Капана.БГ

Капана.БГ

 

Заповядайте на 17 юни (четвъртък) от 18,00 часа в Къща-музей „Енчо Пиронков“.По време на събитието Красимир Димовски и редакторът на книгата и управител на ИК „Хермес“ Стойо Вартоломеев ще разкажат повече за работата по сборника, за включените разкази и къде се крие тайната на въздействащите им послания. Премиерата е част от културната програма на Пловдив чете 2021 г.

 

 

За книгата

 

Може ли да се предскаже миналото и да си спомним бъдещето? Защо светът е все още толкова неподреден като в детска игра? И защо Бог не е това, за което го мислим? Отговорите може да са скрити в тези 13 великолепни разказа, в които децата разказват съпреживения свят на възрастните. Разкази от деца за възрастни. 13 наситени с драматизъм истории, белязани от неповторимия стил, роден от детското въображение, характерен за прозата на Красимир Димовски. Това са разкази за любовта и омразата, за страстта към летене и страстта към унищожение, за женската красота като еротика, провокация и вдъхновение, за смъртта и безсмъртието. 12-те истории са разказани от момчета, а 13-ата – от момиче, което знае възрастта на Бог.

 

Отзиви за книгата

 

 

Красимир Димовски е от моето поколение писатели. И мога да кажа, че той беше най-добрият. Но докато през тези трийсет години ние издавахме книга след книга, той мълча – и се появява пред читателите истински чак сега. Но само как се завръща!

 

Тези тринайсет разказа от сборника „Момичето, което предсказваше миналото“ представляват почти немислима смес между писането на Габриел Гарсия Маркес и Андрей Платонов. Маркес умееше да разглобява и да сглобява света по неподражаем начин. А Платонов усещаше думите като живи същества, опитомяваше ги и ги пускаше сами да търсят пътечките си.

 

В разказите на Димовски има и едното, и другото. И аз съм щастлив, че сега тази книга е в ръцете ви.

 

Деян Енев

 

Натрупани мълчания. Повече от 30 години Красимир Димовски мълчи, за да избухне талантът му в прекрасния сборник с разкази „Момичето, което предсказваше миналото“. Кратки по обем, но поетични по смисъл и съдържание. През погледа на детското светоусещане светът на възрастните изглежда различен, объркан и понякога необясним. Може би Бог така го е подредил. А кой е Бог и какви са неговите послания, ще разчетете в тринайсетте „невръстни“ разказа в сборника.

 

Стойо Вартоломеев

 

Разказите на Красимир Димовски отварят очите на своите читатели за божествения детски поглед към света около нас. Поглед, който всички сме имали, но в изкушенията на биографичния път сме изгубили, забравили или потиснали. Връщането към него носи радост, възстановява хармонията, открива ни мъдростта на естеството. А разказите са градивни камъни на българския магически реализъм.

 

Младен Влашки

 

За автора

 

Красимир Димовски е израснал в Яврово, между голямата планина Могила и малката Могилчица. Място географски тясно, но достатъчно широко, за да побере образите на света, които си спомнят бъдещето и предсказват миналото. Истории, пропити с неповторимия стил на автора, събрани в настоящата книга „Момичето, което предсказваше миналото“.

 

Автор е на сборниците „Ние, кавалеристите“  и „Райската градина“.

 

7 юни (четвъртък)

 17:00  – Постоянна експозиция „Енчо Пиронков“, двор (Старинен Пловдив, ул. „В. Кънчев“ 1)

 Сдружение Литературна къща“:

 „Страница и четенето“ с Младен Влашки, Клео Протохристова, Гергина Кръстева, Здравко Дечев, Татяна Ичевска, Борис Минков. Среща разговор за участието на списание „Страница“ в литературния живот и процеса на четене и разбиране на художествената литература. 

18:00 –Постоянна експозиция „Енчо Пиронков“двор (Старинен Пловдив, ул. „В. Кънчев“ 1)

Издателство „Хермес“:

Премиера на „Момичето, което предсказваше миналото“ от Красимир Димовски.

Представя: Александър Секулов.

 

18:00 Културен център „Тракарт“ (подлез „Археологически“)

Издателство „Летера“:

Представяне на романа „Лятна история“от Йордан Костурков.

Модератор: доц. Владимир Янев

С участието на актьора Петър Тосков и джаз изпълнителите: Александър Леков – китара, Желязка Белчилова – вокал.

18:30 Книжарница Хеликон (ул. „Княз Александър I“  29)

Издателство „Софт прес“:

Среща с автограф с Богдан Русев и неговия нов криминален роман   –  завладяващ, заплетен, непредсказуем – „Вечен град“.

18:30 Bee Bop Café (ул. „Гладстон“ 1)

Издателство „Колибри“:

Среща разговор с Катерина Хапсали за сборника с разкази „Хора“

Модератор: Кремена Димитрова.

20:00 Bee Bop Café (ул. „Гладстон“ 1)

Издателство „Колибри“:

Николай Ценков представя сборника с разкази „Жираф в чашата“. 

Модератор: Кремена Димитрова.

 

Литературен кът

16:00 Читателски клуб „Работливковци“ към библиотеката на НЧ „Светлина-1929 г.“

представят камишибай театър „История за лъва, който не можел да пише“.

17:00 Мария Петрова с читателски клуб „Възвишение“ представят Националната награда „Бисерче вълшебно“ 

18:00 Изборът на Библиотекаря: Четем на глас

19:00 Изборът на Издателя: Четем на глас.

 

"Поклон и респект към големите в музиката". Това е мотото на концерта в Пловдив на 19 юни, събота, от 20.30 часа, когато ще чуем и видим едно специално събитие със заглавие „Завинаги в сърцата“ с музиката на Милчо Левиев .

Поради неблагоприятните климатични прогнози, концертът ще се състои в Дом на културата „Борис Христов“, вместо обявеното лятно кино „Орфей“. Началният час се запазва. Разпоредителите ще помогнат за настаняването залата, при спазване на всички противоепидемични мерки.

„Завинаги в сърцата“ - така може да се окачестви една от последните творчески идеи на композитора Милчо Левиев, породила създаването на оригинални аранжименти за глас и камерни инструментални формации върху теми от емблематични произведения на Барток, Шопен, Владигеров, Равел, Вила-Лобос, Чайковски, Рахманинов. Наследството, с което ни дари Маестрото е без аналог в световната културна енциклопедия. Неговата значимост за глобалната музикална сцена и култура, не може да бъде дефинирано и съотнесено към генетичния потенциал на единични географски ширини, територии и човешки популации . Бягайки от злото и от родния си Пловдив, в началото на съзнателния си път, в края му, Маестрото се оказа на един своеобразен световен връх, който го дефинира, като „гражданин на света“ с безапелационен принос към неговото развитие.

Работата с материята, която ни завеща геният на Маестрото,  е свързана с колабориране на труда на световни артисти от българската, европейската и американска музикална сцена. Реализацията на неговите идеи е висока отговорност за екипа на „Сдружение за култура и образование Милчо Левиев“,  залог и доказателство за това, че Пловдив и духът на пловдивчани са част от световното културно наследство.

В концерта участват Вики Алмазиду – Гърция, Антони Дончев Трио, Валери Костов – аранжименти и адаптация.  Солисти: Теодоси Спасов, Д. Линкс – САЩ, Йоанис Корцоглу –Гърция, Влатко Стефановски, С. Лацияс – Гърция и Тодор Бакърджиев.

Концертът „Завинаги в сърцата“ се осъществява с финансовата подкрепа на община Пловдив като част от Културния календар на града за 2021 година и с подкрепата на Министерство на културата.

„Завинаги в сърцето“  е поклон и респект към големите в музиката.

Билети в мрежата на Ивентим, както и на място преди събитието.

„Тази книга е за пътя на човека тук и сега”. Така Борис Минков представи новия роман на Алек Попов „Мисия Туран” в „Петното на Роршах” снощи. Пловдивската премиера на книгата се организира в рамките на „Пловдив чете” и събра множество почитатели на перото и чувството за хумор на писателя.

„Алек обича да блъфира- не можем да сме сигурни дали нещо е сериозно, или е динена кора”, обясни Минков, спирайки се на моженето на автора да разказва истории по изключително сатиричен начин, и в същото време да прави генерална дисекция на българското, и не само, общество, на политическата реалност, на търсенията на съвременния човек. Както е и при „Мисия Туран”. „Играта със зловещото е много силна, но същевременно неусетна, лека. Можем да не я забележим”, спря се Минков на неподражаемия стил на Алек Попов, посочвайки разказите му от 90-те години, но и последните му романи.

Мисия Туран” е пъстра мозайка от патриотични страсти, политически интриги, балкански и далекоизточни нрави, в която най-абсурдни ситуации плашещо напомнят за реални събития и герои. От прашните пътища на далечен и измислен от Алек Попов Туран, малка изостанала република в центъра на Азия, някога поема своя поход към Европа великото българско племе. Или поне това е хипотезата на уважавания, но ексцентричен проф. Несторов. За да докаже теорията си, той поема към необятните турански степи, придружен от красивата си дъщеря Косара и своя напорист асистент. Междувременно в България се задават избори. Демографската криза заплашва да срине рейтинга на политиците.  Нацията се топи, необходими са спешно нови гласове. Откриването на потомците на прабългарите би могло да реши всички проблеми. Но къде  могат да бъдат намерени те?

„ Има оптимизъм в романа. Колкото повече пише човек толкова повече осъзнава, че най-трудно се правят положителни герои. Защото положителният герой не трябва да бъде еднозначно положителен и положителен в смисъла, в който социалистическия реализъм го мислеше”, каза пред четящата публика Алек Попов.

Спря се на измисления от него турански народ, който в романа български политици и лъже патриоти се опитват да превърнат в машина за избори, като им раздадат БГ паспорти.

„ Обикновените хора в този роман, туранците, както и българите, избират да гласуват с краката си. В крайна сметка това обърква плановете на големите играчи. Мисля, че винаги е било така. В народа винаги тлее една подмолна съпротива, една подривност чисто анархистична, нихилистична. Нека си спомним Андрешко. Някакъв такъв герой дреме и в туранците. Това по някакъв начин ги сродява с нашия народ, не толкова черепните пропорции или митовете, колкото тази подмолна съпротива срещу един сатрапски режим, характерен за постсъветските пространства”, обясни писателят.

Той подчерта, че романът е плод на доста задълбочени изследвания и проучвания. Той е положил усилия да влезе в кожата на героя си проф. Несторов и е бил на международна конференция на антрополози в република Тува.

„Търсенето на корените е една романтична концепция по същество. Но дълбоко в корените стои човешката природа. Колкото повече търсиш своите потомци толкова повече разбираш, че твоите потомци са цялото човечество”, подчерта авторът на „Мисия Лондон” и „Мисия Туран”.

На въпрос на Минков дали има притеснения, че появата на романа между два парламентарни вота може да насочи книгата в една определена посока, Алек Попов отговори, че се е надявал изборите да са отминали. „И хората да го четат в една много по-спокойна обстановка. Това е нещо, което не можеш да предвидиш. Романът попада в едно междинно време, което е напрегнато, натоварено с очаквания и дори леко истерично, но смятам, че тази книга ще се чете и след това. Тя не е написана с идеята за тази конкретна политическа ситуация”, отговори писателят.

„Независимо какъв е героят, при положение, че един писател го развива и работи с него, той трябва в един момент да го обикне. Писателят се свързва със своя герой и независимо, че той може да е много различен от него, фактът, че той го е разбрал и е достигнал до същината му, е дълбоко хуманен жест. Така се отнасям към моите герои, дори към тези, на които човек лесно би лепнал някакъв етикет. Не лепя етикети на героите си, дори на тези, които изглеждат най-нелицеприятни. Имам сантимент към тях. Не съдя героите си. И без това в нашето общество присъди и оценки се раздават с лека ръка. Нека поне ние писателите не го правим”, каза още Алек Попов.   

Следващата мисия след Лондон и Туран и дали се чувства мисионер, попитаха Алек Попов от публиката.

„Освен мисия Марс не виждам друго. Не обичам да поучавам хората, да им казвам как да живеят, да ги напътствам и вменявам някакви идеи. Мисионерите са ловци на души. На мен ловуването на души не ми е много присъщо. По-скоро искам хората да прочетат моите книги и да се чувстват свободни. Не държа непременно да имам някакъв идеен контрол. По този начин виждам мисията си и мисията на моите книги. Те и такива хора ги четат- хора със свободна мисъл. Идеята ми е книгите да възпитават критическо мислене и да освобождават хората”, допълни писателят.

На финал каза, че в това, което пише, винаги има една морална граница, която всеки може да усети.

„ Аз много харесвам, когато моите герои имат един свой морален закон. Който невинаги е съобразен с общоприетото, но в крайна сметка има вътрешни граници, които следва. За мен това е образецът на положителния герой- човек, който следва свой морален закон, който невинаги съвпада с общоприетото, но има нещо общо с едно по-широко понятие за хуманизъм”.

Регионалният природонаучен музей ще е домакин на представянето на най-новата книга на хроникьора на българския алпинизъм доц. Сандю Бешев. Авторът ще сподели с нас разкази от 70 годишния си опит и изследвания по темата развитие на планинарството в България. Събитието е с вход свободен и ще се проведе от 18:00 на 17.06.2021 в зала „Планетариум“.

Книгата “Истории за началото на планинарството в България”е издадена от списание 360 и излиза в края на май 2021. В нея са включени автентични разкази и фотографии с висока историческа стойност, представени са личностите и действията на родните пионери, като същевременно са маркирани и най-важните моменти от световната планинарска история, за да открием паралела, който ни дава представа къде се намираме. В изданието ще четем за първите планинари, за първите хижи, за първите скиори, за първите катерачи, за първите експедиции, за легендите на планината, за ранната взаимопомощ, за историята и съвремието на професията планински водач.   

Книгата носи задължението, да събере в достоен вид информацията, на която доц. Сандю Бешев, е посветил живота. Информация събирана със старание дълги години.

Таня Йорданова

Красимир Проданов е преводач, журналист и писател. През последните две години превежда най-успешните чешки текстове, създавани за деца. Автор е на книгата „Истории със силата на прегръдка“. Като част от фестивала „Пловдив чете“, писателят представи най-новите тенденции в детската литература.

Още в началото той благодари на публиката за присъствието и се изненада, че има хора, които са дошли специално, за да го чуят. Събира всички присъстващи в кръг около себе си и превръща този разговор във вълшебство, което подарява миг от детството. Защото ,за да пишеш за деца, трябва да имаш специлно кътче в сърцето си, в което детето живее, обяснява авторът. Той увлекателно разказва как се създава и какви са темите, които използва съвременната детска литература.

Създаването на книги за деца се явява в етап на зрялост за твореца. Един от известните украински писатели, Иван Андрусяк например, започва да пише поезия, проза за възрастни и тези знания и наблюдения по-късно намират отражение в богата му като асоциации детска литература. Чешкият класик, Павел Шрут, има изключително любопитна история. През 60 –те години на миналия век, на него му е забранено да издава книги. Работи като сценарист в детско телевизионно предаване. Издава стихове, с които израстват няколко поколения деца. Чак след падането на комунизма, започва да пише детски книги. Най–известната от тях е „Чифтоядците“, създадена в сътрудничество с най-популярната илюстраторка на детски книги, Галина Миклинова. Друг пример е Войтех Матоха, който е математик и създава книгите си, като ползва математически модели, така Красимир Проданов представи накратко известните детски писатели, които превежда на български.   

Тенденция в детските книги е зад забавния сюжет да се поставят актуални теми, за които дори възрастните не могат да създадат единно мнение, обяснява Проданов. В „Чифтоядците“, чрез фантастичните фигури на чифтоядците се поднасят сериозни въпроси, като екологията и глада в Африка. Представено е по семпъл, но ефектен начин, защото изреченията и думите, които авторът е вмъкнала тук и там в текста, са запомнящи се. По този начин книгата спомага малкият читател да има гражданска позиция и отразява изцяло тенденциите в чешкото общество – човекът да е ангажиран със значима кауза, пояснавя Красимир Проданов.

Тази тенденция в детската литература, децата да мислят, е запазена и при популярния гръцки автор - Макис Цирас. При него водещо е, че децата трябва да имат повече от една гледна точка ,за което той прилага простичък начин – сменя местата на героите. В „Бездомният Костас“ кучетата осиновяват бездомен човек. Самата книга се превръща в официална книга на дружествата за правата на животните. Втората книга на Матис Цитас е „Ах, тези родители“. Отново по забавен и мъдър начин, малкият човек придобива друга гледна точка за своето ежедневие.

В „Прашина“, авторът Войтех Матоха, по много интересен начин преминава през детските емоции, като помага на децата да осъзнаят какво е радост и страх. Включва значими теми – за предателството и първата любов, добавя факти за техническата революция, обяснява преводачът.  
Тези тенденции поставят литературата за деца на различно ниво. Успешната детска литература представя заобикалящия ни свят и предоставя възможността на малките читатели, както да създадат своята гражданска позиция, така също да започнат да изразяват себе си. Защото емоциите не се променят и чрез книгата детето открива себе си и създава различни модели на отношения. Тук е тънката линия между отговорността, мисията и какво научава детето от авторите, блогърите и посредниците между децата и книгите, разказва Красимир Проданов.

Децата искат да са откриватели. Ролята на възрастните е да наблюдават и подкрепят, за да може детето да открие само своята книга. Детското съзнание е като водата – винаги намира своя път. Красимир Проданов сподели и как вижда детската литература след 20 години.

Според него развитието на литературата за младия читател стъпва на творби създадени от хора, които са много силни фенове на Толкин. За развитието на литературата е важно как ще подходят децата, които ще пишат. Тези, които сега започват да четат книги и имат качествена литература около себе си, ще придобият по-голяма дълбочина и ще започнат да създават текстове, които са повече насочени към вътршния мир на човека, смята Проданов. От тази гледна точка е възможно, след 50 години, в книгите, които децата четат, да няма толкова много магия. Защото Толкин създава своите книги, за да изживее човек мечтите си, да е победител и злото да претърпи поражение.

Докато сега магията е навсякъде около нас, заради технологиите. Твърде е възможно след 50 години да се пишат книги, които са стъпили на човещината и които разказват истории за човешките отношения, прогнозира преводачът.

На финала на вълшебната среща, Красимир Проданов сподели за книгата, която в момента превежда. „Новата планета“ е антиутопия за деца и млади читатели, в която милувките не съществуват. Дали това ще се превърне в реалност? Децата нямат нужда да бъдат поучавани, защото копират нашето поведение, предупреждава Красимир Проданов. Така че, още днес прегърнете любимите си хора.

Галерия Sariev ще представи самостоятелната изложба на Мартина Вачева - Circle Pit, показваща най-новата серия творби на авторката от 2020 и 2021 г. във взаимно свързана инсталация.

Още с ранните си работи, с които печели популярност, Мартина Вачева изгражда силно разпознаваем визуален език, персонажна система и сюжети. Език, който отдава значимото на традициите, поп културата и социалния контекст такива, каквито са, такива, каквито искат да бъдат. Тези творби умело поставят специфична артистична позиция, забърквайки примамлива смес на хуманност и гротеска. Цветовете са свежи и ярки, очите на персонажите са отворени, обнадеждени, влажни от радост и учудване.

Ето какво пише Васелина Сариева за изложбата:

В новите творби от 2020-2021 г. на Мартина отчетливо се вижда промяна. Светлините биват угасени, прокрадват се познати лица от предишните картини, но липсват звездите на поп културата и типажите от митовете. Героите са деперсонализирани или по-точно героите се деперсонализират, те са в обща вълна, те са вълната, те са в трансформация, излизайки от рамката и потопени в подсъзнателното. Призраци на образа, които търсят реализиране между началото и края си, които сега са в едно. Те живеят в хтоничния свят на своя еуфоричен припадък, на музиката, на вихъра, на страстта, като пред дуел те провокират границите на други правила. Питаме се, имат ли те все още кумири? Или боговете, които искат да бъдат, са вече в залеза си.

Ключовата картина за изложбата „Splash“ представя типичното за рок концертите скачане на музиканта от сцената в публиката, познато като stage dive или slam. Рок певецът е останал сам с екзистенциалния си подтик за хвърляне в неизвестното на границата между доверието в публиката си, недоверието в себе си и доскорошните си апологети. Той се хвърля, но тук, в това колебание, за първи път в творбите на Мартина Вачева се появява заливане. Спонтанно, рязко заливане на картината с боя като предел на представата, на изображението, бялото петно, отказът и екстазът. Освобождаващ жест, който оставя място за спомена или по-скоро място за тотално новата реалност. Каквато и да е тя сега, никога няма да е изобразена, както преди.

Като живописни жестове заливането, както и изключването на светлините са брутални, те превземат и другите картини от цикъла. Прекомерната стичаща се течност е мътна, черна, синя, жълта. Тя замества социалния контекст, който доскоро определяше персонажите („Glammy Stirious“, 2021); тя е лична аура, несподелен, но подарен на всички екстаз („Cannonballs twist“, 2021); разтича се от продължителното, в самозабрава, пръскане със спрей по лицето на съвременната горгона („Burn Out“, 2021); тя е звукът, който ще изгърми тонколоната („Bottle of Lost“, 2021); разлива се върху двете картини от диптиха, в които музикантът се сбогува с публиката си с надеждата, че нещо ще ги събере (диптих,2021); тя е и засъхналата вада на изригналия потенциал, на собствената опияняваща несигурност, върху която стъпваме, с надежда да продължим („Cannonballs twist“, 2021).

И тук, в този цикъл творби, на фона на глухите светлини и разливане се случват неща, които са привидно забавни, но носят усещане за война с апликираните остатъци от конфети, обгоряванията на платното, разглабящите се рамки. Има мъчително нежелание за напускане на територията и някакъв неистов инстинкт за продължаване на ритуала като защитена зона на себеизявата. Себеизява, която отчетливо се самоизразходва, става тясна и нетърпима, бидейки в постоянен екстаз между предела и сигурността.

Питаме се, ако тези персонажи бягат към неизвестността като обещание за достигане на необятното, достатъчно ли е вече това. Кое ще продължи в този  death race*?

Екстремната сила на тази плътска изложба, населена с меланхолия, мощни фигури, мътна светлина, силни текстури, звук на зловещ декадентски карнавал, не е просто в смелостта да кажеш край на себе и на тези, които привидно „си“ в средата ти, но и да повярваш, че има нещо отвъд, което събира по друг, макар и невидим начин, нещо, което движи магически появилия се сред гъстата тълпа circle pit*, който не е просто божествената ни комедия.  

Страница 3 от 1915

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…