По това време в Париж, Лондон и Виена дори не били чували, че има такава напитка

Владимир Балчев

Твърди се, че първото кафене било отворено в Мека през ХVІ в. Хаджиите бързо го разнесли из Арабския полуостров, Египет, Сирия и цяла Турция. Това ще рече, че някъде по същото време горещата напитка намерила свои почитатели и във Филибе, т.е.  Пловдив. Дълго време се смятало, че парижкото кафене „Прокоп” е най-старото във Франция.  През ХVІІІ в. то често било посещавано от Жан-Жак Русо, Волтер и други известни интелектуалци. През ХІХ в. негов редовен посетител бил великият Виктор Юго. Истината обаче е друга –  през 1654 г., когато в Париж още не били чували за кафето, жителите на Марсилия вече имали свое заведение. Първото кафене в Англия е отворено през 1662 г., а през 1675 г. имало вече толкова много кафенета, че крал Карл ІІ се уплашил за последствията и ги затворил.  Първото кафене във Виена е от 1683 г.

Все още не са открити документи за ранните кафенета в Пловдив. Предполага се, че най-старото е било в  просторния двор на Куршум хан. Входът на грамадната каменна постройка бил откъм днешната улица „Райко Даскалов". Нещо като крепостна порта с яки зи­дове и непристъпна вра­та, укрепена от масивни­те глави на 500 ковани болта. Кафенето се нами­рало в средата на вът­решния двор, настлан с каменни плочи - малка едноетажна постройка с два входа. Ароматът на прясно смлените зърна отвеждал към десет ка­менни стъпала. Вътре имало две помещения - в едното масите очаквали посетителите, в другото светела жаравата от спе­циално доставените стрелчански дървени въг­лища. Над огъня били на­редени джезветата.

Вратата на прочутия Куршум, изложена в Етнографския музей, 1960 г.Това било светилището на прочутото синджирлия кафе, за което с възторг говорели дори познавачи­те край Босфора. Посто­янните клиенти просто сядали и чакали горещата напитка по техния вкус и табиет. Новите трябвало да обяснят какво точно искат. Много и много го­дини се извъртели, вкусо­вете не се променяли. Из хана се появили пожарогасители, железни каси, канцеларии на застрахователи и банкери, та дори най-новите ев­ропейски велосипеди. Промени, които подсказ­вали, че настъпилият XX век ще преобърне живота на хората. Модерното време обаче нямало власт върху кафето. Жа­равата постарому нагря­вала опушените джезвета, каймакът заплитал гъст синджир, както било от незапомнени времена. Преди войните заведени­ето се държало от арме­неца Артин.

Тъй като в хана имало към 40 кантори и магазии, кафеджията измис­лил оригинална система за известяване. Едно пиринчено звънче над вра­тата му било свързано с паяжина от телове и ка­напи до различните стаи. Дръпне ли се канапът един път, значи звънчето известявало, че  банкерът Богдан Хаджикалчов е на зор. Знае бай Артин вкуса на чорбаджията и веднага слага джезвето. После намества на таблата ка­фето и чаша вода, пооп­равя се и бърза да отнесе напитката. Звънне ли се повече пъти, значи друг клиент припира. Колкото повече удари отброявало звънчето, толкова по-нископоставен бил мющерията. Съдържателят се обръщал към калфата и момчето хуквало с по­ръчката...

Цялата статия можете да прочетете в Под Тепето