Капана.БГ

Капана.БГ

Седмото издание на трепетно очаквания кино-литературен фестивал Синелибри ще се проведе в интервала 2-31 октомври в София и още седем града в България, сред които и Пловдив. Мотото тази година е „Божествена комедия“, с което единственият кинофорум у нас, черпещ вдъхновение от литературни шедьоври и техните прочити на големия екран, отбелязва 700 години от смъртта на Данте Алигиери, „бащата на италианския език“.

Авторът на официалната визия на фестивала е дело на талантливата художничка и визуален артист Мария Налбантова. Възпитаничка на Националната художествена академия, Мария е участвала в изложби в Испания и Франция и е отличена с много награди у нас и в чужбина. Тя се изявява в областта на съвременните визуални изкуства, като експериментира с различни медии и техники: рисунка, колаж, художествена книга, инсталация, видео. Тук Мария интерпретира идеята за лавровия венец, който мигновено препраща към образа на Данте и взаимодействието между литературата, киното и изобразителното изкуство. Във визуалната иконография лавровият венец е символ на достойнство, слава, благородство и храброст, а в митовете на древна Гърция той е свързан с Аполон, покровителя на изкуствата и състезанията. Неслучайно много от филмовите отличия днес интегрират образа на лавровото дърво. Освен че е почти задължителен атрибут при изобразяване на автора на „Божествена комедия“, в случая венецът въздейства и като символ на четене, гледане и разбиране. През всяко листенце „наднича“ някой легендарен творец - става дума за представители на различни епохи, раси, възрасти и националности, които внушават посланието, че творецът е немислим без своята публика. Мария Налбантова работи и по официалното видео на фестивала, както и върху пърформанса, който ще даде старт на церемонията по откриване.

По традиция и тази година програмата предвижда два конкурса: за пълнометражен игрален филм и за късометражен филм. В синхрон с концепцията и ключовата визия на фестивала кинопродукциите извън официалния конкурс са разпределени в седем модула, в т.ч. Седмото небе, Седмото изкуство, Седемте морета, Седем чудеса, Лирата на Аполон, Плеяда, Седемте джуджета. Всеки модул се състои от седем филма. Модулът с филми, включени в престижния международен конкурс за пълнометражен игрален филм, носи името Плеяда и обхваща 7 филма със „звезден статус“, колкото са Плеядите в древногръцката митология, а късометражните филми, включени в програмата, са обединени в модула Седемте джуджета. Зад седемте струни на Лирата на Аполон, която символизира добродетели като умереност и равновесие, стоят 7 равноценни световни премиери.

Церемонията по откриване ще се състои на 2 октомври, а билетите за тържественото събитие тръгват в продажба от 1 септември. Предвид сложната здравна обстановка и тази година фестивалът ще има паралелно дигитално издание, което ще се състои в платформата Neterra TV. Очаква се кино-литературните премиери през октомври да бъдат посетени от много специални гости, в т.ч. режисьори, сценаристи, актьори, продуценти, светила на европейската филмова и литературна сцена. Предстои да бъдат обявени авторитетните представители на журито и заглавието, което ще открие фестивала в началото на октомври.

Соня Йончева ще бъде удостоена със званието "Почетен гражданин на град Пловдив” на тържествена церемония в Община Пловдив утре. Световноизвестната българска оперна прима ще получи почетен знак с лента, символизираща знамето на Пловдив и удостоверение по образец, поставено в рамка от председателя на Общински съвет  Александър Държиков .

Местният парламент взе решение на 16 февруари за удостояване на Йончева със званието „Почетен гражданин на Пловдив“ заради „изключителния ѝ принос в областта на оперното изкуство и обществения живот, многобройни заслуги за развитието и популяризирането на културата и утвърждаване на националния и международния престиж на град Пловдив, както и за ангажираност и подкрепа на млади български оперни таланти.“

След седмица, световноизвестната оперната прима  ще излезе на сцена пред катедралния храм „Свети Александър Невски“ заедно с краля на операта Пласидо Доминго. Те ще изнесат „Гала концерт“ с популярни арии от прочути опери, подбрани специално за българската публика, под съпровода на Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров.

Церемония по връчването на „Национална диплома“ на Министерството на образованието и науката ще бъде проведена в Областна администрация Пловдив на 24 август, вторник, от 11:00 ч.

 

Двама са учениците от област Пловдив, които са удостоени с почетното отличие. Това са  Виктория Валентинова Трифонова от СОУ „Васил Левски“ – град Карлово и Даниел Петков Кръстев от Езикова гимназия „Пловдив“.

 

Националната диплома се присъжда за  отличен успех (6,00) по всички учебни предмети, вписани в дипломата за средно образование и за изявени способности в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта.

 

Съществуват ли светове отвъд границата на видимата реалност? Има ли сили, чиито превъплъщения са сред нас и притежават способността да направляват живота ни и да проникват в бъдещето? Какви знаци за себе си дават на хората?

Изтъкнатият български диригент Найден Тодоров влиза в амплоа на разказвач с прекрасния сборник „Полъх от ангели“ (240 стр., цена: 14 лв., художествен дизайн: Дамян Дамянов), чиято премиера ще се състои в рамките на фестивала Аполония на 2 септември от 19:00 ч. в  двора на художествената галерия. Срещнете се с маестро Тодоров, който ще представи разкази, писани буквално в небето!

Сборникът обхваща фантастични истории за ангели и роботи, за хора, дарени с умението да коригират събитията или да се вселяват в телата на мъртвите, за да продължат делата им, за магическа цигулка в ръцете на млади музиканти, за диригентска палка, която прониква в душите на музикантите и така сътворява пленителна музика… Тези невидими спътници често ни изправят пред избори, просветляват съзнанието ни, включват ни в сложни дилеми за съдбата на човешкия свят. Свят, изпълнен с тревога и драматични обрати, но обърнат към светлината, докосван от крилете на ангели.

Найден Тодоров – известният български диригент и културен мениджър, е роден в Пловдив през 1974 г. Музикалното си образование получава във Виена, която във времето се превръща в негов втори дом. Работил е в Израел, дирижирал е десетки състави по целия свят. В България творческият му път е свързан с Пловдивската филхармония, Русенската опера и Софийската филхармония, чийто директор е от 2017 г. Пламенен почитател на фантастиката и фентъзи жанра, Найден Тодоров е и запален геймър. Професията му на диригент предполага множество полети, по време на които се раждат и тези разкази.

 

Найден Тодоров - „Разкази“

 

 

 

Из разказа ПРОБУЖДАНЕ

 

 

 

1.

 

Крея изпитваше ужас. Болката бе нетърпима и я събо - ри на земята. Но по-страшно от физическото страда - ние беше осъзнаването на случващото се. Тя се про - меняше. Точно в часа, когато военните бяха изпратили сигнала до спътниците, бе дошъл и първият невидим удар, който я замая.

 

Все пак бе успяла някак да се изправи и незабеля - зано да се прибере у дома, преди усещането да стане нетърпимо и да я повали.

 

„Аз съм чудовище! Аз съм чудовище!“ – повтаряше тя, докато се превиваше и се опитваше да овладее кон - вулсиите. От очите ѝ безспирно течаха сълзи, които ся - каш прогаряха кожата ѝ. Не беше ясно кое е по-силно – физическата агония на тялото или писъкът на душата ѝ, отказваща да приеме, че тя е част от онова безкрайно зло, което бе причинявало всичките бедствия и страда - ния на човечеството от зората на времето досега.

 

„Не! Не! Не! Не искам! Не може да бъде! Не!“ Не знаеше дали тези писъци са истински или прокън - тяващи само в главата ѝ, но това беше без значение. Осъзнаваше обаче, че трябва да умре, преди трансфор - мацията да бъде завършена и тя самата да започне да наранява най-близките си.

 

С крайни усилия на волята си Крея се опита бавно да се изправи и да стигне до кухнята, където имаше достатъчно ножове, с които да изпълни своя последен човешки дълг. В този момент я заля нова вълна на силна болка, в главата ѝ незнайно откъде се появиха хиляди гласове – едни шептящи, други пищящи, кожата ѝ като че ли се запали, допирът на дрехите ѝ причиняваше неистово страдание. Последното, което усети, преди да загуби съзнание, беше рязко разкъсване в гърба ѝ, сякаш чудовището, което се бе приютявало в нея през целия ѝ кратък живот, бе решило да се освободи.

 

 

 

2.

 

 

 

Три дни по рано

 

 

 

– Не знам, Николо, някак си не ми изглежда нормално да се хвърлят толкова милиони, за да се търси средство за борба с разни нереални религиозни фантасмагории.

 

– Мислиш ли, че ако бяха нереални, военните щяха толкова настървено да търсят начин да ги изобличат?

 

Крея отпи от кафето си и се загледа някъде навън през прозореца. Бяха седнали в едно заведение в центъра на града и за нея беше истинско удоволствие да наблюдава преминаващите наоколо хора. Интересно ѝ беше да ги разглежда и да се опитва да отгатва какви са и с какво се занимават. А дните, в които можеше да седне с Николо и да си приказват по интересни и за двамата теми, ѝ бяха от най-любимите. За съжаление, нейният най-добър приятел от две години следваше в столицата и се виждаха само в почивните дни, които тя чакаше винаги с нетърпение. Днес беше щастлива.

 

– Ти наистина ли вярваш в цялата тази истерия? Според мен построиха тези спътници за някакви техни си цели и се хванаха за думите на папата, за да си намерят оправдание. Как мислиш, по какъв точно начин ще откриват митични същества сред хората чрез спътници в Космоса? И ако бяха сред нас, нали щяхме още преди много време да сме се научили да ги разпознаваме? Не мога да си представя, че още вярваш във върколаци и вампири!

 

– Това не са върколаци и вампири, Крея. Става дума за истински демони, които приличат на хора и живеят сред нас! Миналата седмица професорът по физика ни го разясни доста обширно и въобще не звучеше като фантасмагории!

 

– Не ми казвай, че се занимавате с това в университета! Там е място за наука!

 

– Е, не си длъжна да вярваш. Ще пораснеш още и ще се убедиш. Но всъщност май ще стане по-рано – прочела си, предполагам, че още тази седмица ще започне тестването на оръжието.

 

– Да. И искам да видя обясненията, които ще дават за изхарчените пари за някаква си безполезна играчка, при положение че по света има толкова гладни хора. И всичкото това само и само да се харесат на папата. Или пък, когато се разбере защо всъщност са били толкова настоятелни. Представи си, че се окаже накрая, че целите им са били съвсем други, а?

 

– Ще видим. Твърди се, че когато спътниците започнат да излъчват, ще изчезне фасадата, зад която се крият демоните, и те ще станат лесни за унищожаване.

 

Крея махна нетърпеливо с ръка.

 

– Стига толкова! Не искам да си говорим за това повече! Кажи ми ти как си.

 

Николо се усмихна. Крея винаги беше такава – имаше си мнение по въпросите и не искаше да слуша неща, които се разминаваха със собствените ѝ виждания. Съвсем спонтанно той стана и я прегърна. За миг тя се напрегна, но след това се отпусна щастливо в прегръдката му.

 

 

 

3.

 

 

 

Съзнанието бавно си проправяше път към реалността. А заедно с него се завърна и болката – по-поносима, не толкова безпределна, само блед отзвук от усещането преди. Крея бавно отвори очи, но само след миг отново ги стисна. Светлината я бе заслепила и бе събудила отново нетърпимото усещане за разкъсване.

 

– Спокойно, всичко е наред. Не се напрягай.

 

Гласът я изненада. Беше благ, успокоителен, но в същото време излъчваше някаква сила. Някой я докосна нежно по челото и болката намаля. Но за сметка на това се върнаха гласовете.

 

– Махни се! – опита се да извика тя, но всъщност едва го прошепна. – Аз съм опасна, може да те нараня.

 

– Няма да ме нараниш. Спокойно!

 

Ръката на челото ѝ стана по-тежка и някак похладна. Отново всичко потъна в мрак.

 

 

 

4.

 

 

 

Нов опит. Май беше будна. Или още бе в кошмара?

 

Внезапното усещане за пронизване в цялото тяло окончателно я събуди.

 

– Не мърдай! Когато стоиш спокойно, болката намалява и изчезва! Необходимо ти е време!

 

Ето го пак онзи глас от съня ѝ. Или е истински?

 

Опита се да отвори очи, но ярката светлина отново я зашемети и я върна обратно в кошмарите ѝ.

 

– Спокойно, най-лошото мина! Само стой спокойна и не се вълнувай! – Гласът се чуваше сякаш някъде отдалеч.

 

Болката постепенно отстъпи. Никога не бе предполагала колко хубаво е просто да стоиш неподвижен и да не изпитваш нищо. Реши да не прави втори опит да си отваря очите.

 

– Къде съм? – Почти не позна гласа си. А може би не трябваше да проговаря, защото в гърлото ѝ се забиха хиляди иглички, които ѝ напомниха, че просто ѝ е дадена малка почивка.

 

– Ами не знам. Така, като гледам, или в някаква художествена галерия, или в спалнята ти. Ако е галерия, не знам какво търси леглото тук, а ако е спалня, ми е малко странно присъствието на всичките тези картини по стените.

 

Замалко да се засмее, но това ѝ причини нова серия от пронизвания, този път в дробовете. Човекът явно имаше чувство за хумор или се опитваше по някакъв начин да я разсее.

 

Изведнъж нещо я докосна отзад по главата. Беше ръка, която я подкрепя да се надигне. Несъмнено същата онази ръка, която отнемаше от болката ѝ, защото усети отново успокояващ хлад. Нещо докосна устните ѝ. Вода? Не, друго беше.

 

– Трябва да преглътнеш. Този чай ще ти помогне.

 

Беше горчиво. Но в същото време отускащо и приятно. Опита се пак да проговори, но не успя. Болката намаля и я заля някакво странно спокойствие.

 

Отново заспа. Но този път кошмарите не бяха толкова страшни…

 

 

Националните есенни изложби ще бъдат открити на 1 септември, в Балабанова къща в Стария град от 18.00 часа. Те се провеждат през месец септември в изложбените пространства на няколко възрожденски сгради -  Балабанова къща, Къща Хиндлиян и Постоянна експозиция Мексиканско изкуство (Градска художествена галерия) в Старинен Пловдив.

 

Това е едно от първите събития на Есенен салон на изкуствата в Пловдив, част от културния календар на града – форум за съвременно българско изкуство, предоставящ възможност за артистична творческа изява извън галерийните или музейните пространства, където публиката обичайно се среща с визуалното изкуство. Спецификата на събитието се определя както от особеностите на къщите в Старинен Пловдив, така и от самия формат на представяне на авторите: в общата рамка на цялостен кураторски проект се показват едновременно девет самостоятелни изложби, което превръща Национални есенни изложби Пловдив във форум за изкуство без аналог в България.

 

От 2013 г. Национални есенни изложби смениха изцяло формата на представяне, като по такъв начин се създаде възможност за осмисляне и разбиране на съвременното българско изкуство. В проекта Форсиране на избора (2013) се показаха десет наскоро завършили професионалното си обучение художници, с което се направи опит за преодоляването на изкуствено установените граници между „младите“ и „старите“ в изкуството. Тази линия се затвърди и в проектите Отстранени системи (2014), Ан пасан (2015), Огледало (2016), Плацебо (2017), „Отвъд повърхността“ (2018), „Поетика на образа“ (2019) и «Места до поискване» (2020), в които се акцентира върху осъвременяването на класическите медии живопис, графика, скулптура, рисунка и т.н., кореспондиращи в съвременното изкуство по естествен начин с фотографията, дигиталния печат, инсталацията, видеото и други. Важен акцент в Есенните изложби е презентирането на нови за българската публиката имена, представянето на дебютна изложба, на значими творчески фигури, свързани с Пловдив, както участието на български художници, живеещи и работещи зад граница.

 

Тазгодишните изложби ще се проведат под надслова Прагове и белези. Този проблемен фокус няма за цел да поставя тема на участниците, нито пък да настоява зрителите да разбират изложбите през неговата призма. Както и в другите издания на Изложбите, фокусът набелязва осезания, които присъстват в целостта на изданието паралелно и в потенциален диалог с художествените проявления. След като се развиват от функцията си да установяват, регистрират и управляват пропускливост, като преминават през идеята за надмогване на различни предели, праговете носят внушенията на една разнопосочна пограничност – както пространствена, така и темпорална. В своята двуизмерност белезите – напротив, стабилизират следите, фиксират в концентрирана събитийност мимолетни и мигновено протичащи появи. Като свидетелстват за някогашното присъствие на неща, които са извън самите тях, белезите се разполагат в непрекъснато надбягване с паметта.

 

Събитието се осъществява с подкрепата на Община Пловдив като част от Културния календар на града за 2021 г.

 

ПРАГОВЕ И БЕЛЕЗИ  Национални есенни изложби Пловдив 2021

1-30 септември 2021

Старинен Пловдив

откриване: 1 септември, Балабанова къща, 18.00 ч.

 

АВТОРИ

 

БАЛАБАНОВА КЪЩА

СВЕТОЗАР БЕНЧЕВ – живопис, обекти/ Дълбока зала

ЯВОРА ПЕТРОВА – живопис, рисунка/ Сводеста зала

ДИМИТЪР ХРИСТОВИЧ – живопис, видео/ Първи етаж

АНГЕЛ ГЕШЕВ – живопис/ Двор

 

КЪЩА ХИНДЛИЯН

ЛИЛЯНА КАРАДЖОВА – фотография / Веранда

МИРОСЛАВ ЖИВКОВ – фотография/ Мааза

ВЕНЦИСЛАВ ШИШКОВ – графика / Двор

 

ПОСТОЯННА ЕКСПОЗИЦИЯ МЕКСИКАНСКО ИЗКУСТВО

НОРА АМПОВА – живопис/ Зала

ДАНИЕЛ МИРЧЕВ-ДЪНА  – скулптура/ Двор

Организатори:

Община Пловдив, ОИ Старинен Пловдив и фондация Култура и съвременност.

С подкрепата на:

КЦМ 2000 АД Пловдив, ГХГ Пловдив, галерия Етерна Пловдив.

 

Боби Вълчев, който е познато лице от джаз елита на близкото ни минало, отдавна популярен на сцената в Дубай, а скоро и участник в „България търси талант“, ще прекара последните си летни седмици в България. Разбира се на сцена. Поводът е лятното му турне, озаглавено „Животът е джаз“. Седем концерта в няколко града ще разкажат творчеството му и ще припомнят, в импровизирани кавър изпълнения, любими на всички хитове. Утре Вълчев ще свири в Пловдив, в клуб Контрабас.
 
На въпроса защо иска да направи турне именно в България, Боби отговаря, че никъде другаде не може да усети тази любов и енергия. Независимо от големите и световни сцени, на които е бил, топлината на българската публика остава незаменима.
 
Боби Вълчев от дълги години живее в Дубай. Изявявал се е на една сцена с имена като Маркъс Милър, Джордж Бенсън, Клод Джей Уудс от Earth, Wind & Fire. В Дубай е всяка седмица на сцена до популярния Anthony Muturajah. Боби Вълчев е всестранно развита личност, той е и музикален преподавател в Дубай. Любопитен факт е, че най-възрастният му ученик е 74 годишен мъж, както Боби казва "за любовта към музиката няма граници".

През септември предстоят Националните есенни изложби в Пловдив. Тази година традиционното събитие с куратор Галина Лардева ще се проведе с тема “Прагове и белези”. В поредица интервюта в “Под тепето” ще ви представим част от авторите, които ще участват на Националните есенни изложби с творби между възрожденските къщи в Стария град.

 

Днес представяме Нора Ампова, която е визуален артист, който работи предимно живопис. Обикновено посланията в работите ѝ са примесени с нотка ирония и хумор. Често проектите ѝ имат социална насоченост.

Какво представяте на изложбата?

От началото на годината, работя по серия живописни платна, подвластни на настроенията и трепетите, които хоризонтът от 2020 г. насам ми разкрива. Първата серия от платната наименувах “Истории от облака” и през април я показах в самостоятелна изложба в столичната галерия “Нюанс”. Картините разказват истории, някои лични, а други пейзажни, дори фонови. Облакът се явява главен воаьор – с моя помощ отваряме файловете, които той съхранява и ги превъплъщавам в произведения на изкуството.

Участието ми в Есенни изложби на изкуствата Пловдив 2021 е естествено продължение на тази серия. Това са поредица платна, разказващи за общочовешките състояния в които всеки от нас е изпадал последно време. Изолацията и безвремието са главни герои. Развивам темата в мащаб, където аморфно или конкретно поставям човешки фигури. Те са там, за да осмислят хоризонта или пък, точно обратното.

 

Все по-често основното човешко присъствие в моите платна е детският образ. Детството е извор, от който ние можем да черпим спомени, да поглеждаме света по-нов начин и така да преодоляваме предизвикателствата, които изникват по пътя на израстването.

Цялото интервю четете в "Под тепето"

Страница 18 от 1960

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…