Капана.БГ

Капана.БГ

Петък, 04 Юли 2014 03:00

BLACK SEA CALLING на турне

 ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБАТА
 11 ЮЛИ, ПЕТЪК ОТ 18 ЧАСА
 Център за съвременно изкуство – Пловдив, Баня „Старинна” Бул. 6-ти септември 179
Изложбата е само два дни
12 и 13 юли от 10 до 18 часа

Illustration by Kurt Rudolf, 2010 and photo by Alexandru Raevschi, "Friendly fire, which we won", 2010.

 УЧАСТНИЦИ:
Dan Acostioaei, Yeşim Ağaoğlu, Ilgen Arzik, Michael Aschauer, Mher Azatyan, Catrin Bolt, Gabriele Edlbauer, Markus Hahn, Michael Hieslmair
/ Michael Zinganel, Karl Karner / Linda Samaraweerová, Konstantine Kitiashvili / Group Bouillon, Katharina Lackner, Paran Pour, Alexandru Raevschi, Christoph Schwarz, Vasili Subbotin, Veronika Tzekova, Gamlet Zinkovsky

BLACK SEA CALLING е резидентна програма за обмен на художници между Австрия и девет държави  от региона на Черно море. Всеки от 18-те  творци е пребивавал през 2012/2013 в една от страните: Армения,
Австрия, Азербайджан, България, Грузия, Молдова, Румъния, Русия, Турция,Украйна. Изложбата представя тези художници с творби отразяващи различните културни контексти на участващите страни.

 ПРОГРАМА:
 12 ЮЛИ, СЪБОТА ОТ 16 ЧАСА
 Разговор с художника Michael Aschauer

 13 ЮЛИ, НЕДЕЛЯ ОТ 16 ЧАСА
 Разговор с кураторите Margarethe Makovec & Eva Meran

 BLACK SEA CALLING Е ПРОЕКТ НА
Център за съвременно изкуство, Graz

В СЪТРУДНИЧЕСТВО С:
Международен отдел за културна политика във Федералното министерство за европейски и международни въпроси.

AIR Krems, Art Today Association Plovdiv, Atelierhaus Salzamt Linz, Center for Contemporary Art Chisinau, Centre for Visual Introspection Bucharest, Cultural City Network Graz, CSM/ Foundation Centre for Contemporary Art Kyiv, GeoAIR Tbilisi, Krasnodar Institute of Contemporary Art, Kunsthalle Exnergasse Vienna, Künstlerhaus
Büchsenhausen Innsbruck, NOMAD & CAMP Istanbul, Suburb Cultural Center Yerevan, United Artists Club (BRK) Baku

С ПОДКРЕПАТА НА:
Сдружение „Изкуство днес”
Австрийското федерално канцлерство, отдел изкуства
Австрийско посолство, София


BLACK SEA CALLING е носител на наградата на Bank Austria Art Prize 2011 в категорията международни проекти.

 
ПЛОВДИВ - КАНДИДАТ ЗА ЕВРОПЕЙСКА
СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА 2019

След супер успешния ONE DESIGN WEEK, гост на "Молескин" бе Бояна Гяурова, директор на фестивала в Пловдив. Чуйте какво харесва един човек с наистина добър вкус и тук, при нас - на нашето малко радио вдясно. Приятно слушане!

Сиси Батинкова: Философията на едно 23-годишно момиче

Стиляна е само на 23, а вече е достигнала до една, според някои хора, по-добра философия за живота: "Да даваш е по-добро, отколкото да вземаш."

Пред Humans of Plovdiv тя сподели за пътя си до момента на промяна:

“От малка бях себична – интересувах се само и единствено от своите желания! Oт всички хора около мен вземах, каквото си поискам, гладувайки за любов, радост и щастие. Егоцентризмът е като черна дупка – поглъща всичко и никога не е задоволен. Колкото повече вземах, толкова повече се отдалечавах от радостта и мира, но и толкова повече ги исках. Порочен кръг! Търсех любов – получавах самота и депресия!

Докато моят най-добър приятел, загрижен за мен, ме накара да се погледна като в огледало. Беше тежко, но реално! Резултатите в живота на егоистичния човек са неизбежно срам, самота, нещастие, неспособност да приемеш или да дадеш любов. От момента, в който видях този образ в огледалото, го намразих и знаех, че е дошло време за промяна!

Реших да се доверя на приятеля си, че да даваш е по-добро – да даваш с чувствителност за нуждата на другия човек. Това ме накара да порасна! Разбрах, че да мислиш за състоянието на друг, може да премахне самотата. Давайки, осъзнах, че да си благословение за останалите, е щастие.

Сега повече ме интересува какво мога да дам, как мога да съм полезна. Мога ли да донеса живот, радост? Мога ли да дам усмивка, прегръдка, прозрение, вдъхновение?

Искрено вярвах, че ще получа любов, като я взема от някой друг. Докато не позволих на Любовта да ме напълни и да ми покаже, че любов означава да даваш.”

Още истории като на Сиси вижте в страницата на Humans of Plovdiv: http://humansofplovdiv.com/ или във Facebook: https://www.facebook.com/humansofplovdiv

Маестрото не иска политици да се мяркат на самостоятелната изложба в ГХГ

Художникът предупреди: Не искам награда Пловдив. Нея само на чистачката на театъра не са я дали!

Градската художествена галерия днес беше сцена за пресконференцията по повод предстоящата самостоятелна изложба на Анастас Константинов. Представят я като повод- 30 години от излизането му на световната арт сцена, но той самият изобщо не харесва тези годишнини. Звучи ми старомодно- художник станал на еди колко си години. Какво като си станал на толкова години, те няма да ти станат по-хубави картините, каза самият Константинов.
За изложбата си обяснява, че не иска да му се мяркат политици, като приема единствено кметът на Пловдив да я посети, тъй като все пак е Градска художествена галерия. Творческа самонедостатъчност, така описа своите колеги, които винаги търчат да се снимат с някого, че да придобият име в медийните среди. Това, което се създава в изкуството е предназначено да живее по-дълго, защото ако едно изкуство е истинско то ще надживее много поколения, добави той. Художници като Златю Бояджиев са много наши и много фолк, докато съвременната живопис се е развила много и никой не проявява интерес към фолклорното изкуство, а в чужбина негови картини биха се купили само от носталгично настроени сънародници, каза след това Анастас. 
Онези хора, които купуват изкуство в Америка са образовани, много интелигентни и на много високо на ниво, но не парадират с нивото си като местните простаци, сподели мисли Анастас за разликата между балканските и отвъд океанските разбирания. Създаването на картините му е един дълъг път към духовността. Всеки един символ съдържащ се на тези платна говори за изключителната му вяра в Бога. Триъгълниците, които символизират Светата Троица, а вътре в тях е поставено Всевиждащото око на Бога. Рибата, която от векове се смята за символ на Христос. Свикнали са художникът да е необразован, беден, пиян и просяк и се радват когато художникът е в такава кондиция, сподели маестрото днес. Аз не съм напук български художник, аз съм въпреки български художник, каза още той. 
Картините на Анастас Константинов са експлозия. Макар и да седи пред теб с дрехи, той оставя голата си душа във всяко едно от платната и това ясно може да се усети. Сам казва, че е виждал хора да плачат, да се радват или да крещят пред неговите произведения щом ги видят за първи път. Човек не знае, че има една чувствителност в себе си, каза той. Информацията ни идва твърде бързо по интернет и започва да се губи онази емоционалност, а изкуството е предназначено именно за това – да припомня на хората какво таят в себе си. То е Питсбърг, то е Ню Йорк, то е Париж, то е и Берлин, обаче Пловдив няма да го заменя с нищо друго, отговори щом го попитаха защо винаги се връща тук. И финал предупреди: Аз не искам награда Пловдив. Нея само на чистачката на театъра не са я дали!

За пръв път в България, като част от Европейското си турне включващо 12 дати из цяла Европа, в Пловдив ще свири бандата от Санкт Петербург (Русия) - " Show Me A Dinosaur ". Определяни са като една от големите надежди на руската алтернативна и ъндърграунд сцена, които за 3 години съществуване имат 2 албума, завидно количество концерти зад гърба си и сoлидна фен база. Звученето им е определяно като ембиънт пост рок/метъл. Идват в подкрепа на новият си албум "Dust"

Ко-хедлайнер на концерта ще са местните алтърнатив герои отMINDOWN, които от около година са в обновен състав и работят активно по нов материал и предлагат различно звучене.

Мястото е Театъра / The Theater, в двора на Драматичен Театър Пловдив.

Show Me A Dinosaur
FB страница: https://www.facebook.com/showmeadinosaur
Bandcamp: http://showmeadinosaur.bandcamp.com/
Soundcloud: http://soundcloud.com/showmeadinosaur

Mindown
FB страница: https://www.facebook.com/mindownmusic
Soundcloud: https://soundcloud.com/mindown-official-page

10.07.2014
Старт: 20:00
Вход: 7 лв
"Театъра"

Развитието на Капана не е утопия или PR трик, а реалност. Убеден съм, че ще се реализира общата ни мечта за квартала, казва директорът на Едно

Вярвам в кандидатурата на града за Европейска столица на културата. В тази битка е важен човешкият потенциал - парите се намират, инфраструктура се строи

Преди броени дни завърши първият One Design Week в Пловдив. Стотици се впуснаха в многото локации на фестивала, десетки чужди гости откриха или преоткриха града и със сигурност ще се завърнат тук един ден. Капана заживя нов живот и има потенциал да продължава да се разлиства. За Седмицата на дизайна, за града и публиката, за кандидатурата ни за Европейска столица на културата, разговаряме с директора на Едно Асен Асенов. 

Завърши One Design Week. Как фестивалът промени града и успя ли в мисията си?
Промяната е процес и със сигурност този процес започна. Мисията на фестивала е да вдъхновява, да въвлича нови публики, да оставя позитивни следи в градската среда, да бъде място за обмяна на идеи между хора от цял свят и разпознаваема международна платформа, която подкрепя българската дизайн сцена. Тази година във фестивала участваха над 200 дизайнера от 23 държави и събитието се осъществи с подкрепата на над 80 доброволци от няколко български града и разбира се благодарение на професионалния екип на ЕДНО. Мисията ни тази година смятам за изпълнена: благодарение на партньорството ни с Макском и конкурса, който направихме, градът има нови велостойки. Оживихме Капана. Най-активната ни публика от другите градове дойде за фестивала, детската програма се радваше на голяма посещаемост. Международните ни гости са очаровани от града....Но най-важното от всичко е, че поставихме Пловдив на международната дизайн сцена!

Имате ли приблизителна статистика на броя посетителите?
Все още обобщаваме цифрите от всички локации и събития от основната и от паралелната програма, детския модул и музикалната програма, но сме доволни от посещаемостта. Ако това може да бъде някакъв критерий - приятелите на фестивала във фейсбук вече са над 19 000 души. Направете кратко проучване във фейсбук и сами ще се убедите, че това е значим успех за българската културна сцена.

Пловдивчани приеха ли фестивала или гостите бяха предимно от други градове и държави дори?
Моето впечатление е, че реакциите в града са позитивни и съм убеден, че всяка година феновете тук ще се увеличават. Няма нищо странно в това, че имаше много хора от други градове - фестивалът има вече изградена публика. Даже смятам, че това е много позитивно. На международния ни форум имаше посетители от Румъния и Италия - това много ни зарадва.

Прие ли градът Едно най-накрая?
Вярвам, че всеки трябва да заслужи с делата си това да бъде приет и ние работим без да се пестим, за да заслужим тази чест.

Ситуира ли форумът Пловдив наистина на световната карта на дизайна, каква бе представата на специалните гости от чужбина за града и каква бе след края на събитието?
Пловдив вече е на световната карта на дизайна. В това не можете да имате съмнение. Всички международни гости са изключително приятно изненадани от града. Повечето от тях и не само тези отвъд океана, не бяха чували за Пловдив и са във възторг от града, защото бяха дошли без очаквания. В Пловдив повечето от тях виждат един нешлифован диамант и всички говорят за огромния му потенциал.

Ще го бъде ли Капана?
С цялото си сърце вярвам в проекта Капана и съм убеден, че ще се реализира общата ни мечта за него, ако положим необходимите усилия. Вече много хора вярват в този проект,  защото видяха, че той не е утопия или  PR -трик, а реалност.Има стратегия и тя се реализира, дава резултати. Никой от международните гости на фестивала не повярва, че само преди месец на това малко място имаше над 100 празни и нежелани от никой магазинчета и почти нищо от това, което видяха сега. Когато започнаха едно по едно да се отварят новоремонтираните помещения и да идват хора, за да отпразнуват всяко едно от тях,  видях с очите си как се материализират мислите ни за това място. Капана е и трябва да остане общо усилие. Убеден съм, че само заедно можем да доведем този проект до успех. В моята глава успех в този случай ще означава Капана да стане международно разпознаваем квартал на творческите индустрии. Много хора от София и от други градове на страната  също го видяха за първи път по време на фестивала и са влюбени в него. Разбирам ги добре, защото именно по същата причина ние решихме, че нашият офис в Пловдив може да бъде само и единствено там.

Кога и с кого ще танцуваме на One Dance Week и какви са вашите очаквания за втория фест на Едно за годината?
Съвсем скоро ще обявим цялата програма... Сега ще кажа само, че в нея има танцови компании от три континента и че сме подготвили нещо специално за 6-ти септември, защото тогава Пловдив ще има поне един празник. Реализацията на фестивала ще бъде предизвикателство за нас поради ограниченията в инфраструктурата и стартовата дата 28 август, но съм оптимист и вярвам, че пловдивската публика е достатъчно любопитна и ще иска да разбере какво се случва със съвременните пърформативни изкуства. Тук е мястото да благодаря на фестивала Черната кутия, защото те от години допринасят за развитието на тази сцена и вярвам, че не стъпваме на празна поляна, както беше навремето в София. Що се отнася до инфраструктурата, ONE ARCHITECTURE WEEK  обещават приятни изненади за следващите издания на DANCE WEEK, така че стискаме палци!

Очевидно вярвате, че Пловдив може да спечели битката за културна столица щом сте тук, но защо? Къде ще впечатлим журито?
Разбира се, че вярвам и още как! Принципът, който се опитвам да спазвам обаче е да нямам очаквания, за да нямам и разочарования. Трябва да правим най-доброто, на което сме способни без да се интересуваме от резултата. Ако успеем да  го правим със сърце, нищо друго няма значение, защото това ще означава, че сме спечелили по-голямо и по-важно нещо от битката за Европейска столица на културата. Робърт Палмър го каза ясно: три са факторите, от които зависи дали ще имаме титлата - проекта, който ще напишем, посещението на журито в града и презентацията на проекта на 5-ти септември. Не участвам пряко в нито една от тези фази, но вярвам на екипа на Пловдив 2019 и помагам, както и с каквото мога. Можем да впечатлим журито само с добри идеи и капацитет, с който да ги реализираме. Тук имам предвид най-вече човешкия потенциал - парите се намират, инфраструктура се строи.

Българският емигрант Жан Маринов, който наскоро издаде поп рок песен, вдъхновена от текст на Николай Лилиев, вече е готов и с видеоклип. 
Видеото е заснето между два континента - на Бруклинския мост  (Ню Йорк), Central Park (Манхатън, Ню Йорк), както на Моста на влюбените в София и при Народния театър „Иван Вазов“. Продукцията на видеото и песента е изцяло българска. Режисурата е на Блага Димитрова и Димитър Димитров, кинематографията е на Блага Димитрова  - NYC и Тишо Златев – София, а концепцията е на самия изпълнител Жан Маринов.
Видеото изразява основната концепция на баладата - пътник в изгнание, копнеещ да се върне в дома си. Според Жан Маринов, животът на гражданите на света е като този на падаща звезда - ярък, изпълнен с преживявания, но движещ се със скоростта на светлината, танцуващ между хора, светове и ценностни системи. Посланието е търсенето на мястото на човека във Вселената, желанието да учиш, да израстваш, но въпреки всичко да чуваш зова на сърцето, който те тегли към дома. Песента е адресирана към тези, които не слушат сърцето си.  Жан пита „Защо забрави този дар…?“.
Песента се казва „Ти си в мен“. Теодор Янков (барабанист и sound engineer на Теди Кацарова и Буги Барабата) е продуцент на песента. Аранжименът е на Наско Копчев и Теодор Янков.  Изпълнители са Жан Маринов (вокал), Теодор Янков (барабани), Наско Копчев (китара), Иво Звездомиров (бас), Атанас Атанасов (беквокали).
Текстът на песента е вдъхновен от стихове на българския символист Николай Лилиев.
Чрез песента „Ти си в мен“ Жан Маринов иска да сподели любовта към страната си, която пази далеч от родината си 20 години.
„Човек не е нужно да живее в една страна, за да служи на нея.  За това е моето видео.   За изгубената хармония на принадлежността и за желанието да станеш архитект на един по нов обратен път към нея...“

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…