със специална мисия - „Надежда”. Тя съществува от десетина дни в Пловдив, на ул. Петко Каравелов” 24. Всички работещи в нея младежи с увреждания и близките им са ентусиазирани от идеята да избягат от социалната изолация, да поемат отговорности и да докажат, че могат да работят и да печелят.
Всъщност това е един проект по ОП „Развитие на човешките ресурси” на родителската организация „Паралелен свят” и сдружение „Да полетим заедно”. Към магазинчето за книги е създадено и социално предприятие, което ще произвежда сувенири и картички за продажба. Четири пловдивски издателства вече са оставили на консигнация книги за продажба в книжарница „Надежда”. Апелът е и към всички творци на перото в Пловдив, защото амбицията е тя да се превърне в книжарница, в която се продават книги на всички пловдивски автори. От миналата седмица, книжарницата е в партньорство и с Дружеството на пловдивските писатели.
Крум Филипов: Не може да има надежда без унижение
Когато целият ти живот е залогът в един разговор, ти вече си част от световното литературно наследство, каза режисьорът и писател на премиерата на „Синът на авиатора”
Едва ли ще напиша друг роман, изненада творецът гостите на представянето
Иво Дернев
Като книга- завещание определи романа си „Синът на авиатора” режисьорът и писател Крум Филипов, на премиерата на творбата си снощи в Петното на Роршах. „Не може да има надежда без унижение. Тази книга е за видимостите в тази надежда”, каза авторът в изключително емоционалното представяне, състояло се в рамките на литературния салон Spirt&Spirit.
Александър Секулов поздрави по-известния с филмовите си и театрални проекти Крум Филипов за онова, което написал. „Синът на авиатора” е здраво, силно стъпване в полето на разказваческото изкуство. Което не е изненада за никого. Може би единственият изненадан е самият Крум. Това е една дълбоко вълнуваща книга. Напоследък в българската литература няма вълнуващи книги, има добре написани”, каза Секулов. Като допълни, че основният тон в „Синът на авиатора” е болезнената загуба. „Тя те хваща за гърлото, като Крум удържа доброто тяло на разказа”, допълни домакинът на литературния салон, като не скри, че в страниците всъщност има много светлина. И се обърна към Филипов с думите: „Това, за което си роден, е да пишеш. Защо го отлагаш?”.
„Пиша бавно, защото е много важно да съм си аз. Див човек съм и в литературата, и в документалното кино. Искам да вървя като кучето в дирята си и да запазя следата си. Едва ли ще напиша друг роман”, поде Крум Филипов. Заяви, че романът му е като дълго писана изповед.
„Опитът е в болезнените преживявания. Това е книга на прегръдките между хората. Имаме нужда от милост един към друг. Имаме нужда да изповядваме болките си. Защото в този скоростен живот сме като парни влакове и се газим един друг”, обясни емоционално Крум Филипов. Не скри, че е потънал от година и половина. Време, в което не е намирал смисъл да прави каквото и да било. А романът му е за това да знае синът му Калоян какъв баща има.
В Петното за премиерата дойдоха много приятели на Крум от Пловдив и родния му Смолян. Той нееднократно се връща към родопския град, към близките си там и към семейството си, като дори отбеляза, че баща му е написал 14 страници отрицателна рецензия за „Синът на авиатора”. На събитието бе и писателят Христо Стоянов, който е дал литературното А и Б на Филипов в кръжока си в Смолян преди близо 30 години.
„Не знам дали книгата е добра, но е велико събитие в моя живот. Тя има съавтори- хората, с които съм общувал. Затова е някак фолклорна”, отбеляза Крум Филипов. За да се спре на общуването между хората, което, според него, е истинското изкуство. „Болката, смъртта прави хората поети. Когато целият ти живот е залогът в един разговор, ти вече си част от световното литературно наследство. Удивените очи в общуването между хората е самата литература”, сподели авторът.
Към романа му вече проявяват интерес и театрали, и кинорежисьори. Писателят обаче не мисли за адаптацията на книгата си на този етап. В тази посока чака решението на съдбата. Самият той се е отнесъл доста лековерно към написаното. Прочел е линейно романа си, от кора до кора за първи път, едва когато излязъл от печатницата. При това го направил заради първите много добри отзиви, които сравняват писането му с Радичковото. Но не крие, че прочетеното му е харесало и че в литературата се чувства най-себе си. „В киното бих се справил. Но в театъра не мога да бъда жесток към хората, с които работя, а трябва. Много съм мекушав. Много ги мисля хората. Топя се с тях”, отговори на въпрос всъщност кой е Крум Филипов- театралният или кино режисьор, или писателят.
„Тайните, въпросите от книгата останаха. Но ми е светло под шапката”, каза на финал авторът на „Синът на авиатора”.