Отговори на тези въпроси можете да откриете в изложбата „Миграциите на страха” в Баня Старинна 

Иво Дернев

Защо се плашим от различното? Защо страховете ни пораждат омраза? На тези и много други въпроси ще можете да си отговорите чрез инструментите на изкуство в следващите 20 дни в Баня Старинна. Вчера там се откри 23-ата Седмица на съвременното изкуство с тема „Миграциите на страха”. Впечатляващата изложба събира творците Азра Акшамия, Ника Аутор, Боряна Венциславова и Младен Пенев,Клара Вилдбергер, Петя Димитрова, Емил Миразчиев, Албан Муя, Оливер Реслер, Камен Стоянов, Уте Рихтер, Фани Футеркнехт и Лана Чмайчанин. Художниците са от България, Австрия, Унгария, Косово, Словения, Босна и Херциговина. Куратори са Илина Коралова и Борис Костадинов.

Проектът се спира в детайл на проблема с бежанските вълни, които пораждат и страхове, и омраза, водят до промени на цели общности и територии. От какво се плаши европеецът? А от какво се страхува бежанецът? Той има много по-стабилен повод за страх. Как тези страхове бързо се израждат в популизъм, крайности, в Брекзит? Как национални герои стават Динковци, Пери и други подобни? Много въпроси, но и много отговори в Баня Старинна.

„Искам да ме виждат щастлив. Искам децата ми да бъдат щастливи и да изглеждат щастливи. Искам работа и спокойствие. И покрив над главата си. Това е всичко. Но го нямам. Сега нямам нищо”, казва във видео интервю бежанец от Афганистан, с който Емил Миразчиев се е срещнал при посещение в  лагера в Харманли. Гледната точка на мигрантите е показана в абстрактен дом, какъвто интервюираните от Миразчиев хора нямат. Само мечтаят за него. Посетителите на изложбата се настаняват на мек фотьойл и през малкия екран влизат в тези човешки истории, които никой не ни разказва. Потапят се в съдби, които никой не разкрива.  Новините се занимават с Динковците, а не с Исмаил от Сирия и причините, заради които изоставя дома си. И вече си няма свой собствен фотьойл, от който да наблюдава света и човешките съдби през телевизора си.

Как можем да живеем заедно? Този въпрос трябва да си поставяме днес. Изкуството може да е ключ към това да разберем как да организираме обществото си, за да е по-толерантно, обясниха организаторите на „Миграции на страха”. Страхът е нормално човешко усещане, но има пътища да го преодолеем. Като например се вгледаме в чуждото и различното. Да влезем в диалог. Този проект е логичен за мултикултурен град като Пловдив, обясни един от кураторите на изложбата Борис Костадинов.
Работите на художниците не правят изявление. Те тълкуват страховете. Правят го дори чрез дрескода и анотациите в него. И ние сме униформено общество. Но униформите ни не са чисто религиозни, те са свързани с религията на съвременния капитализъм, допълни Костадинов пред една от работите в изложбата- фотоколаж на облечени хора в традиционни за обществото ни тениски, джинси и кецове, и същите тези хора в дрехите на различните за нашия светоглед общества. Виждаме разликата, нали? А хората са едни и същи. Просто погледът ни се страхува, мрази или реагира по друг начин дори на различното облекло, разясниха идеята си творците. Работата се казва „В името на” и е в съавторство на Боряна Венциславова и Младен Пенев, които, чрез начина на обличане на западноевропейски мъже и жени, ортодоксални евреи и мюсюлманки, показват механизмите на подчинение на определени религиозни или тоталитарни норми, но и на законите на капитализма. 

Впечатляващ е филмът на Камен Стоянов, който проследява как проектът за новото летище в Истанбул е унищожителен за хората и природата в една голяма територия. Или показва как една частна мечта за нормален живот се трансформира в мегаломанска държавническа мечта на Ердоган да построи най-голямото летище в света. Тук пак става въпрос за страх и миграции на много хора, и дори животни, заради щенията на един единствен човек с власт.

Проектът от цветни фотографии на Клара Вилдбергер пък показва как областта Цел ам зее в Австрия променя обичайния си облик чрез засиленото посещение на заможни туристи от Близкия изток. Любопитна е и работата „Културни трансфери” на Азра Акшамия от Босна и Херциговина, която си играе с „пътните” знаци, за да насочи вниманието ни към поляризацията на обществото, свързана с присъствието на мюсюлмани, етнически малцинства и имигранти в Европа. Работата й критикува популистките движения в Европа и използвайки символиката на пътните знаци, се опитва за предупреди за опасностите и последствията от тяхното разрастване.

Вижте от какво се страхуваме в Баня Старинна. И помислете как да преодолеем  страховете си с творбите в изложбата „Миграциите на страха”. Проект, който ще остави следи в нашия наистина мултикултурен и мултиетнически град.

Две пловдивски премиера на старта на театралния форум

Над 200 артисти от 4 държави и от различни поколения ще се съберат в Пловдив в предстоящите 13 фестивални дни на „Сцена на кръстопът”. Най-големият театрален форум у нас стартира тази неделя и ще срещне публиката с общо 20 представления на Голямата и Камерната сцена в Драмата. По традиция старт на фестивала ще даде премиера на пловдивския театър.  На 10 септември от 19 часа в Голямата зала ще видим „Руски мармалад. PostChekhov” от Людмила Улицка. Режисьор е Владимир Гурфинкель, а ролите изпълняват Стефан Попов, Маргита Гошева, която е вече част от трупата на театъра, Анелия Ташева, Добрин Досев, Венелин Методиев, Елена Кабасакалова, Милена Георгиева, Радина Думанян, Красимир Василев, Елена Атанасова.
Пловдивска премиера ще има и във втория ден от Сцената. На Камерна сцена от 19.30 часа ще бъде представен спектакълът "Момчето от последния чин" от Хуан Майорга на режисьора Крис Шарков.

Фестивалът навлиза в третото си десетилетие с 21-ото си издание. Няма извинение вече. Младостта отмина, идва зрелостта, каза селекционерът на тазгодишната програма Богдана Костуркова. И допълни, че Пловдив е градът, в който театърът е потребност.
Бюджетът на 21-ото издание на „Сцена на кръстопът” е 150 хиляди лева. 50 хиляди идват от Министерството на културата, 40 хиляди- от Община Пловдив. Останалите средства са от спонсори и калкулираната предварително предполагаема продажба на билети. Която надминава всичките ни очаквания. Само за деня на отварянето на касата са реализирани над 10 хиляди лева приходи от продадени билети. Това не се е случвало досега, доволен от цифрите е изпълнителният директор на фестивала Димитър Малашинов. 

Общо 20 представления на Голяма и Камерна сцена ще предложи програмата на "Сцената". Ще се насладим на изпълненията на най-големите актьори. На фестивала ще гостуват "Цимбелин" на Лилия Абаджиева и Плевенския театър, "Саломе" на Диана Добрева и театър "Българска армия", „Еквус“ на Стайко Мурджев и Младежкия театър, „Разговори с мама“ на Театър 199 със забележителната Меглена Караламбова. Ще гледаме и "Последното изкушение“ на режисьора Веселка Кунчева и „Мнимия болен“ - две представления на Народния театър. Ще ни гостуват Театър „София“, Столичният куклен театър, трупите на Хасковския и Сатиричния театри, казват организаторите. Пловдив ще  посрещне и трупите на Шекспировия театър от Великобритания, Академичния театър на Львов от Украйна и Държавния театър на Измир от Турция. Мотото на 21-вото издание е "Театъра Пътят".

Страната ни спечели три медала от Spirits Selection by Concours Mondial

София, 8 септември 2017 г. Общо три медала спечели България от международния конкурс Spirits Selection by Concours Mondial de Bruxelles, За първи път на страната ни беше присъдено най-високото отличие – Голям златен медал (Grand Gold). Той е за 15-годишното бренди Black Sea Gold (2002г). Двата златни медала са за 3-годишното, отлежало в дъбови бъчви, уиски Black Ram и за 25-годишното бренди Black Sea Gold.    

„За първи път Spirits Selection присъжда своята най-голяма награда на български напитки“,  коментира Кристоф Сепулведа от „Пробежекс“, представителят на конкурса за България. „Освен хубаво вино, България прави и качествени високоалкохолни напитки“, допълва Меглена Михова от „Пробежекс“. „Spirits Selection избра България за следващата страна-домакин. Вярваме, че това ще помогне на българските производители да намерят по-голямо признание на международните пазари, а България да бъде открита от международната общност не само като винена дестинация, но и като производител на високоалкохолни напитки“, допълва тя.

България участва в Spirits Selection за първи път през 2015г. и още с първото си участие печели отличия. За три години на страната ни са присъдени общо 14 медала. Българското бренди e отличено за втора поредна година, а българското уиски – за първи път тази година. Останалите медали на страната ни от Spirits Selection през годините са за българска ракия, текила, водка и джин.

Общо 24 Големи златни медала са присъдени т.г. на Spirits Selection. Те са за байжиу от Китай; писко от Чили; арманяк, коняк, водка и ром от Франция; ром от Гватемала; уиски от Индия; ликьор и грапа от Италия; ром от о-в Мартиника; мескал и текила от Мексико; шотландско уиски от Шотландия; бренди от Словакия; уиски от Тайланд и вермут от Испания. Франция е с най-много Големи златни медали (8). Следват я Мексико (3), Италия и Испания (всяка една с по един). Петте страни с най-много отличия (Голям златен, Златен и Сребърен) през 2017 г. са: Франция (вкл. Гваделупа, Мартиника и Реюнион), Китай, Мексико, Италия и Тайланд. За първи път през 2017 г. Конкурсът отличи и био алкохол – водката Ekiss от Франция, която е едно от четирите „открития“ (Revelations) на Spirits Selection.

Тазгодишното издание на Spirits Selection се проведе в Ла Серена, Чили, от 22 до 24 август. 66 съдии от 22 държави оцениха 1140 високоалкохолни напитки. В надпреварата участваха 54 страни-производители от Европа, Азия, Северна и Южна Америка. Не всяка държава, подала мостри за надпреварата, печели медал.

Следващият град-домакин на Spirits Selection by Concours Mondial de Bruxelles е Пловдив. Конкурсът ще се проведе от 21 до 23 август 2018 г. в „Града на тепетата“ с подкрепата на Министерството на икономиката и на община Пловдив.

Spirits Selection by Concours Mondial е единственият пътуващ конкурс в света и единственият, който прави проверка на качеството на наградените напитки. Представителят на Конкурса за България е „Пробежекс“.България с най-високото отличие от световен конкурс за високоалкохолни напитки.