Капана.БГ

Капана.БГ

Споменът за тази дата в историческия календар винаги ще топли сърцата на пловдивчани

Таня Грозданова

 

Има събития, които са врязани в паметта ни и оставят ярка диря. Такива събития са Руско-турската освободителна война и освобождението на нашия град в V-вековното османско иго. Ще минават години, но споменът за тази дата в историческия календар винаги ще топли сърцата на пловдивчани. Това каза в словото си на официалната церемония по повод 142-та годишнина от Освобождението на града военният историк доц. д-р Петър Ненков, преподавател във Висшето училище по сигурност и икономика.

 

 

 

Честването се състоя в Дондуковата градина пред паметника на капитан Александър Бураго, на когото съдбата отрежда мисията на освободител на Пловдив. Водещ на церемонията бе актьорът Петър Тосков. В Отбелязването на годишнината започна с примане на почетния строй и караул и продължи с полагане на венци и цветя. Участваха военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци и представители на комитет „Родолюбие“.

 

 

 

 

На поклонението присъстваха кметът на Община Пловдив Здравко Димитров, народни представители от град Пловдив в 44-то НС, областният управител Дани Каназирева, която е рожденичка на тази светла дата, генерал-майор Явор Матеев – командир на „Съвместното командване на специалните операции“, съветници от Об С – Пловдив, зам.-кметове, районни кметове, бизнесмени, политически и обществени организации, граждани и медии.

 

 

Доц. д-р Петър Ненков отбеляза в словото си, че колкото повече се отдалечаваме във времето,героичния подвиг и саможертвата на нашите деди все по-остро контрастират на днешния нихилизъм и обезценяването на изконни български ценности.

 

 

Вижте цялото му слово:

 

След падането на Плевен на 10 декември 1877 г., руската армия предприема зимно настъпление на юг от Стара планина . Западният отряд на генерал лейтенант Йосиф Гурко  с  71 000 войника и 318 оръдия преминава Балкана при невероятно тежки условия, разбива  Орханийската турска армия  и освобождава на 4 януари 1878 г. София . След това се спуска по долината на река Марица и настъпва по направлението София- Пазарджик – Пловдив със задача да разгроми остатъците от турските войски в Тракия, начело със Сюлейман паша . По обяд на 14 януари авангардът на руските войски навлиза в Пазарджик и след  улични боеве с турците, които подпалват града, го освобождава . Още същият ден руските части  предприемат енергично преследване на противника към Пловдив. За да прикрие отстъплението си, Сюлейман паша създава отбранителна линия между пловдивските селата Първенец и Брестник, на която оставя силен ариергард, имащ за задача  да забави темпа на настъпление на русите.   След тежи боеве, през нощта на 15 срещу 16 януари русите разгромяват турския ариергард и пленяват 23 оръдия. С това турската армия на Сюлейман паша е разсечена на две.

 

 

Полковете на 3-та гвардейска пехотна дивизия влезли в северното предградие на Пловдив и завързали престрелка с врага на отсрещния бряг. Турците се оттеглили от левия на десния бряг на река Марица и запалили моста. Генерал Дандевил заповядал на генерал Краснов да се придвижи с драгунската  кавалерийска бригада по левия бряг на Марица, източно от Пловдив, да премине реката на десния бряг в борд и да пресече пътя за отстъпление  на неприятеля към Одрин. Пред угрозата да бъдат обхванати от всички страни от настъпващите руски колони сутринта на 15 януари частите на Сафет паша започнали да се изтеглят от Пловдив към Асеновград, като оставили  усилени постове по тепетата над града. Френският консул в Пловдив Боасие помолил турския комендант да постави българското население на града под своя опека и да го защити от евентуални грабежи и насилия  на башибозука и черкезите, но получава  отказ и покана да  напусне града, за да  спаси себе си. Вместо да послуша турците, той обаче въоръжава с оръжие българите и ги подготвя за самоотбрана.

 

Вечерта на 15-и срещу 16 януари 2-ри ескадрон от Лейбгвардейския драгунски полк от колоната на генерал Криденер, под командването на  капитан Александър Бураго, получил заповед да проникне в Пловдив и да завземе южната му част.Шейсет и тримата драгуни по заповед на капитан Бураго вдигнали голям шум, за да заблудят врага относно числеността си. Без да дават възможност на врага да се опомни те се втурнали с изстрели и песни в града, превзели телеграфо-пощенската станция и се насочили към гарата, която  също овладели . Капитан Бураго изпратил част от своите драгуни да пленят турските оръдия на Трихълмието. Черкезите и башибозука вече били започнали да палят българските къщи и дюкяни в различните квартали на Пловдив. Неочакваното появяване на руските драгуни предотвратява заповяданото цялостно опожаряване и разграбване на града, както и унищожаването на  християнското население в него. Всред  офицерите от щаба на  Сюлейман паша, който бил разположен до гарата също избухва паника . Те зарязват  сервираната си вечеря и по на-бързия начин се оттеглят към Станимака / Асеновград/. Турските войски, разположени в южния край на Пловдив, още същата нощ започват изтегляне към Родопите.

 

В своята безсилна ярост призори на 16 януари турците извеждат от пловдивския  затвор „Ташкапия“ сто двадесет и трима  арестувани българи и ги посичат  безмилостно в местността „Остромила“, южно от Пловдив. Сред избитите арестанти са членове на революционни комитети, участници в Априлското въстание от 1876 г. , между които е и изтъкнатият  народен будител Душо Хаджидеков.    

 

Капитан Бураго донася на генерал Гурко по пленения телеграф за превземането на града. По заповед на генерал Криденер незабавно се пристъпило към поправка на моста на река Марица. Частите на 3-та гвардейска пехотна дивизия  рано призори на 16 януари  преминали река Марица и навлезли в Пловдив.

 

Така на 16-ти януари Пловдив осъмнал озарен от свободата. Радостта и ентусиазмът на българите били неописуеми. Под гърма на черковните камбани, генерал лейтенант Гурко с щаба си влиза по обед в града откъм северните му квартали и е посрещнат възторжено от местните българи. В катедралата “Св. Богородица” се отслужил благодарствен молебен. За освобождението на Пловдив капитан Бураго е награден  с Георгиевски кръст за храброст – IV степен и е повишен в чин полковник. 

 

Съдбата на Пловдив обаче все още не е решена, защото турските войски се намират в непосредствена близост до града, край село Дермендере /Първенец/ . Руските войски  настъпват  в три колони срещу тях. След комбинирани маневрени действия и тежки боеве те  разгромяват турските части, които отстъпват панически към Родопите. 

 

Годините ще преминават, ще се сменят поколенията по строгите закони на живота и времето ще затрупва  всичко с праха на забравата, но там някъде в душата,  всеки от нас, който обича своя град и родина, сигурен съм, че  има едно ъгълче – съкровено и свято, като олтар, в което е съхранил своята обич и преклонение пред  героичния подвиг на нашите деди! И колкото повече се отдалечаваме във времето от тях, нравственото  величие и саможертвата на тези мъченици и герои, все по-остро контрастират на днешния нихилизъм и обезценяването на изконни български ценности. 

 

Честит празник скъпи съграждани и не забравяйте никога, че цената на нашата Свобода бе твърде висока! Дълбок поклон и вечна слава на героите от Април 1876-та, на българските опълченци и хилядите  руски воини, които положиха белите си кости за Свободата на нашето Отечество. 

 

Нека пребъде през вековете нашият прекрасен хилядолетен град Пловдив!  

Да живее България!”

Битката за Пловдив е последното от големите сражения в историята на Руско-турската война 1877 – 1878. Победата отваря пътя на руските войски към Беломорието и Одрин, към победния край на войната. На 14 януари дивизиите от отряда на ген. Гурко настъпват към Пловдив от север и запад. Срещу тях е последната боеспособна турска армия на Сюлейман паша. На 15 януари ген. Дандевил заема северната част на Пловдив – „Каршияка”, но е спрян от горящият мост на Марица и турските батареи по тепетата. Заедно с руските войски са и българите разузнавачи Георги Цариградски, Петър Гатев и още десетки безименни герои.

От щаба на руските войски, разположен на запад от Пловдив, наблюдават огромни пламъци и десетки огнени петна по тепетата. Чуват се глухи гърмежи, последвани от острия звън на камбаните по християнските църкви. Започва опожаряването на града. В тези часове чуждите консули правят опити да спасят един от най-красивите градове на Ориента. Тяхната намесата пред османските власти завършва с думите на турския валия на Пловдив: „По-добре да напуснете града, който вече е във властта на черкези и башибозуци”. Тогава френският вицеконсул Боасе осигурява оръжие за християните, които се организират в отряди за защита.

Съдбата отрежда мисията на освободител на Пловдив на капитан Александър Бураго, който с 63-ма драгуни навлиза в града от запад, използва изненадата и заема централната част. Заедно с въоръжените отряди от българи, кап. Бураго превзема железопътната станция и започва прочистването на кварталите от черкезите. В ранните часове на 16 януари 1878 г. ген. Гурко получава донесение, че Пловдив е освободен и по обяд е посрещнат от българското население на ул. „Съборна” под тържествения звън на камбаните по Трихълмието.

Турските войски бягат от Пловдив, но в своята злоба на победени воини извеждат от затвора „Ташкапия” 123 българи – участници в освободителното движение, за да ги избият в местността „Остромила”. Сред тях е големият родолюбец Душо Хаджидеков.

На 16 януари 1878 започва свободният летопис на Пловдив – най-големия български град, стопанско и духовно средище на българските земи. Българите в Пловдив показват своята политическа зрялост и поемат управлението на града.

Менюто не е излишно дълго, но събира някои от най-предпочитаните специалитети от любимите ни кухни, разказва електронният гид Lost in Plovdiv 

Една голяма част от туристите по популярните дестинации вече знаят, че могат да открият наистина страхотни места за хапване в кварталите извън централната част. Заведенията, които не са толкова тренди, понякога се оказват истински скрити съкровища и затова нашият екип се впусна в търсене на ресторанти, заради които си струва да запалиш колата или да си хванеш такси.

Така попадаме и в C’ést la vie, където се впечатлихме първо от екипа, който менажира мястото, а след това от предлаганите ястия на изключително достъпни цени.

Всъщност, ресторантът е открит преди повече от година след една екскурзия до Френската ривиера, където вдъхновени от гастрономията и романтичната обстановка на региона, собствениците откриват основното си мото в бизнеса. А именно, че животът си върви – той е хубав и лош, но в същото време прекрасен в тези си различни багри. Внимателно подбират всеки един човек от персонала си преди отварянето и заедно с огромно вълнение разопаковат цялата кухня. Това безспорно ги сближава и превръща в едно голямо семейство, където идеите и предложенията за промяна се обсъждат и решават заедно. Навсякъде по стените, когато се загледате, може да видите техни общи снимки, които оставят впечатлението, че сте скъп гост в нечий дом, а не клиент в поредния ресторант.

Менюто в ресторант C’est la vie не е излишно дълго, но събира някои от най-предпочитаните специалитети от любимите ни кухни – българска, италианска, френска и др.

По-интересните рецепти са разработени от готвачите и одобрени от персонала, а на въпроса ни кое най-много си поръчват клиентите имаме еднозначен отговор. Любимо основно са скаридите с манго сос и авокадо върху канапе от басмати ориз, а най-предпочитан десерт – тортата C’est la vie с тайните съставки на шеф-готвача.

Винената листа също е добре подбрана с микс от български и чуждестранни предложения, които добре се комбинират с ястията в менюто. Всеки работен ден се предлага и обедно меню, което е сред най-популярните в района и ако имате възможност, изобщо не се колебайте да опитате.

Мястото е изключително подходящо за организиране на частни партита, защото наоколо няма жилищни постройки, които да смущавате и така може да си позволите повече време за песни, танци и отлично настроение с музиката, която предпочитате.

Помещението не е твърде пищно декорирано, за да позволява украса според желанията на клиентите. За зимата на разположение е отделна отопляема градина, в която да се разположат пушачите. А не на последно място сред предимствата е и безплатният паркинг.

През 2020 година от ресторанта са подготвили и няколко комплимента към своите гости. През зимния сезон всяка сряда и петък със своята поръчка получавате чаша греяно вино, а вторникът ни изкушава с 20% отстъпка на всичко от менюто. Лесно може да поръчате и без да ставате от уютния си диван чрез популярните платформи за доставка Foodpanda и Takeaway.

За предстоящия след месец празник на любовта и виното – Свети Валентин, за романтично настроените и опиянени от емоции клиенти ще е на разположение избор от сет менюта, в които към всяко блюдо ще има специално подбрано вино.

Още по темата може да видите в Lostinplovdiv.com.

Орнаментите са запазени от екипа, но в нови цветове

Теодор Караколев

Изцяло жълта ще бъде новата фасада на старата сграда на Техническия университет в Пловдив. Бившият девически колеж „Свети Йосиф“ е в ремонт от няколко месеца. Фасадата доскоро бе бяла, а специфичните декоративни елементи в по-тъмен цвят.

Решението на екипа, който ремонтира сградата е фасадата вече да бъде изцяло едноцветна, като се смени акцента. Основната част от мазилката вече е в по-тъмен цвят, докато декоративните елементи са по-светли. Досега в бялата част си личеше и имитация на каменен градеж, който сега се губи. Макар в действителност да е запазен, жълтата боя прави този елемент невидим за минувача.

Сградата е построена преди 120 години. Проектанти са известният по-късно и в София Георги Фингов – тогава съвсем млад и скоро завърнал се от университет в Австрия, както и местния архитект Вълко Вълкович. Фингов продължава кариерата си в София, проектирайки много от най-красивите сгради в столицата ни. Вълко Вълкович обаче почива съвсем скоро след проектирането на колежа – през 1901 година. 30-ина години по-късно арх. Камен Петков пък надстроява зданието с един етаж.

Представят две сезонни бири на Hills Beer  с нова рецепта

Екипът на Hills Beer официално открива рождения ден на бара на пивоварната Wunderbaer със серия от дегустации “от извора“ на 5 вида пиво от Перущица този петък, 17 януари. Две от тях са с нова рецепта и съответно имат нови вкусови измерения – лагер пиво: пушен и нефилтриран Helles Rauch, и най-отлежалият и наситено малцов Smooth Bock.

През деня, за професионална дегустация за медии и партньори, във Wunderbaer ще гостуват местните технолози на пивоварна Hills – Гергана Трендафилова, Тонислав Йотов и Ценко Мелин, които с радост ще отговарят на въпроси от А до Х-иллс. Те са отговорните за високото качество, наложено от баварския майстор пивовар Волфганг Траутнер.

Рожденият ден е отворен за феновете и клиентите на Вундербар от 19 часа. Екипът на пивоварна Hills ще се радва да посрещне посетителите. А от бара ще ги зарадват със специални цени на живото пиво, в комплимент от хрупкави добавки, прясно изпечени за вас от ресторанта на пивоварната.

„Заповядайте да отбележим рождения ден, и да се насладим на българска крафт бира от независима пивоварна, внедрила най-висококачествени баварски технологии и рецепти” , канят от Wunderbaer.

Барът е създаден с вкус и любов от екипа на Hills Beer. Целта на пивоварите бе да имат свой дом в сърцето на Пловдив, в който да дата възможност на пловдивчани винаги да могат да се насладим на прясната бира в приятна обстановка.

Второто събитие на честването е лекция на преподавател по китайски език в Белградския университет

С изложба Класна стая „Конфуций” към Пловдивския университет отбелязва четвъртата годишнина от създаването си.

Изложбата „Многото лица на дракона”, която ще бъде отворена за посещение от 15.01 – 22.01 в галерия PLOVEDIV (Капана, ул. „Куртевич” №3), представя етническото многообразие на Китай. Запечатани на лента усмивки, пъстри костюми и украшения разказват за 56 народа на Поднебесната. Сред експонатите ще могат да се видят реплики на национални костюми и украшения на някои от етносите, фолклорни кукли, снимки, информационни табла, разказващи за традициите им.

Изложбата е вдъхновена от идеята да се покаже непознатото лице на Китай – хората извън стереотипа за динамично икономическо развитие и технологичен напредък. Посетителите ще научат любопитни факти за живота далеч от мегаполисите, там, където малките народи на Китай все още пазят вековни знания за изкуството на дрехите от рибни люспи и ходенето по ножове, живеят в юрти и бамбукови колиби и спестяват цял живот, за да изработят тридесеткилограмови сребърни украшения за дъщерите си.

Изложбата ще бъде открита на 15.01.2020 г. от 18.00 ч. с кураторска обиколка. Организаторите канят всички любители на китайската култура да отпразнуват заедно рождения ден на Класната стая на по чаша вино и разкази из живота на малките етноси на Китай.

На 16.01.2020 г. гост на Класна стая „Конфуций” ще бъде ас. Йелена Гледич, преподавател по китайски език в Белградския университет. От 16.30 ч в Заседателна зала на Пловдивския университет (Ректорат, ул. „Цар Асен”24) ас. Гледич ще изнесе открита лекция на тема „Teaching Chinese for the 21st century: Agile, Digital, Applied“ (Преподаването на китайски език в XXI век – гъвкаво, дигитално и приложимо.).

Работен език на срещата ще бъде английски. Лекцията изследва предизвикателствата, които 21 век поставя пред преподаването на чужди езици, и представя най-съвременните методи за преподаване на китайски в дигиталната ера. Акцентът на лекцията се поставя върху  преподаването на китайски език, но тя представя тенденции, валидни за преподаването на чужди езици като цяло.

Посещението на Йелена Гледич е част от събитията, с които Класната стая отбелязва четвъртата годишнина от създаването си. Една от основните насоки, в които работи Класната стая, е изграждането на мрежа от студенти – бъдещи преподаватели по китайски език и повишаване на квалификацията им чрез различни формати – лекции, майсторски класове и станалия вече традиционен семинар „Аспекти в преподаването на китайски език, литература и култура”. Гостуването на Йелена Гледич ще бъде един от тазгодишните акценти на Класната стая в тази насока.

Класна стая „Конфуций“ към ПУ празнува рожден ден в галерия PLOVEDIV

Усмивки, пъстри костюми и украшения, запечатани на лента, разказват за 56 народа на Поднебесната империя. Всеки, който е в Пловдив и се интересува от китайския език и култура, може да се наслади на етническото многообразие на тази екзотична и мистична страна, като посети изложбата „Многото лица на дракона“ в галерия PLOVEDIV на ул.“Куртевич“ №3 в квартал Капана.

С изложбата, която ще ни потопи в многоликия Китай се отбелязва четвъртия рожден ден на Класна стая „Конфуций“ към ПУ „Паисий Хилендарски“. Официалното откриване на експозицията е предвидено за сряда –  15.01.2020 г. от 18 часа.

Снимка на корицата: Жена от етноса дулун (龙族).

Страница 8 от 1687

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…