Капана.БГ

Капана.БГ

 

Най-мащабното пътуващо книжно изложение в страната  – „Алея на книгата“, завършва тазгодишния си маршрут в Пловдив, заедно с литературния фестивал на града – Пловдив чете/Plovdiv reads, и продължава цяла седмица – от 28 септември, понеделник, до 4 октомври, неделя, включително. Работното време на изложението ще бъде всеки ден от 10:00 до 20:00 часа и до 19:00 в закриващия неделен ден.

Тази година мястото на срещата на читателите с книгите е Площад Централен, пред Централна поща. Именно там ще бъдат разположени 17 изложбени шатри с рекорден брой участници за формата –  50 от водещите български издатели и книгоразпространители и техните селектирани и най-нови книжни предложения.

Литературният кът на „Алея на книгата“ също ще гостува на града под тепетата. Разнообразна културна програма на открито със свободен достъп очаква посетителите на изложението с премиери и представяния на книги, вълнуващи срещи с автори, издатели и преводачи, събития за деца. Литературният кът ще бъде разположен от северната страна на Централна поща.

 

Достъпът до всички събития е свободен. 

 

  • Къде?

–         Площад Централен (пред Централна поща)

  • Литературен кът

–          Северната страна на Централна поща

  • Кога?

–          от 28.09. (понеделник) до 3.10. (събота), 10:00 – 20:00 часа

–         4.10. (неделя), от 10:00 до 19:00 часа

 

Участници в Алея на книгата – Пловдив 2020:

 

Шатра 1 – Жанет 45, ICU, Фондация „Балкански културен форум“, Летера, Хермес

Шатра 2 – Атеа, Коала прес, Персей, Посоки

Шатра 3 – Бард

Шатра 4 – Емас, Унискорп

Шатра 5 – Фют

Шатра 6 – Сиела, Хартиен свят

Шатра 7 – Асеневци, AMG Publishing, Робертино

Шатра 8 – Шамбала, Вакон, Инле

Шатра 9 – Кибеа, Тат криейтив, Хелиопол

Шатра 10 – Еделвайс, Ина, Прозорец, ПАН

Шатра 11 – Просвета

Шатра 12 – Българска история, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, Еклиптик, Панорама

Шатра 13 – Лира принт, Инфодар, Пощенска кутия за приказки

Шатра 14 – Захари Стоянов, Лунна светлина 13, Вдъхновения

Шатра 15 – Fox Book Café, Колибри

Шатра 16 – Милениум, Локус, Бяло Братство, Омофор

Шатра 17 – Wish Mash, Atelier Desire, Библиотека България, Together Academy, Алитея

Следете събитието „Алея на книгата” във Facebook: https://www.facebook.com/events/2837999472966363/

 

Следете събитието „Пловдив чете” във Facebook: https://www.facebook.com/events/2678539619054921/

________________________________________________________________________________

„Алея на книгата” – Пловдив се провежда заедно със осемнадесето издания на ежегодния литературен фестивал „Пловдив чете” с организатор ИК Жанет 45.

 

Организатор: Асоциация „Българска книга” 

Пловдив влиза в машина на времето тази седмица. Фестивалът „Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство“ ще върне съвременния град в Античността, Ранното и Късно Средновековие с възстановки, демонстрации на бойни умения на земя и от кон, музика, кулинария. Основната част от програмата ще се състои в парк Лаута, а фестивалът ще бъде открит с атрактивно дефиле по Главната улица в петък и гладиаторски битки в Римския стадион.

Над 170 участника от България и съседни балкански държави, преоблечени като римляни, траки, готи и българи ще пресъздадат моменти от живота, бита, битките и занаятите от различни периоди. Започваме в петък, 25 септември и ще продължим до неделя. Всеки ще може да се научи да стреля с лък, да върти меч или пък да кове желязо, стига да посети фестивалната зона в Лаута, обявиха в парка днес организаторите на събитието.

 

Там ще бъдат представени армиите през различните епохи. Ще има исторически възстановки, археолози, историци, занаятчии, майстори на древни военни изкуства, художници, музиканти, поети, които ще покажат историческото наследство на земята, по която стъпваме. Това няма да е театрално представление, а истински възстановки, които ще въвличат и малки и големи в дебрите на историята.

 

Под дърветата в Лаута ще бъдат оформят лагери „Античност”, „Ранно Средновековие” и „Късно Средновековие”. Ще видим римски граждани и матрони, гладиатори, роби, легионери, сурови средновековни воини, номади, боляри и деспоти, рицари и френски трубадури, всичко това под знамената на участващите групи за исторически възстановки от страната и чужбина, огласено от музика и съпроводено с танци. Особено интересна ще е възстановката на въвеждането на деспината на деспот Алекси Слав през 13 век. „Ще пресъздадем дори начина на общуване, характерен за това време”, обещават организаторите. Те подчертават, че работят по възстановяване историята на Пловдив и региона. Не случайно ще бъде специално представен периода на филипополското херцогство. В рамките на това представяне ще се готви специална леща по латински, каквото е било влиянието в региона през 13 в. С гозбата посетителите ще гощава културологът и историк Петя Крушева.

 
 

„Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство“ се организира от сдружение „Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство“ и Сдружение за възстановяване и съхранение на българските традиции – Авитохол.

Фестивалът се осъществява с финансовата подкрепа на община Пловдив и е част от културния календар на града за 2020 година.

Първа пловдивска изложба откри художникът Костадин Жиков в Деня на Независимостта. Пред любители на изкуството в галерия "Възраждане" той представи свои платна - градски и природни пейзажи от Родопите, Великотърновско и Пловдив. Авторът е роден през 1988 година, завършва магистратура "Живопис" във Велико Търново през 2013 година и вече е направил две изложби в София. Това е първото му представяне в Пловдив.

Жиков е млад творец със собствен стил - едновременно класически, но и оригинален, съвременен. Пейзажите му - кътчета от красиви планини или любими места от старинни части на българските градове - са един обичаен поглед към живота, традиционен къс природа. Любими къщи или типични планински изгледи намират място в платната му. Този поглед обаче е претворен по оригинален начин на платното. Най-силно впечатление правят цветовите решения - собствена представа за природата и изграждането на картината. Често с едри мазки и само загатване за общите обеми на даден хълм, скалиста стена или поляна получаваме емоционално впечатление за обекта. Без излишни детайли са представени и акцентите - манастир, къща. Много внимание е отделено на цветовите съчетания - добре подрбани и внимателно подредени цветове, които създават интересна хармония и силни контрасти.

„В душата ми са запечатани скъпоценни спомени от детството ми и лятото, прекарано в селото на дядо ми, сгушено между Родопите и Пирин,“ признава Костадин. „По някакъв начин усещам как този селски начин на живот отеква в пространството и се носи като песен.“

"Вдъхновени от величието на природата, тези уникални произведения на изкуството не са просто живописни изображения на определени места, а продукт на душевното състояния на художника. Онзи свят, който се вижда само със сърцето," пише за него в описанието на изложбата Надежда Цветкова.

Представата на Жиков за къщите в Стария Пловдив, за родопските пейзажи или погледи към Мелник и други градчета и села в региона, и особено впечатляващите Тюркоазени поляни и Арбанашки манастир си заслужават посещението до галерия "Възраждане". Изложбата ще остане там до 12 октомври.

 

 

Галерия „Възраждане“ представя за първи път в Пловдив изложбата „Родопски сънища“ на Костадин Жиков, която ще продължи три седмици, до 12.10.2020 г.

 

 

За автора говори Надежда Цветкова: Кариерата на талантливия, млад художник Костадин Жиков е във възход. Въпреки, че е почитател на класическото майсторство в изобразителното изкуство, младият автор успява да изгради собствен, съвременен, визуален език, съумява да изработи свой уникален модерен художествен отпечатък. Костадин споделя, че като артист искрено се вълнува от вътрешния свят на човека, от духовното, от всичко онова, което е невидимо за очите. Неговото творческо търсене на незримата, истинска същност на живота е видна и в работата му.

 

 

Темите, които го трогват и рисува са различни. Пейзажите му, обаче, по неповторим начин илюстрират характерния му авторски почерк и стилистика. Вдъхновени от величието на природата, тези уникални произведения на изкуството не са просто живописни изображения на определени места, а продукт на душевното състояния на художника. Онзи свят, който се вижда само със сърцето. Пейзажите идват дълбоко отвътре и свързват автор и публика с нещо по-голямо, извън самите тях. „В душата ми са запечатани скъпоценни спомени от детството ми и лятото, прекарано в селото на дядо ми, сгушено между Родопите и Пирин.“ - признава Костадин. „По някакъв начин усещам как този селски начин на живот отеква в пространството и се носи като песен.“ Талантливият художник предава дълбоката свързаност, която чувства, с природата и пасторалния начин на живот; зрителите с лекота са потопени в емоционалната му реалност. Именно затова картините му изглеждат както познати, така и въображаеми; пейзажите са лирични и разказват история за натрупани спомени, откровения и впечатления.

 

 

Авторът показва и класически пейзажи на знакови места. Минавайки през четката и чувствителността на един млад и талантлив творец обаче, картините стават авторски, нови, различни. Костадин умело съчетава класиката, като тема и композиция, и модерност, идваща от смелите цветови решения, дръзкото смесване на едри маски с реалистични детайли, абстрактни моменти с класическа фигуративност. Младият художник майсторски използва контраста и си служи с новаторски, авторски похват – негатив-позитив – техника, присъща на фотографията. Жълто, синьо, червено, розово, зелено и оранжево, смело изпълват този живописен цвят и младият талант ни покорява, омагьосва и успокоява. Оригинални, мощни и съвременно спокойни картини.

Биография на Костадин Жиков:

 

Роден през 1988 г. Завършва бакалавъл по живопис във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий”, Велико Търново. През 2010-2011 завършва учителска правоспособност (учител по изобразително изкуство) и през 2012-2013 завършва магистратура по живопис във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий”, при доц. Цветан Колев.

Има осъществени две самостятелни изложби : 2017 г. изложба „Непал“ ,гр.София, БНП Париба и през 2015 г. изложба – „Пейзажът“ – галерия Класика, гр. София. Има можество участия в общи изложби и изложби конкурси в България.

 

 

 

Фестивалът учредява стипендия на името на проф. Стефан Данаилов

 

 

„Сцена на кръстопът” учредява стипендия на името на проф. Стефан Данаилов. Ежегодно неин носител ще бъде талантлив студент актьор от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, обяви режисьорът Росица Обрешкова на закриването на фестивала. Носителят й ще бъде излъчен от специално жури на 1 ноември – Деня на народните будители.

 

„Мастера ще бъде много горд и щастлив, че макар и да не е сред нас, ще може да помогне отново. Радвам се, че тази инициатива се случва на „Сцена на кръстопът”, защото Стефан Данаилов имаше много деца – своите студенти, а едно от любимите му бе точно „Сцената”, каза Обрешкова и заедно с директора на Драматичния театър Кръстю Кръстев обяви финала на 24-ото издание и отвори вратата към следващото с възглас: „Да живее фестивалът”. Прозвуча и химнът по текст на Елин Рахнев и музика на Илиян Тиганев и всички Ламбови деца пяха, станали на крака.

 

Публиката в лятно кино „Орфей” стана съучастник в един вълнуващ финален хепънинг – обяснение в любов на бандата на Ламбо към любимия учител.

 

 

Част от талантливите млади хора от осемте випуска на Мастера си дадоха среща в Пловдив, за да разкажат, изиграят и изпеят своите „Истории с Ламбо”.

 

 

Първи на сцената се качи Влади Въргала: „Кандидатствах цели три пъти в Академията. Първо като донаборник не ме приеха, на втория опит нямах шанс, защото трябваше да влязат много деца на артисти. Всички ми казваха да не се притеснявам, че съм талантлив и рано или късно ще вляза, но аз се чудех да се пробвам ли трети път. И тогава стана ясно, че Стефан Данаилов поема свой клас. Беше мой идол, до този момент го бях виждал веднъж – майор Деянов мина покрай мен с едно полско фиатче. И сега предстоеше да се явя на изпит пред него. В първите два кръга той не присъстваше. Но на третия се появи. И аз си глътнах граматиката. Единственото, което ми идваше в главата, бе да разкажа виц. Заедно с мен кандидатстваше едно момче – много талантливо, с цигулка в ръка. Ама и цигулката играеше с него. Приеха ни трима, а момчето с цигулката не бе сред тях. Този човек бе Димитър Маринов , който преди време излезе с българския флаг на церемонията по връчването на Оскарите. След време попитах Ламбо: „А защо не го взе”. Той ми отговори: „ Той е завършен актьор, няма на какво да го науча.”

 

 

После Владислав Карамфилов призна, че най-важното нещо, което е научил от Мастера, е да обича и да се радва да бъде на сцената.

 

 

„Стефан Данаилов е една голяма любов, ние сме сектата Стефан Данаилов и се обичаме”, каза още Въргала.

 

 

Любопитна история разказа и Розмари Де Мео, състудентка на Влади. Тя пък решила да кандидатства, защото НАТФИЗ си взели базата със студентски общежития от Националната спортна академия.

 

 

„По това време живеехме там с мъжа ми, аз работех до късна нощ. Спасението да не ни изгонят от това да останем на улицата бе да ме приемат”, върна се назад Де Мео. Речено-сторено – явила се на изпитите и изрецитирала басня на Стоян Михайловски. Важно било обаче да разбере дали е приета или спешно да търси варианти за семейството си.

 

 

„Отидох по тъмна доба пред Народния театър. Знаех, че професорът идва към 8 часа. Зачаках, но съм заспала. По едно време той ме събуди с думите: „какво правиш тук, момиче, виж се на какво приличаш, идвай вътре да не те гледат хората”. Влязохме в театъра, той ми поръча един чай. И тогава му разказах, че съм кандидатствала, за да си спася стаята в общежитието. И че ми е важно да знам дали съм приета”, разсмя публиката Розмари. А Ламбо останал потресен, че някой може за едно общежитие да направи такива чудеса. Съобщил й, че е приета, а после й дал пет лева и пратил човек да я закара у дома.

 

 

После пак заради работата си, Розари нямала време да търси откъси от пиеси за упражненията си в Академията. И ги съчинявала, докато пътувала. Казвала, че са от пиеси на различни автори, докато накрая дясната ръка на Ламбо – проф. Илия Добрев не я разкрил, че сама си пише текстовете.

 

 

„Тогава признах, че и баснята на Стоян Михайловски като ме приемаха пак сама си я бях съчинила, а Мастера отсече: „Илия, Илия, аз на теб разчитах, ама станалото-станало, да мълчим, да не се разбере”, завърши Розмари Де Мео и допълни, че професорът е бил, човекът, пред когото е чел първите откъси от книгите си, а Ламбо й казал, че се чувства най-щастливият човек заради успеха й.

 

 

„Ще я бъде твоята книга”, отсякъл той. А авторката на „Стопанката на Господ” му надписала един от екземплярите точно с тези думи: „На най-щастливия човек, който познавам”.

 

 

„Той знаеше всичко за нас и винаги беше до нас. Приемаше по 16-17 човека, а после прибираше двойкаджиите от другите класове. Имаше усет за безпогрешен усет за таланта. От него ще запомня няколко фрази, но най-важната е, че талантливият човек има един-единствен враг – амбициите”, каза Валери Йорданов.

 

 

От друга негова студентка – Рада Кайрякова, публиката разбра, че всички момичета в класовете на Ламбо били или Седефка, Пенка, Евгения и Минка. И когато казвал „Седефке, премести се наляво”, било въпрос на късмет да се разбере за коя от студентките ставало дума.

 

 

Деян Ангелов пък разкри, че се е разделил с гадже заради Мастера. Ходел и живеел с момиче и всеки ден се прибирал от Академията с безкрайни разкази за Стефан Данаилов. Накрая гаджето му не издържало и го попитало директно кого обича повече – нея или преподавателя си.

 

 

„Замислих се. Същата вечер се разделихме”, засмя се Деян. Брат му Дарин пък разкри, че е пропушил заради професора. Студентките му от последния му клас Радина Боршош, Стела Димитрова, Пепа Николова, Дона Вълова разкриха как в един момент е бил готов да ги затрупа с комплименти, но в следващия бил порядъчно критичен и откровен. Павел Иванов пък пя в чест на професора си и разказа как му се е наложило да търси дълго време ключ на сцената по време на репетиция, защото Стефан Данаилов му подвиквал: „намери ключа, намери ключа”. Накрая се оказало, че професорът всъщност търси ключа за тоалетната.

 

Башар Рахал разкри, че е един от малцината вероятно, които са имали честта да танцуват с Мастера по време на кандидат-студентския си изпит. Разказа за последния път, когато е снимал Стефан Данаилов – във филма „Завръщане”.

 

„Той беше нашият учител по живот. Грижеше се за всички нас. Спомням си след поклонението пред професора в Народния театър, нашият клас се събрахме в ресторант „Синият лъв”. Поговорихме си за него, върнахме се в спомените си, смяхме се, така както би искал той. После постепенно започнахме да се разотиваме. Всеки оставяше някакви пари на масата и накрая поисках да платя сметката. Дойде сервитьорът и каза: „сметката е платена”. От кого, попитах аз. А той отговори: „От Стефан Данаилов”, разказа Ваня Щерева.

 

 

А останалата част от историята допълни Розмари Де Мео. Месеци преди да си отиде, Мастера звъннал на ученичката си и я накарал да обещае, че ще организира този последен жест към любимите му „патриоти”, както наричал възпитаниците си. И отсякъл: „И да не броиш чашките на момчетата”.

 

 

„Грижеше се за нас до последно”, завърши Ваня Щерева, а за финал на спектакъла, който показа и много откъси от филми и снимки на Ламбо, зазвуча песента „Sex Bomb”. С нея Мастера изпращаше випуските си към голямата сцена.

 

 

А публиката изпрати актьорите с бурни аплодисменти, стоплена от любовта на учениците към Учителя.

 

 

 

 

 

Вторник, 22 Септември 2020 15:04

"И станах река" на Недялко Славов - ревю

 Виктория Филипова                             

Писмото на природата, адресирано до човешкия вид

Последният роман на Недялко Славов „ И станах река“  е история  за големите истини, за безсмъртната човешка душа, прослава на свободата и красотата на духа, въплъщение на човеколюбието, преклонение пред живородната същност на жената и още много, много…

Нищо не е случайно в тази книга. Всяка дума е ключ. Необятен е светът на символиката и метафорите. Всеки образ, всяко име, всяка картина е подбрана и кореспондира с конкретен смисъл и послания.

Толкова сръчно са вплетени реалност и сън, живот и смърт, двата бряга на човешкото битие, библейски мотиви, митични образи, препратки, общуване едновременно с минало и настояще. Тук просто има всичко . Безспорни са майсторството , мъдростта и ерудицията на писателя.

А езикът на автора- поетичен, красив, на места  разбърквал  пластовете в ковчежето  на родната реч и  извадил на повърхността едни от блестящите и позатрупани слова.

И аз като героя, който следва Учителя-къде разбирам, къде не,  макар и да се чувствам малка за тази книга се опитах да копая докъдето ми стигат силите и дълбочината на мисълта. Исках да достигна  до възможно най-трудно проходимите кътчета на този разказ .

Авторът създава един нереален свят на миражи и сенки , изгреви, залези, апокалипсис и възраждане. 

Реката е друга вселена-спасява хората от горния свят ,приласкава свободните ,“ хората без смисъл“.  Разгадава тайната на човешките страхове-измислена сянка ,преувеличена и превърнала пеперуденото крило в крило на прилеп. Разгадава мистерията на човешкото битие, защото реката е изходът, реката трупа вечност.

А жената в тази книга е ЖЕНА –тя е мерена с друга педя, казва Недялко Славов. Пастирка е жената, дете на слънцето, вливащо във вените живителната сила на любовта и красотата, спасителка. Жената е красота, която отключва света. Защото смисълът е да си дете или да си влюбен.

Ако обичате тревата , говореща с безкрая, ако искате да послушате дъжда, който стъпва от лист на лист и да видите как слънцето разкъсва небесната плацента , ако искате да познаете Бога на димящите листа , Богът –славей, ако искате да се спогодите с тоя свят, да победите времето, да пулсира в гърдите ви зрящо сърце, скочете в реката и чуйте това, което казва, вземете това, което дава.

 снимка: издателство Хермес

От 22 септември до 8 октомври „Еволюция едно“ - изложбата, която известният художник Нейчо Дойчев – Д’Нейчо откри в Галерия „Капана“ към Градската галерия на Пловдив, ще бъде с вход свободен за всички посетители. Авторът поема разходите за това като жест към почитателите на изкуството и по повод Националния празник – Деня на българската независимост.

 

На двата етажа в експозиционното пространство на ул. „Райко Даскалов“ №29 може да се проследи творческият път на Нейчо Дойчев от дипломирането му през 1976 г. (Монументални изкуства във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий) през различни периоди на идейни и стилови търсения до неговия най-нов авторски проект „Еволюция едно“. Той включва двуизмерни и триизмерни творби, създадени със съвременни артистични материали - холограмно фолио, пластично огледало , плексиглас и др. Идеите в този проект  са провокирани от процесите на дигиталната революция в обществото, започнала преди десетки години.

 

До 8 октомври изложбата е достъпна за посетители от вторник до неделя от 10.00 до 18.00 часа.

 

Страница 4 от 1763

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…