Капана.БГ

Капана.БГ

След по-малко от два месеца Атанас Самоковеца се отказва от поста, считайки, че тази отговорност не е по силите му

Може би затова потомците са му посветили най-късата уличка в Капана

Таня Грозданова

Само 7 дни, след като драгуните на капитан Бураго влизат в града и Пловдив е освободен, временните руски управници започват да структурира органите на самоуправление. Генерал Вельяаминов организира събрание на градските първенци от всички народности, живеели в града. В един от големите салони на къщата на Георги Клианти на Трихълмието, на 24 януари 1878-а година се събират знатни българи,гърци, евреи и арменци. Общо 37. Според книгата „Ролята на Община Пловдив в развитието на града през периода 1886 -1944 г.“(автор Стефан Шивачев – доктор по история и директор на РИМ-Пловдив) първенците единодушно решават, че е необходим човек, които да е от български произход и да владее трите най-употребявани езика в града- български, гръцки и турски. Предложението е длъжността да поеме Атанас Самоковец, приел фамилията Самоковлиев.

Така бил избран първият кмет на Пловдив след Освобождението.

Той е търговец по професия и има малък административно-управленски опит. Временното руско управление му оказва съдействие за решаване на многобройните задачи, които стоят пред общината, но той преценява, че не може да се справи с тях и в началото на март подава оставка. Представителите на гражданството тогава предлагат поста да заеме друг виден пловдивски гражданин – Костаки Пеев. Той е назначен на 12.03.1878 г.

Според историческите анализатори Самоковеца е „избран“, защото е компромисна фигура. Той се е ползвал с уважение еднакво от турците (бил е член на турската градска управа), от българите и от гърците, владеел е и трите езика.

Той и семейството му живеели на № 4 на улица „Станционна“ (днес „Ив. Вазов“). В книгата си „Познатият непознат Пловдив“ Пенка Калинкова пише, че след това там е била сградата на Италианското училище. Сега има банка.

Атанас Самоковлиев със семейството си във фотоателието на Димитър Кавра. Източник: Национален исторически музей

Атанас Самоковлиев е син на известния иконописец Димитър Зограф и брат на художника Станислав Доспевски. Роден през 1832 г. в Самоков. Преселва се в Пловдив през 1849 г. Започнал да чиракува на 17-годишна възраст като абаджия, а след това станал майстор. В съдружие с Димитър Каратопраклията (Д. Черноземски) отворил абаджийски дюкян за търговия и работилница. Бързо напреднал и се превърнал и в добър търговец. Става един от  първите настоятели на църквата „Св. Богородица”.  През 70-те години на XIX век е избиран за член на турския градски меджлис (съдилище), както и на българския епархийски съвет. Става член на Временното правителство след провъзгласяването на Съединението, депутат във Велико народно събрание и обикновения парламент. Почива през 1905 г. в Пловдив.

Днес спомен за Атанас Самоковеца е най-късата уличка в квартал Капана, тя носи неговото име.

Нейната дължина е под 30 метра и почни няма какво да задържи погледа ти на нея.

Изключително правилно подреден паваж, две циментови кошчета за боклук и един стълб за осветление. На улицата има кабинет на психотерапевт, единствения билярд клуб в центъра и част от витрината на един от най-старите магазини в квартала.

Стените и са увенчани с графити, което косвено кореспондира с факта, че Самоковеца е син на известния иконописец Димитър Зограф и брат на художника Станислав Доспевски.

Хора рядко минават.

Снимка на корицата: Карастоянов, Димитър А./Национален исторически музей

ТВ Елдорадо или Иван Кларинетистът и Сватбеният оркестър“ е филм от 2019 г. на финландския музикален артист Ари-Пекка Лейнонен и белгийският визуален творец Берт Джейкъбс

 

Филмът е заснет основно в Пловдив, но включва кадри и от много други точки на България

 

В последния петък на януари (31.01.2020), от 22:00 часа Дом на киното (София) е домакин на интердисиплинарно филмово преживяване – прожекция на експериментално-документалния филм ТВ Елдорадо, последвана от музикален пърформанс на авторския му екип Jacobs & Leinonen.

 

 

Финландският музикален артист Ари-Пекка Лейнонен и белгиецът Берт Джейкъбс, който твори в сферата на визуалните изкуства и разказвачеството (сторителинг) пристигат в града под тепетата още през лятото на 2018 г., като част от участниците в Адата – програмата за творчески резиденции на Фондация „Пловдив 2019“.  През 2019 г., Jacobs & Leinonen са сред онези резидентни артисти, селектирани да се върнат в Пловдив, за да развият и завършат своя художествен проект в програмата на Европейска столица на културата.

 

 

„Фрагментиран“ и „многопластов“ са прилагателни, които пловдивчани често използват, за да опишат града си, но какво е основанието едни новодошли гости да се привържат към тази реалност и да я документират без непременно винаги да я разбират? “ТВ Елдорадо или Иван Клариниста и Сватбения оркестър” съчетава в себе си всичко, което те искат да ни покажат и разкажат за реалността, в която живеем.

 

Филмът е заснет основно в Пловдив, но включва кадри и от много други точки на България. Премиерата му – на 30 август 2019 г. – е осъществена на върха на хълм Бунарджика в Пловдив, като прожекция на открито, съпътствана от изплянвана на живо музика от месни музиканти. Половин година по-късно, авторите му се завръщат отново тук, носейки своите спомени и сънища за България, готови да ги споделят с местната публика в нова форма на музиално-визуално преживяване.

 

 

 

Програма на събитието:
22:00 – 23:15 Прожекция на филма и разговор с гост-артистите, в Дом на киното
след 23:15 Музикален сет на артистите и танци, в Cush.BAR
Подробности тук:
https://www.facebook.com/events/2626877747400910/

 

 

За филмовия проект:

 

ТВ ЕЛДОРАДО (2019)
Белгия, България и Финландия, 2019, 60 мин.

 

Свръхестествени същества, 41 ° C, пот и хипервентилация. Високотехнологичен срив. Невъзможна любовна връзка. Ъптемпо бийтове, барабани и хипнотизиращи мелодии. И катастрофално събитие.

 

“ТВ Елдорадо или Иван Кларинетистът и Сватбеният оркестър“ е филм от 2019 г. на финландския музикален артист Ари-Пекка Лейнонен и белгийският визуален творец Берт Джейкъбс . Историята, развиваща се в България, се върти около група непознати, които се записват в мисия да търсят изгубеното тракийско злато. Скоро след като приключението започва, очаквайте неочакваното.

 

Филмът е базиран на местни митове, факти и много въображение. Шоу с кадри на приятелството и объркване, цитиращи Сократ, Кокто, Шопенхауер и много други чичковци.
С участието на Шевалие Луи дьо Жокур, Санчо Панчо и Гуру, пристрастени към магически ритуали и неочаквано телепортиращи се в паралелни вселени. Ще видим ли отново тези космо-танцьори?

“Тази историята съвсем не е „истинска“ и всичко в нея всъщност е пълна лъжа.“

Сряда, 29 Януари 2020 10:49

Истории под ямурлука

Да влезеш в дружината на Йордан Терзиев – хореограф, коледар, кукер родопчанин и пловдивчанин в последствие

Ани Велкова

Слава да е тебе ,млади наш Боже,

Ние от тука,  Господ тука.

Колко сме речи обрекли,

Толкоз здраве на таз къща!

Дай Боже! Дай Боже! Дай Боже!

 

В месеците на традиционно мъжките зимни празници в града под тепетата истории за българското ми разказа един станеник.. Йордан Терзиев – хореограф, коледар, кукер родопчанин и пловдивчанин в последствие, завършил Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, ръководител на коледарската дружина в Първенец и на самодейния танцов състав ,,Жарава“, той още от малък проговаря на езика на фолклора ни и го пресъздава в един от най-българските и най-красивите събития в близост до града ни. Брат ми играеше народни танци, веднъж отидох заедно с него на репетиции и оттогава не съм спрял да се занимавам с хора, с традиционното  българското, споделя той. В Първенец не само, че от години не е имало такъв обичай, а всъщност никой не помни там някога да е имало коледари. Може и да е имало малки дечица  които са обикаляли, но такива коледарски дружини – не.

Как протича едно коледуване?

Тогава  моята дружина се разделя на две , за да може да обиколим повече къщи. Хората се сърдят, ако не им минем през къщата, а в нашата група, колкото и да сме много, няма как да имаме сили за всичките 3000 къщи. Ставаме към седем и се връщаме в осем. Първо пеем песни, за да извести домакина, че сме дошли, след това за самия него, а после благославя се и пеем песни за останалите членове от семейството.

Кое е специфичното в коледуването?

В една коледарска дружина трябва да има станеник- това в този случай съм аз , тъй като аз сформирах преди години дружината. Събирахме песни, но ни беше трудно, тъй като хората не помнеха. Правехме си сами костюмите с  каквото имаше.

Какво ви дава всичко това?

Емоцията от обичаите и от самите хора. Докато сме коледували сме преживели какви ли не неща. Един дядо, чийто внук е в дружината ни, беше посрещнат от благословията на внука си. Единият плаче от една страна, другият, от другата. Или жената, която ни прекъсна насред благословията и ни помоли да наричаме за зет. ,, Е, ей ме на! „, усмихна се. Ама и нарекохме на жената и на следващата година, като дойдохме, ни се похвали, че и зет и е дошъл в къщата, и внуче. Какво още да иска човек!

А как смятате да развивате тези традиции?

Искаме да направим още една дружина с деца. Ние сме хора както на по 19,20,30 години, и по към 50,60г, но всички усещат една и съща принадлежност към дружината, към традицията, към българското. Преди време влезнах е с песен в учебника за четвърти клас по музика, хора от цяла България идват до Първенец да ни гледат, имаме участници от София, които пътуват до Първенец. Но кукерството, коледуването е част от нас. И ние сме в него.

Разкажи ми и  за кукерите там.

В Първенец няма да видите традиционните кукери от Широка лъка. Там се водят карнавали. В навечерието на Сирни заговезни  на сутринта се става рано да се посрещнат зурните, с които идват кукерите. Самите кукери са си с различни маски, на времето са се наричали станчинари ще ги видите, с красивите има калъчки- това е като нож дълъг, като ятаган, но дървен, стигащ до тавана, украсен с образи на жени. По обичай с фуска се удрят хората по главите.. За здраве, разбира се. С хора от дружината ми също се преобличаме, елате да  видите на първи март в Първенец.

 

Will be back, казва след всяко свое гостуване в Пловдив музикантът – легенда Доминик Милър. Обеща да се върне в древния град и след страхотния си концерт миналата година. И спазва обещанието си. През март той отново ще свири под тепетата. Доминик Милър се завръща, за да представи последния си проект с DOMINIC MILLER GROUP ON TOUR 2020.

Това се случва след гостуването му през 2012 г. белязано от феноменален концерт на Античния Театър. Последва ключовата 2019 г., когато Доминик Милър избира Пловдив за единствената дестинация на балканите от световното си турне, за да представи последният си албум „Absinthe“. На 15 –ти март пловдивчани ще могат да го видят и чуят отново в Дома на културата „Борис Христов”.

Китаристът пристига в България заедно с артисти, които са явление в съвременната поп култура. На сцените в Пловдив и Варна заедно с Доминик Милър ще се качат Якоб Карлсон – един от най-виртуозните и иновативни скандинавски пианисти, Майк Линдъп от легендарните LEVEL 42, смятан за един колосите на съвременната поп културата, магьосникът на бандонеон Сантиаго Ариас, белгийският майстор на баса Николас Фижман и мароканското „явление“ – барабаниста и перкусионист Рани Криджа.

„За първи път срещнах Доминик и Майк през 2012. Музиката беше само повод, втори план, извинение дори. Театърът, Градът, Ракията, Лютеницата и хилядите вперени погледи в продънилите се от дъжд небеса, бяха истинската причина за думите на Дoминик – WILL BE BACK, PETER!„, споделя организаторът на събитието – музикантът Петър Салчев.

Проектът се осъществява от Сдружение за култура и образование Милчо Левиев” и „ ГИТАРТ фестивал” с подкрепата на Община Пловдив, в партньорство с клуб ”Безистенъ”.

Билетите са в продажба на касата МаскАрт в ДК „Борис Христов“, Билетен център пред община Пловдив, ТИЦ до Римския стадион и в цялата мрежа на Eventim.

 

Художници от съседна Турция представят свои творби в галерия „Пловдив“, която се намира във файето на Общински съвет – Пловдив, на ул. "Авксентий Велешки" 20. Там вече са подредени 39 творби от различни жанрове на 26 турски артисти. Голяма част от участниците са в града за откриването на изложбата, което ще се случи във вторинк 28 януари 17:00 часа.

Куратор е Айнур Махмудова Каплан. Изложбата се организира в партньорство с Дружество на пловдивските художници.

Експозицията е част от културната програма за отбелязване на първата годишнина от старта на първото двуезично списание у нас - „Nöbettepe / Небет тепе“. Изданието е на Българско-турския литературен клуб, който кани от 18:00 часа в Радио Пловдив всички свои почитатели, за да отпразнуват заедно годишнината.

Заповядайте, входът е свободен!

Благодаря на родителите му, че е толкова свободен и щастлив, казва режисьорката

Филмът за  Ара Маликян „Живот между струните” спечели най-големия приз в испанското кино – награда Goya за най-добър документален филм. Лентата е дело на Наталия Морено – жената до Ара, испанска актриса и режисьор. Чаровната двойка беше аплодирана от хилядна аудитория на блясква церемония в Малага.

„Живот между струните” преди време беше удостоен и с испанския филмов приз Forque. Тогава камерите уловиха сълзи в очите на публиката. Испанците обичат и много ценят своя цигулар. Не само заради необичайната му история, наподобяваща филм. Но и защото вече 20 години придава своя изключителен колорит на испанската сцена.

40 години бащата на Ара събира и пази спомени и документи за семейната история. А сега със филма си Морено иска да каже на бащата, че неговият син е жив и е един от най-блестящите световни музиканти.

„Живот между струните” разказва за арменския геноцид, за миграцията на бежанците между Азия и Европа, за 8-годишния Ара във военен Бейрут, притежаващ само една цигулка. За бедните му години на следване в Германия и Англия и как се стига до световните сцени и да имаш собствен оркестър, аплодиран от милионни аудитории. Дори без да притежаваш цигулка, изработена от прочут лютиер.

„Музиката в моето семейство е повече от музика. Тя е спасението. Тя е животът”, са първите думи на Ара Маликян във филма.

https://www.youtube.com/watch?v=-rCU6j2nj5w

 „На 8 години, когато около теб падат бомби, и имаш само една цигулка, наследена от баща си, ти не говориш за бъдещето, защото дори не знаеш дали утре ще отидеш на училище. Не знаеш какво те очаква, нямаш мечти”.

„Виждал съм много тъмни неща в живота около мен. И благодарение на музиката се доближих до светлината”, казва Ара. Кагато баща ми ми завеща цигулката, знаеше, че тя не само ще ме спаси, но и ще ме направи щастлив.  И се оказа прав!”.

А на церемонията в Малага Наталия Морено благодари на родителите на Ара, че са го възпитали толкова щастлив и свободен.

Ще видим необичайния цигулар в Пловдив на 19 март, зала С.И.Л.А. Билети се продават в системата на Ивентим.

Посолството на Китайската народна република в България е изпратило съобщение до Община Пловдив с уведомление, че отменя културно събитие в Града под тепетата, планирано за 8 февруари.

Припомняме, че по време на пресконференцията за представяне на бюджета за култура 2020, която се проведе на 23 януари, бе анонсирано предстоящо провеждане на концерт с участието на ансамбъл от Китай.

Ставаше дума за планиран концерт на Ансамбъл за традиционна китайска музика „Фън Я Сун“ от побратимения на Пловдив град Тиендзин. Той трябваше да изнесе концерт в Пловдив на 8 февруари, по повод настъпването на Китайската нова година. За място на изявата организаторите от Китайското посолство в България и Китайския културен център в София бяха избрали Изложбена зала „2019“ на ул. „Гладстон“ № 32 към Градската художествена галерия.

Концертът бе планиран с вход свободен.

Засега събитието се отлага за следващ период, когато обстановката се подобри.

Страница 8 от 1696

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…