Шест момчета от Града на тепетата се завръщат със сребърни медали на Откритото първенство на Азия по математика

Общо 19 медала отмъкнаха българските деца от "Азия оупън 2017-AIMO"

На Откритото първенство на Азия по математика, което се провежда в столицата на Малайзия - Куала Лумпур, младите български математици постигнаха грандиозен успех. Те се завръщат в родината с общо: 7 златни, 8 сребърни и 4 бронзови медала.

Шест от общо осемте сребърни медала са извоювани от пловдвски математически таланти. Ето ги и тях:

Иван Шилев - 6 кл. Пловдив

Александър Георгиев - 6 кл. Пловдив

Иван Николов - 6 кл. Пловдив

Петър Стаменов - 6 кл. Пловдив

Тодор Демиров - 5 кл. Пловдив

Петър Узунов - 4 кл. Пловдив

Общо 19 български ученици, от 3 до 12 клас, от София, Стара Загора, Пловдив, Бургас, Хасково и Добрич стигнаха до финала на престижния форум след квалификационните състезания - SASMO и "Математика без граници". Състезанието се проведе в Dewan Peperiksaan Universiti в Куала Лумпур върху 30 математически задачи за всеки клас, които участниците трябваше да решат за 120 минути.

За шампион на Азия оупън за 2017 г. на официалната церемония бе обявен седмокласникът от ПМГ "Гео Милев" в Стара Загора Теодор Живков Танков, който реши вярно 29 задачи и победи представителите на азиатския феномен Китай. Освен златния медал Теодор ще донесе в Стара Загора и купата за шампион на Азия, както и "Звездата на Азия" - награда, която получава най-добрия състезател на съответната страна-участник.

Старинни часовници, телефони, кърцалка и карта на НРБ красят коридорите на някога достолепната соц сграда

Таня Грозданова

Пловдивските железничари пазят старинни реликви в голямата бяла сграда до бетонния мост, където се намира местното поделение на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Два дни преди професионалния празник на железничаря, който се отбелязва всяка година през първия неделен ден на месец август, репортер на Под тепето гостува в някога достолепната постройка – образец на солидното социалистическо строителство.

Ясно личат размаха и мащабите, с които е направена  навремето, както и ясно личат следите от слабите усилия за поддръжката ѝ през последните години. Коридори с паяжини и аромат на многогодишен прах, ронещи се стълби и т.н. Но както е казал народът „хубавият кон и под скъсан чул си личи.“ Заради всичко това Пловдивското поделение на НКЖИ е достойно за истински музей.

Още на входа, точно над пропускателната барирера с чип карти, на очи се набива огромен часовник. На циферблата е изписано „Париж  1908 г.“, а кръгът е заобиколен от богато декорирани метални елементи.

Това е първият часовник на гара Змеево, обясняват домакините. Ако в затънтеното Змеево е имало такъв гаров часовник, то представете си какви са били по по-големите жп станции! Лошото на този е, че е оцеляла само кутията му, поглед отдолу ще ви разкрие дебели черни паяжини и стърчащи жици.

Какви други музейни реликви пазят жепейците под тепета може да видите ТУК.

Историята на храма "Св. Преображение Господне" е съвременна приказка за сговорна дружина и споделени средства

Най-новата православна църква на Пловдив чества своя празник днес

"Св. Преображение Господне" се намира кв. "Хан Крум" в пловдивският район „Тракия“. Допреди пет години в  най-големия квартал под тепетата, който като численост на населението сам по себе си би бил един от големите градове в България, нямаше православен храм.

На 6 август, тракийци отбелязват Храмовия му празник в денят, в който Църквата чества Светото Преображение Господне. Тази църква е сред малкото построени в демократичната история не само на град Пловдив, но и на цялата страна. Историята на тази църква е съвременна приказка за сговорна дружина и споделени средства.

Първата копка на храм в ж. к. Тракия е направена на 23 май 2011 г. от Негово Високопреосвещенство Пловдивският Митрополит Николай. На събитието присъстват архимандрит Арсений, свещеници от епархията, основният ктитор на храма Петър Манджуков, кметът на града Славчо Атанасов, районният кмет Гиньо Матев, кметът на район „Западен” Здравко Димитров и множество миряни от квартала и града. Уверението на  изпълнителите,  че до една година този Божи дом ще бъде построен, бе изпълнено.

Новият храм има две камбанарии и площ от 700 кв. м., която е съпоставима с размерите на митрополитския храм “Св. Марина” в Пловдив. Иконостасът е дело на майстори-дърворезбари от с. Момчиловци, Смолянска област. Иконите на иконостаса и Разпятието на Иисус Христос са били изписани от художника-реставратор Стоян Илиев Белев от гр. Велико Търново. Шестте камбани са закупени от дарителят Иван Димов Михайлов закупи 6 камбани.

На 9 юли 2012 г., в навечерието на празника Неделя на Всички светии, е отслужена Празнична вечерня, възглавена по покана на Пловдивския митрополит Николай от  Константийския епископ Антоний,  тогава викарий на   Западно- и Средноевропейския митрополит. Гости на духовното тържество са били Плевенският митрополит Игнатий, Величкият епископ Сионий, Агатоникийският епископ Борис, игумен на Бачковската света обител, Браницкият Епископ Григорий, игумен на Троянската света обител, архимандрит Дионисий и архимандрит Арсений. В края на вечерното богослужение епископ Антоний приветства епархийския митрополит Николай от името на Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон и поздрави ктитора на храма  Петър Манджуков, основен дарител и спомоществувател за изграждането на този величествен храм в квартала.

На следващия ден Митрополит Николай отслужва и първата света Божествена Литургия в новоосветения храм в съслужение с гостите архиереи и свещеници от града и епархията. 

След края на тържественото богослужение Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай по решение на Пловдивския епархийски съвет отличи ктитора Петър Манджуков със звание „Архонт на Пловдивската митрополия” и орден “Св. ап. Ерм” - на името на покровителя на гр. Пловдив. Владиката връчва и грамоти на всички, които са подпомогнали за украсата на храма и около него, както и на областния управител Здравко Димитров, на кмета на града Иван Тотев,  на районния кмет Костадин Димитров. Общината и районното кметство създадоха парк край новоосветения храм. 

Грижите за благолепието на „Св. Преображение Господне” продължават и през следващата година. Паркът бе озеленен, бяха засадени 15 палми, а ктиторът Петър Манджуков достави от Италия детска площадка, която Пловдивският митрополит Николай освети на 1 юни 2013 г. - Денят на детето.  Всеки четвъртък в двора на храма се раздава топла храна за нуждаещите - над 300 порции.  

Витражът на южния вход на храма е поставен през юли 2013, като голяма част от стойността на неговата изработката е поета отново от дарители миряни.

Началото на изографисването на храма е дадено на 5 април 2016-а. Екип от художници-реставратори Росен Апостолов, Стоян Велев и Стоян Иванов  работи усърдно по вътрешното изписване. Още през миналата година са завършени куполът и южната страна на храма. Очаква се  през 2017 г. изографисването да завърши.

Архитекти са шокирани от това, което се случи с авторските права на знаковата сграда

Нека има нова сграда на ДПХ, но да се проведе архитектурен конкурс

Допускането на проектиране на инженеринг не би довело до нищо добро, защото там водещ е строителят

Във фондация Пловдив 2019 липсва архитект

Славена Шекерлетова

Кино Космос и сградата на дружеството на пловдивските художници в Пловдив на ул. „Гладстон“ са две от местата в града, чиято съдба предстои да бъде определена в най-скоро време. В понеделник художниците се събират, за да вземат решение искат ли нова сграда, както предлага общината или предпочитат старата, но в ремонтиран вид. Кино Космос е много болезнена тема, особено за архитектите и хората от колектив Кино Космос, които показаха на управляващите в Пловдив, че мястото може да съществува в сегашния си вид и да бъде център за култура и изкуства. След години обгрижване и отстояване на каузата, сега ключът за киното е в нечий джоб в общината и те са изолирани. Конкретно за проблемите, които са свързани с двете сгради разговаряме с Мария Стоянова, зам.-председател на Управителния съюз на Камарата на архитектите в България при Регионална колегия Пловдив.

Какво е вашето мнение за развитието на ситуацията с кино Космос? Както писа Под тепето преди време, авторските права за сградата на архитект Любомир Шинков са при архитектите Тодор Абаджиев, който беше главен проектант на зала Колодрума, и Георги Бакърджиев. Освен това колектив Космос, който създаде бизнес план за развитието на мястото и направи много за неговото оживяване е изолиран от общината...

Кино Космос присъства в нашите архитектурни форуми 3 години. Започна от 2012-та, когато проведохме конкурс, пак архитектурен, на който имахме 38 проекта - идеи за това какво може да се случи с киното. 2013 -та подкрепихме младежите, които излязоха с предложение да почистим киното и да покажем, че то може да съществува. Проведохме 13 акции и аз съм била от първата до последната. Това, което ме вълнуваше беше този ентусиазъм на младите колеги, на хората от квартала, на гражданите на Пловдив, които реагираха и се включиха в акциите по почистването. Благодарение на тази инициатива в голяма степен спечелихме и кандидатурата на Пловдив за ЕСК, защото председателят на журито бил участвал в подобна инициатива в Лондон и беше много впечатлен от това как едно гражданско общество може да застане и да се бори за спасението на една интересна и ценна сграда. 2014- те се проведе архитектурна работилница за естетизация на пространството пред киното, където се създаде чудесен изложбен модул. След това всичко заспа отново. С изключение на труда на Колектив Кино Космос, които продължиха с бизнес планове и опитите да оживят киното. Затова и съм шокирана от това, което се случва с тези авторски права. Събирахме се ръководството на Камарата на архитектите в Пловдив, за да обсъдим този казус. За съжаление Законът за авторското право е изключително неясен по отношение на архитектурната професия, защото авторското право в архитектурата е много по-различно от това за една книга, песен, художествено произведение.  Да, законово в момента в областта на архитектурата могат да се предоставят авторски права или да се откажеш от тях. В първия момент си помислих, че става дума за заигравка от страна на общината, защото по този начин те могат да избегнат архитектурен конкурс и конкурсното начало. В ЗОП има вратичка, че при жив автор на обекта, се възлага директно на него проекта, без да се прави конкурс. Двамата колеги, при които са сега авторските права за кино Космос, досега не са проявили интерес по отношение на всички тези акции, които сме правили… И точно това е жалкото, че от една идея да превърнем кино Космос в място за култура, то се превръща в терен за търговски сделки. Това е жалкото и не става въпрос за закона – да, той позволява да се предоставят авторски права. Става въпрос за морал и за отношението към тези хора, които толкова години  продължават безвъзмездно да отстояват една кауза и да не позволяват да се разруши киното. А неговият проблем беше покривът. Конструкцията е здрава, водили сме колеги конструктори, за да проверят това, проблемът са течовете от покрива, които съсипват интериора.

А как бихте коментирали предложението за събарянето на сградата на ДПХ на ул. „Гладстон“? Също така, там авторските права държат същите архитекти, както при кино Космос.

И там подозирам, че това е идеята за директно възлагане. Говори се за събаряне, за което също се замислих. Тук говоря лично като архитект, а не като представител на КАБ - добре, нека да има нова сграда, но всичко това да се случи след конкурс. Това е толкова знаково място. Ако тук ще се прави нещо ново, нека се направи с един архитектурен конкурс. Дори да няма такъв, до 2019 няма да може да се изпроектира и да се построи нова сграда. Към нас се обръщаше преди година Снежана Фурнаджиева за консултация за състоянието на сградата. Тя си е съвсем прилична и много хубава, и е абсолютно на мястото си. Би могло с един основен ремонт да се оправи, защото стъкленият покрив тече. Сградата е интересна, стои си модерна, също така пространството пред нея може да се облагороди и осъвремени и използва за експозиции.

Що се отнася до проектиране на инженеринг, тоест без архитектурен конкурс и тук вече говоря и като зам.-председсател на КАБ, е нещо, срещу което ние се борим. При тези случаи резултатите са възможно най-неприятните. Допускането на проектиране на инженеринг не би довело до нищо добро, защото там водещ е строителят, който си избира удобен проектант, който пък се подчинява на исканията на строителя за материали и визия. Защо да не е с конкурс? Относно сградата, също така имаше колеги, които предлагаха тя да получи статут на паметник на културата. Там по ул. „Гладстон“ има образци на архитектурата и заслужават да получат уважение.

Вслушвали ли са се някога управляващи във вашите професионални съвети и препоръки?

За съжаление липсва диалог
… Дори във фондация Пловдив 2019 няма архитект и това е учудващо за нас, защото те се занимават и с инфраструктурни обекти, които трябва да развиват до 2019-та.