Капана.БГ

Капана.БГ

 

28 есета събират посланията на великата поетеса

 

Нареждат я сред великите жени на ХХ век, Опра Уинфри е нейна духовна наследница

 

 

„Не забравяй, че си достатъчна сама на себе си! Постарай се да нe умреш, преди да си направила нещо прекрасно за човечеството.”

 

 

Такъв съвет дава преди десетилетия поетесата Мая Анджелоу на тв звездата Опра Уинфри. По онова време водещата е съвсем млада, бори се с травмите от преживяно насилие, а постижението да бъде първата чернокожа жена, натрупала милиард долара в банковата си сметка, тепърва предстои. В онзи момент най-голямото признание на Офра е доверието и приятелството на Мая Анджелоу, нареждана сред най-великите жени на ХХ век.

 

 

Преди Опра да стане първа в своята област, Мая вече е влязла в историята като първата чернокожа кондукторка в трамвай, първата чернокожа режисьорка, като вдъхновяваща е актриса, танцьорка, певица... И като борец за граждански права на афроамериканците рамо до рамо с Мартин Лутър Кинг и Малкъм Екс...

 

 

От половин век насам книгите на Мая Анджелоу (1928 - 2014), сред които 7 автобиографии, томове с поезия, есета, пътешествия, неизменно са в списъците с бестселъри в САЩ. Тези дни у нас за първи път излиза книгата ѝ „Писмо до дъщеря ми“ в превод на Христина Керанова и с логото на издателство „Лист”. Изящно оформеният том включва колекция от 28 есета, стихотворения и поздравителни адреси, посветени на всички жени.

 

 

„Родих едно дете, син, но имам хиляди дъ­щери. Вие сте черни и бели, еврейки, мюсюл­манки, азиатки, испаноезични, индианки и алеутки.

 

 

Вие сте дебели и слаби, хубави и обикновени, хомо- и хетеросексуални, обра­зовани и неграмотни и аз говоря на всички вас. Ето моя дар за вас”, обръща се Анджелоу към своите читателки-духовни дъщери.

 

„Може да не успееш да контролираш всичкo, коeто ти се случва, но можеш да вземеш решение, че не си победена. Опитай се да бъдеш дъгата над нечий облак. Не се оплаквай. Прави всичко възможно, за да промениш нещата, които не харесваш. Ако не можеш да ги промениш, промени начина си на мислене”, казва авторката.

 

 

В САЩ „Писмо до дъщеря ми” излиза през 2008 г. и става бестселър, а избрани цитати се превръщат в крилати фрази и обикалят социалните мрежи и до днес.

 

 

В България духовните наследници на Мая Анджелоу също се множат, благодарение на автобиографиите ѝ „Знам защо пее птицата в клетка” и „Мама и аз и мама”, издадени от „Лист”.

 

 

 

Корицата на книгата е дело на Мила Янева-Табакова.

 

През 2021 г. се навършват 280 години от нейното издаване

В рамките на Националната библиотечна седмица, която се провежда от 17–23 май, Пловдивската народна библиотека Иван Вазов ще покаже на гражданите и гостите на града оригинален екземпляр на „Стематография“ на Христофор Жефарович (1690–1753),  печатан във Виена през 1741 г. Книгата е изложена на 11 май и може да бъде видяна до 24 май. Екземплярът е част от специалните колекции на библиотеката,  придобит след покупка в периода 1901–1906 г. от директора Борис Дякович.

„Стематографията“ изиграва значителна роля за духовното пробуждане и съзряване на българите и южните славяни, оказвайки силно въздействие върху българската възрожденска култура. В продължение на повече от век, „Стематографията“ се ползва от зографи, иконописци, гравьори и илюстратори на книги като образец за изписване на светци, царе и хералдически символи и особено на българската хералдика.

„Стематографията“ се появява  в началото на европейския просветен абсолютизъм и не може да бъде разглеждана и анализирана вън от този общоевропейски исторически процес. През 2021 г. се навършват 280 години от нейното издаване.

Книгата е показана в специално аранжиран стъклен шкаф в изложбеното пространство на Изкуствотеката, фоайе ет.2.

 

 

 

Любопитното при тази книга е, че романът е автобиографичен, включващ снимки и истории от живота на братята Спаркс. Изключително откровен, сантиментален, богат на спомени (хумористични и трагични). Съавторството на Мика Спаркс в романа също прави творбата по-различна.

 

Вълнуваща и завладяваща като романите на неподражаемия Спаркс, „Три седмици с брат ми“ е искрена и топла история за семейството, любовта и надеждата.

 

Никълъс и неговият брат Мика поемат на триседмично пътешествие в тежък и за двамата житейски момент. През Мачу Пикчу, Великденските острови, необятната пустош на Австралия до Етиопия, Индия и Камбоджа, двамата си спомнят бурното детство, драматичните моменти, както и щастливите развръзки. Братята откриват пътя един към друг, но и всеки за себе си намира вдъхновение и мотивация да следва мечтите си. Те ни припомнят да приемем това, което ни предлага животът, да се наслаждаваме на големите радости и малките удоволствия и да ценим тези, които ни ги поднасят.

 

В „Три седмици с брат ми“ хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс разкрива необикновената история на своето семейство, както и емоционалното, изпълнено с приключения пътуване, на което поема с Мика. Той споделя трогателни семейни снимки и кадри от екзотичните дестинации, които посещават.

Книгата е на пазара от 11 май 2021 г.

 

 

 

 

В рамките на фестивала Младият Пловдив чете

В Нощ на литературата в читателско гнездо Ателие Веселин Русев избрахме да четем откъс от романа Суинг Тайм на Зейди Смит.

Пловдив: 18:00 - 21:00 ч.

Обиколете всички читателски гнезда, но не забравяйте да се отбиете при нас. Ще Ви посрещнем със суинг.

Кой чете?

Със специалното участие на Дима Атанасова, преподавател по танци от Lindy Hop Plovdiv и актьора Николай Станчев от Драматичен театър Пловдив.

Къде се чете? - в магичния двор пред @AVR Atelier Vesselin Roussev (вход откъм Главната улица срещу Градска художествена галерия).

Какво се чете?
Избрахме да четем откъс на Суинг Тайм на Зейди Смит в превод от английски Невена Дишлиева-Кръстева.
Книгата избра: British Council.

Кога се чете: 18/18:30/19/19:30/20:00/20:30/21:00 часа.

На всеки 30 минути в читателските гнезда се чете един и същи откъс от един и същи четец.

„Нощ на литературата“ е събитие, което се случва по едно и също време в различни европейски градове.

България се включва за десета поредна година в един от най-вълнуващите формати за популяризиране на съвременната европейска литература.

Известни личности четат откъси от съвременна европейска поезия и проза, публикувана след 2000 г. и издадена на български език. Четенията се случват на нетипични за литературата локации, наречени „читателски гнезда“.

Повече за инициативата прочетете тук.

Рене Карабаш представя „Писма на Омар до бъдещата му съпруга“ в рамките на фестивала и води работилница за творческо писане (2 сесия)

 

 

Младият Пловдив чете има удоволствието да Ви покани на работилницата по творческо писане с водещ Рене Карабаш.

 

След срещата онлайн с Рене и лекцията за "Скритият свят на героя", дойде време да обявим и втората част на творческата работилница, която предвижда практически задачи за писане: "Героят и неговият свят"

 

Ден: 15.05.2021, събота

 

Час: 11:00-12:30 ч.

 

Място: на живо в двора на галерия Джуркови ( ул. Съборна 20)

 

Участници: до 20 човека (подходяща за16+)

 

Събитието е безплатно и част програмата на Пловдив чете 2021.

 

Местата са ограничени. Необходимо е предварително записване чрез платформата на eventbrite: https://www.eventbrite.com/e/2-tickets-153489556395?fbclid=IwAR2-Etsm2DChe5GzuR4-5Usp2p2aaLs5F8at0jOLI5lYl5OelMqSJ-QsTV4

 

Важно: Запишете се, ако сте сигурни, че ще участвате на живо! В случай, че поради определени причини нямате възможност да присъствате, моля да ни уведомите. 

 

„Писма на Омар до бъдещата му съпруга“

Това не е книга, а плик с 11 писма за обичането на онзи или онази, която има да идва. Или вече е дошла, но ти не можеш да я видиш…
Надявам се писмата, които съм написала да ви докоснат и да ви свържат с онази съкровена част от вас, която не спира да обича, да очаква, да се надява…

Искрено ваша,
Кой, какво и кога?

Четене и разговор с Рене Карабаш
Модератор: Ина Иванова

Начало: 15 май 2021, събота, 18:00 ч.
FLUCA – Австрийски културен павилион
Ул. Отец Паисий 38, Пловдив

Събитието е част от инициативата Младият Пловдив чете 2021 на Литературен фестивал Пловдив чете и част от Културния календар на Община Пловдив по програмата „Фестивали и значими събития“.

Организира се в партньорство с Издателство Жанет 45, FLUCA – Австрийски културен павилион.

Откъс Писмо на Омар до бъдещата му съпруга (2)

Не знам дали си получила писмото ми, но знам че те има, както знам, че банките в града ще отворят точно в девет и отегчените им служители ще източат кафетата от машините за кафе. Представи си само момента, в който всички с един единствен жест пъхат монета в машината и звънът на всички монети се разнася като симфония над града, празничната симфония на второто кафе, кафето което ще изпият сами, след първото кафе изпито със сърдитите съпруги с ролки на главата или с любовниците по халат в евтини хотели край пътя, ти любима, не принадлежиш на тази пролетариатска история, ти си нещо съвършено друго. Ти си запалената цигара в no smoking area, металното перце, което пада от самолета, който излита за Баден Баден, но преди да продължа, искам да кажа нещо по повод първото ми писмо: когато ти написах, че не искам да ти пречи, когато се обсебя от теб, ти нали не си помисли, че не обичам себе си? Нали не постъпи като дете и не прие първата си мисъл за вярна? Ако е така, мислиш ли, че не се обичам щом пиша това писмо, в което искам най-доброто за себе си, а именно теб, защото те заслужавам и няма да спра да го твърдя, докато не се появиш? Ти да не помисли, че склонните на обсесии хора никак не обичат себе си, следователно не могат да обичат, следователно трудно биха били обичани? Извинявай, но е смешно да мислиш подобно. Аз съм просто един фанатик, който иска да се разтвори като мултивитамин в чашата ти с вода. Ето, още не сме се срещнали и възникнаха първите противоречия. Но всичко е в редиците на нещата и признавам, че аз съм причината за този спор, прости ми. За нищо на света не бих те накарал да плачеш, защото всички знаем, че сълзите развалят вкуса на чая, а в по-лошия случай на уискито. Всичко това за себеобичането ти го казвам, за да съм спокоен, че съм го декларирал, че съм направил тази застраховка, ако някога се стигне дотам, че да трябва да решаваме как да разделим общия диван. Но merde! това не би трябвало да се случи с нас, нали, защото знам силата на думите на тази молитва и това което търся е някой, който също като мен търси богът на амурите. Аз ще обтривам всеки ден пиадестала ти с влажните кърпи на погледа си, не защото си трофей (не бих си позволила вече подобни своеволия), а защото искам да опазя чистотата на душата ти и нито един кариес да не поникне в белите й зъби. Обещавам въпреки това да не бъда спасител (това което винаги съм бил) и да те оставям сама да доплуваш до брега, когато разбереш, че под краката ти няма дъно, но аз ще плувам до теб…

…Разбрах и други неща за теб, но няма да назова нищо от това, за да не изчезнеш, да не си помислиш, че ти пише някой самовлюбен Бог, който мисли, че може да се разпорежда с живота ти преди да ти е направил поне хиляда пъти закуска, да е завел децата на детска градина, да ти е записал час за фризьор и да ти е оставил стихотворение на нощното шкафче, което да завършва с

“...тези продълговати нервни ласки

и езика ти като миро в устата ми

Твой, Омар”.

Снимка: Георги Казаков за #URBN

 

По традиция от 11 до 24 май Издателска къща „Хермес“ организира  Дни на българската книга. В рамките на кампанията са планирани различни литературни събития, книжни предизвикателства, игри в социалните мрежи, активности в книжарниците и онлайн. Всяка седмица ще бъде публикувана и по една нова книга от български автор.  Своеобразното начало на тематичните дни поставя романът „Преобърнати съзвездия“ от Деметра Дулева.

 

 

За книгата

 

 

Йоана Костова е най-добрият неонатолог в парижката болница „Некер“. Едно телефонно обаждане от София – точно на рождения й ден – преобръща нейния уреден и щастлив живот. Жената е покрусена от смъртта на своя пръв любим – неустоимия и безпощаден Найден.

 

Йоана приема отлагана дълго командировка до остров Мадагаскар, където ще работи в местна болница. Там тя ще опита да възстанови миналото си, за да намери отговор на въпроса защо тази отдавна отминала любов продължава да я измъчва. И да види с очите на зряла и успешна жена годините на своето порастване, прекарани в пансиона на елитната езикова гимназия.

 

 

Това е един майсторски написан роман, болезнено откровен, еротично и любовно провокативен. Роман за смисъла на живота, за надеждата, за свободата, за магичното в раждането и смъртта.

 

Интервю с автора четете в Под тепето.

 

Откъс от „Преобърнати съзвездия“

 

 

Заминавам за остров Мадагаскар. Другия край на света. Днес всеки за някъде заминава. Ще го направя и аз. И без това често се местя, нямам място, което мога да нарека дом. С Андре отново сме намислили да сменяме жилището... Няма мебел – като креслото на баба или велосипеда на дядо, – която да носи спомена на моя живот. И постоянен адрес, където винаги можеш да ги намериш – отиваш на ул. „Марица“, номер 58 – и те са там.

 

Казаха ми, че в Африка изобщо не се интересуват от миналото. Нито от бъдещето. Не правят никакви планове, утрешният ден не съществува, важно е единствено настоящето. Денят там бил много дълъг, времето течало бавно. Сутрин единствената ти грижа е да отвориш всичките си сетива и да си готов да посрещнеш миговете, които те очакват. Малките деца са такива – те се събуждат щастливи.

 

Може би Африка ще ме върне към бавните занимания от моето детство, в което всичко изискваше търпение: да омесиш питка и да я изчакаш да втаса, да сготвиш гювеч на бавен огън, да изплетеш пуловер, да отидеш до морето не по магистрала, да се редиш на десетки опашки. Да чакаш. Да не бързаш. Да се радваш на днешния ден.

 

Искам да се върна трийсет години назад във времето и – бавно и внимателно – да възстановя онази Йоана, която срещна Найден и още от първата минута го обикна безусловно, с цялото си същество, така както само дете може да се привърже.

 

 

Андре ме изпраща на летището, не ме разпитва, знае, че е по-добре да не го прави. Отдавна е свикнал с меланхоличните ми състояния. Гледа да ме успокои по неговия загрижен начин, който никога не ме утешава. Отпускам се едва когато разговорът си връща рутината на дългогодишна съпружеска двойка: да поливаш цветята, да отпушиш мивката в кухнята, да занесеш лекарствата на майка си, да се грижиш за децата...

 

Бих искала да му кажа, че ще ми липсва, че го обичам, че не мога да живея без него, но си премълчавам. Ако го изрека, ще се отвори сантиментална яма, от която няма да мога да се измъкна. Затова предпочитам да го наставлявам и да го инструктирам подробно за най-глупави баналности. Живеем заедно повече от двайсет години, отдавна не знам къде свършвам аз и къде започва той.

 

Докато ме прегръща, разбирам, че имам желание да се освободя от тази любов и заради него, за да ми прости дългите мълчания, с които не знае какво да прави и които, макар да не го показва, му причиняват болка.

 

Двете ни деца – близнаците Емил (на баща му) и Марина (на майка ми), са вече студенти в Сорбоната. Емил е като мен, мълчалив и сериозен. Марина е копие на баща си. Понякога се смайвам колко много прилича на него. Освен очите, смеха, силните крака и пружиниращата походка, е наследила неща, които не съм подозирала, че се предават с гените, като например начина, по който си навива ръкавите или бърчи нос, когато е ядосана.

 

Доскоро децата – и особено дъщеря ми, обичаха да сядат до мен и да ми говорят. Споделяха плановете си, смешните случки от деня, възмущението си от неправдите в училище, разочарованията си от хората. Сега вече не го правят. Чатят по цял ден с приятели. В тяхната компания са особено словоохотливи, а с мен няма какво да си кажат. Дори когато изляза на терасата с чаша кафе и сядам до тях, мълчат. Усмихват ми се мило, погледът им е пълен с нежност, но не ми разказват нищо. Изпиваме кафето, разменяме две-три фрази, мълчим петнайсетина минути и после винаги имат „нещо да правят“.

 

Андре е чудесен баща, знам, че ще се грижи добре за тях и за дома. В него всичко е здраво и солидно – от петдесетгодишното му масивно тяло до сградите, които строи.

 

Ще ти се обаждам всяка вечер – промълвявам.

 

Кимва в знак на съгласие. Отделя тялото си от мен, после ръцете. Сините му очи последни ме пускат.

 

Бракът ни се крепи на въздуха, на пространството, което си даваме, за да не се задушаваме взаимно. Андре никога не е настоявал да се откажа от нещо заради него. В една връзка винаги единият е по-отдаден и по-склонен на отстъпки. Аз мисля, че в нашия случай е той, но подозирам, че Андре смята обратното. И може би точно това усещане за жертвоготовността на другия ни държи влюбени един в друг до ден днешен. (...)

 

Кацаме в Антананариво малко след полунощ.

 

Слизаме от самолета и вървим пеш до салоните на летището.

 

Краят на ноември, започва дъждовният сезон. Въздухът е влажен, горещо е дори през нощта.

 

Чакаме багажа.

 

Летището е задушно. Два вентилатора, забити в тавана, едва раздвижват въздуха и плахо разгонват рояците насекоми. След „Шарл дьо Гол“ – с безкрайните му терминали, стъклени коридори и излъскани повърхности, залата ми прилича на селска къща, все едно съм пристигнала на гости у далечни роднини.

 

Минава час преди лентата за багажа да се раздвижи със скърцащ звук. Най-после изплюва огромните ми жълти куфари, облепени със знаците на Червения кръст и „Лекари без граници“.

 

Излизам от летището и преди да поема първата глътка свеж африкански въздух, над главата ми руква пороен дъжд. Естественото желание веднага да изтичам да се скрия на сухо е парализирано от мириса и шума на природата.

 

Пред мен няма град, няма сгради, нито бетон. Само безкрайна природа!

 

Гръмотевиците падат наблизо, в тътените им усещам непосредствената сила на бурята. Сякаш електричеството в облаците е изсмукало енергията ми и ме е запратило много далече, във времето на моите нощни бягства от пансиона и разходките в омагьосаната гора. Там, покрай върбите на Марица, изпитвах същото сливане с природата.

 

 

"Магически шоу-спектакъл с Ненчо" гостува в Дома на културата „Борис Христов“ на 16 май 2021 г. от 11:30 ч. Илюзионният спектакъл с Ненчо Илчев ще заплени публиката с виртуозни фокуси, блестящи илюзии и още много магия. Това е един спектакъл не само за деца, но и за хора от всички възрасти, които обичат да се забавляват и вярват в силата на магията.

 

Публиката ще изживее едно неповторимо и емоционално потапяне в загадъчния и красив свят на магията.

 

Билетите са на цена 15 лв. и 18лв. И се продават на Билетна каса - "МаскАрт" в Дома на културата.

 

 

Ненчо Илчев е роден на 3 май 1972 година в село Момчиловци, Смолянско. Завършва гимназия в родното си място и след това учи за кратко в Медицинския колеж в София.

 

От 1992 година учи Актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кр.Сарафов“ в класа на проф. Стефан Данаилов. Завършва успешно Академията през 1996 година. От 1997 година е част от актьорската трупа на Театър „Българска армия“. Става известен в края на 90-те години с участието си в предаването „Спукано гърне“, където е водещ и показва фокуси, а след това е част от комедийното шоу „Комиците“ по бТВ, в което представя скечове с пародия на илюзионни фокуси.

 

 

Ненчо Илчев се е обучавал при българския илюзионист Мистер Сенко на илюзионно изкуство. През 2003 г. се снима в българския филм „Изневяра“. Става много популярен с ролята си на отец Григорий в сериала „Столичани в повече“ (2011 г.). Участва в много постановки в различни театри.

 

 

Награди:

 

2006 г. – Наградата „Иван Димов“ за млад актьор за ролята му на Габриел Кънчев в спектакъла „Ножица-трепач“ от Бр. Джордан и М.Ейбръмс

 

2006 г. – Награда „Максим“ за поддържаща мъжка роля за ролята на Васенка в „По-големият син“ от Ал. Вампилов, реж. Николай Ламбрев – Михайловски.

 

 

 

Страница 4 от 1890

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…