Заключителния концерт от пролетния сезон на „Камерна сцена Пловдив“ ще изнесат музикантите от „Folk five +“, със специалното участие на Петър Салчев (вокал) и словенката Звездана Новакович (вокал и арфа). Събитието е на 30 май от 19 часа в Първо студио на Радио Пловдив.

„Folk five +“ е млада пловдивска формация от възпитаници на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Участниците в нея са дълбоко свързани с Академията и дълго са си взаимодействали по сцените. Преди година у тях се ражда идеята да се съберат заедно, за да представят традиционния български фолклор в различна светлина, която да го направи по-разпознаваем, интересен и актуален сред младите хора в България. Концепцията им е нестандартна, както нестандартно е и съчетанието на инструментите, на които свирят Васил Василев (кавал), Владимир Владимиров (тамбура), Деница Василева (вокал), Десислава Петкова (контрабас), Владимир Петков (пиано) и Живко Михов (ударни). Това подпомага диалогичността и интерактивността между музикантите на полето на етномузиката. В същото време е предпоставка за нови творчески импулси чрез съчетаване на фолклор с поп и джаз елементи, традиционно и модерно, локално и глобално.

През февруари групата изнесе благотворителен концерт в полза на идеята за ремонтиране на Жълтото училище в Стария град. В момента „Folk five +“ работят върху първия си албум, който ще включва авторска музика и аранжименти на фолклорна основа.

Пролетният сезон на „Камерна сцена Пловдив” се съфинансира от Община Пловдив и фирма „Дерони“. Реализацията му е в подкрепа на кандидатурата на града за Европейска столица на културата 2019. Проектът партнира и с Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ), която чества своята 50-годишнина през 2014 г.

С близо 4-часова специализирана операция монументалната творба с лика на Борис Христов, дело на Цвятко Сиромашки, бе монтирана пред Дома на културата. Паметникът бе вклинен директно на парапета над стълбите към сградата. Цвятко сам избрал мястото, при все, че до сутринта намеренията бяха творбата му да бъде инсталирана на площадчето пред бившия Синдикален. Трябва да се вижда от далеч. Голям бил монумента- ами няма да е малък, щом става въпрос за такъв велик българин, обясняваше Сиромашки, докато работници побиваха скулптурата му.

Навършилият 60 години маестро сам аплодира успешния край на мисията, качен с помощта на дюлгерите на парапета, на едно ниво с главата на Борис Христов. Най-накрая, дойде на мястото си, каза Цвятко и не скри усмивката си. На акцията присъстваха Жорж Трак и Любозар Фратев, които бяха основни сподвижници на Сиромашки в делото му да пребори
отказа на общината да приеме паметника. Не знаехме, че ще го сложи тук. Мислехме, че ще е долу, на пространството пред стълбите, чудеха се служители на Дома на културата. Браво, Цвятко, браво, направихме го, викаха твореца негови близки.

Официалното откриване на монумента е на 23 май.

Published in POPART

Архитектурният шедьовър на градоустроителя на Пловдив е в меко казано окаяно състояние

Месо и топла скара умъртвиха сградата като я скриха от погледa

Предумишлено убийство! Само така може да се опише онова, което се случва с една от най-великолепните постройки на градоустроителя на Пловдив Йозеф Шнитер. Невероятната еднофамилна къща на архитекта, който промени Пловдив и го превърна в европейски град, е буквално умъртвена. Самата постройка е в меко казано окаяно състояние- фасадата сякаш е изядена от свирепи термити, останали са едва няколко декоративни елемента, а дворното пространство пред нея е като фон за нискокачествен американски филм на ужасите- тотално занемарена, с валящи се автомобилни гуми и всякакви ненужни вехтории. Проектираният и построен през 1905-та година шедьовър на Шнитер днес просто не може да бъде видян (при все, че гледката към него е твърде, твърде тъжна). На мястото на красивата ограда, съзидана преди век,  днес има търговски обекти от временен тип, чийто качества няма смисъл да коментираме въобще. Те пречат на погледа да се впие в цялостното съвършенство на двореца, превърнал се в руина. Къщата, издигната за Иван Андонов в началото на миналия век, се населява от наследниците му, сред които е и бившият областен управител на Пловдив Андон Андонов. Каква е причината един висш администратор да има такова отношение към наследството на Шнитер и към собственото си такова- не ни става ясно и не разбираме. Но ще се опитаме да разберем…

Очаквайте продължение на темата!

Петък, 16 Май 2014 03:00

Урок по графити в 7 клас

Едни от най-добрите майстори на спрея и четката Димитър Механджийски (Stern) и Васко Лалов (Dark) изнесоха открит урок на ученици от 7-ми клас в СОУ "Цар Сиемон Велики", относно правилното и неправилното драскане на графити в Пловдив.
Опитните художници, за които се оказа, че са завършили и педагогически профили, влязоха в ролята на учители пред клуба по рисуване в хуманитарното училище и дадоха ценни съвети на бъдещите графитаджии.
Децата посрещнаха още от вратата своите "учители" и веднага им се нахвърлиха с въпроси за техниката на рисуване. Те показаха свои проекти и бъдещи идеи. Оказа, се че клубът в училището е за пример пред всички. И среща добро отношение от ръководството, което се старае да им помага и да развива таланите им.
Това е добър пример за неформално образование в среда на СОУ.
"Това, което трябва да знаете ,е, че графитите са изкуство, което трябва да овладеете добре. Това не е само драскане върху стена, а нещо, което се запечатва и остава завинаги. Не си правете илюзии да рисувате върху нови сгради, защото това не води до добро отношение от страна на всички хора. Старайте се да използвате местата за предназначение, за това и бъдете креативни и отговорни, както към себе си, към изкуството, така и към града. Старайте се да бъдете полезни, а да не вредите, затова ипозлвайте само местата за рисуване в Пловдив, или правете като нас - искайте разрешение от съответните органи", обърна се към 20-те момчета и момичета Димитър. 
Stern и Dark, заедно с още 5-ма свои колеги ще изрисуват 200 квадрата от една от страничните стени на училището на 1-ви ноември, Денят на народните Будители. Проектът е част от "Графити стайл" и се казва "Graffiti Zone 1". Той ще илюстрира дете, което чрез книги и знания, постига успех в своето бъдеще.
Огромното творение е показателно за това как чрез модерно изкуство може да се дава добър пример  на подрастващото поколение за знание и сила.
Децата имат срок от една седмица да покажат своите умения, свързани в исторически план и да ги представят пред художниците, след което ще бъдат наградени от партньорите на феста.

Published in POPART

Най-тежко е , когато родител надживее децата си, в това число и духовните си деца. Пред очите ми ги избиха, едно по едно. Така коментира случващото се със стенописите си в тютюневия склад Вълчан Петров. Под тепето го потърси за коментар по повод разрушаването на фреските му в красивата сграда с неясен собственик, а той никак, ама никак не се изненада. Търсил съм контакт с тези хора, но не съм направил такъв. Повечето от работите ми в градска среда са унищожени, при това умишлено. Една от фреските ми се оказа в частен имот след промените и реституцията, двама души така го поделиха, че разделиха и самия стенопис с преградна стена, а в последствие замазаха всичко. Тежка бе участта и на един мой витраж, който бе свален от обществена сграда и отнесен неясно къде. Опитах се да го спася, но не успях, разказва Петров, без да изброява всички подобни културни убийства на неговото изкуство. За пример- фреската му в италианския град Пескара, размери 10 на 5 метра, се обгрижва като творба на Микеланджело. У нас, всичко се руши и краде.

Стенописите в бившето тютюнево хале са рисувани в края на 80-те години. Тогава в първия етаж се е намирала Аптека 22, по чиято поръчка Вълчан работи в продължение на месеци. Цялата композиция е свързана и представлява Храм на фармацията. Днес вече е Храм на безхаберието. Как се бори с него Вълчан Петров, какво се е случило с монументалното му изкуство, какво е загубил от него и кое е спасил, очаквайте в подробно интервю другата седмица.

 

Прочутият изпълнител на натурална валдхорна, швейцарецът Едуард Дескур – солист-оркестрант в операта в Цюрих, излиза на сцената на V Международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ на 22 май от 18.30 ч. Едуард Дескур е член на известния бароков ансамбъл „Il Giardino Armonico“, а компакдиск на световноизвестното сопрано Чечилия Бартоли с негово участие е удостоен с награда “Грами“. В Балабановата къща на 22 май негови партньори ще бъдат изтъкнатите музиканти Ангел Станков, Георгита Бояджиева и Ростислав Йовчев.

Published in СЦЕНА

Търсих мълчаливото и лично преклонение пред великия бас, каза художникът

Искам ние, съвременните хора, да бъдем едно естествено цяло с големия творец и неговия град, допълни маестрото

Художникът Атанас Хранов откри фантастичната си възпоменателна алея в чест на 100-годишнината от рождението на великия бас Борис Христов тази сутрин. Маестрото покани на ръчно направената от него пейка с чугунени лаврови венци кмета Иван Тотев и заместника му Стефан Стоянов. Тримата се настаниха удобно в романтичното пространство край Дома на културата и послушаха гласа на Борис Христов, който се лееше от скритите в осветителните тела тонколони. По паважа до скамейката на Хранов минаха журналисти, общински съветници, приятели на художника, случайни минувачи. Те прочетоха вградения в гранитните блокове чугунен надпис  "100 години от рождението на великия оперен певец Борис Христов" и стиха на Александър Секулов "... и в безкрая на времето неговият глас се моли за България". Най-щастлив Атанас Хранов бе в мига, в който прегърна между лавровите венци сина си Любен- Емилио. Това бе жест на обединение, на сливане на поколенията, на почит и на любов, естествено.

Благодаря на общината и на общинския съвет за гласуваното доверие да създам тази възпоменателна алея в памет на Борис Христов. Да направя знак, който изразява любовта и почитта пред световния артист, за мен беше много трудно и отговорно. Исках от този знак няколко неща- да бъде част от атмосферата на града, да не нарушава архитектурната цялост на самото място, да кореспондира естествено с природата, сградите, пространството. Търсих мълчаливото и лично преклонение пред  Борис Христов. Исках да създам място, което хората естествено да обитават, да създам нов детайл в града, допълващ неговата енергия и дух. Ще бъда щастлив, ако видя хора, които седят на тази пейка. Така ще знам, че съм постигнал това, което искам – ние, съвременните хора, да бъдем едно естествено цяло с големия творец и неговия град, каза Хранов пред гостите на събитието.

 

Страница 2 от 3

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…