Капана.БГ

Капана.БГ

На 88 години почина Тони Морисън, първата чернокожа жена носителка на Нобелова награда. Смъртта ѝ е настъпила на 5 август в медицински център в Ню Йорк след кратко боледуване, съобщи семейството ѝ в изявление пред медиите.

„Кончината ѝ представлява огромна загуба, но ние сме благодарни, че тя имаше дълъг и добър живот. Бихме искали да благодарим на всички, които я познаваха и обичаха – лично, или чрез творбите ѝ, за тяхната подкрепа в трудните моменти. Молим за уединение, докато скърбим за загубата“, се казва в изявлението на семейството.

Родена е в Охайо през 1931 г. по време на Великата депресия. Като дете обожава да чете и не подбира жанрово. Изучава латински език и изчита томове европейска литература. В град Лорейн тя расте с деца от най-различен произход, мнозина от тях имигранти.

„Когато бях първи клас, никой не мислеше, че аз съм по-нисшестояща. Аз бях единственото черно дете в класа и единственото дете, което можеше да чете“, разказва тя пред „Лос Анджелис Таймс“.

Със сегрегацията се сблъсква за пръв път, когато влиза в университета „Хауърд“ във Вашингтон, за да изучава английска филология. Тогава смята, че тази политика е твърде „театрална“ и ѝ е трудно да я възприеме сериозно. Наблюдавайки редица несправедливости към чернокожи, както и бягство от Юга, което ѝ се е наложило посред нощ, я карат да промени мнението си.

През 1963 г. започва работа като редактор към „Рандъм хаус“ в Ню Йорк, където остава 20 години. Когато публикува първата си книга, все още редактира книгите на други.

„Не се интересувах от писане, докато не станах на около 30 години – казва тя по-късно. – Тогава дори не го смятах за писане, просто слагах думи на хартия. Мислех за него като за много дълъг, постоянен процес на четене – само че аз бях тази, която създаваше думите.“

Морисън е почти на 40 години, когато излиза първата ѝ книга през 1970 г. – „Най-синьото око“, за бедно чернокожо момиче, което мечтае да има сини очи. С нея името ѝ бързо набира популярност, макар и ревютата да не са кой знае колко позитивни. Книгата печели престиж, когато влиза в програмата на градския университет в Ню Йорк. Романът често получава критики, че не е уместен за по-младите читатели заради сцените на насилие и кръвосмешение.

Темите, които засяга в книгите си, са робството, расизмът и мизогинията. Посвещава таланта си изцяло на историите на афроамериканци, описани с хиперреализъм, във „Възлюбена“ и „Бог да бди над детето“. Тя бе почитана в литературните среди заради способността си да изгражда сложни персонажи и да предлага плътност в историческите описания за събития, далечни от съвремието ни, но близки до чувствителността на читателя.

Награждавана романистка, редактор и преподавател, тя е почетен професор в Принстънския университет. За романа „Възлюбена“, в който бивша робиня убива детето си, за да не стане роб, получава „Пулицър“ (1988). Става носител на Нобелова награда за литература през 1993-а, а през 2012 г. ѝ е присъден Президентският медал на свободата.

Романът „Възлюбена“ е адаптиран за големия екран през 1998 г. от Джонатан Дем, с участието на Опра Уинфри, Дани Глоувър и Танди Нютън.

В свои интервюта е споделяла, че писането ѝ носи свободата.

„Винаги знам как да пиша. Не мисля, че бих могла да живея доволна в този свят, ако не знаех как да мисля за него – а за мен писането е точно това. Никой не ми казва какво да правя. Аз решавам. Безплатно е. И е начин на мислене. Това е чисто познание“, казва приживе Морисън.

Българските читатели познават Тони Морисън от книгите „Джаз“, „Възлюбена“, „Бог бди над детето“ и „Песента на Соломон“. Авторката има още десетина романа.

„През целия си живот аз правя нещо за другите – дали за да бъда добра дъщеря, добра майка, добра съпруга, добра любовница, добра учителка… – споделя Морисън пред списание „Ню Йорк“ през 2012 г. –Единственото нещо, което съм правила за себе си, е писането. Това е единственото наистина свободно място, където не трябва да отговарям пред никого.“

 

В най-големия квартал на Пловдив, който като численост на населението самостоятелно би бил един от големите градове в България, допреди 7 години нямаше православен храм

Историята му е съвременен вариант на приказката за сговорната дружина

6 август – денят, в който Църквата чества Светото Преображение Господне, е повод да напомним за най-новия храм в пловдивската история. Днес тракийци отбелязват Храмовия празник на църквата „Свето Преображение Господне“. По традиция се раздава рибен курбан, осигурен от спонсори за миряните, наречен за здраве и просперитет на жителите на района. Този път с над 300 порции риба, празника подпомогна  ресторант „100 РИБИ”.

Първата копка на храм “Св. Преображение Господне” в ж. к. „Тракия“ в Пловдив направи на 23 май 2011 г. Негово Високопреосвещенство Пловдивският Митрополит Николай. На събитието присъстваха архимандрит Арсений, свещеници от епархията, основният ктитор на храма Петър Манджуков, тогавашният кмет на града Славчо Атанасов, районният кмет Гиньо Матев и множество миряни от квартала и Града на тепетата. Уверението на  изпълнителите,  че до една година ще бъде построена, бе изпълнено.

Храмът, е сред малкото построени в демократичната история не само на град Пловдив, но и на цялата страна. Има две камбанарии и площ от 700 кв. м., която е съпоставима с размерите на митрополитския храм “Св. Марина” в Пловдив. Иконостасът е дело на майстори-дърворезбари от с. Момчиловци, Смолянска област. Иконите на иконостаса и Разпятието на Иисус Христос бяха изписани от художника-реставратор Стоян Илиев Белев от гр. Велико Търново. Дарителят Иван Димов Михайлов закупи 6 камбани.

На  10 юни 2012 г., Неделя на Всички светии, Пловдивският митрополит Николай бе посрещнат в ранното утро под тържественото биене на храмовите камбани. След края на службата, по решение на Пловдивския епархийски съвет, той отличи ктитора Петър Манджуков със звание „Архонт на Пловдивската митрополия” и орден “Св. ап. Ерм” – на името на покровителя на гр. Пловдив.

Паркът бе озеленен в годината на откриването, бяха засадени 15 палми, а ктиторът Петър Манджуков достави от Италия детска площадка. На 5 април 2016 г. започна изографисването на храма. Екип от художници-реставратори  – Росен Апостолов, Стоян Велев и Стоян Иванов – работят усърдно. Изографисването завърши през 2017-а година. През юли 2015 г. бе поставен  витраж на южния вход на храма. Голяма част от стойността на изработката поеха боголюбиви миряни дарители.

Всеки четвъртък в двора на храма се раздава топла храна за нуждаещите.

Вторник, 06 Август 2019 10:56

Лицата зад бара – Гергана

Любимият бар за крафт бира в Капана си има блог и в него откриваме любопитни неща от кухнята на  Котка и Мишка. Казват, че на лекар и барман се казва всичко. Вие вярвате ли го?

Представяме ви Гергана:

Представи се.

Казвам се Гергана. На 26 години.

От колко време си барман в „Котка и мишка“ и какво те задържа тук?

От 4 години и половина. Задържа ме приятната атмосфера, прекрасните хора, за които и с които работя, и не на последно място страхотните ни клиенти!

Какво е за теб „Котка и мишка“?

Мисля, че спокойно мога да обобщя с две думи – втори дом. Винаги ми е приятно да съм тук и винаги съм сред приятели.

Коя е любимата ти бира? А коя бира препоръчваш най-често на клиентите?

Невъзможен въпрос за отговор. Имам толкова много любими, че се затруднявам сама, когато си избирам. А на клиентите след кратък разговор препоръчвам това, което най-много смятам, че ще им хареса в момента, защото човек в различно настроение и в различно време на деня предпочита различни неща и в същото време всеки има свой индивидуален вкус, с който винаги се старая да съобразя препоръките си за бира.

Така че елате да си поговорим за бира и ще направя всичко възможно да ви препоръчам най-добрата за вас!

Разкажи ни забавна случка от бара:

Една от любимите ми е един изключително забавен диалог:

Идва на бара при мен една жена с въпрос:
– Имате ли лимонади?
Аз и отговарям:
– Да, имаме домашна лимонада
Тя ме пита:
– А от какво е?
Аз съответно казвам:
– Ами, лимонадата е от лимони.
И след това тя възкликва:
– Е, как така?
И аз онемях! Буквално не знаех точно как да отговоря на: “ Е, как така лимонадата е от лимони?“

Как съчетаваш работата с интересите си?

Когато човек иска нещо, обикновено намира начин. Понякога ми се иска седмицата да е 8 дни по 30 часа, за да ми стига за работа, университет, спорт, излизане с приятели и пътуване насам-натам. Но и с наличния вариант се справям някак – просто е необходима добра организация.

Източник: catandmouse.bg

След премиерата през април на Electronic Dreams – най-новата концертна програма на Мирослава Кацарова, започна и лятната поредица концерти, които този път носят заглавието Electronic Summer. Те започнаха през юли във Варна и Созопол, а през следващите два месеца ще продължат в София, Пловдив, Казанлък и Благоевград.

Това е седмата тематична концертна програма на Мирослава Кацарова, след Singin’n’Swingin’, CINEMA, Blue Moon: Songs of Billie Holiday, Desafinado LIVE, The New Standards и April in Paris.

Тя и триото на Мирослав Турийски създават програма, фокусирана върху хибридната изказност и взаимодействието между акустични инструменти и електронни изразни средства. Това съчетание е своеобразна тенденция в съвременната музика, производна на джаза. Мирослава Кацарова създава музикален наратив от нови и реаранжирани пиеси със специално внимание върху паузите, простора между тоновете, електронните и акустични детайли.

Сред новия ѝ репертоар са двете авторски композиции на Мирослав Турийски по нейни текстове – „Пробуждане“ и „Теменужена“. Програмата на концертите включва изпълнения от предишни албуми на Мирослава Кацарова, като „Иронично“ (по неин текст и музика), „Парфюми“ (по музика на Веселин Веселинов-Еко и неин текст), „Музика, мартини и дим“ (Нашата Бел Епок), „Бяло в бяло“  (отново по неин текст и музика на Румен Тосков-Рупето) и др.  От песенната традиция на XX в. Мира Кацарова избира песни на Бийтълс, Ленард Коен и Луис Бонфа. Сред акцентите в програмата е пиеса на един от най-успешните и значими европейски джаз музиканти на миналия век – шведският композитор и пианист Есбьорн Свенсон.

Темите са претворени в разпознаваемата стилистика на съвместната работа между Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски. За смесването на електронно и акустично звучене ключово значение има и работата на още двама музиканти: Александър Леков (басет и бас китара) и Младен Димитров (барабани и програминг).

Визуалната среда на концертите ще бъде произведение на изкуството сама по себе си – образен разказ, вдъхновен, посветен и специално създаден за тази концертна програма. Негов автор е фотографът Павел Червенков.

С три дати през август продължава програмата на летните концерти. В края на месеца Electronic Summer ще бъде част от програмата на SOHO, София (23 август), на бар Конюшните, Пловдив (24 август) и на Джаз фестивала в Казанлък (29 август). Последните два концерта ще бъдат през септември в Безистенъ в Пловдив (20 септември) и Stage Bar в Благоевград (27 септември).

Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ ще изнесат концерт на 1 септември в най-любимия си град и на най-прекрасната сцена в Пловдив - тази на Античния театър. Началото е в 20.30 часа.

Музикантите ще пристигнат в Европейската столица на културата за своята последна спирка от турнето „Пет летни концерта, без да броим зимния“. Спектакълът ще съвпадне и с откриването на Есенния салон на изкуствата – най-мащабния форум в Пловдив, който включва ежегодно десетки изложби, концерти, театрални представления, оперни спектакли, представления за деца и много други. 

Очаква се на грандиозния концерт да се появи и специален гост, който все още се пази в тайна. А кои са обичайните заподозрени? Те са четиримата любими на публиката в цяла България: китаристът на ФСБ Иван Лечев, Стоян Янкулов - ударни и перкусии, Веселин Веселинов (Еко) - бас, контрабас, втората китара е Мирослав Иванов.

Пловдивската публика ще чуе хитове им „Десет и половина“, „Към“, „Едно“, „Аз ли съм, или не съм“ и най-вече обичаното от малки и големи парче „По-полека“.

Най-вероятно, както на повечето концерти на Стефан Вълдобрев и "Обичайните заподозрени", и този път зрителите ще затанцуват в ритъма на нестандартните бързи рими и в синхрон със зареждащата мелодия.

Билети за концерта се продават на касата на „МаскАрт“ в ДК „Борис Христов“, Билетен център пред общината, ТИЦ до Римския стадион, каса Античен театър, както и в цялата мрежа на Ивентим.бг. 

 

Вървим под сянката на 60 минали и 10 бъдещи културни столици на Старата госпожа 

120 метра от най-дългата пешеходна зона в Европа са покрити с тенти, изпъстрени с логата на всички минали, настоящи и бъдещи Европейски столици на културата. Пъстрите платна са опънати над Главната на Пловдив и привличат погледите на местни минувачи и туристи.

С инсталацията, която наподобява онази от 2014-а година, когато Градът под тепетата празнуваше спечелването на титлата, сега отбелязваме 5 години #Заедно в Семейството на ЕСК.

На тентите са изписани имената на 60 града, които вече са носили титлата, двата настоящи – Пловдив и Матера, както и на 10-те ясни бъдещи столици на културата в Европа.

Френският писател Ги дьо Мопасан се ражда на 5 август 1850 г. вероятно в замъка Миромеснил около гр. Диеп. Считан е за един от най-големите майстори на късия разказ. Творбите му са уж безпристрастни, понякога - комични, а се помнят цял живот заради великолепния стил и фино обрисуване на ситуации и герои. Описва всекидневни битови ситуации, разкриващи скритите страни на хората. Най-популярен е най-вече романът му „Бел Ами“, но на български са преведени още книгите му „Един живот“, „Непознатата“, „Силна като смъртта“. Френският писател е сред най-продаваните класици в света. Прави опит за самоубийство на 2 януари 1892 г., когато се опитва да си пререже гърлото. След тази случка той е приет в известния частен приют за луди на доктор Бланш в Париж, където и умира на 6 юли 1893 г.

Капана.БГ подбра няколко от най-забележителните му цитати:

„Животът е планина: качваш се бавно и слизаш бързо.”

„Мъжът, преодолял продължителната женска съпротива, цени не добродетелите на жената, а собствената си упоритост.”

„Обикновената целувка никога не е толкова добра, колкото откраднатата.“

„Колко пълен с очарование щеше да е животът, ако можехме да се доверим напълно един на друг!“

„Който не уважава себе си, е нещастен, а който е прекалено самодоволен – глупав.”

„По-добре да бъдеш нещастен в любовта, отколкото нещастен в брака, но някои хора успяват да постигнат и двете.”

„Патриотизмът е като религия. Той е яйцето, от което се излюпват войните.”

„Най-обикновените жени са невероятни лъжкини, които могат да се освобождават от най-трудните дилеми със способности, граничещи с гениалност.”

„Войната е варварство, ако нападаш мирните си съседи, но свещен дълг, ако защитаваш родината си.”

„По-добре да бъдещ нещастен в любовта, отколкото нещастен в брака, но някои хора успяват да постигнат и двете.”

„Всяко правителство е длъжно дотолкова да избягва войната, колкото капитана на кораб корабокрушението.”

„Защо страдаме така? Сигурно защото сме родени да живеем повече с плътта, а не с духа. Започнали сме обаче да мислим и оттам идва несъразмерността между нашия пораснал разум и неизменните условия на живота ни."

„Всичко в живота е въпрос на нюанси...“

„Любовта е едничкото хубаво нещо в живота, а ние често го разваляме с невъзможни изисквания. ... Хубаво е да бъдеш обичан.“

„Аз съм виждал пияници с мъдрост в очите. И леки жени с чисти лица. Познавам силни хора, които са ридаели безутешно. И слаби, които носят кръста си. Не отсъждайте за нещо, в което не сте сигурни. Не обещавайте, ако сте решили да излъжете. Не проверявайте, когато вече сте се доверили. И не подарявайте нещо, планирайки да си го вземете обратно.“

„Дявол да го вземе, какво ли не биха си позволили жените, ако не ги беше страх, че ще се разчуе.“

 

 

Страница 8 от 1570

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…