Капана.БГ

Капана.БГ

Всъщност любимият, голям пловдивски майстор на четката е кръстен Александър – Стефан

 

На 24 ноември 1896 г. в Пловдив се ражда един голям български художник, в семейството на Иван и Силвина Лавренови. Той е петото дете в семейството, което го кръщава Александър -Стефан Иванов Лавренов.

 

С името Стефан изобщо не се е записвал, а Александър се сторило на прабаба му толкова дълго, че тя му викала Цанко. След няколко недоразумения между счетоводители и касиери, накрая през 1953., с подмяната на паспортите, той официално става Цанко Лавренов.

 

 

Отделенията Цанко учи в Пловдив, после продължава във Френския католически колеж „Свети Августин“ в Пловдив. След детската мечта да стане музикант или писател, накрая разбира, че ще стане художник.

 

 

Куршум хан

 

За да стигне до колежа, близо до реката, той минава през малебиджийницата на Джумаята, бакърджийската чаршия, Капана, арменския квартал, рибния пазар и стария Пловдив. По-късно отразени в негови рисунки. Баща му често говорил в дюкяна: „моите синове нямат ищах за търговия – единият е чалгаджия (братът, музикант), а другият (Цанко) – ще става бояджия. Всеки с дарбата си, какво да се прави, лош занаят няма.“

 

В 1920 г. Цанко заминава да учи във Виена и се записва в частното училище „Санта Ана“, за да се подготви за изпитите във Виенската художествена академия. По-късно учи живопис при проф. Льофлер. Австрия преживява икономическа криза, в резултат на което студентите-чужденци са освободени без гаранция за по-нататъшно следване.

 

 

След завръщането си в Пловдив става член на Дружеството на южнобългарските художници. Първите му участия в изложби са от 1923 г., където се представя с импресионистични работи. Заедно с Витко Бабаков и Данаил Дечев създават сдружение „Тримата“ и уреждат съвместни изложби.

 

 

Иконописец, 1926 г.

 

Първата работа, която му носи известност е акварелната рисунка „Иконописец“ (1926), изпълнена в традицията на средновековната миниатюра. Скоро след нея се появяват и първите пейзажи от Стария Пловдив и Рилския манастир.

 

Заедно с Данаил Дечев и Златю Бояджиев създават рекламно ателие и името му е свързано с оформянето на изложбените палати в Международния панаир.

 

 

Хилендарския манастир

 

Пейзажите от Рилския манастир поставят началото на един дълъг манастирски цикъл, връх, в който са творбите от престоя му в Света гора (1935-1936).

 

Освен като художник Цанко Лавренов се изявява и като художествен критик. Автор е на монографията „Златю Бояджиев“.

 

 

Пише статии за опазване на старините и архитектурното богатство на Пловдив. Сътрудничи на вестниците: „Правда“, „Победа“, на списанието „Детски живот“.

 

 

Краят на 1950-те години бележи началото на нов творчески и житейски импулс. Цанко Лавренов заема полагащото му се място в културния елит на страната. Участва в съвместната изложба с Владимир Димитров – Майстора в Лиеж, Белгия, през 1958 г. През 1964 – 1967 г. урежда самостоятелни изложби в Прага, Будапеща, Варшава, Западен Берлин и Москва. Възможностите му да бъде изящен живописец се проявяват в известни негови картини: „Старият Пловдив“, „Смолянски езера“ (1946), „Пловдив“ (1946), „Строежът в центъра на София“ (1954 – 1966).

 

 

Емблематични за творчеството му остават „Селски панаир в Пловдив“ (1967), мислена и преживявана повече от 30 години, изящната и празнична „Малка нощна музика“ (1967).

 

 

Малка нощна музика

 

През 1968 г. Лавренов проектира декорите за танцовата драма „Нестинарка“ от Марин Големинов, поставена с голям успех в Софийската опера.

 

 

Хисар капия

 

Други известни негови работи са още: „Пловдивски възрожденци“, „Хисар капия“, „Ламартиновата къща“, „Кулата на Сахаттепе“, „Джамбазтепе“, „Имарет джамия“, „Новият мост на Марица“, и др.

 

Лавренов отказва да продава своите картини на световни музеи и галерии, на частни колекционери. Издирва и откупува картини, продадени преди години.

 

Носител на почетното звание „Народен“ художник.

 

 

Националната художествена гимназия в Пловдив носи името на Цанко Лавренов.

 

Неговото име носи и морски нос в Антарктика. Носът Цанко Лавренов (на английски: Lavrenov Point) е свободен от лед морски нос от източната страна на входа в залива Юндола на северния бряг на остров Робърт, вдаващ се 400 m северозападно в протока Дрейк. Разположен 2,7 km западно от нос Нюъл и 2,6 km югоизточно от нос Катарина.

 

 

Името е официално дадено на 12 август 2008 г. Обнародвано е с указ на Президента на Република България от 31 май 2016 г. (Българско картографиране от 2009 г.)

 

Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

 Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“. Още за книгата му може да видите ТУК.

По време на ужаса на Холокоста в Европа Шломо Шeалтиел е на 11 години, напуска България на 17 години. Посветил се е да изучи всичко за спасяването на евреите, запазено в архивите на България

Организацията на евреите „Шалом“ има удоволствието да ви покани на представянето на книгата „Две знамена на ционизма – синьо, но също и червено“/ „Поалей Цион“ в Пловдив (1910-1912) от изтъкнатия изследовател, преподавател и историк Шломо Шеалтиел.

Събитието е във вторник, 26 ноември, 17.30 часа, Залата на ОЕ „Шалом“, ул. „Хр. Г.Данов“ № 20.

Шломо Шеалтиел е израелски историк от български произход По специална поръчка на националния мемориал на Холокоста в Йерусалим – Яд ва Шем той е описал в 1000 страници историята на българските евреи основно в периода 39 – 45 година.

По време на ужаса на Холокоста в Европа Шломо Шeалтиел е на 11 години, напуска България на 17 години. Посветил се е да изучи всичко за спасяването на евреите, запазено в архивите на България. Но използва и други архиви с дъх на кръв – тези на нацистка Германия. Те са изпратени в Израел по време на процеса срещу един от основните организатори на Холокоста – Адолф Айхман.

Книгата „Две знамена на ционизма – синьо, но също и червено“ обхваща историята на евреите в Пловдив в периода 1910-1912.

„Поалей Цион” е еврейска социалдемократическа работническа партия. Организацията е създадена в Русия в началото на XX век от смесването на двете основни идеологии, които привличат тогава болшинството политически активни евреи – ционизма и социализма. Някои от партийните теоретици и лидери се определят като марксисти, други като народници, но общото между всички тях е настояването за създаването на независима еврейска държава, изградена върху принципите на социализма.
По-късно Давид Бен Гурион става човека, който полага най-много усилия, за да бъде превърната в реалност хилядолетната еврейска мечта за своя държава.

Сред гостите на представянето на книгата ще бъдат г- н Давид Коен, бивш посланик на Израел в България, Чили, Албания, Босна и Херцеговина и Македония. Голям приятел на България, при неговото отпътуване той бе удостоен от Президента Петър Стоянов с най-високото българско отличие – орден „Стара планина“ 1-ва степен.

Сред гостите ще бъде и г-н Йосиф Бенбасат – един от най-търсените политически експерти в Европа и САЩ. Бенбасат е израелски политолог, роден в Пловдив, като от 50 години се занимава с политика и избори. Преподавател е по политически науки в университета “Джорджия” в САЩ . От десетилетия той е в щабовете на Демократическата партия в САЩ, както и в Германската социалдемократическа партия. Сред най-паметните му моменти е победата на Бил Клинтън през 1998 година, когато президентът на САЩ печели втори мандат. През 2001 година ръководи предизборния щаб на НДСВ, когато печелят парламентарните избори в България.

Прожекцията от Киномания Пловдив днес е от 20:45 часа. “Арета Франклин: Amazing Grace” е реализиран от Алън Елиът, с материал, заснет от Warner Bros. през 1972 г. Влизайки в църквата дискретно, тя се усмихва за кратко, концентрира се за момент и просто започва да пее. Нежно в началото, но след това все по-завладяващо, гласът й отнася публиката – далеч, към безкрайността на рая.

През януари 1972 г. Арета Франклин записва легендарния си албум “Amazing Grace” заедно с Църковния хор на Южна Калифорния и пастор Джеймс Кливланд в мисионерската баптистка църква „Ню Темпъл” в Лос Анжелис. На върха на славата си тя взима решение да се върне откъдето е започнала – към света на госпъл музиката. Записан за два дни на живо, този албум става най-успешния госпъл запис на всички времена. В него Франклин пее “How I Got Over”, “Precious Memories” и особено 11-минутна версия на “Amazing Grace”.

Резултатът е този концертен филм, непоказван повече от 40 години по технически и юридически причини, който прославя човешкото достойнство и копнежа по свобода и справедливост. Той е и шеметно представяне на неустоимата харизма на соул иконата, напуснала ни през август 2018 г. Абсолютно наелектризиращо преживяване!

Мюзикълът от Коул Портър „Целуни ме, Кейт!“, по мотиви от комедията „Укротяване на опърничавата“ от Уилям Шекспир, пловдивчани могат да видят само на 25 ноември от 19 ч. в Дом на културата „Борис Христов”.

Диригент е Цанислав Петков, солисти са Марчо Апостолов – гост в ролята на Фред Греъм (Петручо) и Еделина Кънева – гост, в ролята на Лили Ванеси (Катерина). Участват оркестър, хор и балет на Държавна опера – Бургас.

„Целуни ме, Кейт!” (с оригинално заглавие “Kiss me, Kate!”) е мюзикъл, написан през 1948 година от съпрузите Бела и Самюъл Спивак. Портър е един от най-значимите американски композитори. Официалната бродуейска премиера на „Целуни ме, Кейт! се е състояла на 30 декември 1948 година и се е играла в продължение на деветнадесет месеца.

Това е най-хитовото произведение на Коул Портър, играно повече от 1000 пъти на Бродуей. Портър печели наградата „Тони“ за мюзикъл и за най-добри текст и музика.

Премиерата на атрактивната постановка по музика на американския композитор ще даде възможност на почитателите на интригуващите сюжети да се насладят на редуване на комични ситуации с криминална завръзка и неочаквани заговори и да проследят емоционалния сюжет на мюзикъла.

Солистите ще разкажат чрез средствата на изкуството вълнуваща история с драматични обрати и щастлив край.

Билети се продават в Билетен център пред Община Пловдив, за справки: 0887 42 42 40.

Въпреки че изобщо не са здравословни, пържените картофки са една от любимите храни на много хора. И как иначе – те са семпли, но ужасно вкусни и се комбинират чудесно с толкова много храни и напитки. Важно е обаче как са приготвени и мазните бланширани картофи просто не си заслужават калориите при положение, че вече толкова много места в Пловдив правят превъзходен домашен чипс. Ако сте решили да изневерите на диетата си или и вие сте от хората, които обожават това хрупкаво изкушение, пловдивският гид lostinplovdiv.com ще ви упъти къде в града под тепетата да хапнете най-вкусните картофки.

Хубавата бира върви с хубави картофки и ако предлагаш качествено пиво, няма как и кухнята ти да не е на същото високо ниво. Изглежда така смятат и в „Йегерхоф“, защото менюто им е пълно с вкусни изкушения и въпреки че каквото и да си поръчате, няма да сгрешите, не пропускайте домашния им чипс. Хрупкави картофени колелца, поднесени с микс от ароматни подправки. Предупреждаваме ви само, че има риск да прекалите.

Ако Тракия ви идва малко далеч и се чудите къде на Центъра можете да се насладите на хубав домашен чипс, намерихме цели две такива места. Едното е обичаният пловдивски бар „Мармалад“ в сърцето на Капана. Там го сервират поръсен със сушен риган и комбинацията е повече от съвършена.

Не пропускайте и „Пожарната“ – другото място в централната част на града, където може да си угодите с порция домашен чипс… или две. Мястото е непретенциозно и предразполагащо за весели срещи с приятели, а картофките са истинско попадение – хрупкави и вкусни, перфектната компания на една студена бира.

Избор в няколко квартала пък ще имат почитателите на пържените картофки на ресторанти Южен полъх. Любимо място ни е този в подножието на Бунарджика, защото хрупкавият чипс е отлична идея след разходката в парка. Но винаги може да предпочитате локацията около Полиграфията или Сточна гара. При тях чинията пристига буквално с огромен връх и не е порция за сам човек. Вземете приятел или любим човек и нападайте още днес. Може да избирате измежду вариант с копър и чесън, със сирене или без добавки.

Последното ни предложение вече сме го споменавали в статията си за Ресторанти в Кючук Париж. Ако тогава Рио не е било опция, време е да намерите местоположението му и да го посетите скоро. Във вътрешната част не е много впечатляващо като интериор, но кухнята му си струва. И тук домашният чипс не може да не се опита, а почнете ли веднъж, бързо ще видите дъното на чинията.

Зимният сезон със сигурност предразполага към по-големи угощения, а за натрупаните килограми ще му мислим напролет. Домашният чипс е просто задължителен!

Понеделник, 25 Ноември 2019 11:35

На разходка с Пловдив графити тур

Разкриваме частица от култовите за уличното изкуство места под тепетата

Вече сме ви показвали Пловдив през погледа на гидовете от Free Plovdiv Tour, а днес изпробваме и най-новия им маршрут, посветен на уличното изкуство под тепетата. Plovdiv Graffiti Tour за момента се провежда всяка неделя и понеделник точно от 14 часа и започва от добре познатото място пред сградата на Общината. Нашият екип посети седмото издание на интересната обиколка и определено останахме впечатлени от нещата, които научихме и ни бяха разкрити. Турът е направен изцяло от проучванията на организаторите.

Нашият гид Велис изключително подробно ни запозна както с историята на графити културата в нашия град, популярните имена сред творците, така и с различните стилове. При обиколката не пропусна да ни покаже и класическото пловдивско изкуство и техниката „сграфито” на Димитър Киров, Георги Божилов – Слона и др. Изумени бяхме, че дори и като местни не обръщаме внимание на много от по-скритите творби, които са не по-малко впечатляващи от традиционни селфи любимци в Капана.

Графитите през последните години определено са страхотен начин за разнообразяване и разкрасяване на градската среда. С организирането на съвсем легални стрийт фестивали и даване на възможности за изява на творците те все повече облагородяват пространствата и губят ъндърграунд елемента си, за да се претворят в истински цветни истории.

Пловдив Графити Тур не е традиционен начин да разгледате града, но дава този специфичен поглед върху мястото, който не можеш да откриеш сам. В Lost in Plovdiv ви показваме само малка селекция от произведенията и силно препоръчваме да се разходите сами с професионалните гидове. Ще се учудите колко много ще научите!

 

През 2019 честваме 120 години от рождението на писателя

Любовта е Събитие.
Лъжата е Събитие.
Убийството е Събитие.

Но най-голямото Събитие е маскарадът, който разиграваме пред себе си и другите. Вечната игра на криеница между нас и останалия свят е брилянтно описана от Владимир Набоков и поднесена като емоционално наситен парад под режисурата на Красимир Ранков. Пристигането на някой си Барбашин от страшното минало всъщност не е завръщане на престъплението, а възход на истината. На онази истина, която толкова неприятно и отегчително разваля удоволствието да живеем маскарада си. Представлението „Събитие“ ще ви разбуди от сладката дрямка на лицемерието и ще ви тласне към една неподозирана празничност – тържеството на взаимното ни надлъгване, в което танцът на освобождаването от премълчаното има последната дума.

СЪБИТИЕ
от Владимир Набоков

превод Добринка Стефанова
режисьор Красимир Ранков
сценография и костюми Яна Костадинова
музика Асен Аврамов
хореография Светлин Ивелинов

Участват:
Константин Еленков („Одисей“), Ирина Митева (позната на широката публика като Ина Фотева от сериала „Откраднат живот“), Мария Генчева, Патриция Пъндева, Красимир Василев, Асен Данков/ Димитър Банчев, Ивана Папазова, Русалина Чапликова, Стоян Сърданов, Венелин Методиев, Ивайло Христов, Филип Василевски.

Премиерни дати 25 ноември, 9 и 13 декември.

Страница 10 от 1660

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…