Джаз музика от САЩ, Испания и България ще изпълни залите на ГДК "Борис Христов" тази вечер. От 20 часа на сцената се качват джазмените от Дони Маккаслин Бенд, както и Христо Йоцов Проект: Jazz Cats. Програмата на пловдивския фестивал тази година е групирана с по два концерта на вечер. Така с един билет феновете могат да се насладят едновременно на две различни преживявания.

Дони Маккаслин е един от най-изтъкнатите саксофонисти, композитори и музикални новатори на своето поколение, широко признат от критици и публика в средите на джаза, рока и електронната музика. С 12 издадени албума и три номинации за Грами, той придобива широка известност благодарение на своята работа и приятелство с Дейвид Боуи, с когото работят заедно по последния му албум „Blackstar“.

„Беше като сбъдната мечта, с тази разлика, че никога не бих могъл да си мечтая за нещо такова“, коментира Дони. „Дейвид Боуи беше артист-визионер, чиято щедрост, творчески дух и смелост ще ме съпътстват до края на дните ми“. Съвсем не е случайно, че последният албум на Маккаслин „Beyond Now“ е посветен на Боуи. И докато мнозина срещат Маккаслин за първи път именно в „Blackstar“ и “Beyond Now”, успешната му кариера продължава вече повече от 25 години.

„Jazz Cats“ е името на последния проект на Христо Йоцов. „Cat“ е нарицателно за джаз музикант или посветен на джаза човек въобще. В историята на музиката този идиом е използван често и особено за виртуозни артисти. Луи Армстронг е сред първите, които наричат своите музиканти на сцената „cats“, широко разпространен е жаргонният израз и в речта на Майлс Дейвис, за когото всички са били „cats“. В златните години на джаза „cats“ са и музикантите в оркестъра на Дюк Елингтън.

В „Jazz Cats” Христо е поканил млади и талантливи съмишленици – Арнау Гарофе, страхотен испански саксофонист, който живее в България, както и пианиста Любо Цанев, получил образованието си в САЩ, и басиста Митко Карамфилов. Имената на пиесите в албума са красноречиви – „Angry Cats”, „Lazy Cats”, „Motion Cats”, „Mystical Cats”, „Happy Cats”. Фантазия и страст, лекота и ефимерност се преплитат, за да се слеят в едно истинско джазово изживяване – колкото стилизирано, толкова и във вълнуващото поле на импровизацията. На сцената на Пловдив Джаз Фест „Jazz Cats“ ще бъде представен от Христо Йоцов, Арнау Гарофе, Любо Цанев и Борис Таслев.

Очаквайте по-късно в Kapana.bg и Под Тепето подробен репортаж от откриването на Plovdiv Jazz Fest на 1 ноември!

190 дни. Точно толкова време ще отнеме реставрацията и ремонтът на знаковото Жълто училище в Стария град. Днес бе даден старт на дейностите по възстановяване на паметника на културата от национално значение. Построената през 1868г. сграда ще се работи по всички правила на НИНКН, като автентичната зидария ще бъде запазена. Да работят с отношение към културно-историческата забележителност обещаха изпълнителите от бургаска строителна фирма. Управителят й Стефан Димитров подчерта, че трудности с работата по самата сграда екипът му няма да има, но предизвикателство се оказва територията, на която се намира обектът, тъй като има трудности при логистиката.

Стигнахме дотук след 6 години ходене по мъките и чукане от врата на врата. Чухме много лъжи, като тази на една министърка на образованието, която ни обеща милион лева, но това така и не се случи. В крайна сметка обаче започваме ремонта с 1,2 милиона лева, като 1,1 милиона идват от държавата с решение на Министерски съвет, а 100 хиляди е помощта на Община Пловдив. Сградата няма да се събаря, а ще се възстановява. Благодаря на фирмите, които отпаднаха в конкурса, че не обжалваха процедурата и не забавиха ремонта, каза ректорът на АМТИИ проф. Милчо Василев.

На старта на строителните дейности присъстваха областният управител Здравко Димитров и кметът Иван Тотев. Пожелавам качествена работа на строителите и след точно 190 дни отново да сме тук, каза губернаторът. Проблемът тук е още от 2007-2008г. Спомням си как министър Клисарова обеща един милион, който се загуби някъде по магистралата към Пловдив. В крайна сметка обаче средства бяха осигурени. Община Пловдив ще работи и по реализиране на проект за пространството около Жълтото училище и най-вече за реконструкция на входа към Античния театър между основната сграда на Академията и Жълтото училище, който трябва да разширим, тъй като е проблемен, обясни кметът.

На въпрос на Под тепето защо Менда Стоянова още не е получила почетната титла Доктор Хонорис Кауза заради съдействието й в осигуряването на държавното финансиране, проф. Милчо Василев отговори, че чакат председателя на бюджетната комисия в парламента сама да каже кога ще й е удобно да бъде организирана церемонията. Припомняме, че решението на ректора, затвърдено и от Академичния съвет, предизвика сериозни трусове в академията.

Представяне на новия роман на Неда Антонова „Първият след Бога- любовта и смъртта на Васил Левски” се състоя тази вечер в Балабановата къща.Срещата с авторката се организира по повод Деня на народните будители- 1-ви ноември от ОИ ”Старинен Пловдив, ПУ ”Паисий Хилендарски”, литературна общност „180 години от раждането на Апостола” и г-жа Лилия Сребрева, заслужил пловдивски учител.
Неда Антонова е родена в с. Николаево, Плевенска област. Завършила е Института за култура в Санкт Петербург. Работила е като журналист, редактор в художествената редакция на Военно издателство „Св. Георги Победоносец“, писател в групата на военните писатели и композитори при МНО. Основател на сп. „Отечество”. Член на СБП от 1983 г.

Автор е на много книги: стихосбирката „Повторими неща”; тетралогията исторически романи „Памет“ („Войната свърши в четвъртък“,  „Не умирай вместо мен“, „Ангела“, „Приют за щастливи“); трилогията за юноши: „Обичам те, вълк“, „Вълк на покрива“, „Разбивачи на касички“. Други нейни творби са: романите- „Три кита в аквариума“, „Лобният път на сърцето“, „Надали“, „Полугол и полугола“; трилогията „Вино“ („Вино и молитви“, „Вино и оръжия“, „Вино и чудеса“; повестта „Ирма, жената на бог Марс“; пиесите „И слезе Господ на земята“, „Гълъб за сърдечни послания“, „Звезда от последна величина“, „Асен, убиецът на Иванко“. Най-новите й произведения са: романите „Преподобна Стойна, неканоничната светица“, „Елеонора –царица българска“, „Неговата любима“, „Първият след Бога – любовта и смъртта на Васил Левски“.
 „Първият след Бога“ е роман за Васил Левски. От м. юни 2017 г. досега е преиздаван четири пъти. Авторката предлага нов и по-различен прочит на съдбата на Апостола, на неговата огромна саможертва в името на свободна България, на обречената му любов към жената, която го изпраща на бесилото. Неда Антонова засяга недотам осветлени  страни от водения съдебен процес срещу Васил Левски, отново поставя горещите въпроси за предателството, за смъртната присъда над Апостола, за отношението на следосвобожденското общество към неговото свято дело.

Участници в срещата с именитата авторка Неда Антонова тази вечер бяха: Румен Леонидов- издател (издателство„Факел”), ас. д-р Здравко Дечев- преподавател в ПУ ”Паисий Хилендарски”, Кръстю Кръстев- директор на Драматичен театър-Пловдив.

„За романа на Неда Антонова са валидни библейските думи на Йоан: „никой освен него е нямал любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите…”.Защото любовта към народа, макар да е заглъхнала в стона на въпросителните на написаното от Апостола „Народе????”, си остава нашето незримо отечество не само тогава и винаги ще си оставаме изгнаници без нея.Може би за нас Левски ще си остане все за кратко приютен в думите „Все тъй образ на времето, което изпуснахме…” Или пък може би образ на времето, което все чакаме да дойде.И утре по карловеца Васил Кунчев ще се измерваме…И ще си припомняме един въпрос от романа на Неда Антонова: „Ти ли си дошъл твърде рано при нас, Дяконе, или ние сме все закъснели за теб, брате Левски?!”, прочете в литературния си анализ на романа на Неда Антонова преподавателят в ПУ „Паисий Хилендарски” Здравко Дечев.

„Тази книга за първи път по художествен метод разглежда намесата на Русия в смъртта на Левски.Досега това беше абсолютно табу и продължава да бъде такова.Защото митът за дядо Иван Освободителя остава да битува в няколко поколения българи. Царска Русия си има своите имперски интереси и в лицето на граф Игнатиев-тогава посланик на Русия в Цариград, вижда, че Левски няма да се подчини на тези интереси и решава заедно с турските управници да разбият национално-освободителната революция, която е в зародиш.По това време Русия не е готова за нова война с Турция и руската дипломация иска да определи кога да има въстание и кой да го оглавява.Непокорството на Васил Левски и неговата неподкупност му изяждат главата.Всичко това са исторически факти, които продължават да се премълчават, но ги има”, коментира издателят на романа на Неда Антонова „Първият след Бога- любовта и смъртта на Васил Левски” Румен Леонидов.

„Нашият народ заслужава Левски.Апостолът съдържа неговите добродетели, така, както капката съдържа океана.Докато го има Левски, той ще бъде нашата парола за българщина по света”, каза Неда Антонова.

Много поети, писатели, литературоведи, учители уважиха авторката, която след представянето на романа получи цветя и пожелания за ново творческо вдъхновение.Сред гостите на събитието бяха ректорът на Медицински университет Пловдив чл.-кор. проф. д-р Стефан Костянев, дмн и директорът на ОИ „Старинен Пловдив” г-н Минко Кафтански.

В деня на народните будители 1-ви ноември деца от групата за творческо писане в Пловдив „Белите лястовичета” рецитираха стихове за Васил Левски, а ученици от НУМТИ „Добрин Петков” изпяха песни за Апостола.

Двата различни погледа на български и американски фотограф към нашата страна ще видим в Етнографския музей. Автори на творбите са Драгомир Богомилов и Брайън Бейти. Откриването е в 17:00 часа.

Съвместната им изложба "България - два погледа" ще покаже различните им гледни точки към България. И двамата са опитни артисти. Богомилов е фотожурналист, чиито творби са публикувани в престижни медии по целия свят. Бейти пък се занимава основно с интересни гравирани яйца, изделия от дърво, камъни и кратунки, които преобразява в бижута.

Изложбата ще остане в Етнографския музей до 16 ноември.