Капана.БГ

Капана.БГ

Една прекрасна смесица реге, инди и рок.

Стефка Георгиева

Приключил си работа, вървиш към вкъщи устремен и убеден, че нищо не може да промени маршрута към крайната ти дестинация – леглото… НО изведнъж чуваш нещо много любимо и познато от бар Fabric, а именно звукът на тромбон и гласът на Иво Матеев. Е, разбира се,  отклоняваш се и отиваш да чуеш Acoustic Corporation, които са най-прекрасното съчетание на електро суинг, акустичен фънк, реге и балканска етно музика. Колко по-добър завършек може да има един ден?

Може, може, и още как. Оказва се, че момчетата не правят самостоятелен концерт. Те свирят заедно с един очарователен ирландец, който е дошъл да създава своята музика в България. Това е Jamie McDonald and The Number Nine. Трудно можем да определим стила музика, който изпълняват артистите. Една прекрасна смесица реге, инди, рок, че на моменти с леки грънч елементи. Музика, която няма как да не те накара ако не да затанцуваш и пееш, то поне да си с най-широката усмивка. 

Джейми живее в София, но е чест посетител на града под тепетата. Това не е първият му концерт във Fabric, със сигурност няма да бъде и последният му. Той изпълнява само авторски песни, като за една от тях сподели, че е посветена на неговата дъщеря. Сякаш е малко по-алтернативен вариант на Ед Шийрън. Свири с желание и страст, а това няма как да остане незабелязано от нито един посетител на негово участие. Част от репертоара му са песните „Two birds”, “Lie”, “Don’t take your love to town”, които вече са документирани от участията му и можете да откриете в youtube. 

Очакваме го отново да ни посети след няколко седмици. Дано не са много.

Талантите от театъра 4хП изнесоха спектакъл на Копчетата

„Ние сме тук, а вие къде сте?“ беше въпросът, който зададоха актьорите от театъра 4хП на минувачите по Главната този следобед. Преди момчетата и момичетата от софийския Алма Алтер обещаха, че ако публиката не отиде при тях, те ще отидат при публиката и го направиха. Погледите на хората лавираха от приветливи усмивки до крайно неразбиране, но това не разколеба младите таланти да изнесат своето представление пред Копчетата. Те представиха част от представлението „Ах, Бродуей, Бродуей”, под звуците на акустичната китара на Георги Арсов, който е музикант и актьор.

Кадрите са предоставени от наша читателка.

Стефка Георгиева
 
Индийският посланик: В Пловдив всеки един камък е пропит с история 
 
Да бъдем по-активни по между си, призова зам.-кметът „Култура, образование и туризъм“ Стефан Стоянов  при откриването на изложбата „Умозримост“ в Градска художествена галерия. Експозицията се състои от картини , представящи съвременната индийска живопис  и е по повод 60- годишни дипломатически отношения между България и Индия. Организирана е от посолството на Република Индия в София, фондация „Изток-Запад“ и Индийския съвет за културни връзки.
Някои от експонатите са повлияни от западно-европейската живопис, което се дължи на методите на преподаване по европейската художествена система на образование в индийските училища, когато страната е била под британско управление. Колекцията от картини пътува по света от 2008г., като в България дебютира на 26 януари в София, минава през Варна, Русе, Бургас и приключва пътуването си из страната именно в Пловдив. Специално за нейното откриване пристигна посланикът на Индия в София – Раджеш Сачдева. В Пловдив всеки един камък е пропит с история и затова много се радвам, че съм тук, сподели г-н Сачдева. Посланикът каза още, че се радва да бъде в град, изпълнен с толкова изкуство и култура, който е не само национална, но през 2019-та ще бъде и Европейска столица на културата.
Общото между картините, представящи фигуративното изкуство, е човекът. Индийският посланик сподели, че по негово мнение тези картини биха сближили двете култури. Индийската история, култура и религия са обединени в експонатите, което би ни помогнало да осъзнаем по-добре и лесно чуждите обичаи. Различни техники и цветове са използвали художниците от различни поколения, а символите в творбите им не говорят – на моменти направо ще ви изкрещят в лицето.
Експозицията ще можете да разгледате през следващите две седмици, след което ще напусне страната, за да продължи пътешествието си по света.
 
 
 

Анелия Дракова

Фаворит в шоуто "Като две капки вода", Фицата умело съчетава репетициите за предаването с театър, готов е за кино по всяко време, стига да го завладее сценарият, обича да лови риба в морето, край Варна.

Филип Аврамов е от онези актьори, които притежават талант, завладяват с харизма и не притежават от патоса на звездите. Наскоро покори сърцата на пловдивчани с музикалния спектакъл "Бог Рок". Местата в Петното на Роршах се продадоха от раз. Даже не стигнаха. Имаше зрители от Хасково и Димитровград. При такъв интерес вече е ясна и следващата дата за представлението. "Бог Рок" ще гостува в Петното на 21-ви май, когато героят на Фицата от "Домашен арест" – Коцето, празнува имен ден. Преди това, на Гергьовден, Филип отново ще е в града под тепетата, със спектакъла "Глупаци" на "Сълза и смях".

Името му присъства в афиша на почти всички спектакли на Малък градски театър "Зад канала", като "Канкун", "Ритъм енд блус", "Ритъм енд блус 2", "Охранители", "Човекоядката" и "Недоразбраната цивилизация". В Народния театър радва зрителите с ролите си в "Дон Жуан" и "Веселите уиндзорки", а в "Сълза и смях" участва във "Всичко, от което имаш нужда" и "Глупаци".Филип Аврамов за киното, книгите, традициите и предстоящите проекти пред КАПАНА.БГ и Анелия Дракова.

Кога усети, че си роден за сцената?

Бях много малък. Тя непрекъснато ми го засвидетелства това, тази сцена, така че няма как да не й се отдам. Жизнено необходимо ми е.

Кои са хората по пътя ти до тук, от които си се учил на кино, на театър?

Като се замисля, броят се на едната ръка. Единият от тях, слава Богу, все още е жив – Минчо Събев. Първият ми даскал. След него, животът ме срещна с Венцислав Кисьов, а след това и с проф. Енчо Халачев, който също си замина миналата година. Това са ми даскалите. Отделно се уча от хората, с които съм на сцената и в ежедневито си, от колеги, от много неща. Това е процес, който не спира.

Кой е режисьорът в България, към когото веднага тръгваш, без да знаеш нищо за проекта?

Зависи от проекта, да ти кажа. Има такива, към които на ниво четене съм готов да тръгна веднага. И те наистина си заслужава да бъдат направени. В такъв случай не мога да говоря за режисьор, ами за идея по-скоро.

Кино, театър, телевизия...? Какво ти се прави повече?

Кино, кино. След това би могло да е телевизия. Не на последно място бих поставил театъра, защото без него няма да има нито едно от двете – нито телевизия, нито кино. Театърът е възпитание, нещо, което няма аналог. В театъра непрекъснато можеш да се доказваш – какво можеш и какво не. Това е мястото, което е първоизточникът. Но, ако ме питаш какво предпочитам - кино, защото то остава.

Любимите ти световни актьори?

Любими актьори в световен мащаб, ами... Знаеш ли, те са много. Хора, които могат да го правят. Те са ми любимите. Такива, които са наясно със самата идея и стоят непоклатимо. Иначе, ако трябва да тръгна да ти обяснявам с имена, просто наистина ще те залея с информация.

Посочи ми едно име, на твоя кумир?

Аз съм си взимал автограф единствено от Георги Русев, лека му пръст. Той беше уникален актьор за мен. Това е българският актьор, който няма как да се опише. Бъстър Кийтън, нещо от този род. Роден в точното време и на точното място. Не само той ми е толкова любим, но си пазя неговия афтограф. Снимах се за спомен и с Робърт де Ниро. Той е световен човек и не е само мой любимец. Много са актьорите, които харесвам, зависи от филма по-скоро.

Разкажи за проектите, които стоят пред теб!

Кино, кино. Много хубаво кино, наистина световно кино и то родено в България, което е прекрасно. За мен, ако този филм, в който главни действащи герои са коне стане, просто ще е страхотно. Наистина, веднъж в живота ти се случва да прочетеш такъв сценарий и да имаш възможността да участваш. Също и един друг сценарий, който сега ми се предлага. Отделно, чакам да излезе един филм, който се казва "Бартер". В него Татяна Лолова играе сериозна роля. Виж сега, то нещата се случват. Тя работата вече ме намира, аз отдавна се отказах да я търся. Имаше един период, в който исках да работя много и сега ми се случват просто нещата.

Изморява ли те ежедневната среща с публиката?

Не, по-скоро ме зарежда. След това, тези пътувания, прибиранията към София, от други места в страната, са по-уморителното. Да се прибереш, това е може би по-големият проблем.

Кое е най-важното, на което учиш Рая?

Ами да бъде себе си. Тя си е момиченце, много хубаво и приятно. На нищо не я уча, тя ме учи мене. Това е истината.

Най-любимите ти музиканти ли чухме в "Бог Рок"?

Да, до голяма степен. Това са ми любими парчета, които просто съм вкарал в спектакъла, защото виждаш, че те ще си останат вечни. Слава Богу, че има кой да ги слуша. Аз съм много щастлив, че днес, специално по този повод, се събраха толкова хора. Даже и другия път ще се съберат толкова, надявам се. Защото май в България пак леко така... чалгица. Не казвам, че това е кой знае какво бедствие, но наистина, в един момент се превръща в проблем, малко или много. Защото всеки иска да тръгне по наклонената плоскост. "След мене и потоп" - тази идеология на мен не ми харесва. Може би трябва, все пак, да оставим нещо. Така, както аз съм бил учен, така както ти си била научена. Това е нещо, което си заслужава да се спазва.

Къде презареждаш батериите – на морския бряг или някъде в планината?

Покрай този филм "Бартер" се запознах с един рибар, с когото излизам в морето. Винаги, когато съм във Варна съм там. Нямам друго място, където да искам да отида. Нямам никакви желания да ходя на много места. Не, аз съм малко традиционалист. Там зареждам батерите. Морето – това е единственото място, на което си почивам наистина.

Каква е традицията, която спазваш на Великден? Как празнуваш?

Празнувам по християнски. Аз си спомням времето, когато комунистите не признаваха тези празници. Сега изопачават пак нещата, но. Хората намират някакво спасение във вярата. Надявам се това да е част от тяхното възпитание, защото човек трябва да се възпита в такива ценности. Тя, библията, не е измислена напразно. Вътре има неща, които помагат на човека да живее. Четох една история наскоро. Във всеки има един звер и един добър човек. И внучето пита дядо си: "Ама аз какъв съм?". "Зависи кого ще храниш точно" – отговорил старецът.

Кои са книгите, които винаги с удоволствие препрочиташ?

Много съм чел. Не мога да бъда скромен в това отношение. Аз наистина съм чел много книги. В къщата, където съм израснал, има четири библиотеки. Изчел съм ги всичките. Има вечни неща, като темите за любовта и омразата. Има книги, които ти дават някакъв код, за да възпиташ сам себе си, да бъдеш това, което си. Но са много книги, които съм прочел, пак ти казвам, все едно ме питаш кой ми е любимият музикант или актьор. Няма такова понятие, такова животно. :)

Обичаш Пловдив, защото...?

Обичам Пловдив, защото е много по-хубав от София. Той е много по-подреден град. Аз тук съм служил като войник. Защото има амфитеатър, защото има художници, защото има дух. Заради това. :)

Филип Аврамов е роден на 9 септември 1974 година. През 1997-ма завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Енчо Халачев. От 2005-та е част от трупата на Малък градски театър "Зад канала". Радва любителите на театъра от сцените на Сатиричен театър "Алеко Константинов", Народен театър "Иван Вазов", Театър "Българска армия", НДТ "Сълза и смях", Драматичен театър Пловдив, Театрална работилница "Сфумато", Родопски драматичен театър "Николай Хайтов" - Смолян.

Роли в театъра: Фифи в "Шапката на клоуна" от Луиджи Пирандело, реж. Людмил Тодоров; Сганарел в "Дон Жуан" от Ж. Б. Молиер, реж. Р. Пенчев; Владимир в "Очаквайки Годо" от Самуел Бекет, реж. Георги Михалков; Едип в "Тирейзи слепият" по Софокъл, реж. Иван Добчев; Файл в "Човекът, който прави дъжд" по Р. Неш, реж. Леон Даниел; Ралф, Сузи и Джеф в "Охранители" от Д. Годбър, реж. Съни Сънински; Бригела в "Кралят-Елен" от К. Гоци, реж. Мариус Куркински; Ангела във "Верона" от А. Шипенко, реж. Явор Гърдев; Хектор във "Война и блудство, блудство и война" по , реж. Крикор Азарян; Граф Юзекевич в "Повелителят на глупаците" от Н. Саймън, реж. Н. Калчев; Хирин в "Юбилей" от Антон П. Чехов, реж. Н. Калчев; Язон в "Медея" от Еврипид, реж. Диана Добрева; Пиетро в "Дон Жуан" от Ж. Б. Молиер, реж. Александър Морфов;... в "Странната двойка" от Нийл Саймън, реж. Андрей Аврамов; Борис в "Общежитие или общо житие" от Константин Костенко, Виктор Ляпин и Олег Ерньов, реж. Съни Сънински; Персонаж в "Ритъм енд блус" - авторски спектакъл на Румен Цонев; пълководец в "Четири чифта пагони" - авторски спектакъл на Камен Донев; Константин Павлов в "Тапетите на времето" от Константин Павлов, реж. Юлия Огнянова; Игор Томски в "Дама Пика" от Александър Пушкин, реж. Бина Харалампиева; Висенс в "Канкун" от Едуард Олби, реж. Бина Харалампиева; Персонаж в "Ритъм енд блус 2" - авторски спектакъл на Румен Цонев; Фалстаф в "Веселите уиндзорки" от Уилям Шекспир, реж. Ръсел Болъм; Коце в "Демонът от Скопие" от Горан Стефановски, реж. Дино Мустафич; "Ти Ви Ми Янко"; - музикална среда Кирил Добрев; "Недоразбраната цивилизация" – авторски спектакъл на Теди Москов; "Човекоядката" по Иван Радоев, реж. Бина Харалампиева, Мартин във "Всичко, от което се нуждаеш" по Виктор Пелевин, Габриел Барили и Жорж Юлгар, реж. Георги Михалков и др.

Роли в киното и филмови продукции: Вожда в "Лагера", реж. Георги Дюлгеров, Шефа на циганите в "Кал", реж. Ивайло Симидчиев, Иван в "Писмо до Америка", реж. Иглика Трифонова; Миро в "Калабуш", реж. Адонис Флоридис; "Целувката", реж. Тома Вашаров; Манол Бъчваря в "Патриархат", реж. Дочо Боджаков; Оператора в "Опашката на дявола", реж. Димитър Петков; Захари[Шугър] в "Шивачки", реж. Людмил Тодоров; "Раци", реж. Иван Черкелов; Змията в "ТИЛТ", реж. Виктор Чучков; Кос в "Кецове", реж. Валери Йорданов, Костадин Коцев-Коцето в сериала "Домашен арест", Стефан в "Номер едно", реж. Атанас Христосков; "Виолета, Жоро и аз", реж. Любомир Попов.
През 2010-та получава Аскеер за поддържаща роля за ролята на Игор Томски в "Дама Пика" по Александър Пушкин, режисьор Бина Харалампиева.
През 2011-та получава наградата "Златна роза" за най-добър актьор за ролите си във филмите "Номер едно", реж. Атанас Христосков и "Кецове", реж. Валери Йорданов.
Женен е за актрисата Милена Спиридонова, с която се радват на 3-годишната им дъщеричка Рая.  

Пролетта дойде и е време да се открие новия спортен сезон за любителите на салтата. Фрийрънари от цялата страна ще се съберат утре в Пловдив, за да направят първата групова тренировка за тази година. Тези сбирки вече са традиция за пролетния и есенния сезон в града. 

Както винаги, момичетата и момчетата имат маршрут от 3 места в града, през които ще премине цялата тайфа. Събитието стaртира в 11:00 часа с групова загрявка на подлезите на Централна поща, ще продължи при подлезите на Централна гара, а за последна дестинация е обявен паркът на младежки хълм.

Очаква се тренировката да продължи поне до 19:00 часа на младежки хълм. 

Ако спортувате активно, обичате екстремните спортове или просто искате да се позабавлявате, намерете ги.

 

Венера и Мария слепиха десетилетията в проекта “GameOver”

Стефка Георгиева

Венера Смиленова и Мария Малинова представиха първия си съвместен проект “Game Over” в арт пространството на eXAF. Изложбата представлява съчетание между различни gif-ове, една site-specific инсталация и графични изображения, които пресъздават настоящия свят, в който живеем. За инсталацията се е погрижила Мария, която се занимава със скулптура, а за графиките – Венера, която твори основно в областта на визуалните изкуства.

Проектът е бил замислен отдавна, но все не се отдавало възможност да бъде осъществен, не крие Венера. Преди година тя споделя идеята си с Мария, с които са близки приятелки и решават да работят заедно. Дванайсет месеца по-късно в арт пространството можем да видим нашия свят през погледа на компютърните игри от 1984 година.

Особено интересен е методът на създаване на графиките. При тях компютърната графика е съчетана с метода на печат на класическа преса, което създава особено интригуващ краен резултат. Сякаш се създава своеобразно натрупване освен на методите и техниките на работа, но също и на годините от 84-та до сега. Десетилетията са полепнали едно върху друго в работата на двете момичета.

Инсталацията на Венера и Мария можете да видите в галерийноот пространство на eXAF (бул. Руски 89) до 29 април.

Работно време: по предварителна уговорка. За контакти с галерията: 088 788 11 51; 088 206 84 73; 088 956 58 31

Affection се завръщат в Пловдив в едно вече познато за тях място - Copa Kapana. 

След няколко месеца зимна пауза ще посвирим основно новите ни авторски парчета на чист български език , ще забием и известно количество сиатъски кавъри или казано по друг начин - ако искате да се върнете двадесетина години назад или просто да усетите духа на грънджа , това е вашият и нашият шанс да се срещнем ;) 

Вход: 5лв

Повече инфо за Аffection: www.affection-band.com

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…