Капана.БГ

Капана.БГ

Соня Попова

Деница Руменова Хорева, Магистър „Управление на иновациите“, към Université de Strasbourg, Страсбург, Франция, Медиен анализатор в „А Дейта Про“ и Маркетинг мениджър в „Микс Консултинг Груп“ АД. Тя е първото лице от Новата генерация в „Бизнесът за Пловдив“.

За теб, като млад и високо образован човек, каква е „картината“ на идеалния градски живот?

Идеалният град съчетава много и различни характеристики. На първо място младите хора търсим град, в който да се реализираме кариерно, да си осигурим добър стандарт на живот; място, където да търсим и намираме нови предизвикателства. От друга страна, младите хора, а и не само, обичаме развлеченията. Градът трябва да е мястото, където да се разходим, да изпием по чаша кафе с приятели след работа или през уикенда.

Лично аз си представям идеалния град като място, в което спокойствието и динамиката вървят ръка за ръка. Не мога да скрия, че в момента, в който си говорим за идеалния град, си представям Пловдив. Град с много история, великолепно място за туризъм.

Силно се надявам ние младите да успеем да допринесем за бъдещото развитие на Пловдив. Смятам, че тепърва бизнесът се насочва стремглаво към облагородяването на града, появяват се все повече фирми. Надявам се и общината да мисли повече за своите граждани.

Най-баналният въпрос, на който всеки има своя различен отговор…

Защо се върнах от чужбина ли? Да си призная, обичам много да пътувам и в България, и в чужбина. Но екскурзията не е като да заживееш на едно чуждо място, без приятели, без семейство, без топлина и уют. Предполагам, че в чужбина, към този момент, щях да имам доста добри перспективи да се развивам кариерно, но си поставих за цел да постигна много неща в България.

Не крия, че се сблъсках с доста трудности – дълго време, след като се прибрах, беше много трудно да намеря работа. Когато станеш от студентската скамейка, очакваш всичко да ти пада даром от небето, та ти си висшист! Неведнъж си мислех, че съм направила грешка да се върна, обмислях да отида отново в чужбина, накрая спрях да търся „лесните“ начини за излизане от ситуацията, започнах да си намирам сама занимания, не се отказах да търся работа, всеки ден се будех с различни „бизнес идеи“, дори успях да си похарча всички спестявания. И така до един слънчев ден, в който започнах сегашната си работа – като медиен анализатор, признавам, никога не съм се и замисляла какво представлява това, просто видях обявата и ми се стори интересно, реших да скачам с главата надолу. И работя това вече над година. Оттам малко по малко се отваряха и нови врати, нови интереси, нови начинания.

Не съжалявам, че се върнах, никога нямаше да имам възможност да падам, ако бях останала. А и нямаше да срещна страхотните хора от „Бизнесът за Пловдив“. Ха – ха.

Кои общи каузи събират младите от бизнеса?

Със сигурност желанието да изградим заедно едно по-добро бъдеще, не само за бизнеса в града, но и за хората. Ние имаме енергията и желанието да се борим за това, което желаем, имаме желанието гласът ни да се чува. Искаме един ден нашите деца да учат в хубави училища, да получат добро образование, да имаме качествено здравеопазване, да има добър стандарт на живот. Не мисля, че е нещо много, само нормалните неща. Вярвам, че с общи усилия ще се справим.

Индивидуализмът, така характерен за националния ни характер, кое го преодолява?

За съжаление, все още не е особено преодолян. Отблъсква ме фразата „Това мен не ме засяга, защо да се интересувам или да направя нещо по въпроса?“. Много, много се надявам един ден на хората да започне да им пука… да се научат, че имат права, глас и да знаят, че всеки един път, когато се поинтересуват и направят нещо, нещата се променят. Наистина, хора, обръщам се към вас! Не подминавайте с махане с ръка на нещата, които не ви харесват. Порочните практики ще си отидат тогава, когато имаме мнозинство, когато започнем да мислим за нас самите, за децата си, за родителите си. Неведнъж съм чувала оплаквания от типа – „Нищо не се променя в тая скапана държава“, „Какво, ако направя това, нищо няма да се промени“, „То всички са мутри в България“. Ами няма да се промени, докато повечето го казват.

Ако младите от Сдружението сте „управление в сянка“ на града, каква ще е политиката ви?

Не ми допада „управление в сянка“, никой от нас не е в сянка. Приятелите ни, семействата ни, близките ни, знаят за нашите амбиции, надявам се скоро и по-широка аудитория да научи за нас и да се включи в нашите идеи за подобрение на града. Както вече изясних, ние искаме да живеем в хубав и уреден град. За момента нашите родители работят в тази посока, със сигурност ние ще се включим в тази кауза, но ще представим и иновативни идеи в сферата на образование, инфраструктура, здравеопазване и т.н. Не е нужно да започваме от началото или да рушим всичко добро направено дотук, ще надграждаме и ще търсим прозрачност от страна на властта.

Най – доброто и най-лошото в града?

Смея да твърдя, че Пловдив е уникален град, той има много лица, тук изкуствата и  историята са живи, животът не спира никога в Пловдив, светлини, изящност, древност. След тези думи не ми се иска да кажа най-лошото… Ще кажа само, че градът може да блести още повече, ако хората, които го управляват, са по-съвестни.

Ти и светът след 10 години?

Планове или мечти? Нямам толкова смелост да правя планове за толкова дълъг период от време. А и не виждам смисъл, защото обикновено плановете пропадат. Но мечтите и желанията са друго нещо. Първо ми се иска да съм изградила семейство, второ – да съм създала хубав екип от хора, с които да работим, да се забавляваме и да гледаме в една посока и трето – иска ми се като цяло животът да се е променил към по-добро, да има по-малко страдащи, по-малко болни, по-малко загиващи по улиците, по-малко гладни… и така.

След 100 дни ремонт и инвестиция от 1 милион лева бившият Детмаг отваря врати с ново предназначение. От днес двуетажното пространство на Малката главна вече е галерия Капана, а довечера официално се открива и дебютната изложба.

Лентата на новото изложбено пространство в сърцето на града прерязаха днес градоначалникът Иван Тотев, кметът на район Централен Георги Стаменов и директорът на Градска художествена галерия Красимир Линков, който ще стопанисва обекта. По стените на двата етажа в бившия Детмаг са окачени подбрани творби на знакови пловдивски художници и чужди творци, участвали в пленери под тепетата.  Те са от фонда на Община Пловдив и са откупувани от кметството в последните близо 40 години.

„Галерия Капана ще е подходящ дом за всякакъв вид изкуство. Днес откриваме една перла, с която ще се гордеем за години напред”, каза райкметът Георги Стаменов, който ръководеше проекта.

„Пространството ще е многофункционално. Галерията може да се разделя на четири отделни зали, които могат да приютяват паралелно четири различни изложби. Може да се ползва и за цялостна експозиция на двете нива, както е при откриващата изложба. Нашата голяма цел е да показваме не само традиционни изложби, а и съвременен вид виртуални експозиции. Затова в галерията има три проектора с много висока резолюция”, обясни арх. Петко Костадинов, който заедно със свои млади колеги изработи архитектурния проект за новата галерия.

„ Станало е прекрасно. Благодаря на строителите, които съкратиха срока на изпълнение. Днес започваме да излизаме от инфраструктурните проекти за Европейска столица на културата с откриването на това ново пространство. С площ  от 1000 квадратни метра то е най-голямата галерия в Пловдив. С тази галерия разширяваме Капана и вдигаме авторитета на квартала”, каза кметът Иван Тотев.

Той допълни, че календарът на галерия Капана до края на годината е вече пълен, като скоро предстои да се открие голяма международна изложба, която ще напълни и новата галерия на Гладстон, чието откриване предстои много скоро.

„С бившия Детмаг решаваме един 20-годишен проблемен казус и го правим по възможно най-добрия начин в контекста на Европейска столица на културата. Днес се вижда как със силата на ЕСК градът се променя. Откриваме първият обект заченат с Европейска столица на културата, изстрадан и роден през 2019-та.

„Най-важното е, че в тази централна градска зона се открива един нов културен център, а не пореден търговски обект. Належащо беше да имаме още едно изложбено пространство. Тук са изпълнени всички изисквания за показване и съхраняване на изобразително изкуство”, подчерта директорът на ГХГ Красимир Линков.

За дебютната за галерия Капана изложба той разказа, че близо 110-те картини живопис са събирани от екипа на Градска художествена галерия от общински канцеларии, училища, кабинети в прокуратурата и др. институции. „Една от мисиите е изпълнена- изкуството да бъде сред хората. Тази колекция е сложна и трудна за експониране, тъй като сбира много различни автори и представя различни техни периоди. Картините тук не са масово обществено достояние, но сега всеки може да ги види”, каза Красимир Линков. Две от живописните платна в експозицията идват от кметския кабинет- картини на Енчо Пиронков и Вълчан Петров.

Входът за откриващата галерия Капана е безплатен. След нея новият културен център ще бъде платен.

Замисляла съм я като книга, която предлага повече от един маршрут на четене. Занимава се с оптическите илюзии на мисленето ни, с несъвършенствата на погледа ни докато се опитваме да четем света: какво виждаме и какво ни се привижда, как правим всичко възможно да не видим

Разчитам изключително много на участието на читателя и му се доверявам

В най-добрия вариант на четене си представям книгата като пъзел, който всеки път дава различна картина

Славена Шекерлетова

Понякога, дори често и ние имаме късмет. Например, сме късметлии да имаме думите на Яна Букова. Намираме ги събрани в „К като всичко“, „Пътуване по посока на сянката“, „4 приказки без връщане“… „Записки на жената призрак“ е най-новата ѝ книга. Който е чел Яна Букова знае, че тя не води за ръчичка. Нейните думи са задачка, разкриват разни нови неща. Читателят е напълно свободен да расте, четейки Яна Букова. Нищо не го ограничава, всяко нещо го дърпа напред, ще или не ще. Рецепта за разбиране – просто следвайте маршурта на думите и ако можете, създайте свой…

В "Записки на жената призкрак" има едно ... дори леко смущаващо смесване на наука, факти, поезия, как се съчетаваха тези неща, които обикновено нямат много общо?
Всъщност повечето важни неща в живота нямат много общо едно с друго. Но се съчетават в общата картина на света и затова и светът е толкова богат и интересен... Може би съществува някакво объркване поради представата, че поезията е някакъв вид “профилирано” изкуство. Че се състои от красиви картини, описания, шлифовани съчетания от думи – и дотам. Но езикът на съвременната поезия е много по-широк, както езикът на съвременното изкуство изобщо. И както съвременната музика включва – когато желае – автентични шумове или както визуалните изкуства често използват готови предмети или сурови, необработени материали, така парчета от всеки вид текст, фрази от всеки професионален жаргон могат да бъдат градивни елементи на поезията: научни хипотези, исторически факти, анекдотични истории, цитати, вицови завръзки, сентенции. Вярвам, че не съществува дума или парче от реч, което да не може да бъде включено в стихотворение. Важното е как се съчетават тези елементи, какви въпроси пораждат в неочакваното си съпоставяне, какви обрати предизвикват в мисленето и в гледната точка на четящия. Това е моето разбиране за поезия: не създаваща някакъв пригладен и украсен паралелен свят, а изследваща – сурово и без условности реалния свят около нас (и в нас), който е сложен и жесток, и наистина красив, но по своя труден и нееднозначен начин.            

Научих, че тези стихотворения са писани едновременно на български и на гръцки, защо се получи така?
Просто в този момент от живота си се оказах да участвам поравно и активно едновременно в две литератури, да получавам литературните си дразнения и стимули през два езика и да усещам еднакво силна потребност да се обърна към две ядра от неголяма, но сплотена публика от четящи поезия. Беше странен момент на равновесие и писането и на двата езика ми се отдаде по някакъв напълно естествен начин. Не знам дали би се повторило при следваща книга. 

Чисто концептуално, какво ще срещнем в тази стихосбирка, каква е твоята поезия?
Замисляла съм я като книга, която предлага повече от един маршрут на четене. Занимава се с оптическите илюзии на мисленето ни, с несъвършенствата на погледа ни докато се опитваме да четем света: какво виждаме и какво ни се привижда, как правим всичко възможно да не видим. Съществуват повтарящи се мотиви, въпроси, които се поставят отново и отново и понякога им се дава различен отговор. Въпреки че конструкцията й е обмислена и внимателно строена, всеки читател би могъл по своя начин да преподреди тази книга, да сглоби елементите й по своя собствен, уникален, произхождащ от мисленето си и знанията се начин. В най-добрия вариант на четене си представям книгата като пъзел, който всеки път дава различна картина. Моята поезия е диалогична. Разчитам изключително много на участието на читателя и му се доверявам. Също важен ключ за тази книга е хуморът. Намирам хумора за много резултатна стратегия на познание.

Какво занимава сега Яна Букова като автор и като преводач?
Като преводач – с нищо. Дала съм си дългогодишна почивка от преводи. Всъщност дори не съм сигурна дали бих се занимавала с превод отново. Но пък с радост мога да съобщя, че една моя преводна книга от преди десетилетие – “100+1 фрагменти” на Сафо беше преиздадена преди месец от издателство “Да”. Много съм щастлива от начина, по който стана това издание! Запазихме старата корица на Яна Левиева с малка промяна, направена от дъщеря й Неда Ангелова. Книгата е посветена на паметта на Яна и на Малина Томова – две от най-важните фигури в българския книжовен живот от последните десетилетия и от най-ценните и прекрасни хора, които съм срещала в живота си.

За да отговоря и на втората част на въпроса - като автор правя това, което правя винаги: мисля върху следващата си книга. Събирам идеи и материал, водя си бележки... Но по правило избягвам да говоря предварително за работата си.

Яна Букова е поет, писател и преводач. Тя е носител на наградата „Христо Г. Данов“ за превод от гръцки език на художествена литература. Нейни стихове и разкази са публикувани в различни антологии и списания в Аржентина и Албания, в САЩ и Швеция, в Чили, Франция, Сърбия, Великобритания и Унгария.


Снимка: Яна Букова на представянето на “Записки на жената призрак” в “Петното на Роршах”, Пловдив, май 2019.       

Историята за измамено женско семейство, спасено от пловдивския владика, кръщава улицата южно от Трихълмието, а табелата се смята за най-старата улична табела в Пловдив

Къщата само ще се ремонтира, а няма да се събаря, каквито притеснения имаха пловдивчани от квартала

Теодор Караколев

Култова къща на улица „Митрополит Панарет“ е в ремонт от няколко седмици. Къщата е със свалени прозорци от няколко седмици и пловдивчани от квартала се притесняваха, че сградата ще бъде съборена и на нейно място ще се появи поредната в отсечката кооперация. Проверка на място до сградата, която се намира до Източната порта установи, че е в ремонт, като ще се подменят дограми, както и се оправя интериора.

Къщата не блести с художествени качества. Сградата е съвсем обикновена и дори позицията ѝ на улицата създава доста неудобства за минувачите. Къщата стъпва изцяло върху тротоара на улица „Митрополит Панарет“ в непосредствена близост до Източната порта. Така пешеходците, които ходят по южния тротоар покрай Трихълмието, трябва да слязат на пътното платно, за да продължат по пътя си.

Интересна е обаче житейската история на сградата, разказана от Владо Балчев и Петко З. Петков в книгата им „Забравеният град“. Малко след Освобождението на България – но докато Пловдив все още е част и столица на Източна Румелия, тя е обитавана от три жени – вдовица със своите две дъщери. Една от тях се жени за офицер през 1883 година, който обещава светло бъдеще на семейството, но след като къщата е прехвърлена на негово име, той изчезва. След известно време обаче се оказва, че той е теглил големи заеми и е заложил къщата. На място пристигат представители на кредиторите, които да изгонят жените и вземат къщата. След вдигане на скандал обаче в помощ на жените се намесва пловдивския митрополит Панарет. Той изплаща дълговете, а семейството успява да продължи живота си в същата къща.

Благородният акт на митрополита не остава забравен – само няколко години по-късно, на стената на къщата е сложена табелка „Улица Митрополитъ Панаретъ“, която стои и до днес и се смята за най-старата улична табела в града. Табелата е запазена, но е много изцапана с мазилка и се нуждае от почистване. По същия модел са изработени още няколко все още запазени такива табелки в Пловдив на други улици.

На място днес се вижда, че настоящите обитатели ще сменят дограмата и ще оправят интериора, както и други части от сградата. Къщата за момента изглежда, че ще бъде запазена, а с нея и тази интересна градска история.

Само няколко часа след поредния ремонт 

Ивелина Василева

Чешмичката в сърцето на Капана не работи и след поредния ремонт от страна на ОП „Градини и паркове“. От предприятието се похвалиха, че е монтиран нов скъпо струващ бутон за регулиране на водата. В момента той отказва да функционира и водата тече безспирно. Проблемите с чешмата до Ядрото в квартала са от месеци. Водата или денонощно блика и образува локва, или от нея и капка не капва, а минувачите се заблуждават и остават жадни в морните жеги.


Екипът ни направи клипче, което показва, че бутонът не работи, а видеото бе изпратено към един от инженерите на ВиК и шефът на ОП „Градини и паркове“  Стоян Алексиев. Те не могли да повярват, че се е задал отново проблем с най-ремонтираната чешма в града. Този път причината не е вандалска намеса, а обещанието е, че в понеделник отново ще бъде изпратен екип, който да провери проблема.


Собствениците на бизнес покрай чешмата разказват, че днес следобед са дошли майстори на ВиК, спрели са водата, монтирали са новия бутон, след това са пуснали водата и не могли да я спрат. Когато били попитани дали така ще оставят нещата, майсторите отговорили с вдигане на рамене, че им е наредено само да сложат новата част.

„Разхищава се вода. Не само, че не е добре за околната среда, ами и ние, пловдивчани плащаме тази вода“, коментират от Капана. 

 

Тази вечер (събота) от 21:10 Филмови нощи във Филипополис няма да забрави и малките зрители в града. Дългоочакваното продължение ИГРАТА НА ИГРАЧКИТЕ: ПЪТЕШЕСТВИЕТО ще бъде излъчено тази вечер в Лятно кино „Орфей”. Филмът притежава богатството на темите и всички технически, драматургични и кинематографични качества на своите предшественици и е повече от достойно допълнение в поредицата. Уди винаги е бил сигурен в своето място на този свят и в това, че негов приоритет е да се грижи за детето, на което принадлежи, независимо дали това е Анди или Бони. Един ден Бони донася нова играчка в стаята си – направеният от нея Виличко, който определя себе си като „боклук“, а не като играчка. Уди се нагърбва с отговорната задача да му покаже защо трябва да приеме това, че е играчка. Когато Бони взима цялата банда на семейната екскурзия, Уди внезапно се отклонява, което му носи среща с отдавна загубената му приятелка – пастирката Бо Пийп.

Късната прожекция от 23:30 ч. ще бъде тази на оскаровата драма РОДИ СЕ ЗВЕЗДА с изключителните БРАДЛИ КУПЪР и ЛЕЙДИ ГАГА. Във филма двамата обединяват своите безспорни таланти, за да представят реалистичната и страстна история на Джак и Али, две артистични души, които се събират на сцената и в живота. Това е едно нелесно пътуване, проследяващо красивите и сърцераздирателни моменти в една връзка, която се опитва да оцелее. Новата версия на класическата любовна история четирикратно номинираният за „Оскар“ Купър („Американски снайперист“, „Американска схема“, „Наръчник на оптимиста“) отбелязва своя режисьорски дебют, а негова партньорка е отличената с безкрайно много награди, както и с номинация за „Оскар“ музикална суперзвезда Гага, за която това е първа главна роля в голяма продукция.

Напомняме ви също така, че тазгодишното издание тепърва ще предложи още две непреходни класики – шедьоврите ГЛАДИАТОР (18.07) и АМАДЕУС (25.07).  Очакват ви също така специалната прожекция на френския ЛЮБОВТА Е ПИРШЕСТВО с участието на Гийом Кане (14.07), както и на новия екшън-трилър на Люк Бесон – „АННА” (от 20.07), който бележи завръщане на режисьора към неговите корени.

Цените на билетите за кинопанорамата са 7/6 лв. Продават се на касите на лятно кино „Орфей“ /19.30-23.30ч/ и LUCKY Дом на киното /16.00-21.00 ч/, както и онлайн на boxoffice.bg.

В тази първа от типа си среща, за литературен клуб "Мироглед", ще ви запознаем с един софийски поет: Dilyan Georgiev Дилян Георгиев-Светлоносеца. На срещата ще имате възможността в една неформална обстановка, да се запознаете с автора лице в лице, да чуете негово творчество и нe на последно място да се срещнете със свежите хора от "Мироглед".
Всеки е добре дошъл, изкуството е да бъде споделяно!

Вход: свободен
Дата: 13.07. 2019г.
Час: 14:30
Адрес: "Зелена работилница", (на гърба на технческия университет); Булаир 1А

Страница 1 от 1545

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…