Капана.БГ

Капана.БГ

Б.Т.Р. откриват клубния сезон на 8 февруари с концерт в гр. Пловдив, клуб „Мармалад“. Вторият им концерт за 2020 г. е на 14 февруари, 22 ч. в София, Sofia Live Club е, където ще е  официална премиера на видеоклипа „Ела“.  Присъстващите на концерта в Sofia Live Club ще са първите, които ще видят видеото на групата „Ела“, пети сингъл от последния албум на групата „Невидими стени“.

Групата изпрати 2019 г. с Европейско турне с 13 концерта, Национално лятно турне „Невидими стени 2019“ в десетки градове, видеоклипове в стилистиката на киното на  „Никога преди“ и „Тези дни“  и турне с 14 концерта в Северна Америка – САЩ и Канада. От 2019 г. в учебниците по музика е включен пилотният сингъл „Моята сила“ от албума „Невидими стени“ на групата.

Билети за Sofia Live Club  в мрежата на EVENTM , за Пловдив на касата на клуб “Мармалад“.

Здравко Григоров: 4 комедии, визуалния пир на Ян Артюс-Бертран „Алжир отвисоко” и скандинавски копродукции с близкоизточен привкус гледаме на МЕНАР филм фест в Пловдив

Най-голямото предизвикателство е селекцията на филмите

Имаме много тясна връзка със зрителите. Хората знаят, че могат да дадат съвет, както и да ни упрекнат за избора на някой филмите

Няма как след като години наред си градил един фестивал, създавал си публика, раздавал си се за този проект, просто да го прекратиш

Славена Шекерлетова

От години сдружение „Позор“, зад което стоят неуморните пътешественици Ангел и Здравко, е символ на алтернативно и екзотично кино. Фестивалът за филми от Близкия Изток и Северна Африка „Менар филм фест“ върви с пълна сила в София. От 24 януари до 2 февруари и в Пловдив може да видим едни от най-интересните ленти, като фокусът на изданието през 2020 е върху копродукциите между скандинавски страни и държави от Близкия изток. Със Здравко Григоров разговаряме за фестивала, който и тази година се провежда в LUCKY Дом на киното.

Какво ви мотивира, вече 12-та година да правите Менар Филм Фест?
Мотивира ни най-вече интересът на публиката. Няма как след като години наред си градил един фестивал, създавал си публика, раздавал си се за този проект, просто да го прекратиш. МЕНАР намери своето място в културния живот на страната и хората очакват новата програма в началото на годината. С наближаването на фестивала се започва суматохата с избора на филмите, които всеки един иска да види. Все повече се затрудняваме с въпросите: „А може ли да изберете 5 филма, които да изгледаме” или пък „Кои заглавия ще препоръчате?”. След като сме се спрели на тези филми, значи всеки един от тях има своето място в програмата и своите зрители.

Кое е най-голямото предизвикателство и най-голямото удоволствие да показвате у нас филми за Близкия Изток и Северна Африка?
Най-голямото предизвикателство е селекцията на филмите. Много често се свързваме с режисьорите, които с радост споделят своите филми. Но тогава се появяват европейските дистрибутори, които държат правата на филмите за България, и комуникацията с тях е много трудна. Често става така, че имаме разрешение от режисьора да покажем филма му, но ни спира високата такса на дистрибутора. А най-много се радваме, когато успеем да договорим някой филм, който наистина ни е харесал. А още по-голяма радост е, когато същият този филм се окаже любим и на зрителите на фестивала.

За толкова години, вие сте успели да създадете публика, да я обгрижвате, да "дразните" и провокирате в добрия смисъл, да развивате сетивата ѝ, сигурно се присъединяват и нови хора. Получава ли се добре спойката и на какво се дължи тя най-вече, според вас?

Имаме много тясна връзка със зрителите. С годините сме създали много приятелства, благодарение на фестивала. И хората знаят, че могат да дадат съвет, както и да ни упрекнат за избора на някой филм. Напълно отворени сме за реакциите на публиката. Миналата година ни се скараха, че в програмата няма никакви комедии и тази година грешката веднага е поправена с няколко заглавия - „Пастаряни”, „Гастрольорът”, „Да се помирим след сватбата”, „Планирано раждане”...

Как подбрахте филмите за Пловдив и накратко няколко думи за тях?
За щастие и четирите комедии, които изброих са част от програмата на фестивала в Пловдив, така че пожелавам на зрителите истински да се забавляват с тях. Освен това ще могат да видят едно от най-силните ирански предложения в програмата, филма „Домино”, визуалния пир на Ян Артюс-Бертран „Алжир отвисоко” и две заглавия от тазгодишния фокус на МЕНАР – скандинавски копродукции с близкоизточен привкус, датско-иранския „Чародеят” и шведско-турския „Аматьори”.

Обичате много да пътувате до непознати и екзотични дестинации, къде ви влече да се връщате и имате ли вече закупени билети за тазгодишно пътешествие?
Двамата подготвяме селекцията сами, след това превеждаме филмите и се заемаме с печатните материали за фестивала, което ни отнема около три месеца непрестанна работа. Затова винаги в края на януари, още преди последните прожекции от МЕНАР потегляме нанякъде, за да заредим за следващия работен цикъл. И тази година ще отлетим надалеч, дестинацията ще се разбере, когато кацнем.

Вижте ПРОГРАМАТА на МЕНАР ФИЛМ ФЕСТ в Пловдив

На 23 януари 2020 г. /четвъртък/ от 18.00 ч. в Конферентната зала на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив ще бъде представена книгата на Пламен Асенов „Великите европейци“. Тя започва с Омир и завършва с Тери Пратчет… Плод е на идеята на автора да представи личностите, които, в голяма степен, формират човешката цивилизация. Първоначалната идея е за радиовариант, който се реализира в БНР. В книгата текстовете на Пламен Асенов се придружават от портретни скици на Александър Гьошев.

 

Пламен Асенов е журналист, работил за редица вестници. Бил е кореспондент на BBC. Автор е на пиеси, поезия, белетристика, литература за деца и сценарий за документален филм.

Гл. ас. д-р Александър Гьошев е преподавател в катедра „Приложни изкуства“ в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив. Автор е на оформлението на редица книги, албуми, идеи и реализации на изложби, сценография…

Изложбата включва 70 афиша-реликви от български игрални филми, правени през петдесетте години на ХХ век

От времето, когато киноплакатите се рисуваха на ръка от художници

Соня Попова

В изложбената зала на фоайе „Изкуствотека“, на втория етаж в Народна библиотека „Иван Вазов“, в Пловдив снощи бе открита изложбата „Забравените герои на българското кино“.

Тя включва киноплакати на български игрални филми от петдесетте години на ХХ в. до наши дни. Тези реликви, седемдесет на брой, са от фонда на библиотеката, където се съхраняват още стотици.

Снимката на корицата показва афиша на считания за първи български игрален филм – „Калин Орелът”.

Според проф. Александър Янакиев – български киноисторик и кинокритик, (1955-2015), това не е абсолютно коректно.

„Истината е, че това е първият завършен игрален филм от изцяло одържавената кинематография. Идеята за екранизирането на пиесата на Никола Икономов датира от 40-те години на ХХ век. Работата започва след края на войната и недовършената продукция е национализирана в началото на 1948. Следват преработки и дописване на сюжета. Така патриотичната мелодрама се превръща в разказ за тесните социалисти, френските комунари и пр., гарнирана с историята на забравения заточеник и щастливата среща с порасналата му дъщеря, отгледана от френския посланик…”

Оригинално заглавие: Калин Орелът

Език: български
Жанр: драма
България, 1950, 89′
Режисьор: Борис Борозанов
Сценарий: Орлин Василев
по мотиви от пиесата на Никола Икономов
С: Иван Димов, Борис Ганчев, Мария Ясникова, Петрана Ламбринова, Константин Кисимов, Стефан Савов.

Награди: Димитровска награда, 1950; Почетен диплом на МКФ в Марианске Лазне, ЧССР, 1950.

Изложбата с киноплакати в Библиотеката има познавателна стойност, като същевременно е един носталгичен поглед към славните времена на българското кино, разказа Йохан Девлетян – връзки с обществеността на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив.

Експозицията е по инициатива на отдел „Изкуство“  и може да бъде видяна до края на месеца.

Издателство "Библиотека България", в партньорство с Община Пловдив ви канят на премиерата на дебютната книга с разкази на фотографа Десислава Грамадникова, носеща името "Събирачът на думи".

 

Книгата е финансирана от Община Пловдив по Компонент 4, "Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания". Събитието е на 22 януари 2020 г. от 18:30 ч. в Исторически музей Пловдив, пл. "Съединение" № 1. Със специалното участие на актрисата Ивана Папазова.

 

 

Сред гостоприемната атмосфера на Исторически музей Пловдив думи за книгата ще прозвучат от рецензента Тео Буковски, за създаването ѝ ще разкажат издателите Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов. Ще можете  се запознаете лично и с художника на книгата - Обрен Деляков, а за настроението на гостите ще се погрижат музикантите от ансамбъл "Еподай", както и Мария Недялкова и Наделина Налбантова от Формация за автентичен фолклор "Куклици".

 

Заповядайте, за да научите как се събират думи и кадри от самата Деси Грамадникова, как се създава свят, в който можеш да живееш, без да искаш да си тръгнеш и защо един фотограф посяга към белия лист. Ще бъде интересно!

 

 

Колко струва една обикновена любов?

 

Спомняте ли си родния град и тихата квартална уличка с хлебопекарницата на ъгъла, цветните кафенета и ателиетата за ръчно изработени бижута, кукли и сувенири? А очите на мама? Или онзи тъжен площад с мрачната камбанария и меланхоличните хора и дървета? Колко спомени всъщност може да побере човешката памет?

 

В дебютната си книга с разкази, наречена „Събирачът на думи”, Десислава Грамадникова успява да приюти дузина спомени, свързани с Пловдив и самобитния квартал „Капана”, с фотографското ѝ студио и някои странни негови посетители, а дори и с онзи „залив на сирените” – колкото въображаем, толкова и истински. Успява да ги съхрани непокътнати от течащото време, като онзи часовник с избелял циферблат в „Къща за снимки”, показващ незнайно откога осем часа и единайсет минути. Но не само това. Тя, като истински „събирач на думи”, сътворява от своите спомени изящни късчета живот – понякога топли и вдъхновяващи, друг път – мрачни и плашещи. Събирач на спомени или умел въжеиграч, балансиращ по въображаемото въже между камбанарията и балкона на сеньорита Моралес – това за мен е разказвачът Десислава Грамадникова. Защото, както споделя в един разговор американският психолог Даниел Гилбърт: „Използваме очите си, за да погледнем в космоса, а въображението си – да погледнем във времето.”

 

Разкази се пишат трудно, още повече кратки – такива, каквито ще прочетем в настоящия сборник. Това е така, защото трябва с малко думи и много въображение да приковеш вниманието на читателя, да го развълнуваш и да го накараш да преживее цял един живот в рамките на няколко минути и три-четири страници. Но фотографското око на Десислава успява да се справи с тази трудна задача, ползвайки думите за проявител на запечатания в лентата на съзнанието ѝ или родения пред обектива на въображението ѝ свят.

 

Тази интересна дебютна книга всъщност ни представя двайсет и три разказа, в които се срещаме с първата голяма любов, скътана в сърцевината на една манастирска ябълка, разтърсва ни историята на един писател, черпещ вдъхновение от смъртта на другите и за финал ще ни подканя да мушнем пръсти в болничния халат на Илай, за да открием там, грижливо прибрана, думата ЖИВОТ. Да, защото всичко това са късчета от нашия живот, събрани и разказани с толкова любов от Десислава Грамадникова. И тогава, съвсем естествено, идва въпросът: „Колко струва една любов, една обикновена любов?” Авторката отговаря съвсем конкретно в един от разказите си – „Обикновената любов струва точно осемнайсет лева и седемдесет и седем стотинки, на доставна цена. А после… после вие ще си я направите безценна.” Да, безценността на любовта идва от безкрайната стойност на нашите спомени, спомени, които събираме през целия си живот. „Работа като всяка друга.”

 

Насладете се на историите от тази книга, прочетете ги така, както Десислава ги е сътворила и подредила – в този или в разбъркан ред, и ги преживейте така, както вие ги усетите – с вашите думи и чрез вашите спомени. Та нали това е най-ценното в четенето – да погледнем живота такъв, какъвто го обичаме.

 

Тео Буковски,  рецензент

Издателство Жанет 45 и Литературен салон "Spirt and Spirit"  представят Ина Иванова с новата ѝ поетична книга  "Криле от папиемаше" на 28 януари 2020, вторник, от 19:00 часа в клуб „Петното на Роршах“, ул. Йоаким Груев 36. 

Модератор е Цветелина Драганова, художник на корицата Димитър Келбечев.

Поезията на Ина Иванова обръща специално внимание на паметта, на детството, чиито рани носим през целия си живот, както и на невъзможността да преодолеем човешката си уязвимост („сърцето винаги е потърпевшият”). Вероятно заради това хартиените криле, ядката на смисъла, изящното и спасителната сила на думите са възможните изходи на лирическата ѝ героиня.

Стихотворенията в „Криле от папиемаше” издирват светлината и „тънката радост”. И се доверяват на премълчаното - изобщо на акта на премълчаване, който подтиква читателя да потърси собствената си идентичност.

Творбата е реализирана с подкрепата на Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“.

Ина Иванова: Поезията изисква да доизмисляш отново света - така, че да просияе

Градската художествена галерия ви кани на 24 януари в 18.00 часа на откриване на самостоятелната изложба живопис на Кирил Иванов, който освен талантлив художник е и дългогодишен служител на галерията.

Изложбата има ретроспективен характер, тъй като през 2020-а той ще навърши 40 години. Верен на своето предпочитание да се изразява чрез маслена живопис върху платно, Кирил ще представи близо 40 картини, създавани през различни творчески периоди, но с отличителните за стила му ярък колорит и богато цветово изграждане на формата. Платната ще бъдат подредени на първия етаж в Залите за временни експозиции на ул. „Княз Александър I“№15, където ще могат да се видят до средата на февруари.

Кирил Иванов е роден на 07.08.1980 г. в гр.Пловдив.
През 1999 г. завършва СХУ за сценични кадри – Пловдив, специалност „Театрална живопис и бутафория“. Той е магистър по „Живопис“ (2008) и по „Църковна живопис“ (2005) от АМТИИ – Пловдив.
Носител е на Първа награда от Пленер Пловдив 31 март (2011), както и на Наградата на Фондация „Атанас Кръстев – Начо Културата“ през 2005 г.
Работи основно маслена живопис, изявява се като автор на икони.

Автор е на следните самостоятелни изложби:
2015 галерия „L’UNION”- Пловдив,
2014 галерия „L’UNION”- Пловдив,
2013 галерия „L’UNION”- Пловдив,
2012 галерия „L’UNION”- Пловдив,
2011 галерия „Пиронеса”- Пловдив,
2009 Градска художествена галерия – Пловдив, Постоянна експозиция „Мексиканско изкуство“,
2006 галерия „Червеното пони”- гр.Пловдив.

Взима участие в съвместните изложби:
2017 със Светлин Колев в Градска художествена галерия – Пловдив, Зали за временни експозиции;
2010 с Димитър Шопов по проект „Джумаята“ в Нощ на музеите и галериите в Пловдив;
2008 с Димитър Шопов и Любомир Кръстев в галерия „Херос“, Пловдив;
2007 със Светлин Колев в галерия „Бовиел“, Пловдив;
2000 с Георги Гаванозов и Димитър Марински в ОИ „Старинен Пловдив“, Балабанова къща, Пловдив;
1999 с Георги Гаванозов в РНБ „Иван Вазов“, Пловдив;
1997 с Тенчо Жеков в Офис на ИМКА, Пловдив.

Включва се в редица колективни изложби, по-важните от които са:
2012 БКИ „Дом Витгенщайн”, Виена, Австрия;
2007 – 2011 Градска художествена галерия – Пловдив – колективна изложба на художници – галеристи от Пловдив и Стара Загора;
2006 Галерия „Червеното пони“, Пловдив;
2005 Младежка изложба на ДПХ, Пловдив;
2005 АРТ Позитив, Център за съвременно изкуство „Баня Старинна”, Пловдив;
2004 Младежка изложба на ДПХ, Пловдив;
2004 „Вдъхновени от Бах”, Център за срещи на провинция Саксония-Анхалт в Пловдив.

Страница 2 от 1684

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…