На 7 март 2026 г. в тържествената концертна зала на музикалното училище в Нови Сад, Република Сърбия, пловдивският хор „Евмолпея“ огласи 25-тата годишнина на „Българиядата – четвърт век българско сърце във Войводина“. Хорът поднесе своя песенен букет за сребърния юбилей на празника на етническите българи в Банат.

Девическа хорова формация „Евмолпея“ при ОДК – Община Пловдив с диригент д-р Алия Хансе, клавирен съпровод Йорданка Иванова и артмениджър Ганка Янкова се завърна  от емоционално гостуване в Сърбия, където възроди българския дух сред местната общност чрез молитва и песен в прегръдка с българите от Банат, носейки ехо от Пловдив в равнините на Войводина. Тържественото честване съвпадна с 3 март – Националния празник на България и 147-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между двете страни.

Събитието се проведе във втория по големина град на западната ни съседка - Нови Сад. Председателят на дружеството за български език, литература и култура в област Войводина – г-н Жарко Евтимов, от години инициира и всеотдайно работи за каузата „България е в сърцето на всеки българин, където и да живее той“. Не случайно с изключителното му съдействие и огнена родолюбска жар вече 22-ри път етнически българи, живеещи в различни краища на Сърбия се събират да се опознаят, да послушат българска реч и българска музика и да се порадват на български танци.

Организирани за първи път през 2001 година, Българиадите са се провеждали в с. Бело блато, Иваново, в гр. Панчево  и Нови Сад. В тях участват българско Културно дружество „Трендафер“,  Културно просветно дружество на българите павликяни „Иваново - 1868“, Дружеството на банатските българи „Иваново – Банат“, различни формации от училищата с изучаване на български език от селата Омолица, Старчево, Бело блато, Иваново, градовете Панчево, Босилеград, Цариброд, Нови Сад и др. и разбира се хор „Евмолпея“.

„ХХII–та Българияда във Войводина 2026“ бе открита от Н.Пр. Ангел Ангелов – Посланик на България в Белград. В приветственото си слово той подчерта, че 2026 е годината, когато България отбелязва 1345 г. от своето официално присъствие и признание на Балканите. Това е изключително значима годишнина. Последваха вълнуващи слова на г-жа Биляна Ангелова, г-жа Ирина Папута – председател на Координационния комитет за езиците на Войводина и председателя на „Дружеството за български език, литература и култура“ в присъствието на дипломатите г-н Огнян Сидеров, г-н Николай Величков и г-н Тихомир Кайрямов, Директора на дружеството за българо-сръбско приятелство - г-н Зоран Баич, който е и автор на двуезичното телевизионното предаване по РТВ – Нови Сад „Приятелска дума“.

Дългогодишното приятелство между сръбските българи и пловдивския младежки състав е доказано с редовното участие на хор „Евмолпея“ в трогателните срещи между българите. И този път момичетата успяха да завладеят публиката със своите изпълнения, да получат нестихващи овации и много, много любов от зажаднелите за неподправено българско, домакини. Затрогваща бе реакцията на многобройната публика при изпълнението на песента „Хубава си моя горо“ по стихове на Любен Каравелов, която и до днес остава свидетелство за силата на българския дух. В Нови Сад има улица, която е единствена в Сърбия, носеща име на българин и това е с името на  Любен Каравелов.

В програмата участваха с репертоар от български народни песни, рецитация на български език и изпълнения на народни хора и ръченици от различни представители – ОУ „Моша Пияде“ – Иваново и Дружеството на банатските българи „Иваново – Банат“, ансамбъл за народни хора и ръченици към Дом на културата – Босилеград и Девически хор „Евмолпея“.

Кулминацията на тържественото честване бяха популярни български фолклорни песни, изпълнени от пловдивските момичета с диригент д-р Алия Хансе – преподавател в Пловдивската музикална академия.                                  

За своето представяне и всеотдайност хорът получи грамота от организаторите и искрена благодарност от българския посланик г-н Ангел Ангелов, който след концерта поздрави пловдивските момичета от името на посолството за това, че приемат званието „посланици на добра воля“ толкова сърцато и показват българското изкуство на толкова високо професионално ниво.

На следващия ден хорът гостува в Резиденцията на българското посолство по покана на Посланик Ангелов и неговата съпруга, които отвориха вратите и сърцата си за 38-те момичета, запознавайки ги с дейността на българското представителство и неговата история.

Сградата на Българското посолство е открита преди 90 години. Построена е по времето на пълномощния ни министър-председател Георги Кьосеиванов (възпитаник на Пловдивската мъжка гимназия) и е истинско архитектурно бижу. Сградата се счита за една от най-красивите български мисии в чужбина, запазвайки своя автентичен дух и интериор.

Домакините показаха на хористите богата колекция от картини и ги разведоха из „българските следи“ в Белград. Бяха поднесени цветя пред паметната плоча на Любен Каравелов и барелефите на Васил Левски и Георги Раковски.

Визитата завърши с послания за историческата и духовна близост между Сърбия и България и за изключителното значение на делото на тримата велики български революционери, а хор „Евмолпея“ получи престижна покана за цикъл от самостоятелни концерти в Сърбия през следващата година.

Ученици от НГСЕИ участваха в  творческа среща с Атанас Хранов в галерия „Капана“

Известният художник Атанас Хранов разкри много от технологичните тайни на своето изкуство пред млади сценографи от 12 клас на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства - Пловдив.

Младежите взеха участие в поредната среща от образователната програма на „ТрадАРТ – живописта преди и сега“ – проект на Сдружение „Общество Арт Графос“, реализиран с финансовата подкрепа на Община Пловдив. Те бяха водени от директора на училището Николай Томов – самият той утвърден художник.

Атанас Хранов е сред най-разпознаваемите и обичани съвременни български художници, чието творчество е емблематично за пловдивската артистична школа. Той е майстор на магическия колорит и триизмерния релеф, признат от критиката и публиката заради своя уникален стил, който превръща картините в наситени с история и фантазия обекти.

„Най-важното е да бъдете любопитни“ – посъветва ги Атанас Хранов. Той отговори с щедра изчерпателност на въпроси за смисловата натовареност на релефите по неговите картини и как са изработени, върху каква основа рисува и как прави грундовете за всяка от тях.

След първоначалните притеснения на респектираните млади хора диалогът се оживи и продължи повече от час. В него се включи кураторът на изложбата Моника Роменска, която запозна бъдещите артисти с творческата значимост на емблематичните пловдивски живописци, представени в изложбата: Димитър Киров-ДиКиро, Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев, Кольо Витковски, Георги Бояджиев-Бояджана, Атанас Хранов, Васил Стоев, Станимир Видев, Николай Кучков, Румен Жеков и Недко Итинов.

Концепцията на проекта е дело на двама куратори: изкуствоведа Пламена Димитрова-Рачева (която за съжаление наскоро напусна този свят) и художничката Моника Роменска, уредник в Градска художествена галерия - Пловдив. Тя подчерта значението на тези срещи между поколенията: „Целта ни е младите творци да се усетят специални и да добият самочувствие в реалната си роля на наследници на утвърдената пловдивска школа“.

Изложбата в галерия „Капана“ може да се разгледа до 22 март 2026 г.

Пловдивските музиканти изпълняват шедьовъра на Бах „Йоханес Пасион“ в знаковата зала на манастира „Айнзиделн“

На 13 и 14 март, Пловдивският камерен хор „Иван Спасов“ с диригент Гергана Люцканова-Петрова и хормайстор и корепетитор Росица Димова, се отправя на вълнуващо пътешествие към Швейцария, за да представи България в два грандиозни концерта, които обещават да се превърнат в кулминация на международния музикален сезон. Предстои едно истинско културно тържество, в което небесните звуци на Баховия шедьовър „Йоханес Пасион“ ще свържат в неразривна нишка сърцата на българските и европейските почитатели на високото изкуство.

Участието е част от международен музикален проект, който събира Камерен хор „Иван Спасов“, българския инструментален ансамбъл Frank Martin Players – състав от млади и изявени инструменталисти – и солисти от Швейцария, Германия, Холандия и Чехия. Те са утвърдени интерпретатори и задълбочени познавачи на Баховото творчество. На диригентския пулт ще застане маестро Петер Кой – авторитетно име в интерпретацията на бароковия репертоар.

Международното сътрудничество между музикантите започва през 2025 г. в Пловдив, когато „Йоханес Пасион“ от Йохан Себастиан Бах прозвучава в рамките на фестивала „Тримонтиада“. Фестивалът е създаден по инициатива на изтъкнатата пианистка Галина Врачева – двигателят на този международен музикален проект, чиято визия и активна работа стоят в основата на сътрудничеството между български и европейски изпълнители.

Особено престижно е мястото на втория концерт – Бароковата зала на манастира „Айнзиделн“, едно от най-знаковите духовни и културни пространства в Швейцария. Залата е известна със своята изключителна акустика и с традицията си да бъде сцена на значими интерпретации на бароковия репертоар.

С участието си в този проект Камерен хор „Иван Спасов“ отново утвърждава присъствието на българската хорово-певческа школа на европейската сцена и представя Пловдив като град с активен и международно разпознаваем музикален живот. Техният прочит на Бах, подкрепен от енергията на младите инструменталисти от „Frank Martin Players“ и международна плеяда от солисти, обещава да бъде истинско откровение под авторитетната палка на маестро Петер Кой.

Камерен хор „Иван Спасов“ отдавна се е утвърдил като един от най-популярните и успешни български състави, истинско бижу в короната на родната ни хорова школа. Със своето виртуозно майсторство и безпогрешно чувство за стил, те са заслужено разпознати като един от най-представителните ни гласове на международната сцена, носещ със себе си славата на Пловдив като град на вековни традиции и жива духовност.

С всяка изпята нота те не само покоряват нови върхове, но и напомнят на света, че българската музикална култура е жизнена, вдъхновяваща и безспорно равностойна на най-големите световни образци.

Има истории, които не са предназначени за детските уши преди сън. Има и такива, които разцъфват само пред публика, въоръжена със здравословно чувство за хумор и готовност да погледне на живота от неговата най-абсурдна и комична страна. Именно за такава вечер се подготвя Пловдив на 27 март, когато на сцената на Plovdiv Event Center ще се „разсипе“ съдържанието на най-популярната литературна кутия у нас. Вратите отварят в 18:30 ч., а първата история започва точно в 19:30 ч.

„Пощенска кутия за приказки“ отдавна не е просто събитие, а истински културен феномен. Форматът, създаден от Гери Турийска, се превърна в любима платформа за споделяне на лични, често нецензурирани и безкрайно искрени истории. Неговата магия се крие в това, че успява да събере на едно място професионални автори и любители, чиито текстове оживяват чрез гласовете на някои от най-харизматичните личности в България.

Тази вечер в Пловдив ще бъде специална, защото кутията е пълна с разкази, които са малко по-пиперливи, много по-истински и гарантирано забавни. Зад микрофоните ще застанат любимци на публиката, които не се нуждаят от представяне:

Александър Сано и Александра Раева – чието присъствие винаги гарантира стил и заразителен смях;

Михаил Стоянов и Ей Бо – майстори на остроумния изказ;

Стефан А. Щерев, Ива Софиянска-Божкова и Деян Каменов – хора, които публиката обожава заради тяхната непосредственост и умение да разказват истории така, сякаш ги споделят с най-добри приятели.

Тези участници са не просто популярни лица от екрана и сцената; те са артисти, които умеят да улавят и предават иронията на ежедневието по начин, който ни кара да се смеем до сълзи на собствените си несъвършенства.

Очаква ни вечер, изпълнена с неподправени емоции и онези моменти на колективен смях, които остават в съзнанието дълго след последното изречение.

Билети можете да намерите в мрежата на Entase.

https://www.entase.com/kutiata/productions/69aed3f0ff5466788e017676

Продължават срещите и разговорите на ученици и студенти по изкуствата с куратора на изложбата „ТрадАРТ – живописта преди и сега“ Моника Роменска, като част от образователната програма на едноименния проект.

На 11 март (сряда) от 14 ч. в Галерия „Капана“ към ГХГ - Пловдив (ул. „Райко Даскалов“ 29) ще се проведат поредните „Разговори за изкуството и постиженията на Пловдивската живописна школа преди и сега“. Участници този път ще са ученици от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив, водени от директора на училището - живописеца Николай Томов. С младите творци ще се срещне и един от участниците в изложбата – известният художник Атанас Хранов.

Проектът „ТрадАРТ“ изследва трансформацията на пловдивския визуален код и приемствеността между поколенията. Експозицията, разположена на двете нива в галерията, представя връзката между легендарните майстори от 60-те години и техните съвременни продължители:

• Класиците: Димитър Киров-ДиКиро, Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев, Кольо Витковски и Георги Бояджиев-Бояджана.

• Съвременните автори: Атанас Хранов, Васил Стоев, Станимир Видев, Николай Кучков, Румен Жеков и Недко Итинов.

Изложбата може да бъде разгледана до 22 март 2026 г. Проектът се осъществява от Сдружение „Общество Арт Графос“ и се реализира като част от Календара на културните събития на Община Пловдив за 2026г., след провеждането на конкурс за кураторска концепция с фокус върху творците, оставили ярка следа в духовния живот на града.

Фотоизложба и представяне на поетичната книга „Небето се рони“ ще се състоят на 12 март от 18:30 часа в залата на Общинския съвет в Пловдив. Автори на проекта са Ваня Александрова и Ангел Шишков.

Събитието е част от изложбения календар на Народна библиотека „Иван Вазов“, но заради ремонтните дейности в сградата експозицията ще бъде подредена в залата на Общинския съвет на ул. „Авксентий Велешки“ №20. Входът за посетители е свободен.

Ваня Александрова се занимава активно с поезия през последните три години и вече има издадени осем самостоятелни книги – три стихосбирки и пет детски издания. Основно вдъхновение за творчеството ѝ са пътуванията из България и чужбина, които често намират отражение в стиховете ѝ.

Ангел Шишков се занимава с фотография и рисуване от около четири години. Неговите творби също са вдъхновени от пътешествията и срещите с природата, чиито цветове и настроения той пресъздава чрез обектива и четката.

Издателство „Колибри“ има удоволствието да Ви покани на премиерата на новата книга на проф. Клео Протохристова в град Пловдив! Заповядайте на 12 март, четвъртък, в 18:00 ч. в БНР Пловдив на ул. „Дондуков“ №2, Студио 1, за да си поговорим за „Вдъхновения и дни“ в присъствието на авторката.

Заглавието на тази книга съдържа очевидна алюзия за „Наслаждения и дни“ (Les Plaisirs et les Jours) – първата книга на Марсел Пруст, която, озаглавена по този начин, се представя като елегантно неглижиращ жест към авторитетния прецедент „Дела и дни“ (Erga kai Hēmerai) на Хезиод. На заложената в античната поема действена концепция за живота, реактуализирана през доминиращите позитивистични нагласи на десетилетията от средата XIX век, за да бъде оползотворена като един от основните постулати на буржоазния прагматизъм, Пруст противопоставя алтернативата на хедонизма, безпогрешно разпознаваем знак за антибуржоазния патос на краевековието и декаданса.

Изданието „Вдъхновения и дни. Съпоставителни догадки и проучвания“, напротив, е свободно от каквато и да било полемична тенденциозност. То няма амбицията да ревизира мечтателно-съзерцателния аристократизъм, излъчван от „Наслаждения и дни“, още по-малко е изкушено от някаква подривна умисъл. Представените в книгата изследвания имат съпоставителен характер. Като проучват връзките и взаимодействията на литературата с музиката, киното и визуалните изкуства, както и с различни културни конвенции или идеологическите конструкти, те същевременно изпробват възможностите за разширяване на нейните граници и за увеличаване на потенциала ѝ да поражда смисли.

Клео Протохристова е професор по антична и западноевропейска литература в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Автор е на книгите „Литературният двайсети век. Синхронни срезове и диахронни проекции“ (2020), „Записки от преддверието. Теория и практики на заглавието“ (2014), „Огледалото - литературни, метадискурсивни и културносъпоставителни траектории“ (2004), „Западноевропейска литература. Съпоставителни наблюдения, тезиси, идеи“ (2000, 2003, 2008), „Благозвучието на дисонанса. Опити върху междутекстовостта“ (1991, 1996).