Оцелелите от това унищожение издигнали Дионисиевата стела, открита в Голямата базилика

Преди унищожението провинциалният управител Приск събира жителите на Филипопол на Римския стадион и чете писмо от императора

През 250-а година готите унищожили и опожарили града, избили десетки хиляди, а други извели в плен

Теодор Караколев

Откритата стела, посветена на Дионисиевите мистерии, е едно от събитията в археологията на 2019 година. По мнението на проучвателите, това е сред най-ценните документи от епохата, свързана с императорския култ, живота в града и мистериите, свързани с тракийския Дионис. Тя дава информация за членовете на култа, част от които имат и различни роли в ритуала. Детайли какво точно са правели участниците в мистериите няма, тъй като те са пазени в тайна от останалите членове на обществото.

Самият надпис обаче е доста категоричен относно резултатите от култа към Дионис. Съвсем накратко – ако сте член на този култ, то вие ще оцелеете от варварските нашествия.

Независимо от изтриването на част от текста (т.нар. damnatio), става ясно, че стелата е издигната веднага след готското нашествие от 250 година. Това е периодът на т.нар. „Войнишки императори“ в Римската империя. По това време централната власт се сменя много бързо и повечето владетели не остават за дълго на своя пост – по 2-3 години, преди да бъдат убити и сменени от друг претендент.

По това време император е Траян Деций – едно от по-популярните имена, макар и с кратък живот. Вероятно популярността му се дължи на факта, че умира на бойното поле именно в битка с тези готски племена – един от малкото римски императори, който умира в битка. За това – малко по-късно.

Животът в Пловдив, или Филипополис, си е продължавал без огромни трусове по време на безбройните промени. Най-вероятно градът към 250-а година е бил все още здраво защитен от стените, издигнати през 172 година от Марк Аврелий. В по-ранни времена крепостните стени са ограждали основно Трихълмието, но към края на II век и началото на III-и Филипополис вече е твърде голям и важен. Така защитните съоръжения вече ограждат и Форума или Агората на Пловдив. По времето на Готските нашествия южната крепостна стена е преминавала малко под Форума – приблизително под днешния Военен клуб, площада и подлеза на Тримонциум. Всъщност, разкритата в подлеза археология е именно вход през тази крепостна стена – макар и, вероятно, видимото там да е преправено от император Галерий през 50-те на III век.

Приблизителни граници на укрепения Пловдив върху днешна карта в началото на III век

 

На изток тази крепостна стена е достигала до днешната Малка базилика. На запад е ограждала града около Сахат тепе, а на север – по старото трасе, което е най-видимо и в голяма част експонирано и днес – през Римския стадион, над северната страна на Тунела, покрай Лапидариума и до Небет тепе. Това голямо пространство – от Небет тепе до Тримонциум и от Сахат тепе до Малката базилика – е бил градът, поне защитеният град, през III век по време на готското нашествие.

През 249 година готите нахлуват в днешните български земи. Преминават Дунав и водят поредица битки в римските провинции Мизия и Тракия. В Никополис ад Иструм – чиито останки днес са видими близо до Велико Търново – претърпяват поражение от император Деций. След различни маневри между императора и готския лидер Книва, Пловдив е обсаден от готите. Императорът не може да реагира веднага с армиите си, но изпраща писмо до жителите да не се предават или да не влизат в бой, преди той да пристигне с подкрепления.

Основните писмени сведения за готското нашествие дават трима древни историци – Дексип, съвременник на събитията, Амиан Марцелий и Йорданес, които пише за тях няколко века по-късно. Смята се, че императорът е останал с армията си в Берое – Стара Загора – за да организира силите си, но готите са били по-бързи и са стигнали Филипополис.

Писмото, което Деций изпраща на високопоставения Приск, е прочетено пред тогавашните филипополски граждани на античния театър. Самият Луций Приск е провинциален управител – по това време градът изглежда е предпочитан като център на провинция Тракия от него. В писмото от императорът се призовава отбраната на града да става само зад стените – да не излизат на битка на открито поле, тъй като са по-неопитни от готите. Интересен пасаж е частта, в която той призовава всички с имения извън града да не се жертват за тях, тъй като животът и сигурността им е по-важна. Изглежда извън градските стени е имало доста имения, вили и други собствености, които не са били защитени от крепостните съоръжения.

Въпреки всичко готите превземат и опустошават града. Вероятно това е станало след предателство. Император Деций не успява да се притече на помощ и градът е опустошен. Десетки хиляди са избити, други са взети в плен от готите. Самият град е опожарен и почти сринат със земята. Амиан Марцелий пише, че жертвите – избити и отведени в плен са над 100 000, но вероятно тази цифра е преувеличена.

Самият император няма по-добра съдба. Съвсем скоро след това той среща армиите на готите в Мизия, близо до днешния град Разград, и умира в битката – първият римски император загинал на открито поле в бой.

Самият Пловдив се възстановява бавно от тези опустошения. Стелата е доказателство, че част от жителите са оцелели. Крепостните стени са укрепени, а относително спокойствие в империята настъпва при двамата императори – Валериан и Галиен в годините до 268 г. На тях жителите на Филипополис благодарят в откритата стела.

Градът е продължил своя живот – само век по-късно той е достатъчно голям и важен център, за да събере алтернативния събор, направен в противовес на Сердикийския от 343/44 година. Християнското население е значително – приблизително тогава се строи и първата сграда на Голямата базилика, чиито мозайки ще можем скоро да видим на долния етаж на бъдещия музей. Някъде по това време и откритата стела вече не е ценна, тъй като е белег на старото езичество. Тя се обръща с главата надолу и става част от настилката в нартекса пред входа на Епископската базилика. И така до 2019 година, когато археолозите отново я откриха за света.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…