 
        
                Капана.БГ
Разговор за българското езичество на среща с историка д-р Кирил Ненов
Среща с историка д-р Кирил Ненов организира Пловдивско историческо общество. Тя ще се състои в клуб Петното тази вечер от 19 часа.
Издател на книги и автор на документални филми на историческа тематика, Кирил Ненов ще разкаже за езичеството на българите през Средновековието. Ще се потърси отговор на въпроси като почитани ли са Тангра и Перун, и какви сведения имаме в изворите за езическия пантеон?
Ще се говори също за Мадарския конник, символът ΙΥΙ, някои народни празници като Бъдни вечер, Коледа, Благовец, Гергьовден, Еньовден, Горещниците и др. и езическите пластове в тях, както и за още други интересни неща.
Потвърдено: Стинг се качва на Античния през лятото
90 хиляди лева от Културния календар за концерта на мегазвездата в Пловдив 
Обявиха проектите, които ще бъдат финансирани през 2018 
Пловдив ще посрещне Стинг това лято. Тази новина вече може да бъде официално съобщена, след като от общината публикуваха одобрените за включване в Културния календар за 2018г. проекти. Концертът на мегазвездата на Античния ще струва 90 хиляди лева публични средства. Промоутърите от София Мюзик Ентърпрайсис са поискали от общината сума, която ще покрие само част от хонорара на големия музикант.  
Общо 42 проекта ще бъдат финансирани от Културния календар за 2018г. Присъстват традиционните събития като Нощ Пловдив, Сцена на кръстопът, Черната кутия, Пловдив чете, международният фестивал Дни на музиката в Балабановата къща, кукленият фестивал Двама са малко, трима са много, Sounds of the ages, китарения фестивал, видео фестивалът Фасада, Капана фест.  
Пловдивски и македонски ученици със съвместна изложба в Скопие
Първа по рода си изложба на преподаватели от сродни училища от Македония и България беше открита в Скопие. Българският културно-информационен център в македонската столица беше домакин на съвместна проява на колеги от Национална художествена гимназия "Цанко Лавренов", Пловдив, и ДСУЛУД (Државно средно училище за ликовна уметност и дизайн) „Лазар Личеноски", Скопие.
Изложбата беше открита от г-жа Светлана Савова, директор на Центъра, както и от директорите на двете гимназии - скулпторите Светлозар Чавдаров и Димитар Филиповски. Изявата се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив и беше договорена между двамата директори през юни тази година, когато творби на талантливи ученици от пловдивската гимназия бяха представени в Скопие. Сътрудничеството между двете училища по изкуствата ще продължат с поредица артистични събития.
Маргарет Мичъл: Бремето е за рамене, достатъчно силни, за да го носят
Маргарет Мичъл, авторка на една от най-продаваните книги в света – „Отнесени от вихъра“ е родена на днешния ден преди 117 години. Романът придобива статут на класика и печели „Пулицър“ през 1937 година. Действието се развива по времето на Американската гражданска война и проследява историята на Скарлет О’Хара – разглезената дъщеря на собственик на плантация, която търси своя път в живота. Екранизацията на „Отнесени от вихъра“ е не по-малко успешна. Романът често присъства в класации за най-добрите книги на всички времена, както и в тези за най-добро въвеждащо изречение: „Скарлет О’Хара не беше красива, ала мъжете, завладени от чара й — като близнаците Тарлтън, — не го съзнаваха.“
Представяме ви подбрани цитати от Маргарет Мичъл:
Никога не ми е лесно да пиша и никога не съм доволна от това, което съм написала. Затова пренаписвам.
Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото би могло да бъде и по-лошо.
Несгодите или изграждат личността, или я пречупват.
Докато не изгубиш репутацията си не можеш да осъзнаеш какво бреме е тя всъщност.
С достатъчно кураж можеш да се справиш и без репутация.
Животът беше много приятен и уютен със Скарлет, стига всичко да се случва така, както тя иска.
Бремето е за рамене, достатъчно силни, за да го носят.
В момент на слабост аз написах книга.
 Някои грешки са прекалено забавни, за да се направят само веднъж.
Никаква сила на света не може да ни сломи, освен нашата собствена природа, в която е заложено тъй силно да копнеем по неща, изгубени безвъзвратно и да пазим толкова много спомени.
В крайна сметка, утре е нов ден.
Обикновено мъжете се разочароват, когато разберат, че жената има мозък.
Каквото е счупено – счупено е. И аз предпочитам да запазя спомена за някогашната му красота, вместо цял живот да се примирявам с пукнатини.
Времената никога не се променят, когато трябва да се върши честен труд.
Да, съжалявам те, защото си истинско дете, Скарлет. Дете, което плаче, защото не може да пипне луната. А какво би правило то с нея, ако най-после я достигне?
„ВОТИВ“ - изложба на Румен Нечев в Бургас
Известният график Румен Нечев открива изложба на 14.11 в галерия "Неси" в Бургас. Той представя 15 картини, обединени под името "Вотив". Вотив, разказва художникът, означава измолване от Бога, вотивът е най-късият път между надеждата и отчаянието, нашата безпомощност пред реалния свят. „Затова да си го припомним“, казва Румен Нечев, който се връща към графиката и цялата изложба включва картини изцяло от тиражирана графика.
Картини на Румен Нечев са собственост на:
НХГ - София, ГХГ - София;
ГХГ – Пловдив;
Колекция „Хелмут Мюлер” – Германия;
Графичен кабинет „Ауербах” – Германия;
Графичен кабинет при ДПХ – Пловдив;
Графичен кабинет при ДБХ – Бургас;
Графичен кабинет при МБГ – Варна;
частни колекции в страната и чужбина.
НАГРАДИ:
1986 – Награда за графика на Годишна изложба, Пазарждик;
1991 – Втора награда и сребърен плакет на Шестото МБГ, Варна;
1997 – Награда за графика на ДПХ, Пловдив;
1997 – Награда за графика „Станислав Доспевски”, Пазарджик;
1999 – Специална награда на МБГ, Клуж, Румъния;
2000 – Награда на Първи международен фестивал на графиката, Че Ю, Южна Корея;
2002 – Награда за exlibris „Трибел”, Белград;
2002 – Първа награда, Биенале на малките форми, Плевен;
2003 – Първа награда за графика, Международно биенале на хумора и сатирата, Габрово;
2003 – Награда на фондация „Св. Св. Кирил и Методий”, ХІІ МБГ, Варна;
2004 – Почетен диплом от Международно триенале на графиката, София;
2004 – Годишна награда на Галерия „Дяков”, Пловдив;
2004 – Втора награда за графика на ДПХ, Пловдив;
2005 – стипендия Cite internationale des arts, Париж,
2006 – Втора награда, Годишна идложба ДПХ, Пловдив,
2010 – Номинация за наградите „Алианц”,
2010 – Почетна грамота от Международно биенале Exlibris, Истанбул;
2012 – Номинация за графика, награди „Алианц – България”;
2012 – Награда за графика, Биенале „Приятели на морето”, Бургас;
2012 – Почетна награда за графика, Международен симпозиум „Оскар Кокошка”,
Пьохларн, Австрия;
2013 – Награда „Пловдив” за изобразително изкуство;
2014 – Регионална награда за графика „Алианц – България”.
Румен Нечев е родом от Смолян, от години живее и твори в Пловдив.
Ректорът на АМТИИ: Подковаха студенти, за да се търси скандал
Злобата на човека е мерило за силата на личността. Така, цитирайки Чърчил, ректорът на АМТИИ проф. Милчо Василев коментира публикацията ни „Ремонтът на Жълтото училище- добра новина и гигантски скандал”. След публикацията ни, ръководителят на Академията поиска право на отговор, който разкри много интересни неща от кухнята на ВУЗ-а. Според проф. Василев, студентите, дошли в редакцията ни, за да разкажат как са спасявали ценен архив на АМТИИ, захвърлен на боклука при старта на ремонта на Жълтото училище, са били пратени при нас от негови вътрешни противници в АМТИИ. Като използва конкретни имена, които ще прочетете по-долу (утре ще се опитаме да се свържем и с тях, за да чуем и тяхната гледна точка). Не се влияйте от гнусни лъжи и измами, посъветва Под тепето ректорът. Подчерта, че той е бил омерзеният от случилото се, а не „подкованите”, както ги описа, студенти. Той и приближените му в ръководството на АМТИИ дори имат съмнения, че някои от откритите в контейнера за смет неща са били подхвърлени. Още две години има до края на моя мандат и започва отвсякъде кампанията. Как никой не написа какви постижения има Академията. Само търсим жълтото и пошлото, затова никога няма да се оправим, заяви ректорът.
Разговорът с него, който имаме на пълен запис, започна така. Каква вандалщина е станала? Какъв архив? Нещо, който седи от 40 години и никой не го е погледнал. Но да започнем поред. Имахме архив на фондация „Иван Спасов”, който наистина е ценен. С главен асистент Стефан Йорданов изнесохме целия този архив, който наистина заслужава внимание. Той се намира горе, подреден. След преместването беше възложено на секретарят на фондацията Светослав Карагенов да провери всичко останало, което има в Жълтото училище, преди ремонта. Оказа се, че той даже ключа от портиера не е взел. Аз съм ректор и се съгласете, че не мога да знам в цялата огромна страда къде какво има и какво се изнася. Значи, Светослав Карагенов не си е свършил работата, за което ще си получи съответното наказание и най-малко ще трябва да даде писмени обяснения, започна правото си на отговор проф. Василев, поглеждайки върху ръчно нахвърляни записки върху лист, формат А4.
Ръководството на Академията показа, че съхранява архива на фондация "Иван Спасов"Ректорът продължава: „И след всичкото хубаво нещо, което се случва около Жълтото училище, изведнъж една група студенти отиват при заместник ректора Бураджиев да говорят за такси и разсрочено плащане. Точно в момента, когато се прави такова събитие, което никой друг ректор не е постигнал. Аз шест години ходя от врата на врата и най-после започна този ремонт. А с неговото започване влизат работниците и започват да чистят. В статията ви се казва „със знанието на ръководството”. Това е лъжа. Долна лъжа.
Всичко идва от колегата Юлиан Куюмджиев. Той първи отива в библиотеката, скарва се на ръководителката и й казва „Ти знаеш ли какво става там? Какво се изнася?”. А то какво… Каква документация, какви диригентски палки. Тези палки сме ги купували по два лева. Вие ако сте работник тук и получавате заплата, и милеете за Академията, така ли ще постъпите? Да вдигнете под тревога всички и да кажете, че е унизително за студентите? Не, ще ме извикате кротко и ще кажете: „Проф. Василев, дайте да видим какво ще правим”. А на мен ми се вдига скандал по телефона от Карагенов, с право или без право. Тъкмо като се отдавам на уикенд да си почина, аз трябваше да се върна, да видя какво става.
Пишете, че студентите се нуждаят от тези книжа. Никой студент не знае даже какви са те. Те са от 40 години, включително и Гражданска отбрана. Това беше целенасочено, злостно отправено . Можеше да си обменим малки мисли и ако имаше нещо ценно, задължително щях да го запазя. Ако знаех, че така ще стане, лятото щях лично да проверя и може би половината от нещата лично щях да ги изхвърля”.
Тук ви предоставяме диалога ни с ректора, за по-достоверно предаване на фактите:
Няма никаква конспирация, проф. Василев. При нас дойдоха студенти, които са събирали неща от гондолата за строителни отпадъци…
Съгласен съм. Естествено, че те са подковани.
От кого?
От този, който вдигна алармата…
Кой е този човек, аз нямам представа?
Значи първият, който е сигнализирал, това е проф. Юлиан Куюмджиев. Ако го е направил с добри намерения, трябваше спокойно да се обади и не бе нужно да уведомява вашата редакция, че извършваме вандалщина (авторът на въпросната публикация нито познава проф. Куюмджиев, нито някога е комуникирал с него- бал.авт. )
Да разбирам ли, че става въпрос за вътрешни конфликти?
Дa, всичко е заради вътрешни конфликти. Това е цялата работа. Група студенти бяха подковани… Ето, днес имаха среща пак за таксите. А, и другият е Карагенов. Той беше от същата катедра, доктор, талантливо момче. Той ми вдига телефона и ми казва: Проф. Василев знаете ли какво се случва в Академията?”. Ако е така, ще дойда веднага и да видим на място. Защото ти държиш ли на Академията или просто искаш да създадеш конфликт? И като стана ясно кой не си е свършил работата и на кого е било възложено всичко, нашият колега Светослав Карагенов се сви и една дума не каза. И друго, ако е имало нещо ценно в тези книжа, ние сме го прибрали. Няма изхвърлени документи. Ние документи не можем да изхвърлим. Това са неща, които никой не е потърсил от 40 г.
Пак казвам и повтарям. Проф. д-р Юлиан Куюмджиев първи е отишъл в библиотеката, за да каже, че нещо се извършва. Вие, ако сте преподавател в АМТИИ, ще създадете ли такъв шум и ще пращате ли по редакции студенти, без дори да сте видял какво се е изхвърлило. Аз ако съм, ще извикам ръководството, за да видим какво ще правим, за да не би случайно да изхвърлим нещо ценно. Според мен просто се търси конфликт.
На какво се дължат тези вътрешни конфликти в Академията?
Власт. Интереси. За щастие са само няколко човека. Перманентно има нещо, за което да се разправяме. Може би е свързано с това, че съпругата му доскоро беше ръководител на катедра История на музиката, която вече е влята в Музикална педагогика, с решение на Факултетен съвет, не по наше желание. Защото преподавателите се отказаха да работят в тази катедра и останаха само четири човека, а законът казва, че трябва да бъдат седем, за да има катедра. Това е.
И заявявате, че някой използва студентите в тези вътрешни конфликти?
Да. И аз се омерзих от всичко онова, което беше написано.
За да изложи фактологията се включва и помощник ректорът , който отговаря за материалната база- Константин Мечев:
„Взехме решение, че стара сграда ще се изведе за употреба след края на втория учебен семестър, което е 30 юни. В това време абсолютно всички хора, които имаха неща там, имаха възможност да ги опаковат, подредят и да ги приберем. Така беше с болшинството от хората. В случая става дума за фондация „Иван Спасов”, на името на бивш ректор на академията, велик композитор и много важен човек. Но тази фондация не е на Академията. Просто Академията я приютява. Тази фондация ползва безвъзмездно базата и ресурсите на Академията, от уважение към бившия ректор. Тази фондация аз лично съм я местил няколко пъти. Имаме група от студенти, на които периодично им заплащаме хамалски услуги. С тях сме я пренасяли. Но за първи път се наложи да я пренесем в стая, в която има и друга литература. Това се случи през 2013г., със старта на ремонта на голямата сграда. Това помещение е ползвано от доцент Иван Узунов, който е отговарял за „Гражданска защита” и е бил доцент в ПУ. Той е ползвал много литература, която се намираше във въпросното помещение. Тази литература не се използва в Академията. Ключове за тази стая имаше секретарят на фондацията. Не бяха извършени от фондацията никакви действия, за да си приберат нещата от въпросното помещение преди ремонта. Но въпреки това, ние лично изнесохме всичко свързано с фондацията, което видяхме. Остана това, което бе свързано с „Гражданска защита”. Но не мога да кажа, че някой някога не е преместил нещо някъде. Затова на 11 септември помолих секретаря на фондацията Светослав Карагенов да провери дали всичко е прибрано, дали не сме изпуснали нещо. Той каза „Да, благодаря ти за съдействието”. И така до онзи ден. Това е историята”.
Ние нямаме конфликти. Силни сме, задружен екип сме. Но това, че Академията е на много високо имиджово ниво явно пречи на някои, каза на финал ректорът проф. Милчо Василев.
Очаквайте продължение по темата! Ще потърсим всички засегнати в този текст страни!
Kizomba Night с Гаро във Vintage House
Отново е сряда и отново е време за танци. Клуб Vintage House ни канят да се потопим в ритъма на кизомба и да се раздвижим заедно. Зад пулта разбира, се е Гаро, който отново ще ни зарадва с най - добрите хитове.
Купонът започва в 21 часа. Резервации на 089 780 7073.

 
			 
                         
                         
                         
                         
                         
                        