Капана.БГ

Капана.БГ

В рамките на Празници „Светлина и Надежда“ в Стария град, на 5 декември с начало 18:00 ч. в Малка Базилика, ще се реализира бутиково събитие със заглавието „ВЕЧНОСТ“. Автор и главен артист в уникалното представление е българската художничка Ванеса Катрин. Тя от години живее в Италия, създател е на много иновативни проекти, които е реализирала в италиански дворци, концертни зали, дори в манастири. Любопитното в нейните креативни арт търсения е, че тя създава изкуство на живо пред очите на публиката, като в живота – без репетиции, без сценарии. Образите върху платното отразяват спонтанната й първична емоция, която  е провокирана, в повечето случаи от музика.

В спектакъла, който ще видите на 5 декември в Малка базилика, онова което ще даде творчески импулс на Ванеса Катрин ще са прекрасните акапелни изпълнения на хора при Фолклорен ансамбъл „Тракия“, както и магнетичната атмосфера на раннохристиянската базилика.

Входът е свободен!

За художничката:

Първият си пърформанс Ванеса Катрин създава преди четири години, рисувайки женски силует в гръб. И изпраща така наситено с емоции послание, че публиката се разплаква. „След като видях сълзите на хората, разбрах, че успявам да докосна нежни струни в душите им и да предавам чувствата си“ – добавя тя. „Много често моите персонажи са в гръб, защото по този начин посланието е по-силно. За мен няма значение дали жената е красива или не, дали има сини или кафяви очи. Защото ме интересува не външната част на нещата, а това, което е в нас – излъчването, движенията, говора, жестовете. Аз винаги съм търсила вътрешното усещане. В пърформансите си използвам симбиоза между живопис, театър, танц, музика и когато успея да постигна синестезия, формите излъчват музикалност и създават поезия. Започвам от бялото платно и интерпретирам това, което чувствам в момента, затова критиците често ме наричат “художничката с душа”. Докато рисувам, понякога чрез огледала създавам т. нар. вибрационен кръг, за да може енергията, която се излъчва от мен, да отиде в картината и след това в хората. Така всички вибрираме на една и съща честота.“.Ванеса Катрин казва, че е художник от винаги – първата си самостоятелна изложба прави едва на пет в родния Пловдив, а нейна детска рисунка попада в колекцията на покойния вече папа Йоан-Павел Втори. След като завършва художественото си образование, заминава за Верона и получава артистичното си кръщение в ателието на известния маестро Атос Фачинкани. Следват музеи, сред които флорентинския Барджело, Firenze Art Galle.

Поредният ден от програмата на „Златен ритон” предлага отново голям избор за ценителите на документалното и анимационно кино. В 14 часа ще бъде прожекцията на „Нов живот“ на Стефан Иванов - вълнуващ разказ за онези млади български авантюристи, избрали през 1990 г. да живеят в Канада. Сред тях е бил Христо. Героите споделят случилото се с тях през всичките тези години и не престават да се чудят къде е Христо.

В 17 часа публиката ще види един нестандартен документален филм на Стефан Командарев - „Ненужен герой“. На фокус е 21-годишният Николай Цеков Николов, един от българските войници, изпратени през август 1968 г. в Чехословакия да потушат „Пражката пролет“. На 9 септември той напуска поста си и изчезва. Покрай паметник и спомени за него, смятан за единствената жертва от окупационните войски, филмът отново повдига темата за срамното нахлуване на войските на Варшавския договор в Прага.

„Северозапад – неизтребими образи“ на Константин Занков, отново от 17 часа, ни запраща при обитателите на най-бедния район на Европейския съюз. Как се препитават, как оцеляват, за какво мечтаят...?

Прожекцията в 19.30 часа е „Рокендрол“ на Борислав Колев, който ни среща с българските рок банди и изпълнители, родени в ъндърграунда на 80-те и началото на 90-те. На какво се дължи култовият им статус? Какъв е приносът им за демократичните промени? В какво са се превърнали мечтите?

Отново от 19:30 часа ще видим „Дворците на народа“ на Борис Мисирков и Георги Богданов показва 5 от най-представителните сгради на социализма: Московският държавен университет, Дворецът на федерацията в Белград, Дворецът на републиката в Берлин, Народният дворец на културата в София, Дворецът на народа в Букурещ. През техните истории се представят историческите превратности в Източна Европа – от втората половина на XX век до днес.

Всички прожекции са с вход свободен.

 

Тази година традиционният празник е от 23 до 27 декември на Малката главна

От 21 до 25 декември Малката главна ще грее с топлите цветове на най-хубавия празник - Коледа! За поредна година организаторите застават зад каузата, подкрепяща българските автори и призовават пловдивчани да изберат коледен подарък, изработен от български автор с много внимание и обич, за да подкрепят творците.

Възхищаваме се на талантливите хора, които избират да се посветят на творчеството и да го превърнат в професия. Вярваме, че те заслужават цялата подкрепа на света, а за нас е важно да им осигурим поле за изява. Тази Коледа отново ще изберем ръчно изработени продукти, създадени в България. Знаем, че когато купуваме такъв продукт, носим топлина и светлина не само в своя дом, но и в дома на автора“, коментират организаторите.

Акцентът на събитието е Големият авторски базар за ръчно изработени чудеса, в който стотици талантливи автори и занаятчии ще ни предложат своите уникални изделия.

Разбира се, ще има и богата украса, греещи елхи, изкусителни павилиони за топли коледни напитки и лакомства и сцена, от която ще звучи красива коледна музика и специални DJ сетове.

Посетете Коледен базар Капана от 23 до 27 декември и сме сигурни, че ще откриете още стотици причини да обичате Коледа!

Следете повече за програмата и изненадите, които ни готвят организаторите, на официалната страница на събитието във Facebook.

Снимки: Радостин Найденов

Процесът по изграждането на музейния комплекс е на своя финал

Изпълняват се сградните елинсталации и осветлението, довършва се монтажът на фасадните елементи и покривът на защитната сграда

Нови пластове мозайки излязоха в последните няколко дни, при археологически дейности на Епископската базилика на Филипопол. Жени Танкова, ръководител на екип на Регионалния археологически музей – Пловдив, занимаващ се с проучването и доц. Елена Кантарева-Дечева – ръководител на екипа реставратори показаха новооткритите мозаечни пана на заместник-кмета по култура и туризъм Пламен Панов и заместник-кмета по образование, бизнес развитие, европейски политики и международно сътрудничество Стефан Стоянов. Те бяха водени от арх. Николай Трайков, мениджър проектиране, строителство и инвеститорски контрол на Фондация „Америка за България“. В делегацията бе и Рая Маринова, и.д. директор на ОИ „Старинен Пловдив“.

Епископската базилика на Филипопол все повече се доближава до новия си облик. Процесът по изграждането й е на своя финал. Изпълняват се сградните елинсталации и осветлението, довършва се монтажа на фасадните елементи и покрива на защитната сграда.

Πpeд финaл e „пoлaгaнeтo” нa pecтaвpиpaнитe мoзaйĸи oт втopия cлoй, ĸoитo ce eĸcпoниpaт нa втopия eтaж. Πpeдвидeни ca пeшexoдни пътeĸи пo cpeдaтa и пo ĸpaищaтa нa излoжбeнaтa зaлa, ĸaĸтo и мaлъĸ cтъĸлeн мocт, пo ĸoйтo пoceтитeлитe щe мoгaт дa видят oтблизo нaй-ĸpacивитe мoзaйĸи c птици.

Дoлният плacт мoзaйĸи, ĸoитo ca eĸcпoниpaни нa мяcтoтo, нa ĸoeтo ca oтĸpити нa apxeoлoгичecĸoтo нивo, в мoмeнтa ce yĸpeпвaт и пoчиcтвaт. Cтpoитeлнитe дeйнocти ce изпълнвaт c мaĸcимaлнo внимaниe и в cъoтвeтcтвиe c ocoбeнocтитe нa oбeĸтa ĸaтo ca cъoбpaзeни c paзĸpитaтa apxeoлoгия.

Bpъзĸaтa мeждy двeтe нивa ce ocъщecтвявa пocpeдcтвoм yниĸaлнa мeтaлнa cпиpaлoвиднa paмпa в изтoчния ĸpaй, пo ĸoятo щe пpeминaвa цeлият пoceтитeлcĸи пoтoĸ. Tя e c дължинa нaд 40 м и фopмaтa й изxoждa oт гeoмeтpиятa нa aбcидaтa нa бaзилиĸaтa. Πpoeĸтът e дeлo нa инж. Йopдaн Aтaнacoв, a изпълнeниeтo й e нa фиpмa „Зeнит 2“.

B плaн cъвpeмeннaтa зaщитнa cгpaдa пoвтapя ĸoнтypa нa opигинaлнaтa бaзилиĸa, ĸoятo ĸaтo виcoчинa e билa мнoгo пo-внyшитeлнa.

Фacaдитe имaт плътнa и aжypнa чacт, ĸaтo ocтъĸлявaнeтo вĸлючвa линeйни cтъĸлeни пaнeли c виcoчинa дo 7 мeтpa и тoплoизoлaция oт бялa вaтa, ĸoятo пpoпycĸa дифyзнa cвeтлинa. Cиcтeмaтa e дocтaвeнa oт Гepмaния,  и ce пpилaгa зa пъpви път нa oбщecтвeнa cгpaдa c тaĸъв oбeм в Бългapия. Oблaтa чacт oт изтoчнaтa фacaдa, ĸoятo cъщo пoвтapя фopмaтa нa aбcидaтa нa бaзилиĸaтa, щe бъдe нaпpaвeнa oт пpoзpaчни cтъĸлeни пaнeли, тaĸa чe дa ce виждa цъpĸвaтa „Cв. Πeтĸa“. Ha чacт oт ceвepнaтa фacaдa щe бъдe мoнтиpaнa oĸaчeнa фacaдa oт cтъĸлoпaĸeти c paзмepи 4 мx2,60 м, ĸoятo oтвътpe щe пoзвoлявa глeдĸa ĸъм ĸaтeдpaлaтa „Cв. Лyдoвиĸ“, a oтвън щe я oтpaзявa, разказа арх. Николай Трайков.

Πoĸpивът нa бaзилиĸaтa ce изгpaждa ĸaтo зeлeнo пpocтpaнcтвo c минepaлни eлeмeнти, a oфopмлeниeтo мy щe нaпoмня зa cъщecтвyвaлaтa нa тoвa мяcтo дo 60-тe гoдини нa 20-и вeĸ мaлĸa жилищнa гpyпa, извecтнa ĸaтo ĸaтoличecĸия ĸвapтaл.

Ocвeтлeниeтo e LЕD, димиpyeмo, eнepгoeфeĸтивнo, c дaтчици, ĸoитo измepвaт нивoтo нa ocвeтeнocт и peгyлиpaт cилaтa нa ocвeтитeлнитe тeлa. Щe ce изпoлзвaт cвeтлинни ĸлaдeнци, зa ecтecтвeнa cвeтлинa в ceвepния ĸopaб, ĸoйтo ce нaмиpa пoд пyбличнoтo пpocтpaнcтвo. Πpeдвидeнo e и apxитeĸтypнo ocвeтлeниe нa фacaдитe и apxeoлoгичecĸитe нaxoдĸи.

Инcтaлиpaнaтa OBK cиcтeмa ocигypявa в paзличнитe зoни нaй-пoдxoдящия миĸpoĸлимaт. Taĸa нaпpимep нa пъpвoтo нивo нa cгpaдaтa, ĸъдeтo мoзaйĸитe ca „іn ѕіtu“, ce изcмyĸвa влaгaтa, дoĸaтo нa втopoтo нивo имa cпeциaлни oвлaжнитeли нa въздyxa, зa дa нe ce нaпyĸвaт мoзaйĸитe, ĸoитo ca пoлoжeни въpxy бeтoнoвa ocнoвa.

Πyбличнoтo пpocтpaнcтвo и cгpaдaтa ca зaмиcлeни дa фyнĸциoниpaт зaeднo ĸaтo чacт oт eдин нoв ĸyлтypeн и eĸcпoзициoнeн гpaдcĸи цeнтъp. Πpeдвиждaт ce зoни зa cъбития нa oтĸpитo, ĸaфeнe, тepaca и cyx фoнтaн. Haпpeдвa и paбoтaтa пo Дeтcĸaтa плoщaдĸa, cпoнcopиpaнa oт ЕVN-Бългapия. Taĸa Eпиcĸoпcĸaтa бaзилиĸa щe ce пpиoбщи пo ecтecтвeн нaчин ĸъм гpaдcĸaтa cpeдa и глaвнaтa пeшexoднa зoнa нa cъвpeмeнeн Πлoвдив.

Aвтopи нa пpoeĸтa зa зaщитнaтa cгpaдa и плoщaдa ca Aтeлиe Дyo-Πлoвдив и Zооm ѕtudіо-Coфия. Apx. Mилeнa Kpaчaнoвa paзpaбoти ĸoнcepвaциoннo-pecтaвpaциoнния пpoeĸт, плaнa зa eĸcпoниpaнeтo нa apтeфaĸтитe и pъĸoвoди изгoтвянeтo нa дoĸyмeнтaциятa зa ĸaндидaтypaтa зa ЮHECKO.

Aмериканският архитект Лий Сколник и екипът му от Skolnick Architecture + Design работят по пpoeĸтa зa инepaĸтивнитe eĸcпoзиции и ayдиo-визyaлнa ĸoмyниĸaция, ĸoитo дa пpeдcтaвят бeзцeннитe нaxoдĸи пo възмoжнo нaй-дoбpия cъвpeмeнeн нaчин. Чрез иновативен дизайн, интepaĸтивни eлeмeнти, технологично подпомогнати исторически възстановки и разнообразни дейности, за посетителите ще оживеят духът на древен Пловдив и неговото богато мозаечно наследство.

Aнтичнитe мoзaйĸи и мнoгoбpoйнитe apтeфaĸти щe бъдaт излoжeни и пpeдcтaвeни чpeз тexнoлoгични peшeния oт пocлeднo пoĸoлeниe, вĸл. Дoбaвeнa и Bиpтyaлнa peaлнocт, тъч-eĸpaни и дeтcĸa “Зoнa нa oтĸpитиятa”, ĸoятo пoĸaзвa иcтopиятa нa Бaзилиĸaтa пo paзбиpaeм, зaбaвeн и вълнyвaщ нaчин.

След като приключат дейностите и Епископската базилика отвори врати за посетители, един от основните акценти в развитието на туристическия бранд Пловдив ще е върху постиженията от последните години и обособяването на отделен културен маршрут, посветен на античните мозайки на Филипопол. Той ще обхваща Малката и Голямата базилики и културен „Тракарт“, каза заместник-кметът Пламен Панов по време на срещата.

Припомняме, че някога Епископската базилика  е била изоставена, останките били затрупани, а времето изтрило спомените за нея. Забравата продължила до 1980-те, когато при строителството на подлез се появили останки от мащабна сграда, украсена с мозайки с геометрични орнаменти и птици.

През 1982-1986 г. екип от Регионалния археологически музей – Пловдив, начело с Елена Кесякова, проучили около половината от базиликата. Част от мозайките били прибрани в музея. Над развалините било построено защитно покритие, но непроучената част останала под улицата. През 1995 г. базиликата била обявена за паметник на културата от национално значение.

За съжаление, през 1999 г. защитното покритие се самосрутило. Състоянието на мозайките се влошило. След частични разкопки от 2002 г., които установили, че базиликата е построена върху по-стара антична сграда, мозайките били покрити с тънък слой пясък.

През следващите години обектът потънал в забрава. Всичко това се промени благодарение на инициативата и финансирането на Фондация „Америка за България“ и Община Пловдив.

През 2016-2017 г. Епископската базилика беше изцяло проучена от екип на Регионалния археологически музей – Пловдив, воден от Жени Танкова, и реставратори под ръководството на доц. Елена Кантарева-Дечева.

Смирението е качество което всеки иконописец трябва да притежава, а именно за това си качество се боря със себе си всеки ден, казва художничката

Художничката Лена Костадинова открива самостоятелна изложба със сътворени от нея икони тази вечер в галерия Ромфея.  „ Смирението е качество което всеки иконописец трябва да притежава , а именно за това си качество се боря със себе си всеки ден”, казва Лена, отдадена изцяло на иконописта. Експозицията тази вечер ще открие Вихра Григорова.

„Рисуването на икони, никога не ми е било лесно , подхождам към иконописта с много внимание,любов и уважение . При изписването на някои образи подхождам дори със страхопочитание. Едва укротявам духа си като цяло, но хвана ли четката, ставам друг човек. Вглъбявам се в работата до такава степен ,че не изпитвам нужда от нищо – не са ми нужни нито вода ,нито храна….часове наред”, споделя Лена за работата си.

„Иконите , светците,  които изобразявам, начинът, по който ги избирам, е свързан винаги със задълбочено проучване на жития , евангелия и други книги. Светците – това са хора , прозрели Божия замисъл за себе си и успели да осъществят този замисъл в собствения си живот. За да изографисваш тези хора, достигнали до светостта, самият ти трябва да се стремиш към нея. Светостта е едно постоянно възхождане , при което се изискват много усилия. Тя  е упорит труд и вътрешно съзидание на Божия образ. Не е лесно в света, в който живеем, който сами сме създали, да достигнеш до светостта. Но стремежа го има”, допълва Лена Костадинова.

„ Иконите са изпълнени със символика. Те не само разказват история , но и са в помощ на вярващия в молитвата му. Иконата е врата към Бог. Иконописта за мен е постоянна молитва , изповед ,опознаване. Тя е отдаденост и разговор с Бог. Моето спасение.

Иначе занаятчийската част си я има избора на дърво, лепенето на лененото платно, грундирането. Аз се предържам към класическата техника  – работя с пигменти от минерален произход и яйчена емулсия , позлатата е от златни листове 23-24 карата , лакирам винаги с дамаров лак. Спазвам канона за изписване на икони и рядко си позволявам волности. Обичам да се занимавам с иконопис помага ми да осмисля живота си, не е просто работа а спасение”, казва още Лена.

Поредният ден от програмата на „Златен ритон” предлага отново голям избор за ценителите на документалното и анимационно кино. В 17 часа е прожекцията „Икар от Кочериново“- разказва за чудака Николай Поповски от Кочериново, конструирал първия български хеликоптер на двора. Любопитен поглед към българския манталитет. Филмът е режисьорски дебют на журналиста и сценарист Емил Спахийски.

След него фестивалът продължава с „Гражданинът Сис“ на Господин Неделчев-Дидо по сценарий на Влади Киров. Това е първият документален филм за невероятната съдба на чешкия фотограф и полиглот Владимир Сис (1889 – 1958), в която са намесени приятелството с България и тоталитарните репресии. „Гражданинът Сис“ е едър просветителски жест.

В 19.30 часа можете да гледате „Реквием“ на Георги Тошев, който обема живота и творчеството на Емил Чакъров (1948 – 1991) през архивни кадри, спомени, музика… Това е вторият опит за документален портрет на изключителния диригент и музикант след „Като дъх музика“ (1998) на Светла Фингова.

През 2002 г. известните британски историци Норман Дейвис и Роджър Мурхаус публикуват монография за Вроцлав, представяща града като място, чийто опит натрупва и отразява съдбата на целия централноевропейски регион, ако не и на Европа като цяло. Изложбата „Вроцлав счупва желязната завеса“ изследва тази представа, изобразявайки историята на Вроцлав на по-широк исторически фон през 20 век в Европа. Тя ще бъде открита тази вечер в СКЛАД на Фондация „Пловдив 2019”.

„В историята на Вроцлав се отразява съдбата на Европа. Континентът, преживял войни и тоталитарни режими през ХХ век, се надига от руините и лекува своите рани. Жителите на Вроцлав играят специална роля в този процес“, разкрива изложбата. Тя е по проект на Център за история Вроцлав по програма Европа за гражданите, направление „Европейска памет за миналото“. Представянето в България се осъществява в партньорство с Полски институт в София.

 

Страница 2 от 1660

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…