Капана.БГ

Капана.БГ

Замисляла съм я като книга, която предлага повече от един маршрут на четене. Занимава се с оптическите илюзии на мисленето ни, с несъвършенствата на погледа ни докато се опитваме да четем света: какво виждаме и какво ни се привижда, как правим всичко възможно да не видим

Разчитам изключително много на участието на читателя и му се доверявам

В най-добрия вариант на четене си представям книгата като пъзел, който всеки път дава различна картина

Славена Шекерлетова

Понякога, дори често и ние имаме късмет. Например, сме късметлии да имаме думите на Яна Букова. Намираме ги събрани в „К като всичко“, „Пътуване по посока на сянката“, „4 приказки без връщане“… „Записки на жената призрак“ е най-новата ѝ книга. Който е чел Яна Букова знае, че тя не води за ръчичка. Нейните думи са задачка, разкриват разни нови неща. Читателят е напълно свободен да расте, четейки Яна Букова. Нищо не го ограничава, всяко нещо го дърпа напред, ще или не ще. Рецепта за разбиране – просто следвайте маршурта на думите и ако можете, създайте свой…

В "Записки на жената призкрак" има едно ... дори леко смущаващо смесване на наука, факти, поезия, как се съчетаваха тези неща, които обикновено нямат много общо?
Всъщност повечето важни неща в живота нямат много общо едно с друго. Но се съчетават в общата картина на света и затова и светът е толкова богат и интересен... Може би съществува някакво объркване поради представата, че поезията е някакъв вид “профилирано” изкуство. Че се състои от красиви картини, описания, шлифовани съчетания от думи – и дотам. Но езикът на съвременната поезия е много по-широк, както езикът на съвременното изкуство изобщо. И както съвременната музика включва – когато желае – автентични шумове или както визуалните изкуства често използват готови предмети или сурови, необработени материали, така парчета от всеки вид текст, фрази от всеки професионален жаргон могат да бъдат градивни елементи на поезията: научни хипотези, исторически факти, анекдотични истории, цитати, вицови завръзки, сентенции. Вярвам, че не съществува дума или парче от реч, което да не може да бъде включено в стихотворение. Важното е как се съчетават тези елементи, какви въпроси пораждат в неочакваното си съпоставяне, какви обрати предизвикват в мисленето и в гледната точка на четящия. Това е моето разбиране за поезия: не създаваща някакъв пригладен и украсен паралелен свят, а изследваща – сурово и без условности реалния свят около нас (и в нас), който е сложен и жесток, и наистина красив, но по своя труден и нееднозначен начин.            

Научих, че тези стихотворения са писани едновременно на български и на гръцки, защо се получи така?
Просто в този момент от живота си се оказах да участвам поравно и активно едновременно в две литератури, да получавам литературните си дразнения и стимули през два езика и да усещам еднакво силна потребност да се обърна към две ядра от неголяма, но сплотена публика от четящи поезия. Беше странен момент на равновесие и писането и на двата езика ми се отдаде по някакъв напълно естествен начин. Не знам дали би се повторило при следваща книга. 

Чисто концептуално, какво ще срещнем в тази стихосбирка, каква е твоята поезия?
Замисляла съм я като книга, която предлага повече от един маршрут на четене. Занимава се с оптическите илюзии на мисленето ни, с несъвършенствата на погледа ни докато се опитваме да четем света: какво виждаме и какво ни се привижда, как правим всичко възможно да не видим. Съществуват повтарящи се мотиви, въпроси, които се поставят отново и отново и понякога им се дава различен отговор. Въпреки че конструкцията й е обмислена и внимателно строена, всеки читател би могъл по своя начин да преподреди тази книга, да сглоби елементите й по своя собствен, уникален, произхождащ от мисленето си и знанията се начин. В най-добрия вариант на четене си представям книгата като пъзел, който всеки път дава различна картина. Моята поезия е диалогична. Разчитам изключително много на участието на читателя и му се доверявам. Също важен ключ за тази книга е хуморът. Намирам хумора за много резултатна стратегия на познание.

Какво занимава сега Яна Букова като автор и като преводач?
Като преводач – с нищо. Дала съм си дългогодишна почивка от преводи. Всъщност дори не съм сигурна дали бих се занимавала с превод отново. Но пък с радост мога да съобщя, че една моя преводна книга от преди десетилетие – “100+1 фрагменти” на Сафо беше преиздадена преди месец от издателство “Да”. Много съм щастлива от начина, по който стана това издание! Запазихме старата корица на Яна Левиева с малка промяна, направена от дъщеря й Неда Ангелова. Книгата е посветена на паметта на Яна и на Малина Томова – две от най-важните фигури в българския книжовен живот от последните десетилетия и от най-ценните и прекрасни хора, които съм срещала в живота си.

За да отговоря и на втората част на въпроса - като автор правя това, което правя винаги: мисля върху следващата си книга. Събирам идеи и материал, водя си бележки... Но по правило избягвам да говоря предварително за работата си.

Яна Букова е поет, писател и преводач. Тя е носител на наградата „Христо Г. Данов“ за превод от гръцки език на художествена литература. Нейни стихове и разкази са публикувани в различни антологии и списания в Аржентина и Албания, в САЩ и Швеция, в Чили, Франция, Сърбия, Великобритания и Унгария.


Снимка: Яна Букова на представянето на “Записки на жената призрак” в “Петното на Роршах”, Пловдив, май 2019.       

Историята за измамено женско семейство, спасено от пловдивския владика, кръщава улицата южно от Трихълмието, а табелата се смята за най-старата улична табела в Пловдив

Къщата само ще се ремонтира, а няма да се събаря, каквито притеснения имаха пловдивчани от квартала

Теодор Караколев

Култова къща на улица „Митрополит Панарет“ е в ремонт от няколко седмици. Къщата е със свалени прозорци от няколко седмици и пловдивчани от квартала се притесняваха, че сградата ще бъде съборена и на нейно място ще се появи поредната в отсечката кооперация. Проверка на място до сградата, която се намира до Източната порта установи, че е в ремонт, като ще се подменят дограми, както и се оправя интериора.

Къщата не блести с художествени качества. Сградата е съвсем обикновена и дори позицията ѝ на улицата създава доста неудобства за минувачите. Къщата стъпва изцяло върху тротоара на улица „Митрополит Панарет“ в непосредствена близост до Източната порта. Така пешеходците, които ходят по южния тротоар покрай Трихълмието, трябва да слязат на пътното платно, за да продължат по пътя си.

Интересна е обаче житейската история на сградата, разказана от Владо Балчев и Петко З. Петков в книгата им „Забравеният град“. Малко след Освобождението на България – но докато Пловдив все още е част и столица на Източна Румелия, тя е обитавана от три жени – вдовица със своите две дъщери. Една от тях се жени за офицер през 1883 година, който обещава светло бъдеще на семейството, но след като къщата е прехвърлена на негово име, той изчезва. След известно време обаче се оказва, че той е теглил големи заеми и е заложил къщата. На място пристигат представители на кредиторите, които да изгонят жените и вземат къщата. След вдигане на скандал обаче в помощ на жените се намесва пловдивския митрополит Панарет. Той изплаща дълговете, а семейството успява да продължи живота си в същата къща.

Благородният акт на митрополита не остава забравен – само няколко години по-късно, на стената на къщата е сложена табелка „Улица Митрополитъ Панаретъ“, която стои и до днес и се смята за най-старата улична табела в града. Табелата е запазена, но е много изцапана с мазилка и се нуждае от почистване. По същия модел са изработени още няколко все още запазени такива табелки в Пловдив на други улици.

На място днес се вижда, че настоящите обитатели ще сменят дограмата и ще оправят интериора, както и други части от сградата. Къщата за момента изглежда, че ще бъде запазена, а с нея и тази интересна градска история.

Само няколко часа след поредния ремонт 

Ивелина Василева

Чешмичката в сърцето на Капана не работи и след поредния ремонт от страна на ОП „Градини и паркове“. От предприятието се похвалиха, че е монтиран нов скъпо струващ бутон за регулиране на водата. В момента той отказва да функционира и водата тече безспирно. Проблемите с чешмата до Ядрото в квартала са от месеци. Водата или денонощно блика и образува локва, или от нея и капка не капва, а минувачите се заблуждават и остават жадни в морните жеги.


Екипът ни направи клипче, което показва, че бутонът не работи, а видеото бе изпратено към един от инженерите на ВиК и шефът на ОП „Градини и паркове“  Стоян Алексиев. Те не могли да повярват, че се е задал отново проблем с най-ремонтираната чешма в града. Този път причината не е вандалска намеса, а обещанието е, че в понеделник отново ще бъде изпратен екип, който да провери проблема.


Собствениците на бизнес покрай чешмата разказват, че днес следобед са дошли майстори на ВиК, спрели са водата, монтирали са новия бутон, след това са пуснали водата и не могли да я спрат. Когато били попитани дали така ще оставят нещата, майсторите отговорили с вдигане на рамене, че им е наредено само да сложат новата част.

„Разхищава се вода. Не само, че не е добре за околната среда, ами и ние, пловдивчани плащаме тази вода“, коментират от Капана. 

 

Тази вечер (събота) от 21:10 Филмови нощи във Филипополис няма да забрави и малките зрители в града. Дългоочакваното продължение ИГРАТА НА ИГРАЧКИТЕ: ПЪТЕШЕСТВИЕТО ще бъде излъчено тази вечер в Лятно кино „Орфей”. Филмът притежава богатството на темите и всички технически, драматургични и кинематографични качества на своите предшественици и е повече от достойно допълнение в поредицата. Уди винаги е бил сигурен в своето място на този свят и в това, че негов приоритет е да се грижи за детето, на което принадлежи, независимо дали това е Анди или Бони. Един ден Бони донася нова играчка в стаята си – направеният от нея Виличко, който определя себе си като „боклук“, а не като играчка. Уди се нагърбва с отговорната задача да му покаже защо трябва да приеме това, че е играчка. Когато Бони взима цялата банда на семейната екскурзия, Уди внезапно се отклонява, което му носи среща с отдавна загубената му приятелка – пастирката Бо Пийп.

Късната прожекция от 23:30 ч. ще бъде тази на оскаровата драма РОДИ СЕ ЗВЕЗДА с изключителните БРАДЛИ КУПЪР и ЛЕЙДИ ГАГА. Във филма двамата обединяват своите безспорни таланти, за да представят реалистичната и страстна история на Джак и Али, две артистични души, които се събират на сцената и в живота. Това е едно нелесно пътуване, проследяващо красивите и сърцераздирателни моменти в една връзка, която се опитва да оцелее. Новата версия на класическата любовна история четирикратно номинираният за „Оскар“ Купър („Американски снайперист“, „Американска схема“, „Наръчник на оптимиста“) отбелязва своя режисьорски дебют, а негова партньорка е отличената с безкрайно много награди, както и с номинация за „Оскар“ музикална суперзвезда Гага, за която това е първа главна роля в голяма продукция.

Напомняме ви също така, че тазгодишното издание тепърва ще предложи още две непреходни класики – шедьоврите ГЛАДИАТОР (18.07) и АМАДЕУС (25.07).  Очакват ви също така специалната прожекция на френския ЛЮБОВТА Е ПИРШЕСТВО с участието на Гийом Кане (14.07), както и на новия екшън-трилър на Люк Бесон – „АННА” (от 20.07), който бележи завръщане на режисьора към неговите корени.

Цените на билетите за кинопанорамата са 7/6 лв. Продават се на касите на лятно кино „Орфей“ /19.30-23.30ч/ и LUCKY Дом на киното /16.00-21.00 ч/, както и онлайн на boxoffice.bg.

В тази първа от типа си среща, за литературен клуб "Мироглед", ще ви запознаем с един софийски поет: Dilyan Georgiev Дилян Георгиев-Светлоносеца. На срещата ще имате възможността в една неформална обстановка, да се запознаете с автора лице в лице, да чуете негово творчество и нe на последно място да се срещнете със свежите хора от "Мироглед".
Всеки е добре дошъл, изкуството е да бъде споделяно!

Вход: свободен
Дата: 13.07. 2019г.
Час: 14:30
Адрес: "Зелена работилница", (на гърба на технческия университет); Булаир 1А

През знаковата 2019 година OPERA OPEN отправи специална покана към режисьора акад. Пламен Карталов – директор на Софийската опера и балет и основен създател на фестивалите на открито „Опера в парка”, „Сцена на вековете” и „Опера на върховете”, да постави на Античния театър една от най-обичаните от публиката творби на Верди. Спектакълът е тази вечер, 13 юли, от 21 часа.

Риголето или как една обида става проклятие. За ролята на шута през юли пристига мексиканецът Карлос Алмагер, смятан за един от най-значимите драматични баритонови гласове днес.

Диригент – Лучано Ди Мартино
Режисьор – Пламен Карталов
Асистент-режисьор – Вера Петрова
Сценография – Любомир Йорданов
Костюми – Елена Иванова
Концертмайстор – Виеслав Новак
Солисти:
Херцога на Мантуа – Паоло Лардицоне – гост
Риголето – Карлос Алмагер –гост
Джилда – Станислава Момекова
Спарафучиле – Пламен Кумпиков – гост
Мадалена – Камелия Кадер – гост
Джованна – Елена Чавдарова – Иса
Граф Монтероне – Михаил Пулиев
Маруло – Август Методиев
Борса – Александър Баранов
Граф Чепрано – Живко Пейчев
Графиня Чепрано – Цветанка Ангелова
Паж – Благовеста Костадинова
Офицер – Николай Бачев
Хор и Оркестър на Опера Пловдив

Билети - касата на операта на ул. Гладстон 15, в мрежата на Ивентим и онлайн на:
https://www.eventim.bg/bg/bileti/drzavna-opera-plovdiv-anticen-teatr-ancient-theatre-1103022/performance.html

Лятната изложба от проекта „Път на младите – II “ на културен център „ Бялата къща“ се открива на 17 юли . В творбите и на шестимата  автори светлината е главен герой.

Живописците Мина Денева, Юлияна Владова и Светлин Трендафилов водят разговор чрез изкуството си, без да се познават. Мина е вдъхновена от Пловдив и вълшебните изгреви в него,  Светлин я допълва с озарени от слънчева или лунна светлина пейзажи. Юлияна прибавя радостта от събуждането на природата.

Нощта е времето, когато Александър Николов въображаемо пътува и визуализира своите мисли, музикални вдъхновения и спомени. Резултатът е под формата на дигитални колажи с името „Неозаглавени мисли“.

Фотографиите на Елена Христова акцентират на светлината, която жената носи в себе си – нежна и крехка и същевременно силна, защото остава свързана със земята и природата.

Младата Мария Цветкова се вълнува от поведението на хората под светлините на прожектора. В кадрите и са запечатани запомнящи се портрети и интересни моменти от различни театрални представления, трейлъри към изложби, музикални клипове.

Изложбата ще продължи до 30 август, а откриването е от 18.30 ч. на 17 юли на ул. „Пълдин“ 12 в Стария град на Пловдив.

„Път на младите“ е инициатива на културен център „Бялата къща“ в подкрепа на млади творци.

Страница 2 от 1546

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…