Капана.БГ

Капана.БГ

Студентите от Пловдивския университет завладяват голямата сцена с огромния си талант

Някога тя е гримирала актьори, а сега гримират нея. Някога той се връща от Лондон, за да пусне котва в театъра

Паулина Александрова

Някога тя е гримирала големи актьори, а днес играе редом до тях, гримирана от някогашните си преподаватели. Някога той бяга в чужбина да търси себе си, а днес е повече от щастлив, че намира мястото си на българската сцена заедно с  иконите в родния театър. Тя е Иванка Димитрова, а той е Тихомир Кутев. Те са студентите от Пловдивския университет, които откриват „Сако от велур”. Там играят заедно с големите професионалисти Кръстьо Лафазанов, Тони Минасян, Елена Начева-Лафазанова и други.

Животът им не протича по техния първоначален план, но със сигурност ги води към по-добро. След кастинга за „Сако от велур”  ги черпят с ягоди и шоколад като прелюдия към сладката работа, която им предстои. И това се оказва повече от метафора. Влезте се в историите на двама млади и амбициозни актьори, тръгнали по своя мечтан път.

Иванка Димитрова завършва Професионалната гимназията за сценични и екранни изкуства в специалност „грим и перуки”. Докато учи там за пръв път се сблъсква с големите актьори  благодарение на преподавателя й по грим Денка Иванова. Тя често ги води в Народен театър „Иван Вазов”, за да гримират звездите. В гимназията посещава и ЗИП  по актьорско майсторство, воден от Зоя Капон. Тя е човекът, който запалва пламъка на театъра у Ваня.  Днес това пламъче вече е неспирна огнена стихия.

При нея нещата се случват малко по-различно, отколкото при повечето актьори.  Съдбата като че ли й посочва правилния път. Пет години след завършването си, Иванка идва с нейна приятелка, за да се запише в Пловдивския университет. Вижда датата на изпита по актьорско майсторство, която случайно съвпада с времето, в което ще се върне от чужбина и решава да се яви. Въпреки, че не се е готвила много дълго, нейният монолог  силно впечатлява преподавателите и тя влиза в класа на доц. Леонард Капон.  Така Иванка Димитрова тръгва по своя път. С всяка постановка все повече се запалваш и още по-силно искаш да играеш. Това е сладка работа, наистина сладка, споделя младата актриса.

Тя играе в „Балкански синдром” от Станислав Стратиев, където се превъплъщава  в ролята на булката Цонка, както и в един много интересен експеримент на доц. Леонард Капон, в който студентите пресъздават най-добрите си представяния от изпити.

Първият й професионален ангажимент е в „Сако от велур” на режисьора Борис Панкин.  Впечатлена съм това, какъв актьор е Тони Минасян, разказва Ваня. Той играе с една такава лекота, че при него играта изглежда сякаш прави нещо съвсем естествено. А какво да кажа за най-големия -Кръстьо Лафазанов? Той е не само много добър актьор, но и много добър човек, а съпругата му Елена Начева – тя е просто уникална. На „Сцена на кръстопът” до 3 през нощта беше писала лични послания за всеки от екипа. Подари ни ги, заедно с едни сувенирчета. Този жест значи толкова много за нас. В момента, в който ги видиш двамата, просто ти става мило и някак си по-леко. Много често след като свърши представление или репетиция, с колегите  си обменяме впечатленията, понякога си правим по някоя забележка, но винаги има едно „Браво! Много добре се справи!” Рядко, обаче, казваме това на Кръстьо Лафазанов, защото просто той е най-добрият. Той винаги се справя. Аз много исках да му го кажа и накрая го направих. Ние всички се учим от него. Много съм благодарна  и на  режисьора Борис Панкин, защото той дава шанс на младите. Не всеки има сърцето да го направи. Той ни позволи да излезем на голямата сцена и да се срещнем с тези невероятни актьори и още по-невероятни личности. 

В момента Иванка работи по един откъс от „Идиот” на Достоевски, в който играе Настася Филиповна. Образът е много различен от тези на забавни и инфантилни сервитьорки и фризьорки, в които съм влизала до сега. Въпреки това, аз чувствам точно тази роля най-близо до себе си, признава Ваня.

Амбициите й са да влезе в колкото се може по-различни образи. Не мисля, че трябва да се ограничаваме, смята красавицата. За да се изградиш като личност и като актьор, трябва да вземеш нещата си в своите ръце. Да четеш качествена литература, да гледаш качествени филми и да се учиш не от един,  а от всички актьори. Да не губиш ентусиазъм и да искаш постоянно да се развиваш.

Нейният колега Тихомир Кутев минава по съвсем различен път, докато стигне до момента, в който ще са на една сцена. Той дълго търси себе си. Като малък пробва почти всичко, докато намери кое е истинското му призвание. Тренира карате, футбол, плуване, бокс, народни танци, но не се задържа особено дълго в тях. В пети клас се записва в Школата по актьорско майсторство в Синдикалния дом. Това начинание се оказва доста любопитно и приятно на Тихомир.  Дебютът му е не коя да е роля, а именно Малкият принц.

След гимназията прекарва известно време в Англия, където в чувство на самота разбира, че колкото и пари да има човек, ако не се занимава с това, което иска, не е щастлив. Тогава осъзнава, че да бъде актьор е неговото призвание и се връща в България, за да следва мечтите си.  Тогава взех категоричното решение, че аз ще пусна котва в театъра, разказва актьорът.

Както много други големи актьори, късметът не се усмихва от първия път на Тихомир Кутев. Кандидатства  НАТФИЗ, но не е приет. Но когато губиш, не знаеш какво печелиш. Ден след неуспешния изпит  той получава първата си професионална роля – участва в постановката „Крал Лир” по Шекспир от режисьора Стайко Мурджев. Там играе редом до Стоян Алексиев, Стефан Попов, Явор Бахаров и други известни актьори.

След още един неуспешен опит в НАТФИЗ брат му го подтиква да се ориентира към Пловдивския университет, където днес е студент  в класа на доц. Виолета Гиндева и ас. Михаил Ботевски. Не съжалявам, че не ме приеха в НАТФИЗ, защото може би нямаше да ми се случат всички тези приятни емоции, които изживях тук. Все повече се убеждавам, че няма нищо случайно на този свят.  Сега уча с много интересни хора. Нашият курс е коктейл от цяла България. Много ми е забавно, споделя Тихомир.
Изпитва огромна благодарност към хората, които са му отворили вратата към голямата сцена – Стайко Мурджев и Иван Добчев.

Още като първокурсник участва във  „Възвишение” на Добчев по романа на Милен Русков , където влиза в ролята на загугления селянин Атанас, племенникът на хаджи Станьо Врабевски. На сцената е заедно с Асен Блатечки, Бойко Кръстанов и други професионалисти, като той е единственият студент.

В „Сако от велур”се явява на кастинг за сина на Висящия,  но му предлагат ролята на бръснаря. Целият процес на работа беше много интересен и вълнуващ, разказва Тихомир. Кръстьо Лафазанов ни забавлява във всеки един момент. Аз гледах всички и черпех опит. Попивам по нещо от всеки актьор, уча се от всички. По време на репетиции той непрестанно пробва нови  и различни неща, с които често изненадва приятно колегите си. Като партньор на сцената е много добър, често изненадващите му нови реакции предизвикват по-истински реакция и у нас, разказват колегите на Тихомир. Не знаеш какво ще направи в следващия момент и така нещата се получават по-реално. С него е наистина много приятно да се работи. Дори когато някой от нас е притеснен или изнервен, той идва и ни вдъхва спокойствие, казва Тихомир. Колеги му казват за него, че дори има на какво да се научат от присъствието му на сцената. Не играе за себе си. Много е важно, когато си на сцената с някой, да се получат взаимоотношенията с отсрещния човек, а Тихомир е точно такъв, определят го те.

Едва трети курс, Тихомир Кутев вече има солиден опит като професионален актьор не само на сцената, но и на малкия и на големия екран. Снимал се е в музикален клип на певицата Vera Russo и DJ Pancho B, както и в реклама на матраци ТЕД. Играе в американския хорър „The winner”, който скоро ще излезе по кината. Има епизодични роли във филма „Дяконът Левски” и сериала „Столичани в повече”. Бил е водещ на различни мероприятия.  Сега работи по ситкома „Фарс в спалнята” от Алън Ейкборн.

Желае  да се развива във всички жанрове, но най-много харесва трагедията.  Мечтае да се превъплъщава в много и коренно различни една от друга роли. Всеки ден срещам образи, които искам да изиграя, разказва Тишо. Искам да изиграя всичко!

Това са двама млади актьори, които имат огромния потенциал да блеснат като звезди. В очите на Иванка горят пламъчета, а в погледа на Тихомир има една загадъчност. Те жадуват за сцената и никога не успяват да утолят тази жажда. Силни, амбициозни и влюбени в работата си, те със сигурност ще качват стъпалата в родния театър. Защото, когато правиш нещо с цялото си сърце, няма начин да не докоснеш тези на публиката, а Иванка Димитрова и Тихомир Кутев определено умеят да въздействат!







 

ХаХаХа е първата професионална трупа за импровизационен театър в България. Създадена през 2009 година, със стотици представления, на всевъзможни локации.

ИмПро :
В импро театъра няма сценарий и предварително зададени роли.
Каквото и да се случи ще се случи само веднъж, само за вас и само заради вас. Буквално.

Всяко ИмПро е застрашено от провал във всяка секунда. И тъкмо затова е толкова вълнуващо.
Актьорите в ИмПро изпълняват много и различни роли. Не се използват реквизит и костюми.
В ИмПро няма „аз“, има „ние“. Всеки играе за другите.

Най-важният принцип в импро театъра се нарича „Да, и...“. Съгласяваш се, каквото и да ти сервират на сцената. (Ако партньорът ти изневиделица реши, че имаш две деца и преди операцията си бил жена-сериен убиец, имаш две секунди да станеш точно това, доблестно и безусловно.)
Импро театъра иска преди всичко кураж и въобръжение.

Всяко ИмПро е уникално.

Сряда, 22.10.14 , 19:30 часа
Bee Bop Café
ул. "Гладстон" 1

Вход : 10 лв / за групи 4+ по 8 лв.
6 лв за учащи.
При група от 5 човека, 6-ият влиза безплатно. (5+1)

Популярни личности четоха разкази на тема „Няма нищо невъзможно” от инициативата „Пощенска кутия за приказки”. Събитието бе част от финалните акорди в програмата на завършващия днес фестивал ONE ARCHITECTURE WEEK. Римския стадион бе препълнен от пловдивчани в приятната октомврийска вечер. Гостите се потопиха в причудливите истории на редица знайни и незнайни писачи. Темите бяха различни и безкрайно нищо невъзможни. Имаше и космос, и научни открития, и битовизми, и полиция, измамници, но и добрина покрай тях.

Проектът “Пощенска кутия за приказки” вече две години събира и представя истории, подчинени на определена тема, които се представят от известни лица. В Пловдив четоха Александър Сано, Ирмена Чичикова, Манол Пейков, Живко Джуранов, Калин Врачански, Людмила Сланева, Камен Алипиев – Кедъра, Емил Джасим и Ясен Козев. Най- навътре в историята си бе влязъл Калин Врачански. Той бе научил текста наизуст  и го изигра като пиеса пред публиката.



Неделя, 19 Октомври 2014 03:00

Закриваме ONE ARCHITECTURE WEEK днес

Седмицата на архитектурата приключва днес. Ще закрием фестивала с богата програма. В неделя ONE ARCHITECTURE WEEK ще ври и кипи от дебати, лекции, работилници, презентации. Големият финал е довечера в Ядрото в Капана в 20 часа. Тогава ще направим и равносметката колко и как градът бе променен в тези почти десет фестивални дни.

Ето и пълната програма за последния ден от ONE ARCHITECTURE WEEK
10:00 - 11:00 > Плетене с хартия, детска работилница - ДжиДжи Систърс, ул. Г. Бенковски 25, Капана
10:30 - 13:00 > Обяснителен посетителски център, работилница - Баня "Старинна"
13:00 - 14:00 > Възможният капан - маршрут, обиколка - ул. Христо Дюкмеджиев 14
13:30 - 15:00 > Урбанистичен активизъм, дебат - Ядрото, ул. Загреб 14, Капана
15:00 - 16:00 > Творчески обмен на разширяващитесе хоризонти: Култура и колаборация, лекция - Ядрото, ул. Загреб 14, Капана
16:00 - 17:00 > Стоманена архитектура, лекция - ул. Загреб 14, Ядрото
17:00 - 18:00 > Текстилна архитектура, презентация - ул. Загреб 14, Ядрото
18:00 - 19:00 > Архитектурни легенди, обиколка
19:00 - 20:00 > Официално закривана на фестивала, парти - ул. Загреб 14, Капана
Можете дв видите също:
 00:00 - 24:00 > Добри градски, изложба - ул. Княз Александър I 15
 00:00 - 24:00 > Университетска работилница, изложба - ул. Загреб, Капана
 9:00 - 19:00 > Големите надежди, изложба - ул. Хр. Дюкмеджиев 10, Капана
 9:30 - 19:00 > Проектирай Албания, изложба - ул. Княз Александър I 15
10:00 - 18:30 > У дома той е турист, намеса - ул. Райко Даскалов 8
11:00 - 19:00 > Световен град, изложба - ул. Гладстон 32
11:00 > Фасаден аудио мапинг, намеса - ул. Христо Дюкмеджиев 2, ул. Златарска 24, ул. Константин Стоилов 10, ул. Константин Стоилов 16, ул. Константин Стоилов 22, ул Криволак 2, ул. Съборна 3
11:00 > Ключ, намеса - кръстовището на ул. Златарска и ул. Дюкмеджиев
11:00  > Тунелът, намеса - ул. Железарска 37, Капана

Камен Донев и Оркестърчи ще напълнят до тавана Дома на културата на 30 октомври. Музикалният проект ще събере на една сцена изключителният артист с цяло съзвездие- Кирил Добрев, Дани Милев, Стоян Янкулов-Стунджи, Невена Цонева, Криста, Милена Караджова, Людмил Стойнев, Атанас Душилов, Димитър Тишев, Радослав Славчев-Riverman, Атанас Хаджиев. Както може да се очаква- билети за спектакъла вече май няма.

Все още не е ясно какъв репертоар е подбрал за гостуването си под тепетата Донев. Сигурно е само, че ще чуем фолклор от всички краища на България. Със сигурност ще чуем Петко Льо, Капитанине, както и любимата на Камен кръчмарска песен от Русе, която татко му никога не му изпял, та се наложило сам да научи.

Големите таланти на младите актьори Елица Захариева и Вангел Апостолов

Тя иска да играе Настася Филиповна, той-Дон Жуан

Паулина Александрова

На премиерата на мюзикъла „Човекът от Ла Манча” режисьорът Борис Панкин каза „Ако на Бродуей могат да си позволят 5 млн. за мюзикъл, ние можем да си позволим четирима студенти от Пловдивския университет”. Днес ще ви запознаем с двама от тях – Елица Захариева и Вангел Апостолов. Те са студенти  в класа на доц. Иван Налбантов и ас. Стефан Попов. Едва  втори курс те вече са участвали в първия за Пловдив мюзикъл.  Заедно участват  и в „Сако от велур” . Играят редом до големи актьори като Кръстьо Лафазанов, Мариан Бачев, Елена Атанасова, Кръстю Кръстев и други в колаборация с филхармонията и Орлин Горанов. Мариан Бачев често се шегува с тях, че това е един уъркшоп.

Освен всичко, те са и близки приятели, които винаги се подкрепят. Две противоположности, тя - красива, нежна и поетична, говореща винаги от дъното на душата си, той - колоритен, забавен, често несериозен, но винаги предизвикваш смеха у хората. Двама млади, упорито следващи мечтите си. Техните истории са още едно доказателство за това, че съдбата винаги има пръст в живота ни и когато един човек е призван за нещо, независимо от обстоятелствата, той успява.

Три години Елица Захариева кандидатства в НАТФИЗ без успех. Тя вече е осъзнала, че победата те застига тогава, когато ти си готов за нея. Споделя, че няма да забрави думите, които майка й повтаряла през 3-те години, в които я късат и слагат бариера пред мечтата й – „Ти искаш да влезеш през парадния вход и то, когато ти решиш, но нещата могат да станат и по друг начин. Можеш да влезеш и през прозореца или през друг вход. Нещата ще се случат тогава, когато трябва!” Затова се явява на изпит в Пловдивския университет и успява. Преподавателите й доц. Иван Налбантов и ас. Стефан Попов са хората, повярвали в Елица. Благодарна съм на Бог, че ме срещна с тези доайени, с тези корифеи в това, което правят, споделя тя. В точния за нея момент, те й подават ръка. Елица разказва как е прегърнала доц. Налбантов, неуспяла да сдържи радостта си, че чува името си сред приетите студенти. Така започва пътят й в театралното изкуство. Преди няколко месеца е изпратена в Шумен на Конкурс за художествено слово, посветен на унгарско-българската  литература, където се явяват и студенти от НАТФИЗ. Там печели втора награда.

Първата голяма постановка, в която участва е „Сако от велур”. Първоначално отива на кастинг за ролята на сервитьорката. Режисьорът Борис Панкин казва на кандидатите да отворят програмата на 4-та страница и посочва Елица да започне. Вече станала, тя осъзнава, че ще трябва да се превъплъти в ролята на фризьорката, за която не се е готвила и дори не е прочела текста. В крайна сметка избират нея и Иванка Димитрова, с която откриват представлението. Елица все още не може да повярва, че доказано име като Борис Панкин й гласува такова доверие. Признава, че Фризьорката е най-приятната й роля до момента.

В „човекът от Ла Манча” се превъплъщава в ролята на ханджийката. В мюзикъла играе редом до известната актриса Елена Атанасова. Тя е човекът, от който най-много черпя опит, споделя Елица. Всяка нейна мимика, всяко нейно действие ми е интересно. Веднъж й казах „ Аз те гледам непрестанно и те крада. Един ден ще дойдеш на мой изпит и не се изненадвай, ако видиш нещо твое!”. Елена Атанасова е  толкова широко скроен човек. Тя умее да мотивира и не го прави по задължение, не го прави с лицемерие. Тя го прави с финес. Удивителна жена! Аз съм възхитена от нейната личност, признава Елица.

За напред тя иска да се развива в различни жанрове, но не крие, че най-много й харесва драмата. Мечтае си някой ден да изиграе  Настася Филиповна от „Идиот” на Достоевски.

Веднъж един преподавател й задава въпроса „ Защо искаш да бъдеш актриса?”, а тя отговорила простичко: „Искам да давам!”. Най-хубавото е точно по време на самата постановка, когато примигваш, защото прожекторите дразнят окото ти, когато снопът светлина от него осветява прашинките, които се изнизват от дъските, по които си минал. Самата романтика на сцената, самата вибрация, самото движение – те са важни за мен. Няма как да стане едно изкуство, без да има вибрация и усещане между хората, допълва чаровницата.

Вангел пък се изявява като един малък актьор още от детската градина. Често играе в различни училищни постановки. Осъзнава, че иска да стане професионален актьор в гимназията. Още на първото си явяване е приет.

Той дори не е знаел за кастинга на „Сако от велур”, където получава първата си сериозна роля.  Идвайки на лекции негови колеги му съобщават, че е сред тези, които са избрани да се явят. Подготвя се и две седмици по-късно отива на кастинга. Там попада в доста притеснителната ситуация- да седне на горещия стол до Борис Панкин, като до този момент никога не е имал контакт с  режисьор. Също като Елица, Вангел се явява за друга роля –  синът на Висящия. Вместо това трябва да се превъплъти в ролята на бръснаря. Вангел импровизира и я получава . „Сако от велур” значи много за Вангел, защото работи редом с хора, на които се възхищава и от които до някаква степен се учи. На моменти бях толкова изморен, че не помнех какво съм закусвал преди няколко часа и дали въобще съм закусвал, но в такава среда умората е сладка, приятна е, няма с какво да я сравня, споделя Вангел. Искрено се възхищавам на Тони Минасян. Той е толкова млад, а е постигнал толкова много. Възхищавам  се на това как улавя момента, как улавя самия образ. Имам един много любим момент от „Сако от велур” – сцената на полудяването. През цялото време Тони Минасян играе разумен човек и в един момент обръща изцяло образа си. Толкова е интересен, той е от типа хора, които стават за всичко, казва за колегата си Вангел.

Няколко месеца по-късно той отново се явява пред Борис Панкин, този път за мюзикъла „Човекът от Ла Манча”. На кастинга трябва да пее и изпълнението му предизвиква неспирния смях на режисьора. Получава ролята на херцога – дясната ръка на Губернатора на затвора. Песните от мюзикъла до толкова са ми влезли в ума, че когато ставам, когато си лягам и каквото и да правя, някоя от тях ми се върти в главата, разказва с усмивка Вангел. Дори и да е най-тъжната песен, на мен ми става весело.

Силно впечатление му прави Мариан Бачев. Когато чуя неговото име или това на Кръстьо Лафазанов, винаги се сещам колко са добри, как умеят да манипулират публиката, пленяват я на втората секунда.  Те са толкова известни и същевременно са с такива огромни сърца. Никога няма да забравя как видях за пръв път Мариан Бачев. Той влезе и ни попита как сме, чисто по човешки. Как съм? Мариан Бачев ме попита как съм! Боже! Беше супер. Той умее да мотивира, невероятно е да работиш с него. Трудно е да се опише с думи.

Вангел е увлечен да стане комедиен актьор, но ролята, за която мечтае е Дон Жуан на Молиер. Той е толкова дълбока личност – многослоен човек, който е труден за разгадаване.  Неговите действия са толкова мотивирани и същевременно нелогични.  Дон Жуан е като влюбен човек – няма как да говори свързано. Знае какво иска да каже, но не знае как. Не мога да опиша защо искам да я изиграя, но просто имам вътрешно усещане, че това е ролята, казва младият актьор. 

Притежава качеството да импровизира и доста често го прави, разказва за Вангел Елица.  Месец след като бяхме приети да учим тук, трябваше да демонстрираме материалите, с които сме влезли. Вангел беше научил текста на всеки един дословно, обаче неговият текст си го направи както си му е кеф. Не си знаеше собствените реплики, но научи тези на всички останали 16 човека. Ако сега го накарате да каже някой от тях, ще го направи перфектно и дори с движенията им, но ако трябва да изрецитира някой от собствените си текстове, няма да има нищо общо с оригинала, усмихва се актрисата.  

И двамата са силно благодарни на хората, които им дават шанс, които ги мотивират и ги карат да се чувстват уверени в себе си. Един от тях е Елена Начева. Тя придава огромна сила, енергия и влияние на екипа. На премиерата на „Сцена на кръстопът” подарява на всеки един по едно сувенирче овца с определено послание. За екип от повече от 20 човека, тя е написала по нещо лично и конкретно за него, което говори, че  си е поставила за цел да опознае всеки един.

Елица Захариева и Вангел Апостолов тепърва има с какво да ни изненадват. Толкова млади, а невероятно талантливи. Може би някой ден ще надминат славата и уменията на големите актьори, на които сега така силно се възхищават. Пожелаваме им го най-искрено. 








Изкуството е, за да се споделя, заключиха организаторите на изложбата

 
Международен фото салон Пловдив представи една невероятна селекция от фотографии „ИЗБРАНО“ от  общо 5 Международни Фото Салона под патронажа на FIAP. Домакин на изложбата е Дружеството на пловдивските художници, чийто усилия пространството им дава все по-голям резултат, привличайки дори обективите на фотографите. Национално сдружение „Фотографска академия” подкрепи Международния фотосалон с цели три изложби, а фондация Трейман една от своята 5-годишна фотоваканция.
Заместник-председателят на Национално сдружение „Фотографска академия” и създател на Фондация Трейман, Юри Трейман, сподели, че макар и вече да сме октомври, което означава, че е време за рекапитулация  за годината, за тях е рано, тъй като има до края на годината още един конкурс. Петият международен  салон „Дивото”, който ще бъде журиран в края на ноември и с откриване на изложбата на Никулден в Сливен.
Две от изложбите са чисто специализирани – едната е музика, която събира в себе си автори, снимащи концерти, музиканти и танцьори. Гледайки самите снимки е невъзможно да не се почувстваш сякаш си на самото събитие, което е запечатано. От фотографиите сякаш се извиваше музика, която обхващаше цялата галерия. Втората изложба е от салона „Дивото”, който е насочен към фотографи, снимащи дивата природа, животни и пейзажи. Безспорно е, че това беше един от фаворитите на присъстващите. Природата е нещо, на което сякаш не се обръща достатъчно внимание, но покаже ли ти някой през своя поглед какво изпускаш, ти съзерцаваш снимките с минути без да се усетиш. Дали ще се пренесеш в бяла приказка  или в дивото при зебрите, всеки сам избираше своята мечта, която да изживее чрез фотографиите. С особена гордост домакините представиха изложбата „Приятелство и солидарност”, тъй като за пръв път българска селекция печели световната купа на FIAP, грабвайки бронза от цели 28 държави. Последни, но не и по значение бяха фотографиите от Международния фото салон Пловдив 2014. Снимки, до които преди няколко месеца всички успяхме да се докоснем, но все така въздействащи и трепващи, сякаш ги виждаш отново за първи път.
Активността на културни събития става все по-силна, както отбелязаха и организаторите. Радост е че фотографията се връща в залите, но истински успех би бил ако с годините се постигне връщането на зрителите в тези пространства. Тук не се говори само и единствено за фотография, а за всякакъв вид галерийно действие, което трябва да бъде споделено със света. Едно е да гледаш на картинка, лаптоп или таблет, друго е да си в залата и да почувстваш, да поговориш с автора и да усетиш топлината от току-що проявена снимка.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…